Как овладявате гнева кьм децата?

Bgladybg, 200 ml. сок от моркови и ябълка на ден. и плодове в рамките на нормалното. Ако не е това, сигурно са "екранни деца".  А ако и филмчета не гледат, значи така сме ги научили.

С това мислене, че не обичаш той да плаче никак няма да ти е лесно. Усетил е, че може да те манипулира с плач. И с купуването на играчки постоянно не му помагаш, той свиква, че постоянно ще има нещо ново и ако няма - почва да си го търси.

Яко сте го разглезили това дете. Никога не съм плакала от безсилие в никаква ситуация. Няма шанс да ми се случи.
Детето ми вече е голямо, но и съм викала, и съм пляскала и съм наказвала точно до около 3-годишна възраст. После вече не беше нужно, той си слушаше, а аз много говорех с него и обяснявах като на голям човек. Кротък е бил по принцип, но тестваше границите на търпението ми.
Например точно веднъж ми се тръшна в магазин на пода и започна да вика, че искал нещо да му купя. Оставих всичко както си е в количката, извлачих го навън, тупнах го в неговата количка и се прибрахме. Ни разходка видя този ден, ни игри навън.

Само веднъж замахна с глава и ме удари по носа. Видях звездите, луната и всички планети посред пладне. Такъв шамар му завъртях, че и аз се изненадах. Повече никога не повтори.

Аз не съм от търпеливите и не обичам да повтарям. Иначе съм го гледала само аз и много съм се занимавала с него. Разходки, книжки, игри, лепене, оцветяване, но и сам се е занимавал, защото работата ми вкъщи няма кой да я свърши.
Много му трепериш на това дете, страшно го глезиш и ти е взело страха. Спомни си, че ти си родителят и на теб лежи отговорността да го възпитаваш. Не му правиш услуга, защото после в живота ще му е много трудно.

Точно така..търпение
За съжаление и на мен ми се е случвало доста пъти да му викам, да го стискам по ръката.
После идва чувството на вина.
Синът ми (2.7), понеже не говори, всичко е само крещене и мрънкане.
А и аз съм отрасла в ужасна среда с пиян дядо и баща, които се бият пред мен и сестра ми.
И затова много искам да отгледам дете в семейство без караници и побоища. Но се сдържам, сдържам и накрая ставам по-лоша и от тях..
Не искам този кръговрат да продължи, но е много трудно.
Поне да се изразяваше, сигурно щеше да е по-добре, знам че и той се изнервя, защото не говори, а отдавна му е време...
Търпението при мен се случва така, ако е избеснял, но аз не съм откачила си казвам "браво на тебе, виждаш ли че става, сега се чувстваш горда със себе си, а ако не беше издържала, щеше да се чувстваш виновна, че направи еди какво си''.
Разбира се, че нормалният повишен тон е позволен, но се е случвало да му крещя и той да заплаче.
А много добре знам какво е това, благодарение на "прекрасното" си детство.
А и с баща му се караме постоянно пред него.. Той му вика и аз от две години всяка вечер му казвам да не вика на това дете, да и аз съм му викала, но все пак го гледам цял ден, а и не съм добре психически.
Той идва и веднага го почва. И аз крещя на мъжа ми, защото 10000 пъти му казвам да говори нормално.
И все се караме за пълни глупости.
Миналата седмица забравих да накълцам зелето. Той като дошъл от работа го накълцал, детето спеше и аз бях до него. Като слязохме се почна едно, защо не го направи това...
А детето винаги е мноого кисело след следобедния сън и започна да вика. Каза ми, че нищо без това не съм правила. А аз 5 дена гледам детето, два дена работя. Той всяка вечер по час, два си гледа спокойно тв.,всяка седмица пие с приятели по 7-8 часа. И аз му се изнервих, защо се караме за тъпото зеле, след като знае, че детето има нужда поне от 1ч.за дойде на себе си. Излязох от вкъщи с колата, отидох в парка..
Като се върнах пак продължихме..
Снощи се скарахме заради един пакет малък чипс. Детето слезна долу и аз след него, баща му както всяка вечер, с бири под мишницата и мезенца си гледа тв. И аз отворих един пакет чипс и тоя като почна иди горе и там го яж този чипс, викам ей сега да го изям и се качваме.. И така той повтори 5-6 пъти и аз отидох в кухнята да си доизям чипса и го напсувах на майка. При което той дойде и ми се прави на мъж (дума не можем да обелим за мами**та му).
Нищо сериозно няма за, което да се караме, винаги за простотии и битови неща..
Търпение.. към кого? Пияниците..мъжът или детето ми...
😩💔😑

Ох, Newmomy, дожаля ми за тебе. На теб последния ти проблем е детето.
Кураж и дано имаш по-здрави нерви.