С какво ви дразнят свекървите? – 150

На мен ми звучи неуважително към сина майка му да твърди, че избраницата му (било то с или без брак, с или без дете) й е никаква.

Говоря как е по закон. Чуждите лични пожелателни тълкувания не ги коментирам.

Има голяма разлика между закон, тълковен речник и разговорен език в ежедневието.
То и не всяка копирна машина е ксерокс, но почти всеки би казал "къде има ксерокс?", без да проверява в речника или буквално дали това е марката.
Законът е за съдебните зали, не за хола и кухнята ни, поне така мисля аз и човешките отношения ги приемам за нещо по-важно.

Има един нюанс - жената мисли, че е снаха, мъжът не мисли така. Оставете тези 20 години без брак и  с деца. За пресните говорим. Наблюдения имам ,че всяко момиче  след първата целувка се вижда обвързана , момчетата - не. Много гаджета минават през живота, то и женените нямат сигурност. Днес една е  снаха , утре друга. Така стана вече.
При тази серийна моногамност в добрия случай колко снахи трябва да приема свекървата. Да се отнася като  семейство.

За едни има разлика, за други няма. За мен снахата може да е само съпруга на сина, съответно, ако нямат брак, не бих я наричала "снаха" и не бих я считала за такава, както и не бих и не съм казвала на свекърва ми "майко", защото не е моя майка. За друг може да е друго, не виждам проблем тук.

Колкото доведе синът, толкова ще приема.
Дори и майката и бащата не са едни в живота на човек. Може да има втори майки, бащи, които са наистина добри родители. Осиновените деца имат по три майки - биологичната, приемната и майката.
Нищо не пречи да има и две, че и повече снахи. И не вреди да се отнася добре към тях, една добра дума или внимание не коства почти нищо. Какво като ще бъдат към различни хора. Любезното отношение не е сапун, да се изхаби.

Любезното отношение  си е по правило редно и нормално. Приятелка  е, има  и отношение на сина - моят си каза още в началото ,това е снахата, отнасяй се като към снаха и 10 години след това бе сватбата. Та зависи.

Да кажем, синът ми заживява с приятелката си. В кой момент тя става снаха, ако нямат брак. Как би следвало да говоря за нея, примерно ако се налага в трето лице. До кога са гаджета и откога семейство? Какъв е моят син за нейните родители?
Имам колега, който казваше "партньорът ми" за приятелката си, после като се ожениха казваше "жена ми". Друго - странно ми звучи, често срещано в темите"с приятелят ми имаме дете на година", примерно. Но и детето не е съвсем критерий, защото можеш да имаш деца с различни хора няма как и двамата да са "жена ми", "мъжа ми".

А моите наблюдения са, че жените размишляват много повече над сериозно обвързване, отколкото мъжете. Много са далеч от определението, че след първата целувка се виждат обвързани, това изобщо не е вярно. Много гаджета минават в младите години, ама и на двата пола.
А снахата изобщо не е длъжна да приема свекървата като семейство. Тя е роднина. Дори да са женени. И добрите отношение не зависят от това.
Такова мнение е поредното доказателство, че отношенията свекърва - снаха, се определят от свекървата, не от снахата. Каквото тя си втълпи, това е. И на челна стойка да застане снахата, все тая. А при някои и това, което казва сина не е важно. Макар, че в най-общия случай, всичко да зависи от сина

Ма ко ,принципно говорим. Частните случаи са отделно. Продължавам да мисля, че жените повече смятат обвързаност от мъжете. Целувка дадох за примера, не се целуват само. Тук примерите  ми дават  това отношение. И да , от сина зависи. И да ,добрите отношения са задължителни.
 Май като почнат да се карат и  мразят става снахи и свекърви.
 Редактирам се - тук има теми ,дето само си пишат и  момата се тревожи ,че е спрял,  дали я зарязва.

Боряна, и аз принципно говоря. Всички случаи на насилие в последно време, насилника е отхвърлен мъж. Той е този, който се мисли за обвързан, а жената или директно е прекратила отношения или е в процес на отхвърляне на този мъж. Слава богу, за нормалните хора това се случва и всеки си продължава по пътя и жените не реагират толкова агресивно, когато се чувстват обвързани при раздяла. Но далеч не значи, че при някакви отношения, само те се чувстват обвързани, бързо, в началото и т.н. И за двата пола всичко е цветя и рози първоначално и се държат еднакво. Но като премине този период, жените са тези, които първи си задават въпроса дали от това ще излезе нещо сериозно, не мъжете

Синът ми е от 5 години с приятелката си,  от 3 живеят заедно. Помежду си си говорим на име, естествено, но когато говоря за нея, казвам снахата. Не съм вкарвала някакви дълбоки мисли и размисли И брат ми е с неговата приятелка от над 25 години, снаха ми е и тя. Изобщо,в нашия род, като се замисля, само аз се женя като гламава (два пъти ), всичките братовчеди, братовчедки си живеят дълги години без бракове. Сигурно затова в моята глава няма разлика.

Явно всяко семейство приема различно нещата. Моето родно не е добър пример и ако трябва да съм честна ще кажа, че съм се чувствала много по-добре приета в дома на свекърва си, отколкото мм е бил приет у нашите или приятелките на брат ми са били приемани. И не говорим да сме довеждали през месец ново гадже.
Моите родители бяха някак не добре настроени към това да опознават и имаха много резерви. Аз много рано се отделих от тях и по много причини спрях да споделям каквото и да е, рядко се и виждахме.

В един момент брат ми се обърна срещу мен за наследство, като татко почина и се изпокарахме. Тогава разбрах, че много му било тежало как той ходел да работи на вилата, а мм не бил отишъл един път да му помага. Направо щях да падна. Нито брат ми е искал помощ някога, един път не е казал. Второ аз лично не бих искала мм да ходи да работи на чиято и да е къща, освен на неговата собствена. Мен свекърва ми не ме чака да й измета двора и да й измия чиниите. Не знам защо ние трябва да чакаме на мм да ходи да ни коси двора. Особено на къщи със спорна собственост, за които сега ще водим дела и ще се дърляме с години.

Извън темата е това и ми е много болно, че моето родно семейство се държи с мм като с чужд човек и едва в последните няколко години майка ми схвана, че това е мъжът ми. Преди това сякаш не смееше и по име да го нарече. Някак положението е “няма да ви поканим на една вечеря, ама що не дойдеш да ни окосиш двора..” направо пълна грозотия. Та не винаги за всичко е крива свекървата. Моята се държи с нас далеч по-прилично и любеобвилно от собственото ми родно семейство без значение от пръстени, брак и тн. Иначе да, двете майки много се радват за пръстена, сякаш за тях бе изенада, за мен не толкова.

то няма, но знаеш ли в главите на другите какво има. Принципно ,не у вас.