С какво ви дразнят свекървите? – 150

А, не, така не. Всеки да си гради своя дом. Ние не сме се нанесли нито в на едните, нито в на другите къщите/апартаментите.

Родена съм в къща и съм живяла в такава до към 8-9 годишна възраст. В апартамент е по-удобно, по лесно и евтино за подръжка. Мъжа ми имаше вече споменатата романтична представа за къща, двор, камина, навес и голяма маса под него. От как взехме вилата си мислех, че ще се изпари, защото той никога не е живял в къща и изобщо не знае каква хамалагоия е. Да ама не, вече втора година ходим на почивка или екскурзия на прибежки, все драпа към вилата, това да направи, онова да направи, все едно го гони някой. Вярно, че имаме голям напредък за това време, вече е обитаемо по всяко време на годината. Аз, като него съм градски човек, ходех на село лятото като малка, ама и баба ми си идваше зимата, та изобщо не може да се каже, че съм свикнала или ми е харесвало живеенето на село, а той не само, че няма нищо против, а даже го обмисля. А от всички, детето най-много обича да ходи или на село или на вилата. За шум, има, но различен на различните места. Добре, че на вилата няма съседи с петли, че на село ми беше смърт. Аз тъкмо съм си легнала, онова се разкукурига през час, няма спане. Ако щете вярвайте, на шум от трамвай спя без проблеми, петел ме вади от нерви. Останалите животни, поне са шумни в нормално време.
Сина, ако си намери някоя, която като него иска да живее на вилата, ще е идеалния вариант Мъжо, ще не ще остава тук, а аз доволна
Сега сериозно. При 2 жилища, няма да имам нищо против младите да живеят в наш имот. За какво да блъскат 20 - 30 години да робуват на банката, при положение, че така или иначе има и за двете семейства. Вилата е на 6 км. от Своге, голям град, всичко има в него, а от тук е на малко над 40. И двата имота колкото ги смятам за наши, толкова и на детето. Че няма да живеем заедно, няма и няма да съм с нагласата, че съм дала нещо си на снахата, а че сина си е вкъщи, в неговото. Никой не си е занесъл четирите стени на оня свят. Независимо коя е снахата. Ако се разделят, не може нищо да му вземе така или иначе, а докато живеят заедно, са семейство и това е и нейния дом. Хич няма да ме интересува какви пердета е сложила, да не ги гледам по цял ден аз?

Няма лошо да се отстъпи имот, който не е обитаван, стига даващият да не иска непременно нещо в замяна или давайки го да иска неговото мнение за всичко в имота да се зачита. Тогава нещата стават трудни.

Едно е да се отстъпи по-стар и малък апартамент, друго е нова,голяма къща.
Ей така, безвъзмездно.

А нов голям апартамент може ли?

Все едно става дума за чужди хора. Много ясно, че ако имам възможност ще осигуря жилище на детето си. Няма да мигна, ако знам че гладува за да плаща наем или кредит, а аз си държа празни имотите... за кой?

Такива не познавам аз 😄😄 Най-добре всеки в къщата си. И снахата и свекървата доволни!

Пак се гледа някаква парична стойност. Защо? Както стана ясно на един му харесва повече едното, на друг другото. Независимо от размера и цената му, оценяват други фактори. А данъците извън София са толкова ниски, че къщата трябва да е няколко декара, повтарям къщата, не двора, за да се изравни с данък на апартамент. Те се определят по данъчна оценка, а са много различни в големите градове и провинцията. На село къщата е малка, но вилата на леля е 2 етажа, на практика 2 двустайни апартамента един в/у друг. Същия двустаен тук е с данък от 70-80 лв., а двойното там, при положение, че няма отстъпка като единствено жилище е с данък от 10лв. На нашия апартамент данъка е около стотина лв., а на вилата е 17. Колко голяма трябва да е тази къща, пък независимо, че апартамента е малък и стар, че да са равностойни според теб? И палат да е, къща извън града ще е винаги по-евтина, независимо, че е нова
Само това, че за теб е фантазия, че едното е абсолютно и неразривно свързано с другото, говори много за теб и е събирателен образ на коментираните в темата свекърви. Дали го знаеш или само се стремиш да уязвиш, ама сама си вкара автогол. А защо едното зависи от другото може да обясни само  тесногръда свекърва с назадничави разбирания, защото дефакто няма връзка м/у двете. Поне за нормалните хора

Няма такива да се отстъпи - продаваш им го, ако и да е на занижена цена. Зет/снаха ще  влагат труд и усилия за да го направят дом, ама ако нещо се случи - кой откъде е. Ми не става така.
От друга страна, никой не знае какво го чака в живота и тоя апартамент/къща може да те изхрани в труден момент, та и това решение не се взема лесно.

Ма Ко, нормалните хора според теб не се месят на децата си и не ги дондуркат цял живот. Нещо сме сменили възгледите ми се струва. Хайде почакай да се появи поне първата кандидат-снаха, пък тогава да видим мнението кое на кого е.

Въвсвм скорошен пример имам по темата-свекърите дават на сина си жилище да живеят младите и за зла участ, синът им почина и те изгониха снаха си с едно малко дете. Така че на едната дума вяра нямам аз. А живота е кръговрат и ред няма!

Само ти се струва, защото не правиш логически връзки. Защо да е дондуркане?  И пак да питам защо месенето да е неразривно свързано с предоставянето на имот? Къде го пише и кой закон го уточнява?

Защо да им го продавам, като първо той вече е и на детето, независимо какво казват документите, второ друго дете нямаме и е негов и по тази линия и по документи, просто не сега? (м/у другого като го купувахме, аз и тук съм споменавала идеята беше направо на детето да го пишем, въпреки, че е малолетен. Имота беше запориран и затова не стана, ако беше нормална сделка, вече щеше да е записан директно на него, та нямаше да му го продаваме, а да го подарим. И то без да имаме друго) А зет/снаха дори на квартира полагат усилия да направят дом, не заради собствеността, а за това, че целта им е да градят семейство

Карина, това е ужасно и това не са хора.
Има и обратни случаи - имотът е прехвърлен на детето. Детето почива (в случая беше дъщеря) и зетят изгони 76-годишната й майка на улицата.

Ма Ко, синът ти е още малък, няма никаква кандидат-снаха на хоризонта, но ти отсега правиш планове кой къде ще живее..
Не ти ли звучи странно? Той може изобщо да не иска да живее в тези имоти или дори в България. И като са на сина ти тези имоти, но на ваше име - след 15 години ще ги продадете ли, за да му дадете парите да прави каквото иска с тях?

И аз ях чувала за подобен казус, но с подробността, че снахата беше си намерила нов мъж и го беше довела в жилището. Че нещо и детето не даваше на бившите свекъри, за да свикнело по-лесно с новия татко.

Не нам къде четеш, честно. Кое точно те наведе на мисълта, че аз правя планове, къде той да живее. Използване на думички като "ако" значат предположение, а не нареждане. Отвори някой речник. Да не говорим, че има хилещ се емотикон след изречението "ако си намери жена, която иска...", което значи, че се шегувам. Наистина не можеш да прецениш правилно и реално и не схващаш смисъла не само моите постове, а по принцип в темата, дали си наясно?
Иначе, за да задоволя любопитството ти, да имотите са или за негово улеснение, ако иска да учи тук, а ако иска в чужбина ще са помощ. Апартамента вероятно не, но къщата на село или вилата могат да помогнат в това отношение и ако е такова решението му, вероятно ще се наложи и сам да се справи до някъде. Но парите по-добре да се държат в имоти, щом ще ти трябват след години, отколкото в банката и да ги яде инфлацията

Ма Ко, няма да успееш да ме предизвикаш към обиди, съжалявам.
Дали с усмихното човече или не, стана ясно какво мислиш - дори и да дадеш имот на сина си, то снахата няма да може да му го вземе. След 10-15 години какво ще стане, ще видим.