Иска ми се да науча децата си да споделят с мен, да се подкрепят, да вярват в себе си. Нищо от това не получих. Ако решах да се захвана с нещо (учене, работа и т.н) все беше -Това не е за теб. А не е като да съм някоя смотла. В резултат съм един изключително неуверен човек...
- Публикувана: 5 септ. 2023, 14:40 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2023, 00:31 ч.
Какво НЕ ви научиха родителите ви, но ще научите децата си ?
Да рискуват.
Моите родители изпадат често в истерия, като видят какво правя - дали скачане с парапланер, дали напускане на фирма, дали смяна на жилища с някакви непознати... А на мен всички тези неща са ми донесли радост, не са били напразни и са ме бутнали по някакъв начин напред. Не съм ги извършила необмислено, решението ми винаги е било информирано и планирано
Моите родители изпадат често в истерия, като видят какво правя - дали скачане с парапланер, дали напускане на фирма, дали смяна на жилища с някакви непознати... А на мен всички тези неща са ми донесли радост, не са били напразни и са ме бутнали по някакъв начин напред. Не съм ги извършила необмислено, решението ми винаги е било информирано и планирано
Не ме научиха да обичам себе си, да си прощавам и да отказвам на близки без смут и вина, които да ме глождат дълго.
Дали ще успея, нямам идея.
Дали ще успея, нямам идея.
Не ме научиха да обичам себе си, да си прощавам и да отказвам на близки без смут и вина, които да ме глождат дълго.
Дали ще успея, нямам идея.
Дали ще успея, нямам идея.
Също така да се ценя, да знам колко струвам и, че струвам нещо, и то е много... да се отстоявам....
Старая се да правя обратното с децата - да ги обичам и да им го показвам...
Каквото не ме научи единия ме научи другия, обаче моите родители са доста пасивни, които чакат нещата сами да се случат, а те да не вкарват енергия или пари в нищо. Аз пък съм от другия тип хора който генерират енергия и трябва да я горят някак си защото тази пасивност ме побърква - опитвала съм да живея по техния маниер, но се става. Научих се да живея по моя маниер и да се харесвам такава и да управлявам енергията си. Освен това се научих да харча и да си отпускам душата, защото израстнах в стисната обстановка и това ме подтискаше.
Не си само ти, и аз съм на 40 и имам брат по-малък с 6г., разбрах за него когато отидохме да го вземем от родилното 🤦♀️😆 Милата ми баба, само тя се сети да купи цветя освен за майка ми, и едно зюмбюлче за мен, ей така да почувствам и аз, че е празник и нещо хубаво идва в живота ми. Сексуалното "образование" се осъществи посредством книгата "Мъжът и жената интимно", която подозрително започна да се движи от задните рафтове на бибилиотеката все по-напред и до нивото на очите ми, докато най-накрая се усетих и я прочетох. Иначе бяха много млади и отворени, просто не се сещаха да говорят с мен по важни теми и да се опитват да дават добър пример. Хубаво, че в училище идваха от полицията да говорят за наркотиците, пускаха ни образователни филмчета за пуберитета, за безопасния секс... Хубаво и че случих на баба, тя ми говореше много как да се пазя от непознати, от фалшиви приятели, от измамници, от газови бутилки и тенджери под налягане. Майка ми често се шегува, че сме станали човеци въпреки тях 🤷♀️ Аз, за разлика от нашите, говоря много с детето си, дано има ефект.
Аз съм на 40г и имам брат 7г по малък от мен и 10 г по-малък от сестра ми.
Сексуалното образование на родителите ми и нашето е било такова, че когато майка ми е била бременна с брат ми, баща ми не и е давал да ни каже, че чакат бебе.
Смътно помня някой да ме пита дали майка ми чака бебе и аз да съм напълно ошащавена от въпроса...( което означава, че е било доста очевидно)
Но представям си какво е било и тяхното възпитание по въпроса...
Сексуалното образование на родителите ми и нашето е било такова, че когато майка ми е била бременна с брат ми, баща ми не и е давал да ни каже, че чакат бебе.
Смътно помня някой да ме пита дали майка ми чака бебе и аз да съм напълно ошащавена от въпроса...( което означава, че е било доста очевидно)
Но представям си какво е било и тяхното възпитание по въпроса...
Благодаря ти, кимам и с глас се смея 😆😆😆🤗
Ven4e444, случая ти е с много малки разлики от моя 
Книгата която се появи се казваше Всичко за Секса 😄.
Книгата която се появи се казваше Всичко за Секса 😄.
Бих искала детето ми да ме приема като най-близка и да се чувства себе си с мен, но не до толкова, че да пуши и пие в наше присъствие . Аз пропуших в гимназията ( на 16-17г.) и ги отказах на 28 години. Надявам се да успея да науча детето си да се грижи за себе си, за здравето си , личната си хигиена , обща и емоционална култура, етичност и маниери. В моите тийн години тъкмо нашумя чалгата, за рождения си ден бях получила албума на Слави с ку-ку бенд. Вкъщи се слушаше чалга. Бих искала да науча детето си да слуша класическа , народна и модерна поп музика. Да не се увлича по чалга и да не подражава на изпълнителките от този жанр. Да има стил и собствено мнение без да го налага и без да съди различните . Да не се доверява на всички . Да се пази , много, защото злото дебне от всички страни .
Не ме научиха да споделям. Темите табу нямаха край, всичко се замиташе под килима. Нямах приятелка в лицето на майка ми и никога не посмях да й споделя вълнения и проблеми. До ден днешен.
Не ме научиха да поискам помощ. Мъжа ми се дразни, че сама си правя "мъжките/трудните" неща вкъщи, вместо да го помоля той да ги направи - било и просто да си отворя буркан с винтова капачка - ръчкам с ножа, вместо просто да му го подам да го отвори той.
Не ме научиха да изразявам чувствата си.
Негативните чувства и емоции се научих да изразявам сама - не си мълча, цапната съм в устата. С изразяването на позитивните обаче ми е много трудно. Не ме научиха на обич.
Не ме научиха да поискам помощ. Мъжа ми се дразни, че сама си правя "мъжките/трудните" неща вкъщи, вместо да го помоля той да ги направи - било и просто да си отворя буркан с винтова капачка - ръчкам с ножа, вместо просто да му го подам да го отвори той.
Не ме научиха да изразявам чувствата си.
Негативните чувства и емоции се научих да изразявам сама - не си мълча, цапната съм в устата. С изразяването на позитивните обаче ми е много трудно. Не ме научиха на обич.
Аз израснах с половина от времето с работещи родители, втората половина хвана прехода и родителите ми се бореха за оцеляване. Каквото научих - сама по трудния начин. Да отстоявам себе си, да се защитавам, да не живея за мнението на околните, особено съседите, че всеки шут отзад е стимул за летеж. Така и никога не споделих с тях определени трудности, никога не успяха да ми станат близки. Никога не ми казаха, че се гордеят с мен, или ме обичат. Очаквало се е да се подразбира. Всичко което те не направиха за мен, се старая да покажа на децата си.
Не знам защо, но моите родители никога не са ме учили на нищо, свързано с домашното насилие. В смисъл не са ми казвали да си тръгна след първия шамар, ако ми се случи и т.н.
У нас нямаше такова (дом. насилие), и при съседи даже не бях виждала. Не знам как се е случило, в какъв пашкул съм живяла? Аз само в книгите бях чела, че има, но мислех, че се случва и си остава само там, някъде измислено.
Винаги впоследствие съм осъзнавала, че ако като момиче бях попаднала на насилник, можеше и да прощавам ли, прощавам, просто защото нямам идея какво е това
Сега уча децата си какво да правят в случай и на най-леко насилие или проблем. Много мисля в тази насока. Може би това усещам като най-важно, ненаучено от родители, нито от живота, което искам моите деца да знаят - да не търпят.
У нас нямаше такова (дом. насилие), и при съседи даже не бях виждала. Не знам как се е случило, в какъв пашкул съм живяла? Аз само в книгите бях чела, че има, но мислех, че се случва и си остава само там, някъде измислено.
Винаги впоследствие съм осъзнавала, че ако като момиче бях попаднала на насилник, можеше и да прощавам ли, прощавам, просто защото нямам идея какво е това
Сега уча децата си какво да правят в случай и на най-леко насилие или проблем. Много мисля в тази насока. Може би това усещам като най-важно, ненаучено от родители, нито от живота, което искам моите деца да знаят - да не търпят. 
Няма нужда да те учат, че ако те удари мъжът ти, трябва да си тръгнеш. Достатъчно е да те учат да се уважаваш и отстояваш във всякакви ситуации. Моите също никога не са ми говорили за домашно насилие, но са успели да изградят характера ми.
Между другото винаги съм смятала, че такива изцепки се случват в ниската прослойка на обществото ни, където алкохолът и удрянето по масата са нещо естествено и ежедневно.
Между другото винаги съм смятала, че такива изцепки се случват в ниската прослойка на обществото ни, където алкохолът и удрянето по масата са нещо естествено и ежедневно.
В голяма заблуда си. Явно такива неща се случват и в доста заможни и успешни на вид семейства.
