С какво ви дразнят свекървите? – 150

За мен е нормално, ако имам възможност да осигуря жилище. Всички ще са спокойни, няма да го мисля по квартири и има ли пари. И вместо да се чуди какво да работи, да учи и тн, като е подсигурен ще се фокусира върху образование или каквото го влече. В крайна сметка, всеки иска един по-добър старт в живота за децата си.

Ето, това имах предвид. Ако имам жилища, пари и възможности, за какво ми са, ако детето ми живее по-зле от мен?

Точно жилището и изплащането му ли е най-добрата мотивация за израстване в живота и точно борбата с битовизмите ли прави от човека Човек 🙂
Увличате се!

Защо е изтрит поста ми с напомнянето на някои стари дискусии?
Кого обиди и с какво 😃
Нали помните, че историята е учител на народите. Макар и в много по-малка степен, старите ни теми би трябвало да са нещо подобно за отношенията снахи-свекърви 😉
Иначе само си чешем езиците и безсмислено въртим едно и също.

Човек винаги има за какво да се бори. Не е задължително непременно да е жилище.

Темата пак отиде в друга посока, но като няма нов казус, така става.
Иначе, разбира се, че бих подсигурила детето си да има жилище, не бих го оставила да живее под наем/на кредит. За мен не е глезене, а нещо съвсем нормално, ако имаш възможност да си го позволиш.
Да речем имам три апартамента и какво, всички ще давам под наем, че да взимам аз пари, обаче ще оставя детето да се мъчи/бори да събира пари и да купи някога си жилище…

То тая дискусия е малко хипотетична, защото повечето имат малки деца. Но детето си е дете за родителите, даже и като стане 2метра.
И ако продължим с хипотезите, понеже става дума за хора с възможности... То това дете ще е гледано добре, без лишения и вероятно е свикнало да живее по-нашироко. Е, не е ли супер гадно, когато стане на 20+ , да го изриташ и да му кажеш: "опраай се, майка, наеми, кредити, дюнери, пици, хич не ме интересуваш, аз отивам на курорт с татко ти и кучето"😆

Бих осигурила жилище, ако мога. И ще се постарая да мога. Като човек, на когото са осигурили, ми е ясно каква стабилна основа е това.

Явно съм единствената, която иска да подсигури себе си така, че децата й някой ден да не се налага да я издържат.  Някак предпочитам да мога да си позволя да отида в старчески дом, отколкото да купя жилище за детето си, в което и аз да ее нанеса.
Иначе ако не трябва да избирам и мога да си позволя и двете, ще дам пари, пък да си купува, кяквото иска и където иска и ако иска. Има хора, които един месец живеят тук, два там, после три на трето място. Не бих го заробила с имот, който не може да стопанисва или да търси на кого да продава на сносна цена.

Няма как да знаем какво ще стане нито с нас, нито с децата ни какви избори ще направят за себе си. Каквото мога ще подсигуря. Но пък не съм окей да си кажа, я да събирам пари за готин старчески дом, пък синът ми да се оправя. А и парите винаги си намират място, по-добре да ги вложа в нещо.

След справка в темата - жената на хипотетичния ми син ще е изключително доволна, ако си седя в готиния старчески дом и не им искам пари всеки месец.
Но да, това са мноооого хипотетични ситуации. Времената се менят.

Едно от нещата заради които се ядосвах на свекървата беше, че не е имала амбицията да подсигури самостоятелно жилище за себе си за времето на старостта. През първата част от брака ми живееше на село, но когато стана възрастна и неможеща  ни се натресе на главата в най-неприятния житейски период от биологична гледна точка. Имаше пълното право на своята стая от семейната къща, но това не направи нещата по-приемливи, по-лесни или по-приятни.
Та поучена от този опит, когато сина ми избра да живее в родния си град едно от първите неща, които предприех е да потърся жилище за него, съобразно актуални към момента на търсене критерии. След това помогнах за кандидатстване за ипотечен кредит, станах поръчител, дадохме с баща му неголяма сума за самоучастието.
Единствено водени от мисълта - да не живеят на едно място две поколения, да не си пречим взаимно и да не тежим един ден старите в домакинството на младите.
Само това последното за мен е основателна причина да се помогне на детето за самостоятелно жилище. Но не и да се сервира на готово и като нещо подразбиращо се. Всяко поколение трябва да води своите битки иначе се израждаме и не ценим.
Ако семейството има достатъчно високи доходи и свободни средства - да купува и 100 имота. Но имотите, приходите от тях и ангажиментите покрай тях са за  този, който е изкарал парите за придобиването им. Да не говорим, че за повечето деца изборът на родителите е повече бреме, отколкото здрава основа. Аз съм решила и го спазвам вече 30 г. да не обременявам детето със себе си. Помагам, насочвам когато мога, но не задължавам и не изисквам.

Свекърва ти щом е живяла на село, значи все пак е имала жилище. Въпросът е, че който и да е, ако стане неподвижен и не може да се обслужва, трябва сина/дъщерята да го приютят.
Никой не знае как ще му се развие животът, но това за старческите домове смело се изговаря, като си млад, а трудно се осъществява, когато остарееш и разбереш как точно се грижат за хората там.

Изключително съм доволна, че майка ми е разсъждавала като теб, защото сега е на 83 години, а на мен ми е широко около врата. Когато бях млада, тя ме остави да се погрижа за настоящето си, а тя се погрижи за бъдещето си. Сега съм спокойна. Тя си ходи по екскурзии, има жена да ѝ чисти, без проблем си плаща всичко, ако се наложи може да си плати за повече грижи...

Ето това е най-адекватното,което прочетох до този момент!
Съветът ми към всеки е наистина да не си прави планове и да не си поставяте цели за конкретни неща (в случая жилище), с които да "осигури" децата си. Работата е там, че поколението страшно много се променя и младите хора са амбициозни и много искат да постигат всичко сами, за да живеят в хармония със себе си. И съм сигурна,че една от причините и мотивацията им е именно истории за родители,които след това имат претенции, натякват, очакват нещо в замяна - дали по-добро отношение за благодарност, дали съобразяване с тяхното мнение за обзавеждане, дали право да идват и да си отиват, когато си поискат. И тук не говоря само за синовете, ами и дори и снахите не искат да живеят дадено на готово в днешно време. Давам ви пример как неговата майка купи 2 апартамента в града, в който сме израстнали с надеждата един един да се върнем и да живеем там (единия даже е в нейния блок ) . Еми хубаво ама и двамата винаги говорим и знаем, че няма да живеем в нито единия от тях, а решим ли да се връщаме ще си купим нещо двамата - където и каквото пожелаем. Млади хора сме, работим.Това е избора, който правим, независимо дали ще ни е по-трудно. А тя да прави с тях, каквото сметне за добре щом ги е закупувала.
Още един пример. Тя постоянно настоява да помогне на брата на моя мъж да купят апартамент, понеже живеят на квартира в София. Еми не искат. И двамата с другата снаха не искат. Казват ние сами ще си купим, когато му дойде времето и имаме възможност. Дотогава ще живеем на квартира.
И лошото е, че това синовете и къде и как ще живеят на нея и е станало фикс идея и нонстоп прави схеми и планове в главата си и сама се разочарова после, че не и вървим по плановете.
Ако помощта, която иска да даде една свекърва е жалана - да, да я дава. Ако не - всеки да си живее живота, както намери за добре - и децата, и родителите.
Хайде, все пак темата е "С какво ви дразнят свекървите?" . Та споделих си и аз малко.

Да помогнеш на детето си с жилище не означава непременно да не подсигуриш и себе си.