С какво ви дразнят свекървите? – 150

Аз се обръщам по име към свекърите и те към мен.
По горният казус и аз имах скандал със свекъра в деня на сватбата.
Беше решил, че децата ще спят вечерта с тях на хотел след сватбата, вместо вкъщи. Децата бяха на 7 и 4 г и в 12 трябваше да освобождават хотела. Дотук добре, но си го беше решил и запазил стаи без дори да ни попита. Съответно му обясних, че децата ще си спят вкъщи в техните легла и може да отмени резервираната стая за тях. След като му го обясних, се прибра и мъжът ми и той се обърна да го пита и него, като че ли досега не сме си говорили. Ето тук започна скандала, при което научих че от вчера сме семейство, защото предният ден подписахме, а даденият ден щеше да е тържеството, явно дотогава сме били бегли познати... Да уточня че към момента бяхме от 10 години заедно и имахме три деца, близначки на 7 г и малка сестра на 4 г.
Все пак към момента, вече 10 години след сватбата сме в прилични отношения. Не се караме, свикнали сме си един с друг, за което спомага това, че живеем надалеч и се виждаме буквално няколко пъти годишно

Да имат две деца и да не ги припознае е супер демонстративно. Очевидно е имало някаква цел за да не бъдат припознати - например тя да се ползва от определени привилегии като самотен  родител -  и в такъв случай няма защо да е толкова изненадана.

В случая с костенурките, ако просто бяха съуправители също нямаше да има проблем, ако пък имат деца, тя е настойник на детето, което му е наследник. Трябвало е да помислят повече за съдбата на костенурките и да ги предвидят тия неща.

Ирис, така е. Не съм питала, но то нямаше и нужда. Самотна майка носи доста пари и привилегии.
Истината е, че имаме закони, за да може жените да са защитени до определена степен, и то, заради децата, но като ми се каже , че и без брак са си ок, коя съм аз да ги водя под венчило.
А Семейниият кодекс е указал и режим на разделност, ако толкова ги плаши, че ще дадат някой лев повече и ще купят някое жилище повече, и то ставало общо.
Трябва да се обърне каруцата и някой да се сети, че е по-добре да имат брак.
А и развод вече всеки съд дава, стига да поискаш. Не е като едно време.

Между другото, форумната история помни дете записано на биологичния баща след смъртта на втория.

Моята свекърва започна да ме нарича снаха още като заживяхме заедно с мъжа ми, а ние бяхме пресни гаджета, на няколко месеца познанство. Но аз снаха не съм била тогава. И съм съгласна с tays. Не че ми е било неприятно, напротив, усещах, че съм много добре приета, но аз самата не съм се усещала като снаха, нито нея като свекърва. Мъжът ми ме наричаше тогава още "приятелката ми", пък майка му ме наричаше "снахата ми". А аз пък смятам, че ставаш жена на някого, съответно снаха на свекърва си, при брак и/или дете.
Коментирала съм и с мъжа ми, че е несериозно на приятелка да казваш "жена ми". Даже съм му казвала, че според мен това е добра превантивна мярка на мъжете да заглушат мрънкането на гаджето за пръстен и сватба, като се опитват да захаросат гаджелъка с такива обръщенийца, ама при мен не минава. Днес ще ме нарича "жена ми", утре ще очаква да се раздавам като съпруга. Само задължения, без права. Мерси, но не мерси. Като сме гаджета нека наричаме нещата с истинските им имена.

   Дъщеря ми заживя с гаджето си в София, когато я приеха да учи.Тя на 18, той на 23г , той не учеше.Намери си работа и живееха заедно. Когато тя стана на 21 г решиха да се женят официално.И го направиха.
    Та има и обратни примери .
   Никога не съм наричала зет ми зетко. Той мен по име, дъщеря ми също на свекъра казва по име.
   Кофти е отношението , за което се говори по назад от свекърва към снаха.Имам и син, ако иска да се жени, ако иска да не се. Ако заживее с момата, ще я наричам снаха, и втората , и третата, просто за по-лесно и кратко.Ако ще и 10 да има , за мен е важно да намери правилната и да е щастлив.
    Понякога свекървите с вземат много на сериозно. Ама и снахите не се дават. Затова, аз смятам, че е най-добре, младите отделно, и да не вдяват много много на възрастните.Нито на свекъри, нито на тъстове.
    Аз съм живяла без рак със съпруга ми няколко години, за мен това е просто задължително.На квартира, с общ бюджет, отговорности и задължения.Иначе при мама и тати всеки може.

Спорид мен ако живееш с някого на семейни начала, а не примерно като състуденти-съквартиранти,  сте семейство и съответно сте мъж и жена. Който не го възприема така, защо въобще заживява с някой, нека си получи първо пръстена и сватбата. Родителите също би трябвало да възприемат сериозно партньора на детето си, все пак и той/тя е нечие дете, а не играчка на тяхното, която му топли леглото. Като се събират хората не знаят дали ще останат  завинаги заедно, но поне в началото го правят точно с такава идея, от любов и желание за съжителство, пък дали ще го оформят с брак е просто формалност. На някои им е по-изгодно финансово, други искат първо да имат дете, трети не считат за нужно да официализират отношенията си, това не би трябвало да влияе на отношението на околните и близките на двойката. Има съжителства, които са с десетилетия по-трайни от сключен брак.

То по принцип никоя титла не трябва да влияе на отношенията на околните, а чисто човешки да се отнасяме уважително, ако не - реципрочно. Може да имаме чудесни отношения с 10-годишната приятелка на сина ни, дори по-добри от тези с бившата му двугодишна съпруга, нали?
Аз обаче мога да говоря само от страната на снахата, не на свекървата. Не съм забелязала към съпругите рязко да се подобрява отношението от страна на свекървата, щом от приятелки станат официални съпруги, даже по-често се влошава, та тая титла без права за какво ми е? Да се чувствам уважена и между другото да ме накарат да прекопая градината и да водя "свекърите" по болници? Или като в случая със съфорумката - зетят, още гадже, нямал права върху имотите, то и тя май няма, защото ги оспорват, ама се очаква от него да идва да коси и да ремонтира. Че защо? Това води до експлоатация, а отсреща - едното голо "сине". За кандидат-снахи, които наричат гаджето от три месеца "мъжа ми", а майка му "свеки" да не говорим колко могат да ги експлоатират.

В това какъв проблем се открива? Питам, понеже щерката навърши 18 през май и от юни живее с гаджето си. Лятото работиха и двамата, сега и двамата учат.

Всъщност винаги съм казвала и показвала, че за мен това е избраният мъж. Просто се срещнахме като бях доста млада и нито ми е било до сватби, нито до деца. За някои може да е странно, но аз така съм разбирала живота. И двамата сме си поживели заедно и то щастливо, никога не сме зависели от родителите ни, били сме и в много трудни моменти заедно, и с празен хладилник и това ни е сплотило, а не разделило.
Никой от родителите ми не ни е подкрепял. Държали са се абсолютно далечно и незаинтересовано. Мен ме оставиха рано да се оправям сама, тъкмо влязох в уни и ме зарязаха. С мм на едно гости не са ни поканили за толкова години. Не говорим за някакви кой знае какви неща.. на едно кафе у тях не сме отишли, защото покана не е имало.
Абсолютна наглост би било някой от тях да очаква мм да коси двора и да ремонтира къща. Майка ми и баща ми не са давали вид и не са споделяли да очакват това от него. От мен да, което е напълно нормално, но от мм - не. Поне гласно не са казвали. Единствен "брат ми" се пъне да обяснява как мм не дошъл веднъж да му помогне, веднъж не окосил и веднъж не направил ремонт. То не, че "брат ми" кой знае какво прави, но поне имотът е наследствено наш.

И пак казвам, че свекърва ми не ме чака да ѝ измета двора и да ѝ оплевя градината. Излиза, че едва ли не с пръстен, без, с брак, без брак... каквито и очаквания да имат другите, не можеш да знаеш. Никога не съм мислела да карам мм да работи на наследствения ни имот. Но явно други страни са очаквали това. Без собствеността да е уредена. И да, сега спорим за цялото наследствено имущество и е някаква ужасна каша, злоба и алчност. Грозно е да се замесва страна като мм, която няма нищо общо с нашите дрязги, а да се очаква нещо от него...

Аз съм единствено дете и ММ си знае, че трябва да се грижи за наследствените имоти, които един ден ще са на сина ни (също единствено дете).

Някак твърде рано ми се струва 18-19 годишно момиче да заживява с мъж, но щом ги влече.

На 18 години не са ли ученици още.

Не пречи, някои и преди 18 заживяват с мъже.

Моята специално не е ученичка. Завърши през май средното си образование, сега учи за следваща степен, на 900 км от нас замина н всичкото отгоре да живее с гаджето си. Друг е въпросът, че имат връзка от две години вече.

Щом е устояла две години си е връзка. Живи  и здрави ,пък дано устои  на времето, има и такива, връзка за цял живот.
 Нищо им няма, само да не  и казват снаха все още.