Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте, пиша ви отново. Предишния път съветите ви много ми помогнаха и реших отново да се обърна към вас.
Момченцето ми е на 2 год. и половина. От края на ноември посещава ясла, но адаптацията е трудна. В този период боледува 7 пъти, като все още не е оставал цял ден там. В момента, в който стане дума за яслата повтаря само, че не иска да ходи и "мама винаги е тук" - нещо, което му казвам, за да го успокоявам. Плаче и видимо се притеснява преди тръгване за ясла, там влиза с истерия, но сравнително бързо се успокоява, след което казват, че стане ли време за куку или хранене, започва да плаче за мен. Изцяло гледан е от нас с баща му, оставян е за максимум 2,3 часа на баби.
Говоря му много и когато го разпитвам за яслата разказва с желание, сякаш му е интересно и му харесва, но страда, защото ме няма. Много ми е мъчно да го гледам така, всяка сутрин със събуждането казва "няма ходи на ясла мамо" и "другата седмица мамо".
От известно време види ли дете, което плаче, казва че е лошо. Сякаш плача на яслата го свързва с лошото, и затова и в неговите очи децата, които плачат са лоши.
Моля ви за съвет, какво мога да направя, за да се успокои и довери?

Здравейте!
От написаното става ясно, че детенцето Ви е много чувствително и силно привързано към Вас, а адаптацията към яслата съвпада с няколко големи промени наведнъж – сънят в детската ясла, по-дългата раздяла и Вашето връщане на работа. За деца с такъв темперамент това често се преживява много емоционално и реакциите могат да бъдат доста силни.

Всъщност има и положителни знаци – това, че успява да се успокои след раздялата и че говори с усмивка за едната госпожа, показва, че постепенно изгражда усещане за сигурност в средата. По-скоро трудността е свързана със самото отделяне от Вас, а не толкова с яслата като място.

Поведението му към Вас също е разбираемо в този контекст. На тази възраст децата още не могат да изразят с думи по-сложните емоции като тъга, гняв и липса, затова често ги показват чрез отблъскване, удряне или изрази като „ти си лоша“. Това не означава, че връзката между Вас започва да се губи или че Ви обича по-малко. Напротив – обикновено най-силните реакции са именно към човека, към когото детето е най-привързано.

Опитайте да не влизате в много обяснения - защо яслата е хубаво място, а по-скоро да покажете, че разбирате чувствата му. Може да казвате нещо като - „Знам, че ти е трудно“,  Разбирам, че ти липсвам“... Когато детето се почувства разбрано, обикновено напрежението постепенно  ще започне да намалява.

Адаптацията рядко върви плавно, особено при по-чувствителни деца и след чести боледувания. Това, което виждате сега, не е окончателната картина, а по-скоро етап от процеса на развитие. Най-важното е вкъщи да има спокойствие, предвидимост и повече свързване помежду Ви след яслата, за да може постепенно да възстановява усещането си за сигурност.
И все пак, ако не настъпят положителни промени, след вашите положени усилия, може да направите консултация с детски психолог, за да се изследва по-подробно вашата ситуация. Поздрави и успех!