Да родиш на 20/21

  • 11 819
  • 295
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 47 352
На 22 имах гадже на 17...
На 17 човек е почти пълнолетен. 15-годишните са деца.
И аз имам предразсъдъци към мъже, които се занимават с 14-15-годишни. Може би защото познавам двама и след определена възраст прекратятват връзката, за да "се върнат в училище".

Все пак приемам, че са изключение и нищо такова няма да се случи при тях.

Като прочетох въпросите на авторката, открих какво всъщност я притеснява. Тя е питала същото и преди няколко месеца -  как ще реагират близките им. Това ние няма как да знаем, но щом се притеснява, вероятно и родителите им не смятат, че сега му е времето.

Последна редакция: пн, 18 сеп 2023, 18:55 от Не се сърди, човече

# 226
  • Мнения: 1 762
Много деца и гладуват, но пак са отгледани. Ако това е целта.
Не съм забелязала внучето ми да гладува, даже и другите му глезотии са повече и по- хубави от на тези, чиито майки вземат майчинство.

Внучето не е достатъчно добра извадка, че да говори за общия случай

Да получава майчинство се има предвид доход. Не, че някъде по света някоя майка без доходи не може да си гледа децата, а по принцип. Ако нямаш доходи - разчиташ на друг. Внучето ти не гладува, ВЪПРЕКИ че майката няма майчинство, а не ЗАЩОТО.

# 227
  • Мнения: 2 359
Все пак не се изясни,как 21годишната е финансово стабилна?

# 228
  • Мнения: 702
Няма и да се изясни, понеже вероятно не е толкова независима колкото си мисли. В най- добрия случай мама и тате играят голяма роля в тази им "независимост".

# 229
  • Мнения: 120
На 21 имах пълна финансова независимост. Доходите ми бяха по-високи от на родителите ми общо. Нищо нечувано не е това.

# 230
  • Бургас
  • Мнения: 6 116
Голямото си дете го родих на 22. Не ми попречи нито на това да си завърша образованието, нито на кариерата. Преминах в задочна форма до края на степен бакалавър, а магистратурата си я бутнах редовна форма на обучение.
Като се върна назад нищо не бих променила.
Но на детето си (19 годишен е вече) бих казала да не бърза да става родител на 22.

Рецептата за щастлив брак още не я знам. Вероятно ще пукна без да я узная тази тайна. Просто не е моето нещо да се стремя към това.

# 231
  • Мнения: 2 680
Рецептата за щастлив брак още не я знам. Вероятно ще пукна без да я узная тази тайна. Просто не е моето нещо да се стремя към това.
Рецептата за щастлив брак започва с това, да се уважаваш и обичаш. Първо себе си, после всичко останало.

# 232
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 523
Бих добавила,че за да е щастлив един брак , трябва и двамата да можете да правите компромиси и понякога да си затваряте очите за маловажните неща.Но определено на първо място са уважение и самоуважение.

# 233
  • Мнения: 1 240
Не съм чела предишни отговори, защото аз родих рано (на 23-24) и направо ти отговарям. Горещо препоръчвам, преди опитите за бебе с приятеля ти да си направите един "тест", защото отглеждането на дете е години наред отговорност. Препоръчвам 1 месец да ставате на всеки 2-3 часа, и да стоите по 20-30 мин будни, особенно през нощта. Абе, нон-стоп. Ако не ви пречи, и не започнат спорове, значи сте почти готови. На мен лично "свободата" не ми липсваше толкова, колкото съня. Каталясва се. Първите дни не ти пречи, радваш се, но след 10тия ден си труп. Е, ако ще имате помощ си е отделен въпрос, но тогава и няма да сте готови. Попрочети тук-там, защото много трудно се гледа дете.

# 234
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 510
Според мен е твърде рано на тази възраст.Тепърва се навлиза в живота и не сте наясно все още кой какво иска от живота.
За всичко има време,нека узреете във връзката,с времето се разбира този човек подходящ партньор ли е за семейство и баща на дете/децата ви.
Децата са отговорност и грижа , каквато не всеки е готов да поеме в тази възраст ,финансите също играят роля(можете ли да си позволите в момента), стабилност в отношенията също!
Аз родих първото си дете на 26 г,но съм била наясно,че евентуално мога да се справям сама с грижите, финансите и отглеждането,ако нещо се случи във брака!В последствие така и стана.

Успех и мислете винаги преди да предприемете толкова сериозни стъпки,!
Основно дали партньора е отговорен, качествен и дали би могъл да бъде добър баща на децата ви към настоящия момент.

# 235
  • Мнения: 2 352
Несериозна, това не е особено адекватно като съвет.
Първо изобщо не се знае какво ще е детето.Моите и двете са спящи, за 4г и 2 деца през това време съм имала броени нощи с малко сън. Под малко, разбирай 4-5 часа.
Ама друго е, когато си буден заради детето и ей така за едното нищо да стоиш недоспал. Изобщо не се знае евентуалния баща какъв ще е като се роди евентуалното дете. Някои са големи на думи преди да се роди и после се покриват. Други са точно обратния тип.
Бабите са малко нож с две остриета. Могат на моменти много да помагат. Обаче ако разглезят детето, подбиват ти авторитета и самочувствието на родител. Тогава какво правим?

# 236
  • Мнения: 139
Аз родих на 20. Трудно е , но не съжалявам.  Справяме се с моя мъж, а той изключително много ми помага с бебчето. И според него, и според родителите ми се справям чудесно в ролята си на майка. Аз обаче имам брак, следвам и въртя домакинство , също така когато ни се налага или имаме нужда да оставим беба на някоя от бабите , никога не ни е отказвано.
Така че се преценете . Имате ли финансова възможност? Следваш ли или имаш ли такива планове ? Работиш ли? Имаш ли трудов стаж за майчинство ? Готова ли си да жертваш цялото си време и лично пространство на това малко човече?  А и да не забравяме , че трябва да обръщаш и внимание на мъжа си , и то доста . Защото след раждането на детето моят мъж имаше голяма нужда от мен , както и аз от него, за да свикнем с новата ни роля на родители . Когато си отговориш на тези въпроси и се замислиш дали си готова да поставиш себе си на второ , да не кажа трето място , тогава може да се захванете с бебеправенето . Успех!:hugs:

# 237
  • Варна
  • Мнения: 1 153
Напълно нормално е да родиш на 21-22г и да си млада майка в разцвета на силите си, енергията и душата си.
Ако родиш след 30 вече силите са ти намаляли, желанието за дълги разходки и започват болките в кръста и прочие. Да не забравяме факта и че родителите ни също остаряват и "бабата" няма да е така пъргава да й го пуснеш да го гледа.

Друг е въпроса дали е редно, защото
: имате ли достатъчно финанси да издържате себе си и едно бебе без чужда помощ.
имате ли самостоятелно място за живеене
Не винаги първата сериозна връзка е последната, имаш ли готовност да се справяш като самотна майка ( познавам много случаи на оставени жени след раждането )
До колко човекът до теб е сериозен и можеш ли да създадеш семейство, знаейки недостатъците му.

На 21 не си вече дете, а възрастен и не трябва да ги третираме като недоносени пиленца до 40г.
Изкарвате имането на бебе като нещо ужасно...

# 238
  • Мнения: 1 240
Напротив. Да мислиш, че детето ти ще е от 2та процента спящи си е направо хазарт. И преди всичко, трябва да си готов да прежалиш себе си, собственните си нужди, поне за период 3-4г, докато детето се очовечи. И не за всички хора майчинството е почивка, а напротив. Всичко става разхвърляно, има недоспиване, има страх при всеки сопол. И човек трябва да е подготвен, защото е мит, че бебето само си хапва мляко и си спинка сладко-сладко.

# 239
  • Мнения: 702
Изкарвате имането на бебе като нещо ужасно...

Аз не бих използвал думата "ужасно". По- скоро "сериозно", понеже това решение си е нещо серзиозно. А 20 годишните не са от най- сериозните хора.

Общи условия

Активация на акаунт