Как се справяте с негативните си емоции, които се появяват в моменти на непослушание и умора? Стремя се никога да не повишавам тон, никога не използвам насилие, разбира се,но има моменти,в които просто се разплаквам от безсилие и умора....вие имате ли такива моменти и въобще как успявате да се наложите без да повишите тон....При нас има дни,в които детето непрекъснато се дърпа по улицата с риск да се изплъзне и да го удари кола,тръшка се,не иска да върви и просто сяда на земята с идеята някой да го носи,крещи за всичко....:/
- Публикувана: 23 авг. 2023, 17:15 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2023, 19:42 ч.
Как овладявате гнева кьм децата?
В такива моменти си припомням, че децата не са ме карали да ги раждам, а аз съм ги искала.
Аз не виждам лошо в повишаването на тон. Малко дете не разбира от логика, как да усети, че върши нещо нередно, ако не усети промяната в тона? Но не трябва да е изливане на яд, а целенасочена и внимателна интонация.
Първо, родителят също е човек и има право да се ядоса и да реагира като всеки ядосан човек. Дори да повиши тон.
Второ, точно повишеният тон дава на детето да разбере, че е преминало границата на търпението на родителя си.
Повишен тон не означава истерични крясъци или обидни епитети. Просто повишаване на тона и промяна на интонацията, с което се подчертават думите/искането/забраната на родителя.
И изобщо, няма нужда родителят да се изживява като бог – сияен и безгрешен. Обикновен човек е и нищо човешко не му е чуждо. И има всички права, каквито имат останалите хора, дори правото да се ядоса.
Ти сега ако преживяваш за единия повишен тон, какво ще правиш, когато се наложи да наказваш?
Второ, точно повишеният тон дава на детето да разбере, че е преминало границата на търпението на родителя си.
Повишен тон не означава истерични крясъци или обидни епитети. Просто повишаване на тона и промяна на интонацията, с което се подчертават думите/искането/забраната на родителя.
И изобщо, няма нужда родителят да се изживява като бог – сияен и безгрешен. Обикновен човек е и нищо човешко не му е чуждо. И има всички права, каквито имат останалите хора, дори правото да се ядоса.
Ти сега ако преживяваш за единия повишен тон, какво ще правиш, когато се наложи да наказваш?
Повишен тон не е равнозначно на крясъци, но дори и да става въпрос за крещене, аз поне досега не съм срещала родител, който никога, ама никога не е крясвал на детето си.
Чувала съм, че имало такива, даже съм чела във форума да се хвалят, но лично не съм виждала. А и ако видя на живо, тактично ще ги посъветвам да потърсят психологична помощ.
Чувала съм, че имало такива, даже съм чела във форума да се хвалят, но лично не съм виждала. А и ако видя на живо, тактично ще ги посъветвам да потърсят психологична помощ.
На три ...по принцип ползваме ,но не я взехме на морето 
глупост от моя страна,но той постоянно се изправя в количката и все иска да върви, затова не я взехме...пьк сега като не я носим,не иска да ходи :/
глупост от моя страна,но той постоянно се изправя в количката и все иска да върви, затова не я взехме...пьк сега като не я носим,не иска да ходи :/Колко е голямо детето? Защо не ползвате количка, така няма да се налага да сяда по земята или да иска да го носите.
С пошляпване , нормално е да се повиши и тон , да знае кой е шефа .
Почна се с глупостите.
Много ми е интересно кой родител ще гледа спокойно как детето му се опитва да изскочи на натоварената улица и ще прошепне мило: „Не тичкай, маме, че количката ще те сгази“?
Всички реални хора, които лично познавам, ще изкрещят: „Спри!“
Ами аз казвам по хиляда пьти спри,той се дърпа ... накрая просто го гушкам и нося но много се ядосвам,че не слуша
Почна се с глупостите.
Много ми е интересно кой родител ще гледа спокойно как детето му се опитва да изскочи на натоварената улица и ще прошепне мило: „Не тичкай, маме, че количката ще те сгази“?
Всички реални хора, които лично познавам, ще изкрещят: „Спри!“
но много се ядосвам,че не слушаС пошляпване , нормално е да се повиши и тон , да знае кой е шефа .
Почна се с глупостите.
Много ми е интересно кой родител ще гледа спокойно как детето му се опитва да изскочи на натоварената улица и ще прошепне мило: „Не тичкай, маме, че количката ще те сгази“?
Всички реални хора, които лично познавам, ще изкрещят: „Спри!“
Аз не виждам нищо лошо в повишаването на тон. Не по 10 пъти на ден, но особено в опасни ситуации или в очевидно нелепи моменти, когато детето наистина се инати. Ако след всяка глезотия се гушка и поощрява, няма да имат край тръшканията. Трябва да знае, че майката и бащата са авторитет, а не прислуга. Изобщо не съм привърженик на едновремешните методи на отглеждане, никога не бих ги приложила, а когато детето ми започне наистина да разбира след всяко “Не”, ще има обяснение защо. Но ще чува думата Не, и то с по-силен тон със сигурност.
Ще трябва да оцелеете на морето някак и като се приберете ще се възпитавате.
Излизате с количката. Ако плаче и иска да ходи го пускате под условие, че ще върви до вас. Предупреждавате го, че ако хукне, ще го сложите в количката. Ако хукне, без нерви и крясъци го слагате в количката и му казвате, че след като е избрал да бяга, ще стои в количката и утре ще опитате пак. Това го прочетох в книга за възпитанието, казва се "Скъпи, провалих децата" на Алисън Шейфър. Съветва да не наказваме, а да учим на последици. Разсипал си - ще бършем заедно. Драскаш където не трябва - флумастерите се взимат. Бягаш на улицата - стоиш си в количката. Обяснява се правилото с минимум думи.
Излизате с количката. Ако плаче и иска да ходи го пускате под условие, че ще върви до вас. Предупреждавате го, че ако хукне, ще го сложите в количката. Ако хукне, без нерви и крясъци го слагате в количката и му казвате, че след като е избрал да бяга, ще стои в количката и утре ще опитате пак. Това го прочетох в книга за възпитанието, казва се "Скъпи, провалих децата" на Алисън Шейфър. Съветва да не наказваме, а да учим на последици. Разсипал си - ще бършем заедно. Драскаш където не трябва - флумастерите се взимат. Бягаш на улицата - стоиш си в количката. Обяснява се правилото с минимум думи.
Повишаването на тон е нормално нещо, когато детето е изправено пред неподозираща опасност. Да извикаш не и спри е най-нормалната и в случая правилна реакция. Да крещиш истерично е безсилие, за съжаление често като родители изпадаме в него, което пак е нормално, но не и правилно. Аз просто се научих, че е безполезно и усетя ли, че наближава се опитвам да се самоукротя и успокоя и да действам по план, а не по отрицателна емоция.