💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 "Друг човек" и "Ако обичаш силно" /Тема 23/

Превод на фрагмана:

Лейля: Защо го направи? Какво искаше от мен?
Атеш: Лейля няма да идва повече. Ще ти прочета приказка преди лягане, става ли?
Берит: Не искам твоята приказка. Доведи Лейля или няма да ти проговоря повече.
Лейля: Можеше да кажеш, че знаеш всичко и да си отидеш. Можеше да ме уволниш, Атеш. Защо?
Той е единственият виновен за случилото се. Толкова съм му ядосана. Защото нито веднъж не ми даде възможност да намаля(освободя) гнева си към него / да намаля неговия гняв към мен. (Не знам как е правилният превод, има го и по двата начина ) Той е това , което най-много мразя в този живот.
Фирузе: Успокой се.
Лейля към майка си: Защо ми помагаш?
Мерием: Коя е тази жена?
Лейля: Казва се Фирузе.
Лейля: Наистина те обичах.

Хайде сега, глаголът "обичам" вече е в минало време. 🤔 Берит обаче не се отказва от Лейля, не я интересува дали е измамница или не, обича си я и това е. С Ългаз ще удари на камък Лейля, тъкмо беше започнала да я приема...

Добро утро, прекрасни момичета!

Желая ви един успешен ден, изпълнен с много добро настроение и положителни емоции

Добро утро!
Усмихнат ден ви пожелавам момичета.
Ново от стори на Ханде,рано сутринта


Елчин заедно с Елчин Сангу


 

Мелиса за списание SAMDAN като Мерилин Монро
 

Мая
 

 

Здравейте,

За мен Лейла започна да става много дразнещ образ. Хем виновна, хем се прави на жертва ..
При реална ситуация щеше да е натирена, че и в затвора пратена.., ама сериал да става..

Мен освен Берит, Илгаз и Айдос, всички други са ми супер дразнещи образи.
Да я беше вкарал в затвора Лейла, да я беше изгонил, защо сватби, лъжи, защо подложи децата на това. И то деца изстрадали загубата на родителите си, принудени да живеят с човек, който не ги понася иска да ги разкара в интернат. Той като какъв се изживява? Наказател?
Изобщо не я оправдвам и Лейла, ама правила го заради онзи в болницата, за да намери семейството си. Факт е, че е мамила мъжете и те са се влюбвали в нея, и те са страдали.
Драма куин от класа. Но правилно го попита, защо не я е уволнил, когато е разбрал.
За мен в случая той е 1000 пъти по-виновен, защото освен Лейла наказа и децата. Нито една детска сълза не си струва този театър на Атеш.
Лейла обаче наистина обичаше децата, наистина се грижеше за тях, тя ги сближи, помогна на Берит да проговори, спаси им вещите, показа на Атеш, как да е близък с тях. Направи доста за това семейство.
Да не забравяме, че спаси и фирмата, върна роклята Сега като изброявам, трябваше паметник да й построят, а не да я унижава

Петък е все пак, лек и спорен ден ви пожелавам

Мики, благодаря за превода!

Днес започват снимките на еп. 11 на "Ако обичаш силно"

и ново от еп.10

Здравейте

Още снощи си мислех да го пиша , но сега виждам , че и в туитър са го изяснили. Когато Лейля хвърля колието не е сигурно, че говори за Атеш, може да говори и за майка си. Тъй като няма женски и мъжки род в турския език, ще се разбере , когато гледаме цялата сцена. Ако говори за Атеш, защо ще си хвърля колието? То не е свързано с него. Може би с непознатата са минали на "искрено и лично" и тя й е разказала живота си. 😄 Колко е обидена и ядосана на майка си, затова майката ще мълчи и няма да каже нищо...

Нови кадри от еп. 10

Здравейте!

В тяхната връзка и случилото се между Лейля и Атеш няма невинни. Преди да станат приятели, да се чувстват достатъчно сигурни в другия, за да започнат да споделят минали тайни и мечти и планове за бъдещето, те станаха любими.  Защото ги връхлетя онова чувство, от което ти спира дъха и сърцето, качило се в гърлото, бие лудо. Незнайно кога и как се случва, но връхлети ли те, парализира ума, забравяш правила, не действат ни страхове, нито чувството за опасност и  самосъхранение. Съществува само то, чувството, нищо друго. Не може да се каже, че са харесали другия заради личните му качества, заради харектер, интелект. „Връзката“ им започна така – с поглед, аромат, усещане при докосване...  И се разви бързо... и двамата бяха щастливи. Атеш подсъзнателно започна да усеща, че има нещо нередно, "прогледна", когато разбра за роклята. И тогава започна да "притиска" Лейля да признае, нещо, и самият той не знаеше дали има нещо и какво. Може би тогава си е спомнил и случилото се с предишната му годеница /ние също не знаем какво се е случило/, и започна да се съмнява в чувствата и мотивите на Лейля. И след разговорът и разкритията на Онур е решил да наказва. Разбирам огорчението му от липсата на доверие от страна на Лейля, разбирам разочарованието , чувството, че е предаден, гневът му. Но не приемам, че избра такова отмъщение. И въобще защо си присвоява правото да наказва, когато има Съд и Закони за това? Защо трябваше да й предлага брак, защо я унизи и обруга публично, пред очите на всички. И тук съм съгласна с въпросите на Лейля: Защо?
Жал ми е за децата, но мисля, че те вече не са толкова беззащитни, колкото бяха преди идването на Атеш и Лейля. Усетиха силата на общите си действия, знаят, какво искат и с кого се чувстват спокойни, обичани, защитени и щастливи. Мисля, че и от тях ще дойде някакво решение.
Но ми е мъчно и за Лейля и за Атеш, защото според мен,  наистина се обичат и са много обидени, огорчени, чувстват се неразбрани и страдат от действия на другия. Сега идва проверката кой кого колко обича и дали?
Но Лейля и Атеш са част от семейства и общности и когато нещо се случва в техните животи, не засяга само тях, засяга и другите.
Чакам с нетърпение решенията на сценаристите.






Асия, благодаря за снимките. Мелиса наистина прилича на Мерилин Монро!



PS:
Лейля подписва някакви документи. Развод?

Инфо:
Излязоха окончателните резултати от гласуването на MevcutBilgi.  Вземаме две от категориите им

"Най-добър актьор на лятото"

'Най-добър сериал на лятото"

и от Фокс:

Здравейте!

Спомени от последният 52-ти епизод на SCK!
Отново моля за подкрепа!
Марги,

https://twitter.com/i/status/1435704907093483528
Стигнахме до края на една красива приказка, бихме искали да благодарим на всички, които споделиха нашата
история и казаха #lastkezsençalkapimi


На 08.09.2021 е излъчен последният 52 епизод - финал Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı

Хаштаг #sonkezsencalkapimi Последен път Почукай на вратата ми
 

 

 








...Приеми го като подкрепа.


 
Серкан: Добре ли си?
Еда: Добре съм. Добре съм, след като ме накара да направя всички изследвания на света.
Серкан: За твоето здраве и за здравето на нашето бебе.
Еда: Извинявай, това беше необмислена постъпка.
Серкан: Не е проблем. Просто ми обещай, да не правиш повече подобно нещо.


 
Еда: Обещание? Благодаря за разбирането. Мислех, че ще изгориш целият свят.
Серкан: Не.
Еда: Какво стана?
Серкан: Ще видим.


 

 
Серкан: Да, от сега нататък всички ще наблюдават Еда. Независимо какво прави, какво яде, ще се намесваме във всичко. Ясно ли е?
Еда: Какво говириш, Серкан? Преди малко ти благодарих за разбирането.
Серкан: Това е моето разбиращо състояние, Еда.



Айфер: Мислехме, че Кираз е дете, а имаме още едно дете тук, но не сме знаели.
Еда: Лельо!


 
Айфер: Какво,  лельо?
Серкан: Наистина, Еда, дори аз не очаквах това, но очевидно имаш нужда от нашата помощ.


 
Еда: Не можете да ми се намесвате! Ще се погрижа за себе си, не се притеснявайте!
Мело: Трябваше да помислиш, преди да се катериш по дърветата, Дада.


 
Еда: И ти ли?
Мело: Да!


 
Айфер: Добре, тя е права. Какво загуби на върха на стълбата?
Еда: Какво да правя? Дъщеря ми ме помоли.


 
Серкан: Да ме извиняваш, това е наше общо дете. Първите 5 месеца ти командваше, последните 4 аз ще командвам.
Еда: Серкан!
Серкан: Какво?


 
Айдан: Еда, този път подкрепям Серкан.
Еда: Сякаш за първи път го подкрепяте. Наистина, благодаря.


 
Серкан: Еда, както виждаш, всички мислят като мен.
Еда: Не можете да постъпвате така с мен, не можете да ме управлявате.
Серкан: Нека не гледаме негативно. Помисли, че това е само подкрепа.
Айдан: Да, ние сме до теб.


 
Еда: Полудели ли сте всички?
Айфер: Не се притеснявай, ще я наблюдаваме.
Мело: Да.
Серкан: Прекрасно.
Еда: Въобще не говори, Серкан!


 
Серкан: Прекрасно. Накъде?
Еда: В стаята!
Мело: Ще яде сладолед, отива към хладилника, знам.
Серкан: Еда, без сладолед! Знаеш, че вече си яла тази сутрин.
Айфер: Яла е вече?!


 
Айдан: Скъпи, не чак толкова.
Еда: Ще ям, ще ям всичко, не ми се месете!
Айфер: Офф! Преди не беше такава.


 




Нуждаят се от теб.


 
Еда: Който и да си, не опитвай късмета си, вратата е заключена.
Кемал: Кемал съм.
Еда: Вие сте последният човек, когото очаквах.
Кемал: Ако ме пуснеш вътре...
Еда: Ами...Разбира се. За какво?


 
Кемал: Имам изненада за теб. Ако не ме пуснеш вътре, това ще се стопи.
Еда: Донесли сте ми сладолед ли?
Кемал: Да, не обичам забраните, така да се каже.


 
Еда: Влезте. Заповядайте тук.
Кемал: Благодаря.


 
Еда: Макар , че сигурно Серкан е преброил всичко в хладилника, и ще разбере за липсата на това.
Кемал: Ще кажа, че аз съм го изял, не се притеснявай. Ще излезеш ли?


 
Еда: Тц. Реших да уредя нещата, преди да ми вземат лаптопа. Наясно ли сте, че те се превърнаха в чудовища? С всичко мога да се справя, ако поискам. И това го знаят. Вече вие сте ми най-добрият приятел.
Кемал: Всички те...Знаеш ли защо се притесняват за теб?
Еда: Защото съм безотговорна бременна.


 
Кемал: Ти си тази, която ги сплоти заедно. Ти направи всичко възможно, да ги ги задържиш заедно. Нуждаят се от теб.
Еда: Така ли?
Кемал: Айдан го каза. Преди теб Серкан не е говорил с нея повече от две изречения.


 
Еда: Да. Макар, че сега си отваря устата само за да крещи, но нищо.
Кемал: Това не е важно. Айдан се чувства необходима. Серкан изгражда отношения с нея по един или друг начин. Изглежда, че преди теб не е бил и приятел с никого. Бил е самотен човек.


 
Еда: Да, и дори отначало направи всичко възможно, за да го ненавиждам. Но се случи точно обратното.
Кемал: Любов.
Еда: Любов. Много го обичам, но той стана много гаден човек. Изобщо не прилича на вас.


 
Кемал: Ако сега мога да те обсъждам с тези, които са навън...Ако мога да седя на една маса с Айдан и сина си...То е благодарение на теб. Ако не беше ти, какво щяхме да правим? Ние сме като пеперуди, които обикалят по света, тоест около теб.Нещо лошо ли казах? Сладоледът разтопи ли се?


 
Еда: Не, разчувствах се. Много сте мил. Кираз и Алп имат голям късмет.
Кемал: Това го казват хормоните, нали?
Еда: Да.


 
Кемал: Най-добре да тръгвам.
Еда: Но сладоледът ми се стопи, може ли още един?
Кемал: Мисля, да не си насилваш късмета.
Еда: Добре.


 
Кемал: Ще дойдеш, когато си готова.
Еда: Добре.


 





Бебето има име...Алп.


 
Еда: Няма ли да си кажете довиждане с мен?
Айдан: Разбира се, че ще си кажем. Еда, довиждане. Отиваме в Испания. Искате ли нещо за бебето от там?


 
Серкан: Бебето вече има име.
Айдан: Така ли? И какво е?
Еда: Кираз искаше да го нарече Турп, но...


 
Мело: Не може да бъде!
Сейфи: Надявам се да не сте се съгласили.


 
Серкан: Алп.


 
Айфер: Алп...



Серкан: Не ме гледай така, това е идея на Еда.


 

 

 

 

 

 
Айдан: Алп. Скъпа Еда. Вече не си ми снаха, а дъщеря. За мен вече не се различаваш от Серкан.


 

 
Еда: Не правете така, г-жо Айдан. Ако заплача, няма да спра.
Айдан: Нека тогава да плачем заедно.


 

 
Мело: Недей така, сега и аз ще заплача.
Айфер ,Сейфи: Не правете това.


 

 
Серкан: Мамо, не я стискай силно. Мамо...
Айфер: Айдан, не я стискай силно.
Серкан: Мамо, сега ще стане синя. Моля те, пусни я. Еда. Еда, поне ти я пусни.
Айфер: Айдан.


 
Кемал: Майка ми идва.
Айдан: Къде отива майка ти?
Кемал: Хайде тогава. Да тръгваме.
Мело: Довиждане тогава.


 
Кемал: Приятна почивка.
Еда: Благодаря ви, г-н Кемал.
Кемал: Ако имаш проблем със сладоледа, обади ми се.
Еда: Това е между нас.


 
Мело: Ако искаш нещо, аз съм тук.
Еда: Въобще не говори, ще се разправяме с теб.
Мело: Вечните заплахи.
Айфер: Не яж сладолед.


 

 
Серкан: Ще се оженят в Испания. Добре ли си?
Еда: Добре, по-добре съм. Ще отида да поспя малко.


 




…моето сладко главоболие.


 

 
Серкан: Еда, знам много добре, че си будна в момента.


 
Еда: Какво? Не спях, работех.


 
Серкан: Ти си моето сладко главоболие.
Еда: Продължавай така да ме ограничаваш, ще видиш на какво съм способна.


 
Серкан: Еда, не те ограничавам. Опитвам се да те подкрепя.
Еда: Можеш да ме подкрепяш. Но само когато ми е необходимо.


 
Серкан: Чудя се какви идеи се въртят в главата ти сега. .
Еда: Да видим ли?


 
Серкан: Ела тук.


 





Ще продължа да те изумявам.


 
Кемал: Винаги ме изненадваш.
Айдан: Защо? Какво стана?
Кемал: Вчера трябваше да сме в Испания за медения си месец. Но днес се оженихме в службата по вписванията в Кадъкьой. Изненадата ми не е ли нормална? И вместо пътешествие на толкова места, се усамотихме тук.


 
Айдан: Защото това място е символ на нашата връзка, скъпи. Надявам се, че ще пием заедно чай до края на живота си. Ще разговаряме...Хванати за ръка. И ще продължа да те изумявам.


 
Кемал: Винаги ще ме удивляваш. Най-накрая се оженихме. От радост искам да изкрещя от брега към морето:“Обичам те!“.
Айдан: Викай, и тук викай. И като си отидем в къщи викай. Но крещи, след като г-жа Ядигяр заспи.


 
Кемал: Не се притеснявай, говорих с майка си. Заминава тази вечер.
Айдан:  Аааа! А! Много се разстроих. Наистина бих искала да не си тръгва. Както и да е. За да потуша тъгата, ще пийна малко чай.


 
Кемал: Да, личи си, че много си разстроена. Обичам те.
Айдан: Обичам те.


 





Ти ми даде всичко.


 
Еда: Още ли не си приключил работата си?
Серкан: Не. Изглежда, че работата с Холандия никога няма да приключи. Не знам дали постъпих правилно, като се съгласих на тази работа.


 
Еда: Тогава ще ти кажа новина. Говорих с Енгин и Пъръл. Докато не се роди детето, проектът е твой. Но след раждането ще вземем отпуск по майчинство заедно.


 
Серкан: Отпуск по майчинство? И аз ли ще взема отпуск? Благодарение на теб? Чудесна си.


 
Какво прави нашето мъниче?
Еда: Прави салто. Постоянно.


 
Серкан: Ела. Ще пробвам нещо. Сложи това. Нека Алп слуша моята любима песен.


 
Еда: Красива песен. Надявам се да свири на китара или пиано като теб.


 
Серкан: Мечтех за такива прекрасни моменти. Истината е, че ти промени живота ми, Еда.


 
Ти ми даде всичко, което исках. Но най-красивото нещо е, че създаде невероятно семейство.


 
Еда: И ти ми даде повече, отколкото мечтаех, Серкан.


 
    
 

 
Виж, танцува там.
Серкан: Не прави това.
Еда: Не преувеличавай.

Дилеми

Мики,


Говорим различно.


 
Мело: Хайде, Мело, можеш. Можеш да се разделиш.


 
Бурак Здравей.
Бурак: Много ми липсваше.
Мело: И на мен ми липсваше. Както всеки може да липсва на другия. Защото сме споделяли много дни, имаме много спомени. Така е.


 
Бурак: Ела. Тук направих любимите ти закуски. И направих сода от джинджифил. Защото много обичаш.


 
Мело: Благодаря.
Бурак: Удоволствието е мое. Сега...Днес е малко специален ден. Трябва да говоря с теб за нещо.


 
Мело: Преди да говориш с мен, може ли да кажа нещо? Аз...Много те обичам. Ти си човекът, с който всяка жена иска да бъде. Тоест...Красив, грижовен. Милостив. Много интелигентен.


 
Бурак: И ти си специална за мен, Мело. Никога през живота си не съм бил толкова щастлив. Не искам да те загубя.
Мело: По-добре да ме бе загубил.
Бурак: Как така?


 
Мело: Ами...Опитвам се да кажа това. Понякога...Съдбата...Е такава...Понякога хората се срещат помежду си в неподходящо време и на грешното място. Искам да кажа, че аз и ти се срещнахме в неподходящото време, мисля.


 
Бурак: Мело, ако става въпрос за Еда, мислех, че сме се разбрали.
Мело: Еда няма нищо общо. Изобщо. Например, наскоро говорехме за брака. Не искам да се женя. Изобщо, не искам. Добре, това предложение изобщо не е за мен. Ако ме питат, исках да се оженя от детството, но...не знам, може би се променям. Но аз не искам да се женя, Бурак.


 
Бурак: Разговаряме различно. Ти си идеалната жена за мен. Тоест, аз съм много уверен в чувствата си към теб. Влюбен съм в теб, Мело. Нямам никакви съмнения.


 
Мело: Но аз не съм влюбена в теб. Искам да бъда с човек, който ще се влюби в мен от пръв поглед. И аз в него от пръв поглед. Това искам. Да кажем че съм влюбена в любовта. Извинявам се.


 
Бурак: Ако искаш така...
Мело: Благодаря много.


 
Мело: Какво искаше да ми кажеш? Получи се странно, но...
Бурак: Няма значение. Ще ставаме ли?
Мело: Добре, да ставаме.


 
Бурак: Остави, Мело, остави.
Мело: Изчакай, много е вкусно приготвено, здраве на ръцете ти. Няма да стана, ще го изпия. Ще те обидя ли?


 
Бурак: Не, Мело, не искам. Остави го, моля те.
Мело: Добре, оставям го. Вече станах.


 
Бурак: Мело, не го прави. Мело, не то прави! Мело, Мело, какво направи? Мело. Исках да ти предложа. Глътна пръстена. Мело, Мело. Како Айфер!


 
Айфер: Мело! Да вървим в болницата. Остави. Еда...В болницата...Еда ражда в болницата.
Бурак: Да идем в болницата.


 
Айфер: Говоря за това. В болница. Да отидем в болницата.
Бурак: Мело глътна годежния пръстен.
Айфер: Как така?


 
Бурак: Ставай. Трябва да я обърнем, глътна го.
Айфер: Спокойно, успокой се.
Бурак: Трябва да обърнем Мело.
Айфер: Успокой се. А, излезе ли?
Мело: Глътнах го!


 
Айфер: Чудесно, в стомаха ти е.
Мело: Отиде в стомаха ми.
Айфер: Добре, скъпа.
Мело: Защо сложи там пръстена?
Айфер: Добре, не викай.


 
Мело: Не можа ли да го сложиш в кутия? Глътнах пръстена, глътнах го!
Айфер: Добре, ще излезе.
Мело: Сигурно някъде кървя. Спешно! По-бързо! В болница. Помогвете! По-бързо. Тлатнах го!
Бурак: Ах, Керем...


 





Еда ражда!


 
Енгин: Ела, любима. Хайде. Хайде да подишаме малко въздух. Колко може да се работи.
Ердем: Помогнете, г-н Енгин! Г-жа Еда ражда! Еда ражда. Отидоха в планината, изкачиха се и какво да видят...На Еда водата изтече.


 
Пъръл: Какво?
Ердем: Да!
Енгин: Пъръл, Еда ражда. Тичай, тичай, любима. Тичай!
Ердем: Как така „Тичай любима“? А аз какво ще правя тук?


 
Енгин: Ще седиш тук и ще чистиш, Ердем.
Ердем: Сега ли е времето за това?
Енгин: Ердем, никъде няма да ходиш...
Ердем: Пусни!
Енгин: Не, не!
Пъръл: Сега ли е моментът за това?


 
Ердем: Къде е кракът ми? А, тук...
Енгин: Китката ми...
Ердем: Нямам крака...


 




Еда ражда!


 
Кемал: Айдан, хубава новина. Еда ражда!
Сейфи: Да!
Кемал: Айдан?
Сейфи: Г-жо Айдан, добре ли сте? Хиййй! Изпила е цялото шише! Какво ще правим сега?


 
Кемал: Трябва да отидем в болницата. Всъщност, тя трябва да е там по време на раждането. Хайде, живот мой. Вдигам те внимателно. Ела тук, единствена моя. Хайде, единствената ми. Ела.


 
Сейфи: Така ще успеем за 40-годишнината на детето. Какво е това?
Кемал: Ще успеем. Да тръгваме, единствената ми. Ще успеем. Да тръгваме, любов моя. Еда ражда, Айдан.


 





До какво състояние стигнахме


 
Енгин: Не, приятели, за Бога. Отишли са в друга болница. Нямат намерение да останат в планината.
Пъръл: Добре, но човек би съобщил. Умираме от притеснение.
Кемал: За всеки случай се обадих на мой стар приятел-комисар. Ако стане нещо, ще ни уведими. Но знам, че ще имаме добри новини. Не се безпокойте.


 
Пъръл: Приятели, можете ли да погледнете състоянието ни? Моля ви. Останахме трима здрави. Всички наранявате някакво място в себе си. Вероятно сме хора, които живеем от инциденти. Тоест, дойдохме на раждане. Дори на раждане ли не можем да пристигнем нормално в целия състав?


 
Енгин: Добре е, че Серкан не ни видя в това състояние. Кълна се, че няма да се тървем от майтапите му през цялата година.
Айфер: Не се напрягай, недей. Напряга се.


 
Пъръл: Мело?
Енгин: Какво стана? Пръстенът в гърлото ти ли е заседнал? Мислех, че си го глътнала.
Мело: С мъка го извадиха.


 
Айфер: Не се напрягай. Млъкни. Стига, в болница сме.
Мело: Плача. До какво състояние стигнахме.


 
Пъръл: В болница сме, в болница.


 

    



Чудото...Роди се.


 
Серкан: Погледни ме, погледни ме. Ти си жена амазонка.
Еда: Не ми казвай такива неща.


 
Серкан: Добре, добре. Ти си най-красивата жена на света. Никоя не може да е по-естествена от теб. Никога през живота си не съм виждал такава естествена красота.


 
Винаги си сред природата. Сред животни. Хайде, хайде, напъни. Идва. Изглежда чувствам нещо. Нещо. Еда, главата му. Бебето, бебето ми...Роди се.


 
Виж. Ела, ела. Не плачи, не плачи. Еда, това е невероятно. Еда, много е красив. Ела, ела.


 

 

 

 
Серкан: Ела тук. Много е красив, нали?
Еда: Прекрасен е. Много е красив. Серкан, много е красив.


 

 

 

 

 




Нещата от живота...


 
Мело: О, ох! Дада, сестра ми, ражда някъде, страда. Не знаем къде.
Айфер: Мело, не мога да те приема на сериозно. Надявам се, че племенницата ми и бебето са добре.
Мело: Амин. Амин. Амин.


 
Кемал: Добре, а аз? Дори нямах дете миналата година, а тази година ще стана дядо. За втори път.
Мело: Вярно.
Айфер: Чудя се къде са? Добре ли са?
Д-р Дженк: Здравейте. Ако раждането вече беше започнало, щяха да пристигнат отдавна.  


 
Пъръл: Да. И ние всъщност мислим така,  докторе.
Д-р Дженк: Ако контракциите са се усилили, сигурно са отишли в най-близката болница. Не се безпокойте.
Енгин: Да, така е станало.


 
Д-р Дженк: г-жо Айфер. Изглеждате добре.
Айфер: Добре съм. Но благодарение на вас ще ходя така една седмица.
Д-р Дженк: Тогава ще се видим отново следващата седмица.
Айфер: Това пък защо?


 
Д-р Дженк: Ще се избавите от това, но ще намеря нещо друго, което да ви ядоса.
Айфер: Защо?
Д-р Дженк: Защото спорът с вас повдига адреналина на човек. Обичам адреналина.


 

 
Мело: Како Айфер, усещам миризма на любов, како Айфер.
Айфер: Ще понижа гласът ти още веднъж. Боже мой.
Мело: Отметни косата си назад, разклати я малко. Отметни я.
Айфер: Обичам адреналина.


 
Айдан: Да отидем ли на Босфора? В Йеникьой.
Айфер: Къде?
Сейфи: Кажи да.
Мело: Г-жо Айдан, страхотна сте.


 
Айфер: Дъще, интересно какво друго глътна с пръстена? Момент. Къде е Бурак?
Енгин: Помоли да ви поздравя  и си тръгна.


 
Айфер: Така или иначе ще го видим в кафенето.
Енгин: Дали да не направим това...Да хапнем ли нещо? Да отидем наблизо и да хапнем нещо. Хайде.


 
Мело: Казаха „кафене“. Кафене ли?


 
Мело: Извинете. Извинете, може ли да погледнете насам? Ще кажа нещо.д-р Хакан не бива да ходи в нашето кафене! Защото там е Бурак, който ми предложи брак. Не трябва да се среща с него, защото трябва да му кажа. Затова се нуждая от номера на д-р Хакан. Скъпа приятелко.
Регистратура: Не мога да ви дам номера му. Освен това не знаете фамилията му.


 
Мело: Влюбих се! В очите ми светна светкавица! Звезди засияха в очите ми! Трябваше ли да попитам за фамилията му в този момент? За Бога! Сестрице, приятелко, скъпа моя. Трябва да напишеш 10 цифри на хартия. Това е всичко. Пиши!


 
Не виждаш ли, че съм болна? Болна съм, имам право. Не виждаш ли? Какво е това? Какво е?
Регистратура: Скорошно оздравяване. Съжалявам, но не мога да помогна.
Мело: Играеш си с моята съдба. Играеш си със съдбата ми. Не искаш да се оженя ли?! Не искаш да имам деца ли?! Играеш си с моята съдба!


 
Д-р Хакан: Някой говори за съдбата ли?


 
Мело: Аз точно сега...Говорех на приятелката от регистратурата. Не е нужно да идвате в кафенето. Ще се видим другаде. Затова исках да помоля за номера ви. И когато попитах за номера ви, разговорът се обърна към съдбата.


 
Д-р Хакан: Мога ли да запиша твоя номер?
Мело: Дръж.


 
Д-р Хакан: Нямах това пред вид, но поне ще си позвъня, а после ще запазя номера.
Мело: Много си умен!  Д-р Хакан! Тук е написано „Д-р Хакан“.


 
Айфер: Мело! Мело! Еда роди!
Мело: Родила ли? Родила ли е приятелката ми? Направи ли го? Ела! Ела тук!


 

 

 
Д-р Хакан: Това...
Мело: Това се дължи на...Тъй като Дада е моя близка приятелка. И от радост аз първо Сейфи, после Айфер...
Айфер: Мело!
Мело: После подред те прегърнах.
Сейфи: Хайде, да тръгваме.


 
Мело: Ще се видим.
Д-р Хакан: Непременно ще дойда и аз да видя Еда. Ще отида в операционната, ще ти си обадя довечера. Става ли?
Мело: Добре. Добре, ще се чуем.
Д-р Хакан: Ще ти  се обадя довечера.


 
Айфер: Хайде!
Мело: Дада!
Айфер: Стой. За какво крещиш? Мело! Мело!


 





Мечти и реалност. Приказката продължава...

 
 

 

 

 

 

 

 

 

 
 
 

 

 


Мечти и реалност. Понякога животът предоставя на човек изненади, които са дори по-добри отколкото сънищатат му.


 
Понякога човек сам си създава късмета. Трябва да се борим, да не отстъпваме, никога да не губим надежда, каквого и да се случи.


 
И този човек, когото някога мразех, любимият ми, сърцето ми, съпруга ми – Серкан Болат.


 
Добре, че почуках на вратата му. Добре, че отвори сърцето си за мен.


 
Сега имаме дълъг живот, пълен  с изненади.


 

 
Заедно с дъщеря ни и сина ни. Приказката ни продължава оттук


 

 

 

 
Три ябълки паднаха от небето. Една за този, който разказва. Втората за слушателя. И третата, за който я приживява.


 

 

 
- Обичам те лудо, Серкан Болат.
- Чувствата ни са взаимни, госпожо.


 

 

 

 

 

 

 



Още снимки:






Благодаря на всички, участвали в създаването на SCK, на артистите, създали Айдан, Сейфи, Мело, Енгин, Пъръл, Лейля, Ердем, Селин, Фифи...малката сладурана Мая/Кираз. И най-вече на Ханде и Керем, изиграли, не, изживяли наистина любовта на Еда и Серкан. Красиви, умни, талантливи, обществено ангажирани, прекрасни млади хора, дано да са много, много, щастливи. И в работата и в личния си живот! И да имат още много вълнуващи и очароващи нас, зрителите, роли.
А приказката SCK продължава да очарова и завладява!

Това беше всичко за този тур спомени и коментари за и около SCK. Две години. И много и малко. Няма да разказвам отново как съм попаднала на сериала и всичко, което се случи след това, само искам да кажа, че отваряйки тази врата, попаднах за мой късмет в общност, която ме прие радушно, почувствах се спокойна и добре между хора, които уважават чуждото мнение, дори и понякога да не са съгласни с него, хора доброжелателни, толерантни. И за моя радост все още е така! Желая здраве и късмет на всички, които са част от темата – редовно или рядко пишещи, отбиващи се често, гледащи от балкона или просто случайно минаващи!