Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

"Зачеване, описано като "непорочно" и от "девица" както това се казва за зачеването на Христос в Библията, е най-лесно обяснимо от гледна точка на сегашната наука, в сравнение с други чудеса, описани в Светите писания."

Така по-ясно ли се изразявам?

Как мислиш, мога ли да ти опиша подробно механизма на зачеване на Христос чрез евентуалните възможности на "слезлия върху Мария" Свети Дух.
Как точно й е направил Силният това, което й е направил?
Може би, ако Библията беше наръчник по генно инженерство, нещата щяха да са по-ясни, обаче тя е била предназначена за хора, които са раждали в обори и не са имали много научни институти, биохимични лаборатории в училищата или университетите и т.н.
Може би затова не са се впускали в подробности в разказите си за чудесата.
Днес дори в 5 реда информация от научно-популярните рубрики на който щеш всекидневник ще се постараят да ти го обяснят по-прецизно.
Ей онзи ден - пишат за лекарството против рак, което очакват да получат от генно модифицирани яйца на кокошки. То ти разказват за въвеждането на вирус в яйцето на кокошката. То ти обясняват как наблюдават петлетата от първото поколение на въпросната кокошка. Пък как избират от тях само тези с променените гени и после следят тяхното поколение...
И това - само в пет реда весникарска дописка.
Ама в Библията не е така.
Странно ли ти се вижда?
А ако се споменаваше за някое чудо, което Христос е сътворил с ДНК-компютър например. Изчислил е да кажем пред няколко селяни нещо за отрицателно време.
Как точно трябваше да го опишат "правилно" в Библията?
С изреждане на участъците ДНК, които се използват във въпросните компютри и с точното позоваване на основно свойство на ДНК, че четирите химични основи, които участват в строежа на киселината – аденин (А), тимин (Т), цитозин (Ц) и гуанин (Г), имат естествена склонност да се свързват помежду си в точно определени двойки, образувайки ДНК спиралата.

Изобщо не е необходимо Мария да зачева инвитро.
Но пък и не е невъзможно да се инплантира в която и да е жена дори от 21 век готова оплодена яйцеклетка без дори да разбере какво точно й се случва.
Това "чудо" е било напълно по силите на която и да е цивилизация, достигнала поне на нашето съвременно ниво.
Пък как точно е станало можем да разберем само, ако във вселената наистина се съхранява информация за всяка секунда от живота на земята (като холограма, като друг вид"филмиране" или съхранение на последователности или каквото там се сетиш).
И ние някой ден успеем да я "видим".
Това на мен също ми звучи напълно реално, ама не знам дали да ти признавам, че пак ще искаш да ти го доказвам в детайли.

Лили, не виждам защо толкова държиш точно на сперматозоида и яйщеклетката.
Те са за улеснение на човечеството.
Само форма на придвижване са – като лодката в морето и каручката на сушата.
Важното е в двете хромозоми във всяка от тези отделни клетки.
Спомняш си от 8 клас.
Там са последователностите на ДНК, в които е закодирано всичко.
Значи, ако имаме една готова вече първоначална клетка, в нея ще си има всичко като матрица.
Достатъчно е само да можеш да я подреждаш по „правилния” според теб начин и да получиш предварително поръчан от теб организъм и личност (ако душата зависи от биологичната организация на тялото).
Това е, което човекът днес си мисли, че може вече да прави.
Значи човек с готова матрична информация дори още днес има известни основания да се изживява като полубог.
„Полу” – защото той взема информацията заедно с клетката наготово и само я модифицира.
Божественото е синтезът на такава молекула от нищото, от небиологична материя.
Но това е друга тема.
Идеята ми е, че чудото с Дева Мария, щом е направено от Бог, би могло да бъде както подреждане (преподреждане) на информация в една единствена първоначална клетка, така  би могло да представлява и създаване (възникване) на тази информация чрез синтезиране на жива материя от нежива съвсем извън човешкия организъм. И чак след това – вмъкване на тази организирана в биомолекули информация у жената.

Всички „велики чудеса” на днешния човек са като мачкане на пластилин и правенето на разни фигурки. Но защото си има пластилин наготово. Не той го е създал този пластилин.
Божественото чудо е в сътворението, а не в модифицирането.
В заключение – приказният начин, по който са описани нещата със зачеването на Дева Мария е толкова обобщен, че някой еретик би могъл спокойно да твърди, че то е било по силите дори на научна работничка от някой днешен институт по генетика със съответната апаратура. Нарочно казвам „работничка”, да не почнат пак спекулации.

Да, ама по този начин няма как да се създаде ембрион от мъжки пол.
Така че, май отпада.

Ето далеч по-старата предистория на този експеримент:

"...Дългогодишните експерименти на биолози от Масачузетския технологичен институт наскоро  (през 2005 г. - б.м.) се увенчаха с успех: те получиха пълноценни ембриони от неоплодени яйцеклетки при 28 от 77 женски макаци.
Изследователите създадоха вещество, стимулиращо делението на яйцеклетките, в резултат от което са се формирали зародиши.
Ако от ембрионите се родят здрави маймунчета, следващите "опитни зайчета" ще са представителки на нежния пол при хомо сапиенс.
В началото на септември (по-миналата година - б.м.) научният екип обяви, че търси доброволки за аналогични експерименти. Засега напливът е огромен - интерес проявяват предимно дами, които не могат да имат деца, и лесбийки.
Новият метод за "копиране" обаче има съществен недостатък - кой знае защо той създава само същества от женски пол. Излиза, че той не е използван в случая с Дева Мария...
Активните посегателства върху правото на мъжете да участват в зачеването започнаха още в края на миналия век. Биолози и лекари от Института за репродукция и развитие към университета в австралийския град Монак успяха да оплодят самки на морски таралежи и жаби с помощта на специални химични вещества.
В началото на 2000 г. японски и корейски учени за първи път в света създадоха зародиши на бозайник (мишка), елиминирайки участието на сперматозоидите. За разлика от клонирането, при което съответната яйцеклетка се лишава от хромозомите си, в този случай генетичният апарат на яйцеклетката бе съхранен. В резултат от това ембрионите разполагаха с уникален набор гени. Новородените мишлета обаче бяха доста болнави и скоропостижно починаха.
Подобни опити имаше и през 2002 г. в чикагския Институт по репродуктивна генетика. Целта на научния екип бе да се кръстосат хромозомите на две жени, вследствие на което да се появи дете,  наследило гените на родителките. Резултатът обаче беше плачевен..."