С какво ви дразнят свекървите? – 150

След като на свекървата й е очевидно трудно да спазва елементарни инструкции, следващия път ще си седи вкъщи.

Този тип свекърви трудно ще го задържиш там. Ще започне едно жалене как никой не я уважавал и зачитал.

то отдавна е почнало жалването, сина й между чука и наковалнята. Казах й, че не е редно така, като има нещо да ми каже на мене, не да го поставя него в тази позиция, отговора беше : " той ми е син, ще си споделям с него каквото искам". Ами да си чупи главата бе, то с такова не може да се разбереш .

Нищо няма да му стане на сина й, ако се напъне да реши проблемите между вас. Не е малко дете. А ако тя упорства, да му пили на неговата глава -- негов родител е.

А, нищо не искам да ми решава. Мен си ме устройва да си се сърди тя, не ми говори, не ми пише, не трябва да ходя у тях и да лицемерствам, че се харесваме и да водим "малки" разговори. Много неща се натрупаха и бездната зейна. Аз не желая да се поправят тези взаимоотношения.

Не ти и трябва. Нека си комуникира със сина и внука.

Точно.
Няма какво да й разправяш да се обръща към теб. Особено като има натрупано напрежение. Вместо то да избие, по-добре тя да се обръща към сина си и той да се оправя.

Когато свекървата не те харесва и отиваш на обяд в нейната къща.

Баш... И моята си замина миналата сряда сърдита. Защото ѝ казах, че на родителската среща са казали, че никой няма да влиза в класната стая и родителите ще чакат децата си отвън. Това по повод, че казала на детето, че ще остане до петък, за да я "изпрати" на първия учебен ден. Реших да ѝ кажа, да не е разочарована. Фръцна се, разсърди се и в сряда си замина. Казала на сина си, че не съм я искала и затова си тръгва...
Дреме ми. То детето потвърди какво съм казала на баба ѝ и какво не. Жалките ѝ опити за интриги вече все по-трудно минават.

Малко смях, че нещо напоследък няма активни казуси.

Здравейте, дами, имам нужда от съвет как и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.
Става дума за свекърва ми и как да не се изпокараме за глупости.

От известно време с мм обсъждаме темата за сватба и планираме да се оженим. Имахме подобни планове преди, но загубихме близки хора и чакаме да мине година от лошите събития. Смятаме сватбата да е догодина, като ще я организираме сами. За мен това е голяма радост, харесва ми да организирам пътуванията ни, сватбата също и имам вече доста идеи. Все още не сме обявили нищо на родителите ни, казахме само, че планираме вероятно за догодина. Не сме навлизали в конкретика с дати, място и подобни.

И тук идва моят проблем. Свекърва ми може да бъде мноого досадна. Не е лоша жената, но досадна е. Не сме в лоши отношения, напротив. Като цяло никога не сме ѝ ползволявали да се меси, с мм сме самостоятелни от ден 1 и общо взето всичко се съобщава при свършен факт. Сега моментът е особен, защото единственото ѝ дете се жени. За нея това е голямо събитие, което го разбирам, но не съм склонна да приемам чуждо мнение за сватбеното тържество. Единствено аз и мм решаваме кое и как. Тя е имала желание да си прави сватбена агенция, занимава се с разни ръкоделия като хоби и се вживява на нереализиран художник. Смята, че много добре ѝ се получават нещата, но в моите очи това не е точно така. За това и не искам да се меси. Искам да си направим сами нещата, по наш вкус, а не да си късам нервите с нея.

Останах с впечатление, че очаква да ходим заедно да избираме тоалети и някакви подобни, което би било натоварващо за мен. Аз имам кума, приятелки, ще намеря с кого да ходя за рокля. Другото е, че има голяма вероятност да съм с тоалет под наем или втора употреба, което за мен не е притеснително. Тя обаче очаква да обикаляме бутиците и да пробвам с нея рокли, че дори да участва в покупката. (Ние с мм сами си плащаме сватбата, както и никога не сме получавали помощ от тях, че да има някакъв мотив за вмешателство). Някога е помагала в организацията на една сватба на нейна близка и като започне да ми обяснява.. ама кое как било, ама какво имало.. през 1995 година, когато съм ходела права под масата... не се е актуализирала от тогава.

По принцип мога да я отрежа и да не ѝ обръщам внимание, да си направя нещата както искам и тя да дойде като гост на деня на събитието. Обаче не искам да я обидя. Чудя се как да отбия вниманието ѝ от себе си и от мм и възможно най-малко поле за изява да има, но и да не я обидя.

За родителите сватбата е голяма радост.Не я игнорирайте съвсем.
Нека синът и изясни ,че вие ще си организирате,но и оставете нещо да свърши-например заедно да изберете цветята за украсата,или поканите или нещо такова по-маловажно.

Съвсем на първо четене - няма как да стане. Ще е обидена при всички положения. Ще ти се наложи да избираш между две злини - или да й търпиш вмешателството -  или кривата физиономия (евентуално и реплики) на сватбата.

Точно, че наистина разбирам каква радост е за нея, но както не искам и майка ми да се меси, така не искам и свекърва ми. Нямам ѝ доверие за нищо да свърши, защото едно говори, а друго прави. Много добре я познавам, уж сме се разбрали нещо и после... съвсем различно. На мен нищо не ми се струва маловажно, камо ли цветята за украсата (които ще са изкуствени, а не естествени), поканите ще са само онлайн и няма да има хартия (там няма как да помогне), дори късметчетата, които ще хвърлят мисля да ги правя сама, но и тях не искам да ѝ подаря. Просто вкусът ни е много различен и дори да ѝ обясня кое как искам, тя пак ще си направи каквото е решила. А като направи нещо за теб, после ти вади душата 10 години да го споменава. Неприятното ми усещане е и заради сватбата на нейната близка, която споменах по-рано. ОТ 1995 г. до сега все споменава каква приказна сватба е направила, ама какво било, как било, което ми прави грозно впечатление. Уж помогнала на жената с голямо удоволствие, обаче не пропускаме да споменем 20 пъти какво сме направили. Тези неща за мен са грозни, защото аз лично не изтъквам като направя нещо за някого и не искам в следващите 25 години и мен да ме споменава. Малко умее с чужда пита помен да прави.

Не върви да приемеш помощта на свекърва ти, а да отхвърлиш майка ти. Или приемаш и двете, или отхвърляш и двете.