Иначе, това което мен притеснява при едно толкова ранно раждане е, че изборът на мъж често е неинформиран, а жената не е имала възможност да се обособи от мъжа, и ако той се окаже идиот или насилник, става много трудно, и финансово и ментално, да го напусне. Разбира се, че и много такива връзки просъществуват, но много от кофти връзките, в които жените се забатачват, също са с първото гадже, дето забърсва някоя години по-малка още в ученическа възраст. "Авторката" да каже как така е толкова финансово стабилна на 21?
Иначе чисто физиологично, не е лоша възраст за раждане, разбира се, въпреки че дори от тази гледна точка няколко години отгоре за мен са по-добре, защото аз помня, че на тези години, организмът ми още не се беше отрегулирал напълно.
Иначе за едно нещо съм съгласна - някои хора и да мислят, и да чакат, и да учат, пак резултатът ще е същият. Но за други е шанс, и то сериозен.
Пак казвам, шасът да се появи чувството на пропиляна младост като стане на 30 е доста голям. Мъжът даже няма да го коментирам, доста малдежи са такива инфантили, че накрая ще гледа и него, и детето.
Растяхме при бабите, нашите идваха да ни видят събота и неделя, после ни вземаха чак като стане време за първи клас. Почти цялото ни поколение е гледано така и рядко някой от нас е ходил на градина. Ако е ходил, обаче, тя може да е била и седмична, защото майка му е била много заета да учи, работи на смени и въобще с баща му да се устройват.