Университети в Германия и други немскоговорящи държави (вкл. специалности на английски) : Тема 21

ОК, нека студентът съм аз. Очевидно базисът е взет успешно и 6 семестъра са вече зад гърба ми. Следващата ми цел  е М2 - вторият държавен в края на лятото след 10 семестър. Какво се случва в тези 4 семестъра?

До изпита при всички случаи трябва да са изкарани исканите фамулатури, без тях явяване на държавния няма.  Сборно май са 4 месеца (пак в неучебно време) , един месец от тях задължително е при личен лекар. Обръщам внимание, че стажът при личен лекар трябва да е без прекъсване и  САМО в Германия. Другите могат да бъдат и тук, и там, отделно могат и да бъдат разделяни на по 2 седмици. Питаха ме дали има служба към унито, която да съдейства за целта. И да има, не знам. Намира си студентът координати  на доктори за контакт (тел/мейл),  свързва се, пита, отказват му, в даден момент някой се съгласява. На сайта на унито си има  формуляри за целта.

Често се спряга така нареченият свободен семестър. В него съм записана редовно като студент, платила съм си таксата, но не ходя на лекции, упражнения и сие. Въпросът е кога да избера да бъде той?
Вариант 1: Избирам да е  7-ми семестър, веднага след базиса. В този свободен семестър принципно се преподават по-леки дисциплини като  "трудова медицина", "палиативна медицина" и сие, които аз изпускам (засега).  Използвам семестъра да си поема дъх,  да направя част от фамулатурите, евентуално да започна  писането на докторска работа.   Идва осми семестър, доста гадничък с един обобщен изпит върху 10 дисциплини в два или три поредни дни, на всяка има отделна оценка върху  съответния изпитен модул - фармакология, хирургия, неврология, спешна медицина,  гинекология, педиатрия, психиатрия, обща медицина,  радиология и вътрешни болести. Заетостта там е по цял ден с  практики по отделенията, не може да се отсъства, има книжки за заверка на присъствието, след практиките има и лекции. Та този  семестър според мен  е крайно неподходящ за старт с докторска работа. Идва девети, в който унито принципно пак предлага  блок-практиките. Но аз съм приключила с тях, та ще се  върна назад и ще уча/ държа изпитите по  предметите от свободния ми седми семестър. В десети ще си уча нещата точно за десети, взимам изпитите и  в края на лятото се явявам на М2, втория държавен.
Вариант 2: Изкарвам си  7-ми семестър. За свободен взимам осми. В него правя  фамулатури, докторската пиша (ако искам, де, тя не е задължителна). В  девети карам блок-практиките и 10-ти си ми е  нормалният десети. Следва М2.
Вариант 3: Изкарвам си  без никакво прекъсване след базиса 7-ми и 8-ми семестър. Блок-практиките  са ми зад гърба,  взимам свободен 9-ти семестър. В него правя това, което избралите  вариант 1 или 2 студенти са правили съответно в  седми или осми. Карам десети след  това и се явявам на М2.

Независимо кой вариант съм избрала за  4-те семестъра между  М1 (базиса) и М2, вече съм си взела и М2. Остава ми практическата година и след нея М3, последният  държавен. А после, живот и здраве, специализация.

Добре  е замислено като концепция, хем не изоставаш, хем имаш шанса да отдъхнеш поне малко, хем разполагаш и с толкова ограниченото иначе неучебно време, само в което по регламент можеш да правиш стажовете.

Отделно малко и за докторската за тези, които ще се наемат да правят такава. Не е задължителна, но си има своите бонуси. Реши ли студентът да пише такава, трябва обаче да се задейства навреме. Не става  в стил  "Реших днес и утре започвам".  Тромава процедура е с търсенe на интересна тема в желана област, на Betreuer, с  провеждане на  събеседвания, с последващо одобряване, с разни регистрации преди старта на същинската работа...

Доколкото разбирам практическата година се кара или в униклиниката, или в Lehrkrankenhäuser и аllgemeinmedizinische Lehrpraxen на медицинския факултет. Условие  е успешно взетият М2. Практическата година (говорим за Аахен конкретно, за другаде не съм се интересувала дали е така) е разделена на 3  части, всяка по 16 седмици -  вътрешна медицина, хирургия и избираема  дисциплина. Първите две са задължителни.За последната има доста голям избор в униклиниката: обща медицина, анестезиология, офталмология, дерматология, гинекология, съдова хирургия, УНГ, педиатрия, неврология, неврохирургия, нуклеарна медицина, палиативна медицина, пластична хирургия, лицево-челюстна хирургия, психиатрия, радиология, лъчева терапия,  кардиохирургия, урология, спешна медицина, клинична патология, гериатрия, генетика, психосаматика..За "раздаването на места" се кандидатства през съответен портал. Има опции и за каране на тази практическа година в чужбина. Но  нямам представа какви са изискванията, каква  е процедурата  по признаването и т.н. Сигурна съм обаче, че изборът на специалност след това НЕ зависи от това какво точно си карал в практическата година. Познато дете завърши RWTH и сега специализира нещо различно от това, което е било в практическата.
Минава след das praktische Jahr изпитът  М3, двудневен  устен държавен..  След издържането му се пуска заявление за Approbation ( получаване на право да упражняваш професията).  И тук вече ми е  тъмна Индия. Според мен всеки си търси специализантско място до голяма степен сам (вероятно няма квоти, иначе нямаше да има този недостиг на ендокринолози примерно). Вариант е (според мен) да имаш наблюдения над дадена болница/отделение още от фамулатурата,  другаде да познаваш лекари, които да ти помогнат с информация, сигурно има и специални платформи за целта..Сега погледнах за последното и да, правилно съм предположила. Има такива платформи, въвеждаш желана специалност, искана провинция/град,  предпочитания за вид на  болничното заведение и т.н..Системата ти генерира списък с обявените места  по зaдадените критерии. После предполагам си проучваш детайлно и кандидатстваш там, където  смяташ за удачно. Имам някакви спомени, че дъщеря ми е казвала, че специално в университетски болници  (или поне за тази в Аахен) се предпочитат кандидати с това "med" отпред. Но определено има и без, понеже  списъкът с Assistenzärzte по отделенията  на униклиниката е видим за всеки посетител на сайта.