Прибиране или не?

  • 22 619
  • 325
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 17 437
Май само тук имаше някакви идеи да се вписва в договорите конкретно място и да се задължава човекът да работи от определен адрес ,без да се отчита не свършената работа и качеството ѝ, а дали си стои вкъщи,когато може да има 5 къщи (даже в различни държави, стига да пътува в извънработно време от едно до друго) и да изкарва всеки ден от седмицата в различна от тях, но пак да си свършва задачите. Същото важи и за различни точки на света. Засега май отпадна тази глупост, пък да видим.
Всъщност не е само тук. Ако си самонает, можеш да работиш от където ти душа иска, ако работиш за дадена компания, т.е. си назначен в нея има значение националното законодателство на страната, която обитаваш. Т.е. ще рече, че те осигуряват според страната и законовите и изисквания. Което пък води до данъчна регистрация на съответната фирма. Та за това има изискване за уседналост в дадена държава.

# 226
  • Мнения: 17 116
Май само тук имаше някакви идеи да се вписва в договорите конкретно място и да се задължава човекът да работи от определен адрес ,без да се отчита не свършената работа и качеството ѝ, а дали си стои вкъщи,когато може да има 5 къщи (даже в различни държави, стига да пътува в извънработно време от едно до друго) и да изкарва всеки ден от седмицата в различна от тях, но пак да си свършва задачите. Същото важи и за различни точки на света. Засега май отпадна тази глупост, пък да видим.
Ако си самонает, можеш да работиш от където ти душа иска
Само за ЕС е така, иначе има визи.

# 227
  • Мнения: 11 157
Titina  точно има закони, данъчно облагане, трудови и други застраховки , осигуровки, правни регулации и също така обикн. си имаш в договора указание къде ти е работното място . 
...
И не е негативна принудата, каквато явно се търси.
...
и аз не го разбирам този, който търси такова нещо като негативна принуда. Също обаче не разбирам , защо твоя начин на живот да е птинудителен шаблон в позитивен смисъл. На много хора просто може да не пасва. И какво от това ?
Хубаво си описа на няколко пъти битието. Супер. Страхотно. Много ни харесва че на теб ти харесва и че някои , които имат подобни на твоите настроики биха могли да си устроят живота и да направят така. Т.е. не всеки има възможностите, но може да има целите. Ако иска. А сега не е ли коектно да се допусне, че има и хора , които просто не са настроени така и искат да имат различен от твоя начин на живот?
Тях с остена ли ще ги ръчкаме ? Защо?

# 228
  • Мнения: 17 437
Не знам защо свързвате местенето с принуда. Никой никого не принуждава да се мести, обикновенно причините са или лични или икономически.

# 229
  • София
  • Мнения: 19 399
Белла, точно затова пиша, защото точно ти не допускаш, че има хора, за които различният начин на живот от твоя, е приятен.
Някъде да казах, че е задължително да се местиш? Мернах  в друга тема, че ти не обичаш да пътуваш и дори да излизаш. О
ОК, но защо другите, които обичат, ги наричаш катунари, чергари и т.н.!?
Аз не разбирам такова самоограничаване, но приемам, че има такива хора.
Най-добрата ми приятелка не обича да мърда от квартала и вече 50 г. ходи на почивка след 300 кандърми от мъж и деца, а най-далечните ѝ разходки са до близкия парк. Е, харесва ѝ и това я прави щастлива. Мен пък точно местенето ме прави щастлива. Тя никога не е седнала да ми търси причини, нито аз на нея. И не аз търся причини за чуждите избори, защото колкото хора има, толкова са и вижданията им за живота.
Тук всеки споделя своите виждания и не е необходимо да ги налага на друг.

За ЕС няма ограничения къде можеш да живееш и да работиш.

# 230
  • Мнения: 11 157
Белла, точно затова пиша, защото точно ти не допускаш, че има хора, за които различният начин на живот от твоя, е приятен.
...
Напротив. Не пропускам да напиша, че на който му харесва може да се мести и да си живее динамично. И аз през цялото време пиша да приемаме , че има и друг избор и друг тип хора.
 
Не знам защо свързвате местенето с принуда. Никой никого не принуждава да се мести, обикновенно причините са или лични или икономически.
Ами точно от това тръгна дискусията. Защо за някои промените са по-тежки и кризите по-трудно се преживяват. При което друг отговори нещо от сорта К'ви са тези гивизлъци. Да си събира багажчето и челядта и да се мести ... ей така елементарно ставало , че и прелестно било. Ок. Но някои просто не обичат местенето и промените и затова за тях е принуда .
Така и не разбрах обаче след като всички ние говорим през цялото време едно и също как успяваме да си противоречим ? Или не си противоречим, а просто си се наприказваме Simple Smile

# 231
  • Мнения: 1 695
Искам и моето мислене да ми позволява да се местя постоянно. Виждам една свобода в това , която от страх не си позволявам. Мисленето ми повече клони към "започване пак отначало, от нулата" , а не като "нова глава от приключение". Просто не искам да се прибера в бг с тази химера, че живота ще е супер, а като си прибера да стане така, че пак искам да си ходя.

# 232
  • Мнения: 3 964
Просто не искам да се прибера в бг с тази химера, че живота ще е супер, а като си прибера да стане така, че пак искам да си ходя.
В личната ми статистика от познати, съотношението "щастливо прибрали се" към "искаме да се изнесем пак" е 1:5

# 233
  • Мнения: 329
Според мен зависи малко и защо си отишла в Англия.

Аз не съм се местила, защото не ми харесва в Бг, даже много си ми харесваше. Преместих се и толкова ми хареса, че останах. Тоест не ми е било зле, исках да пробвам и взе че ми хареса повече. Смятам, че бих била доволна и щастлива на много места - просто така са ми се стекли обстоятелствата, а и с напредването на годините със сигурност ме мързи повече за нови приключения.

Няма идеално място, всичко има + и -. Помисли дали си ок със смяната на едните недостатъци с други и дали няма пък друго място в Англия, където да отидеш, може би по-голям град, така че да не започваш "съвсем от 0".

# 234
  • Мнения: 2 146
Popeye, нормално е, когато човек е млад, да иска контрол над това, което ще му се случва. Когато улегнем с възрастта, ставаме по толерантни към изненадите, си мисля. Живеем в динамичен и доста бързо наваксващ географски свят в момента по отношение на възможности за работа. Естествено е и емигрантите от преди ‘89, от преди 2007 и след това, да имат съвсем различен опит и преживявания, като определено сегашният момент е златна възможност за “проба и грешка”.

Няма място за колебания, ако един път сте извървели пътя, защо да не повторите, ако и когато, евентуално се наложи повторна емиграция?

Последна редакция: нд, 18 фев 2024, 14:36 от ierldan

# 235
  • Мнения: 269
Здравей, popai_00,

Аз също живея в чужбина от почти 8 години и смело мога да кажа, че възнамерявам още 4-5 години да остана, колкото да си уредя нещата около работата ми и след това се прибирам към България.
Лично за мен родината ни ми е по-мила. Където и да отида, все ще успея да се оправя, но не е това живота за мен. След толкова време прекарано в чужбина, в уредена държава, със закони и прекрасна природа и разбрани хора, осъзнавам, че от България по-хубаво няма. Държавата ни не я коментирам, но страната и природата.... всеки път, когато се прибирам за около месец виждам колко много богатства имаме и докато не ги загубиш няма как да ги оцениш...
Естествено всеки човек има различни виждания за живота  и е напълно нормално доста хора да предпочетат чужбина заради уредения начин на живот, заплати и прочее. Все пак различни сме и няма грешен отговор, това което е важно ТИ как го чувстваш. Остави парите настрана и си кажи къде те води сърцето, то няма да те излъже.

# 236
  • Мнения: 1 915
Темата се върти в кръг. Няма как да знаеш, ако не опиташ. Към авторката - щом те е страх и си нерешителна, си стой в чужбина .

# 237
  • Мнения: 3 964
Държавата ни не я коментирам, но страната и природата.... всеки път, когато се прибирам за около месец виждам колко много богатства имаме...

Е това не го разбрах. Държавата е зле, но страната е супер??   Rolling Eyes
Нагледала съм се на патриоти хвалещи българската природа, които А) не са виждали друга и по-лошото - Б) не са особено добре запознати с родната природа.
За да няма грешни тълкувания - нищо не намеквам.

# 238
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 643
Аз разбирам колко мила може да е България. Това е емоция, която дори не винаги може да се обясни рационално (и понякога опитите да се обясни може да звучат не съвсем логично), и как това може да е напълно основателна причина да искаш да се прибереш. И на мен България ми е мила, но не до степен да искам перманентно да се върна да живея в нея. А и втората ми родина също ми е мила. Особено като съм далеч от нея и особено като се застоя в България повече от нужното, нямам търпение да се прибера. А пък каква природа има…. Simple Smile

# 239
  • Мнения: 1 695
за момента съм решила да изчакам още 4 години докато стигна 10 години тук работа. Това, разбрах, дава право на пенсия след време (ако доживеем). Та, идеята ми е да изкарам това време поне, за да не е напразно до момента живеенето и работенето в чужбина и реално след 4-5 години да имам по-голяма представа какво искам и къде. А това време може и да даде и самия отговор, живот и здраве ще видим.

това, което в момента е в България, не мога да коментирам, защото не виждам, не знам от опит, а само това, което роднини и приятели ми казват. Едни казват в никакъв случай прибиране, зле било. Други ми казват, че било ок. В София работа имало, стандарт има. Не знам. Тук в Англия, което виждам, е много данъци, скъп живот и дори работодателя не само, че не увеличава заплатата, а даже с опитва да вземе всички 'извъндоговорни ползи'....

Общи условия

Активация на акаунт