“Мамин син”

За месец, два или година си проличава какъв е човека. От там нататък е личния избор на другия, да остане или да си тръгне.

Мисля, че въпросът ти излиза извън темата за мамините синчета, и засяга вече друг тип отношения, характерови особености и промени във времето. А дали един мъж е мамино синче или не е, си проличава в доста ранен етап на връзката. И оттам нататък е въпрос на лично решение, дали една жена ще си тръгне, или ще остане да го "променя" и да пълни с оплаквания съседната тема за свекървите.

Жените са по-проблемни от мъжете. Не ок мамино синче, което не може да поеме сам отговорността за себе си и семейството си, но въобще не е и ок жена да не може да си отглежда децата без чужда помощ. Днешните пикли, които само на думи стават за семейство,  са страшно много. Все са депресирани, уморени, мрънкащи, изнервени, трябват им един куп баби, или ясли и градини и то за 10 часа дневно, защото са неспособни да се грижат за мъж и дете. Жените са даже още по-зависими от мъжете. Познавам много мъже, които се справят с живота, но нито една жена, която да е дала истинско здраве, образование и свобода на детето си. Тупва малкото в системата от бебе и си гледа спокойствието. Няма какво да се лъжем - много от жените също не са стока и не стават за семейство.

Чакай ся, ако жената е хем независима, хем сама си гледа децата, този мъж за чий е?

Година е достатъчно време на прясно влюбена жена, да забременее и да реши да роди. Всичко й се струва розово

В последно време точно подобни са лозунгите на новите независими жени - "Мъжът е непотребен и ненужен. Ние сме си самодостатъчни".
Липсата на баща в семейството се отразява на това синът да се оформи като мъж, но за "мамин" син пак ще кажа, че майката има основна вина. Бащите не звънят по 100 пъти на синовете се да питат какво са яли, къде са ходили, с кого са били.
За това и не се нарича "бащин син". Тоест има такова понятие, но то е обръщение пради шамарите - "Ела тука бе сине бащин...".

Гадна кал нагазваш с меш маратонки. Новите силни и независими жени не са решили от хубаво да доказват, че и те могат.

Ъъъ, и кой трябва да носи отговорност освен нея за решения, които имат дългосрочни последствия? Нали тук постоянно се говори, че мъжът е безотговорен, а каква е тогава жената, която забременява от почти непознат човек с идеята, че ще разчита на случайността да се окаже читав?

Ами отговорността за партньора носи жената, но за общото им дете - и двамата!

Eleaa, прочети пак отговора на Like_smoke. От безотговорен човек, едва ли ще излезе отговорен родител. А дали човек е отговорен си проличава ако не веднага, то почти. Появата на дете, за такъв човек не значи нищо. Това също си проличава рано. Знам, че надеждата умира последна, но не разбирам как някой може да има очаквания, че мъжът/жената ще се променят, и то към добро.

има мъже с години се крият, че са мамини.. прекалено властните майки обикновено учат синовете си да лъжат,
да имат няколко лица, за пред тях и друго..
ако си видял само другото и сте живели далеч от маман може да се излъжеш, че е самостоятелен, а мама тайно да го "подпира" отзад и да се опитва да командва парада като настане удобен момент за това..
в такава ситуация единственото разумно решение е далеч и от двамата..

Далеч от темата за мамините синчета, но понеже сте я захванали.
Сутринта имах клиентка, ще водим дело за родителски права и издръжка. Жената казва - той беше перфектен баща, когато живеехме заедно, по-добре гледаше детето и от мен. Обаче човекът си намерил нова жена, имат дете на 3-4 години и от тогава изобщо не е поглеждал общото им дете, което сега е на 10. Каза, не мога да го позная, не мога да повярвам какво стана с този човек, че се промени до толкова, че да не го интересува това дете. 4 години са това, нито издръжка, нито се обажда, нито се интересува.
Така че недейте на обобщавате на едро. Има всякакви хора. Понякога не можеш нито да си представиш, нито да очакваш как ще се развият отношенията.

Перфектния баща, какъв човек е бил преди детето? А какъв съпруг?
А иначе съм съвсем по темата, точно мамините синчета са безотговорни поне от тези около мен.
А при развод с общи деца, дали от гняв, срам или честолюбие важи -  аз(майката) ще му взема детето; аз(бащата) няма да я издържам. Ако са отговорни, а не аз съм по-по-най, след преминаването на първоначалните емоции, ще са пак същите перфектни родители.

Ще се изкажа по темата, защото бившият ми партньор е баш типаж на "мамин син". Останал ерген без деца до зряла възраст,   за първи път заживя с жена с мен на 46 г (преди това не е имал съвместни съжителства или брак). В началото уж нещата вървяха нормално, пътувахме, заедно решавахме бита ни и т.н. В един момент обаче се почна с разговори по един час всеки ден с майка си и то все се усамотяваше в градината да не слушам. Майка му живееше в селце на 2 часа път от нас (става дума за чужда държава). Срещала съм се с нея много пъти, уж в началото беше много ентусиазирана от връзката ни. Но в последствие разбрах, че го настройва срещу мен, той почна да споделя все по-малко, а честите разговори с часове с нея не преставаха. В един момент даже мислех, че има друга жена, но се оказа че между нас винаги е била и остана майка му. Няма да ви занимавам с детайли как се развиха нещата, в един момент след много търпение от моя страна, просто се оттеглих, напуснах го за известно време, и съвсем очаквано майка му се настани у тях, заживяха като "семейство", той изцяло се грижи за нея и угажда на всичките й капризи. Тя винаги му е мрънкала, че трудно се справя сама и разчита на неговата подкрепа. За разлика от него, другият й син, брат му, има нормално семейство, жена и дете и стои на разстояние от майка си, разбирате защо.
По стечение на обстоятелствата нямахме дете заедно, но не мисля че то съществено би променило нездравата връзка с майка му. Тая жена по някакъв начин му беше вменила, че за важните решения винаги трябва да се допитва до нея, че жената до него не може да му желае доброто така, както мама. Беше си направила проекция не на "идеалния син", а на "идеалния роб". И мисля, че егоизмът й е толкова голям, че даже не осъзнава как му е провалила живота и заради нея не е успял да създаде семейство. За протокола, имал е и присъствен баща, който е починал, когато бившият ми е бил на 20 години. Беше грижовен като мъж, не мога да го отрека, но все я имаше тая несигурност, колебливост и неспособност да вземе решения без намесата на мама. Опитвал се е, разбира се, да се отдалечи от нея и да заживее самостоятелен живот, но тя по някакъв начин винаги е намирала начин да го "обсеби" и държи изкъсо близо до себе си.
Примерът е съвсем реален и знам, че има такива и много български мъже.

Да беше единствен син, да го ожаля. Но в случая синовете са двама. Един – нормален, втори – мамино синче (общоприетият израз е „мамино синче“, не „мамин син“).
Та в случая дали само мама е виновна?
И дали майките не се вкопчват в това дете, което подлежи на манипулиране и моделиране? А дали манипулираното дете не предпочита да е такова, отколкото само да се бори с живота? И всъщност самото то се явява манипулатор?
Много деца – и от двата пола – обичат да се представят пред родителите си, особено пред мама като по-милозлива, като слаби и нуждаещи се от подкрепа съвсем умишлено. За по-лесно, от тарикатлък, от алчност... Мотиви много.
Ама наистина, хайде спрете да мятате камъни по майките. Пак ще попитам – а къде са бащите???
А, сетих се! Опрашват следващата.