Баланс в отношенията с родителите

Точно това е. И то не се харесва на определен тип родители.

Аз съм дала ключ на баща ми за всеки случай, никога не го е ползвал. Даден му е за извънредни случаи, при инцидент. Моите врати също са широко отворени за семейството ми след уговорка. Приемам, че като идват искат да видят мен, не бельото ми, мръсните ми чинии или прекрасния ми хол. Каква е тази любов да ви влизат по къщите като ви няма или докато спите, правите секс, обикаляте голи?

Ами да, не им се харесва. Сещам се за едно предаване експерт обяснява за стойността на една вещ, обаче собственика, казва: не, това не може да е така и започна да философства....Есперта го погледна и му каза: добре и разговора приключи. Та и с родителите, добре и приключнаш разговора.

Jannelle,
Трябваше от самото начало да кажеш, че става въпрос за посещения тип - отивам в областния град при децата да им полея цветята и там ще се видя с приятелки. Тогава ясно защо си правите срещите в домовете на децата.
От 5 страници си блъскам главата и не проумявам, защо майка ми би поискала да се юрне от единия край на София до другия, да смени 2 автобуса, за да пие кафе с приятелки в моя апартамент, вместо да приеме гости в къщи, където всичко й е удобно или пък на среща в центъра - по-удобно и за дружките й.

Ето пример: приятелка се нанася в ново жилище, но коридора малък.А трябва шкафче за обувки, закачалка. Не може да намери разрешение. И аз се обаждам предварително на дъщеря ми. Може ли да дойдем с леля ти Верче да погледне как е при теб с този тесен коридор.  С леля  Верче сме приятелки и с дъщеря и са израстнали заедно. Казва може/не може/. И според това действам. Отиваме,  но леля Верче вече се изморила. Може някой  тук да се издразни, че сме и поседяли 5 минути на столовете да си починем.

При положение, че сте се обадили и са ви казали, че може да дойдете и тн, не виждам никакъв проблем и 3 часа да останете на столовете. Въпроса е да не отидете изненадващо и да почнете да и оглеждате къщата.

Защо се правите, че не разбирате? Ако и така общувате с децата си, разбираемо защо ви се дразнят.

Аз пък ще изпратя на леля Верче снимки от пинтрест. Или около 300+ варианти на снимки от онлайн списание за обзавеждане.
Ако е разрешила, няма проблем. Аз няма да разреша, но и майка ми или свекърва ми никога не са имали показен манталитет или желание да се напасват с някой друг.
Сходен пример. Дъщеря на приятелка ще се жени, пък моите 2 най-големи са семейни (едната няма още брак, де). Да заведа приятелката ми и щерка й да видят как се прави семеен секс? Колко му е.

Е, то голяма е връзката със семейния секс и шкафчето за обувки, ха, ха.

Ааа, пак сме се доразбрали. Майка ми живееше на 2 спирки с тролей от нас - нещата се промениха от тогава - всичко това се случваше преди много години. После майка остаря много, получи инсулти, залежа се и накрая почина. Преди да я настаня в дом за възрастни хора, я гледах у нас на легло 2 години.

Но въпросът е принципен - какво от това, че си е поканила приятелки у нас, докато ме няма? Кани ги и у тях също, те я канят, нямат си друга работа бабите, разхождат се, посещават се една друга, пият си кафето заедно. Аз много се радвах, че майка ми си има толкова активен живот, както и тя винаги се е радвала на моя активен живот по света и у нас. Навремето жените се пенсионираха на 55 г.
Можех да ходя и у тях, когато пожелая, дори и да я няма. Просто такива ни бяха отношенията.

Да, голяма е.
Моят дом е моята крепост.
Пък може и Авраамов дом да е за някой.

Моите родители и свекърите ми също живеят активно. Излизат, разхождат се, виждат се с приятели навън (вече не останаха много приятели на тяхната възраст). Всеки ден двете заедно са на кафе навън. По-полезно за възрастните е да са на слънце и на открито, вместо да пътуват по 2 спирки, че да се сврат в дома на децата си.

А нашите отношения с майка ми бяха "mi casa es tu casa".

А на мен такива отношения не ми харесват.

В тая къща нали има и друг собственик, мъжът. Тия мъже за нищо ги нямате. Да, да, знам, на мъжа не му пука. Като започне да си търси любимата тениска, късите гащи или часовника казва "добре, че тъщата ги е преподредила по нейн вкус". Ами децата? Представям си бабата да размества вещите или да намери вибратора и презервативите на тийнката (или марихуаната, или голите снимки). Вие с мама може да сте си много близки, ама този дом не е само ваш и не живеете сами.

Има разлика дали някой е добре дошъл в дома ти или си прави каквото си иска там. Както написах, този дом не е само мой, нито домът на децата ми е само техен. Когато в този дом живее семейство, роднините трябва първо да се съобразяват със семейството.
Майка ми може да ми е майка, но не мога да й дам да ми носи гащите или да си ляга със съпруга ми, защото много се обичаме и разбираме. Същото е.

Между другото - по аналогия. Родителите ми и свекърите ми имаха много преди нас морски жилища (в момента си живеят в тях за постоянно). Взимали са децата за ваканциите преди, но ние си наемахме хотел със съпруга ми. Когато и ние си купихме морско жилище и изкарваме там летата, с родителите ни не си ходим по къщите изненадващо. Да, каним се на гости или се разбираме да излезем заедно на плаж или на заведение, но никога не сме си нахлули по домовете. А сме повече от близки, защото родителите ми и свекърите ми са приятели от студенските им години. Ние се познаваме цял живот. Казваме си нещата директно. Разчитаме едни на други. Но не държим да си ровим по шкафовете.
Когато големите ми дъщери си идват в България, гостуват у нас, но си нощуват в тяхно жилище. Пълнолетни хора сме и ние и те, със собствени навици и вкусове. Защо трябва да се чакаме пред тоалетната или да си объркваме чорапите след пране!?
Просто не го разбирам това стадно чувство. И го казвам като човек, който цял живот е част от едно голямо лудо италианско-гръцко семейство, имаме общ бизнес с девер ми и жена му, а семейството на сестра ми живее в момента на горния етаж.