Да родиш на 20/21

Анджак. Защо такива крайности?

Никъде не съм твърдяла такова нещо. Твърдя, че конкретно този избор (ранно раждане) е глупав, а не че различният избор (от моя) е глупав.
Освен това не започна
от мен противопоставянето на ранното раждане и кариерата. Казах, че уважавам избора на първото и не уважавам избора на второто. Други решиха да убеждават, че едното не пречи на другото, макар че аз никъде не съм твърдяла, че пречи.

Не мисля, че целта на женската еманципация след хилядолетия мъжко подчехълничество, е правото да правят кариера само, а по-скоро правото да имат избор какво да правят на 21г - кеф им семейство, кеф им учене, кеф им работа. Имам приятелка психоложка, роди първото си дете на 49. И нея я разбирам, защото знам колко искаше деца, има прекрасен партньор и децата им ще живеят щастливи. Имам и приятелки на 50г, които са сами с кариерата си. И такива, които са семейни, без деца. Никоя не ми изглежда нещастна. Всяка да си избира, какво й е по сърце. Няма универсално правилно решение за всички жени. Най-правилното решение е само това, което лично ние сме взели, в нашата конкретна ситуация, поемайки цялата отговорност за последствията от него.

За мен раждане и на 24-25 години е рано. Та това са най-хубавите години - тепърва започваш кариера, пътуваш, трупаш важен житейски опит, отваряш си очите за света. Освен ако партньорът ти не е някакво изключение и е супер отворен и интелигентен, да те подкрепя в кариера и да откривате света заедно, а не да се затворите в някакви битовизми, за мен е безумие и абсолютна тъпотия. А единствена връзка на 15-годишна с 22 годишен, ми е creepy, да не кажа изостанало селско в 21 век.

Независимост се изгражда като си сам, а не с някой.

Някои не искат кариера ,независимост,  купони. Не сме еднакви хората.

Абсолютно вярно. Висшата цел на някои хора е единствено възпроизводството.

Какво лошо има в това да се посветиш на семейството, вместо на кариера или друго? Ierldan добре го е казала, щом това ги прави щастливи, супер.

Т.е срещаш на 16 човека, с когото ти е супер, мислите еднакво, имате общи цели, допълвате се и т.н, но на 17 го сменяш, за да трупаш опит? И на 21 вече си имала 4-5 партньора, от които да избираш? И тогава, ако решиш, че най-готин е бил първият какво правим? Не е казано да се обвържеш с първия срещнат, ама все пак, ако този първи срещнат е точно твоят човек?

Възпроизводството е висша цел на всяко живо същество. Така се запазва видът. В противен случай е нас днес нямаше да ни има. Не като отделни индивиди, нямаше да има хора въобще като биологичен вид на земята. А най-добрият биологичен прозорец за възпроизводство е между 22 и 35 години конкретно за жените. Природата така го е измислила. Около 22 е завършил напълно растежът, жената е фертилна, тялото вече е във форма, в която без проблем да износи бременност. След 35 рискът от генетични аномалии се увеличава, затова и на жените се правят задължителни тестове за някои увреждания като Даун и други. Иначе, да, с помощта на медицината и някои компромиси като донорски материал жената може и на 60 да роди. Въпросът е после и да има живот и сили да отгледа това дете. Не случайно след 40 рязко спада шансът за естествено забременяване и износване безпроблемно на плода, а след 45 е изобщо само 1%. Ма какво толкова. Ще се е наживяла, ще има списък с 10-20 гаджета зад гърба си, ще е разбрала, ме може би някъде на 25-26 е била май с най-правилния човек за нея, но докато тя трупа опит, той вече се е установил и гледа деца. На 40-45 е доста по-трудно тепърва да се обвържеш с някого, да се нагодиш към живот с друг човек и съобразяване с друг. Обаче пък имаш успешна кариера, каквото и да значи това, и може би достатъчно пари за инвитро, ако срещнеш мъж, който да иска на тази възраст дете. Голям праз и, че ще ползваш донорска яйцеклетка, нали?

Това няма общо с възрастта. Иначе нямаше да има толкова репродуктивни клиники, които да се опитват по всякакви начини да постигат таз цел..
Иначе кво ти пука - избираш си друга цел и толкова...

Защо някой като не харесва това, което вие харесвате, смятате, че единствената му цел е възпроизводство? Аз например не обичам особено да пътувам, дъщеря ми също. Не виждам и някаква ценност в това да излизаш с много мъже, за да придобиеш опит. С мъжа ми се запознах на 27 и ми беше третия приятел. А да се омъжиш за ученическата си любов ми се вижда супер сладко, завиждам благородно на такива жени. Имам 2 такива приятелки, едната като беше на 21-22-23 дори къса на 2 пъти с него, за да пробва с други момчета, точно заради такива приказки колко е тъпо да се ожениш за първия. Накрая пак се върна при него. Роди чак към тридесетте, а са приятели от шести клас.

Моя приятелка заживя с ученическата си любов след училище, тя 19, той на 25. Тя учеше, той бачкаше. И към края на 3тата година се разделиха. А ако имаше бебе в картинката?
Решението да имаш дете е сериозна стъпка, за която повечето 20 годишини не са узрели, според мен! Алтернативата да НЕ учи, не е да има бебе. С този мъж са имали някаква по-продължителна ученическо-педофилска любов, но не са били заедно като големи хора, поне тя. Не са били заедно в битовизмите, въобще пасват ли си като семейство? Тя наскоро е излязла от тийн годините, хора. Да физически е идеално готова за раждане, а емоционално?

Моята роди на 24, ако беше станало по рано можеше и на 23. Снахата също роди на 21, завърши образованието си ( мъжът и я чакаше с бебето докато е на изпити), сега и двете имат кариери и взимат добри пари. В някои случаи е предимство млада жена с деца в градинска възраст, защото не се очаква повече отсъствие 2-3 години и после с бебе на ясли, което добавя поне още една все едно я няма

Хм, помня 90те, обмисляхме заминаване за Канада и тогава ни точкуваха подходящи ли сме с моя. По него време аз с децата, без изкласено висше, без език... абе трап. Да, ама по критериите им бях много напред и се изненадах,  че точно заради децата беше това.
Не знам още ли е така.

А защо под "наживяване" се разбира непременно смяна на партньори, купони и напивания и тн. Аз примерно се запознах с мъжа ми на 19г /родих на 31 по план/. Ами "поживяхме" си доволно тия 12 годинки двамата. Изкарахме супер яко студентство, пътувахме, обикаляхме, където си искаме, правехме каквото си искаме, където си искаме, когато си искаме .. свобода .. от 4 години пътуваме и с бебе/дете, ами само, който не го  е правил може да каже, че било същото... кое е същото?? Как е същото?? Мега супер различно е, две вселени - живот без дете и живот с дете.. баси, вече ще почна да се съмнявам, че аз не съм у ред кое е същото по ягодите като всичко е коренно различно??? Не казвам лошо/хубаво, двете заедно и едновременно, но РАЗЛИЧНО. Ако родиш на 21 никога няма да разбереш какво е едното и винаги ще се чудиш какво е. После към 30 решават, че искат да разберат и става мазало. Я, по-добре "поживей си" пък след няколко годинки мисли за деца.

Познавам поне 5 двойки (на прима виста се замислям сега) хванали се в ученическите години, първи сериозни връзки, още са заедно вече почти на по 30г, женени, работещи, пътуващи, с деца. Това че не си имал 10-15-20 партньора преди да се срещнеш с твоя човек не е критерий, че нямаш опит. Аз преди ММ имах 3-4 несериозни и бързо приключващи свалки (дори връзки не мога да го нарека), той ми е първата сериозна връзка и първият, с който заживях (на 23г тогава). Ако го бях срещнала по-рано дори нямаше да се чудя да търся ли друг опит, или не и подобни щуротии. Някои си намират човека на 15, други на 30, трети на 50, някои никога не си го намират.

А за пътуването с деца - ами при нас няма особена разлика. Просто се съобразяваме с още един човек. Пак си ходим по басейни, СПА, масажи, фитнес. Обикаляме по различни места. Не сме от спящите до късно и не ни пречи детето да стане в 7:00ч примерно като сме на почивка. Вечер не стоим до късно. Играе в детски кътове по хотели докато ние изиграем 1-2 игри на билярд примерно. На морето може с часове да играе на пясъка, ние да лежим, пием фрапе. Не казвам, че няма нерви, определено има тръшкане понякога, но разлика почти няма при нас. И на ресторант редовно ходим, и по различни събития с него и не ни пречи (думата звучи грозно, но някои родители виждат точно пречка в това, че трябва да отидат на почивка и да се съобразят с дете/деца).