Споделете 6.4.

Уф, Сакри, майната му, поправимо е...
Важното е да си добре, макар че,  дори само стреса и нервите  са достатъчни, а те няма как да ти бъдат изплатени.

Кейс да оздравявате бързо!
И Мишо заточи от снощи едни сополи , пък аз понеделник съм на разговор за връщане на работа от 1 март. Дано се оправи за два дни .

Не искам изпит не искам изпит не искам изпит...

Като прочетох Сами на Кейси как говори смесено, се сещам- Ния гледа една Baby TV и почна да вика на кравата "кау", "бай-бай" и др...

ester, r0ksi, Марчето, ОК съм вече...Наспах се до преди малко като за световно.


До около 14,30 - 15 часа. Заформих близо 5-6 часа киснене на това кръстовище. Като проститутка с късата пола и с цигарата, нали видя? Колегите ми идваха един по един на смени да ми правят компания и вече започнах да ги посрещам със : "Само за пет лева, бате...прИмоцийка!".Вероятно още щях да чакам, но исках в рамките на работният ден да мина и през застрахователите.Затова се обадих накрая на човек, на когото най-малко искам да се обадя  Той ми уреди огледа за минути, че даже и дойде на мястото с агитка.Кацнаха катаджиите преди да успея да изпуша стонайстатата цигара.Писах, брисах и даже го духАх насред мегдана за проверка за алкохол, за да е пълен пейзажа.


Кейси, поправимо е, разбира се...Баси как я пазя тази кола, като очите си.И баси страшната гледка е да видиш част от предницата като мекица.Десет години съм на волан.Това е трети автомобил, от който не слизам.Имам самочувствие, че съм добър и съвестен шофьор.В повечето случаи и да имам и да нямам предимство пускам откачалките, за да се опазя от тях.В "Студентски град" особено - задължително, защото там е повече от джунгла. И най- ужасното чувство е да виждаш как срещу теб изневиделица ЛЕТИ маршрутка и да няма какво да направиш...Единствената възможност да не мине през мен беше или да се кача на тротоара или да литна нагоре с перката, за да прелети той спокойно в МОЕТО платно.И всичко това на завой, за мен десен, а за него ляв.Изкара ми акъла, нямах време за реакция, всичко става за части от секундата.Добре че нямаше хора наоколо.Като ме изтреска пича и като го видях къФ е кравар и каруцар и как беснее, не посмях да изляза от колата и се заключих.Звъннах на колегите ми веднага, защото са през две улици и защото процедурата при такива случаи не ми е ясна - нямам ПТП-та за толкова години...Дойдоха трима човека от офиса за минутки и излязох.И ония...като взе да ме псува...МЕН ?!?  Е така откачих, че събрах очите и ушите на целия "Студентски град" Малиии...кви му ги накрещях  , включително и да псува майка си, щото има нужда.Колегите ми ме държаха да не му изкормя ташаците и да не го обезкостя, заклевам се...Не бяха ме виждали в такова състояние и сега из офиса ми се носи славата, че скачам да се бия  с Крали Марко, нищо че съм 55 кг.

След доста време се поуспокоих и само го дебнех цървула /записах му номера/ да не драсне нанякъде, защото една патрулка ни нареди да се поразместим от кръстовището пред "Флора Бъргър".Тоя калъф се спука да яде и да пие кафета /според мен си беше поркан в 9ч./ и т.н. и по едно време ми кацва да ми плещи нещо.Значи...с такъв тон му казах :"Не смей да ми говориш изобщо,  че ще пострадаш!", че не посмя да ме заговори, докато не дойдоха катаджиите следобяд.Вдигнах му гири по едно време, че ми продиктува номера на колата незнайно къде.Каза ми, че на шефа си го диктува, защото онзи си помислил, че лъже за случая.Може и да не съм го уплашила аз чак толкова, но с интерес заглеждаше хората, които идваха да ме преслушват - приятели и колеги мъже с по-големи и по-лъскави коли и от моята.Кой знае какво си е помислил...Нещастник, жал ми е за него...Ама да връхлети върху мен, да слезе и да започне да ме псува... Аре да му е честит акта и няколкодневната му аренда от джоба.

Вярно много нерви потроших вчера. Крещях, ревах, изтрещях, на финала минах и през лигава истерия.Като начало за вчерашния ден в 8ч. сутринта затворих външната врата вкъщи с ключа в патрона, но отвътре  До 9ч. се занимавах с ключари и влизане без взлом в собствения ми дом.После заключих този път отвън и тръгнах за среща с онзи кравар.

Иначе вчера отидох за малко в офиса към 16,30, за да им занеса сутрешното кафе, което купувам на зърна от магазин до дома ми.

Леле, слънчоглед - шапка ти свалям 

За кое, бе дарлинг... Изперках на това кръстовище вчера цял ден.Хванаха ме всички луди братя.Брадясах, пуснах колчета, опознах всичко живо наоколо, изкомуникирах се здраво с народа, преброих всички плочки.

По едно време идва една майка към мен с детенце на ръце и ме пита дали мен са ме ударили.И аз започвам да й разказвам все едно се познаваме от хиляда години и преди малко сме говорили по този въпрос и по хиляди други.И тя :"Ние се познаваме." Цак ! Облещих се  и я питам от къде.Е откъде, ако не от форума. ЕлиТ, благодаря и на теб за половинчасовата компания.  Как е малкия змейчо? Много е сладък...

Руми, няма защо
Ние с Гого пак излизахме малко след 15 часа и се огледах да видя какво е положението - нямаше те вече, но се надявах доста по-рано да си приключила

Зная, че си знаеш, но да кажа и на другите какво е положението на това кръстовище -при "Флора Бъргър" и кафе "Галерия" в "Студентски град" . Цял ден го регулирах.Пълна анархия, която само светофар може би ще оправи.Малко е антилогична посоката на движение и по-точно пътя, който е с предимство /маршрута на нам кой си рейс/ и може би затова там редовно има катастрофи.

Специално маршрутните таксита използват това кръстовище като мегдан за обратен завой и то системно и многократно.Ако искайте ми вярвайте.Извиках го ония и го попитах това правилно ли е и на какво всъщност прилича.Отговори ми, че той си прави обратния завой малко по-надолу, където било по-безопасно.

SUNFLOWER, добре, че си здрава!!! Жалко за похабените нерви...
Чета и ти се чудя и мая Ти си тайфун с нежно име, както беше във филма

Споделям, че обичам да слушам и да чета.
Липсва ми мъничко тишината и уюта на една къщурка в Балкана...

Споделям, че времето навън е вълшебно, фантастично, направо не е истина... Из въздуха се носи една такава миризма на пролет, на топло, на хубаво... Представяте ли си - това в София!

Такава тъга ме е обзела покрай боледуването на детето.
Днес, поне малко ми се вдигна адреналина. За 20 мин. дилърът ни ни уреди с новия модел на старата ни  кола. Още 10 мин. отне да си преместим боклуците и да си заминем с новата. Много съм доволна. Красавица е  - Севда 2

Искаме линк на красавицата!
Да ти е честита!
Нищо че не разбираш от коли