В контекста, дразни ме все по-широката лична граница на хората. Балон, който непрекъснато се надува . Сакън, всяко действие е нарушаване на границата. Скоро съвсем скотски ще се живее. Нищо да не питаш, нищо да не казваш и да се усмихваш но дискретно, защото ако си сериозен си темерут, но ако се усмихваш широко се присмиваш...
- Публикувана: 9 септ. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 28 май 2024, 01:16 ч.
С какво ви дразнят хората?
Хм... да не сменяме темата, но да. Аз предпочитам нищо да не ме питат, нищо да не ме карат да ям, да пия, просто да си се усмихваме мило и да си говорим общи неща. Това важи за разговори с непознати или малко познати хора.
Онзи ден случайно се оказвам в Зара с приятелка на моя позната от университета. И ми задава въпроса "Ама ти носиш ли прашки??? Кой луд го носи това и защо! Все едно си без гащи." И аз мълча неловко. Никога не бих попитала никого, дори и най-близкия си приятел, дали носи прашки. Това никак, ама никак не ме вълнува!
Онзи ден случайно се оказвам в Зара с приятелка на моя позната от университета. И ми задава въпроса "Ама ти носиш ли прашки??? Кой луд го носи това и защо! Все едно си без гащи." И аз мълча неловко. Никога не бих попитала никого, дори и най-близкия си приятел, дали носи прашки. Това никак, ама никак не ме вълнува!
Що бе, аз бих попитала, да си сверя часовника 
. Много от въпросите, на които се дразните, се задават просто за запълване на времето и поддържане на някакъв разговор, всеки колкото умее, не че наистина някой се интересува извънредно много от вашите особи.
. Много от въпросите, на които се дразните, се задават просто за запълване на времето и поддържане на някакъв разговор, всеки колкото умее, не че наистина някой се интересува извънредно много от вашите особи.
Аз също се опитвам да пълня време с хора, с които нямаме много за споделяне и се радвам, че не се вманиачават в моята особа. Мерси за предупреждението, наясно съм. Просто не се сещам някога в живота си, по повод истински интерес или престорен такъв, да попитам дали носи прашки и други примерни въпроси, които мога да изброя - за чорапи, за общи хавлии, тоалетни чинии, констипации, проблеми с алкохола, както вече споменах, други разни проблеми.
Като нямаш какво да кажеш и особата действително не те интересува, пълни време с разговори за времето или сподели каква книга ще търсиш за подарък, дали да я сложиш в пликче или да я подариш в кутия и ей такива глупости.
Иначе хората са абсолютно лишени от идея за започване на разговор. Много яка свалка е "Носиш ли бельо? А в момента?"
Като нямаш какво да кажеш и особата действително не те интересува, пълни време с разговори за времето или сподели каква книга ще търсиш за подарък, дали да я сложиш в пликче или да я подариш в кутия и ей такива глупости.
Иначе хората са абсолютно лишени от идея за започване на разговор. Много яка свалка е "Носиш ли бельо? А в момента?"
една обща позната на моя приятелка,без да знае колко сме близки,ме обсъждала по точно този повод- че не съм била много любезна,защото не съм я похвалила за новата прическа, за тена след почивката и за новия мъж 
бяхме се засякли в ресторант, но и другаде да беше, не бих минала границата от " добър вечер, как сте, децата как я карат?", и то,защото тук така е прието
така и не свикнах,да разказвам за децата си на всеки срещат
бяхме се засякли в ресторант, но и другаде да беше, не бих минала границата от " добър вечер, как сте, децата как я карат?", и то,защото тук така е прието
така и не свикнах,да разказвам за децата си на всеки срещат
Вечните мрънкалници ме дразнят. Както и тези, които постоянно търсят скрит смисъл зад казаното, или перифразирано по народному- под вола теле.
Тегаво е това с мнителните и докачливите. Писала съм за позната, която е известна в професионалната ѝ среда с това, че на "добър ден" по едно време отговаряше "ти какво искаш да ми кажеш". Тя за себе си е чудесен човек, уникална снежинка, но сблъсъкът на такива с външния свят е тежък и неблагодарен.
Аз се чувствам неудобно, когато получавам повече комплименти, но това хората няма как да го знаят.
За рокля, чанта, обувки, с радост получавам комплименти. Все пак пари съм давала. За килограмите не ми е приятно. Винаги съм била слаба и да се отбележи колко съм отслабнала, е по-скоро като критика. "Ама какво правиш ти!!! Ще се загубиш, ако така продължаваш..." Как продължавам? - не ям, пия хапчета за отслабване, повръщам... Живея си, както си живея, ям си шоколадите, те ме виждат през месец и отбелязват колко съм слаба и как ще се счупя, дори и когато съм килограм-два нагоре. Това не е комплимент и ме дразни.
За рокля, чанта, обувки, с радост получавам комплименти. Все пак пари съм давала.
За килограмите не ми е приятно. Винаги съм била слаба и да се отбележи колко съм отслабнала, е по-скоро като критика. "Ама какво правиш ти!!! Ще се загубиш, ако така продължаваш..." Как продължавам? - не ям, пия хапчета за отслабване, повръщам... Живея си, както си живея, ям си шоколадите, те ме виждат през месец и отбелязват колко съм слаба и как ще се счупя, дори и когато съм килограм-два нагоре. Това не е комплимент и ме дразни.
Мен пък ме дразни тази политкоректност, която превзе толкова хора в последно време. Вече дори и с близки хора трябва да премислям всяка дума, за да не засегне някого. Вече спрях да вдигам телефона на много близка приятелка от детството ми. Така е подпалила на тема политкоректност, че почти не мога да разговарям с нея. Ту съм расистка, ту хомофоб, ту незнамсикаква. Ми не мога да обичам всички хора и раси еднакво, за да угодя на всички. Всеки въпрос може или да е обиден или вмешателство в личното пространство. На мен лично не ми е приятно да общувам по този начин. Поначало не съм човек, който любопитства излишно или се меси в нещата на хората, не съм много общителна, но пък, когато общувам искам да е нормално и човешки, а не да премислям по пет пъти всяка дума.