Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте, как мога да помогна на 5-годишното си дете да подобри социалните си умения в градината? Детето е много будно и умно, за тези неща е хвалено постоянно от госпожите, но има проблеми с дисциплината и отношенията с децата. Импулсивен е и когато го дразнят често регира с удар или обида, въпрки милионите ни разговори по темата. Има приятелче аутист в групата, и често го имитира (не подигравателно) с лиготия и като му повтаря лошите думи. Трудно задържа приятелства, много променливи отношения с децата. Той се влияе по-добре от възпитание с добро и е много склонен да се нарича сам лош и гаден, да се засрамва от постъпките си, и това се влошава от факта че в градината възпитават основно с наказания и порицание пред всички, струва ми се че е демонизиран пред децата вече и не знам как да излезем от този цикъл. Подкрепа получава само от едната госпожа, но и тя започна да наказва и засрамва в последно време, повлияна от старшата. Как да му помогна да се разбира с децата по-лесно, да спре с подражанието и лиготията, и да проявява повече търпение като го дразнят? Опитвам се да го уча да се отдръпва от дразнещото дете, да отиде да пие вода примерно, но рядко успява.

Здравейте! Реших и аз да споделя своята история и да потърся съвет.
​Като дете израснах в среда на насилие. Баща ми ме биеше, изхвърлял ме е във входа да седя сама в тъмното. Биеше майка ми, виждала съм го да се бие и със собствения си баща. Общо взето,  не е като да не съм виждала насилие, а майка ми така и не се раздели с него. Това ме отврати кардинално от такъв тип отношения. Намерих мъж, с когото сме заедно от както бях 15-годишна  и който никога не би ме ударил. Имаме близнаци след дълга борба със стерилитет, тежка бременност с много лежане в болница.
​Докато децата навършат 2 г. и 8 м., бях много спокоен родител. Не съм им крещяла, обяснявах всичко с търпение и се стараех по никакъв начин да не прехвърлям стария модел на възпитание върху тях, а и имах спокойствието. След този период обаче станах нервна. Не знам какво точно се случи. Децата не ходят на градина (има причина за това) и вече са на 3 г. и 7 м. Аз съм вкъщи от повече от 4 години и половина. Имах тежка бременност, прекарана по болници и на легло, с много проблеми и неясноти.
​Разбирам, че вероятно социалната изолация ми е повлияла, но започнах да викам на децата. Няколко пъти дори имах автоматична реакция и ги ударих – нещо, за което съжалявам, защото не искам да ги възпитавам с потупвания, техния отговор е смях на удара, което ме връща в моето детство и първия ми бой , на който се смеех понеже мислех , че е игра в началото, но бързо разбрах че не е игра и още повече съжалих после. Нервите ми са докрай изпилени. Вече виждам реакция и от едното близначе - започва да влиза в битка за власт с мен, крещи ми с мои реплики, тропа с крак ( огледалото се задейства), удря братчето си и се опитва да доминира, дори иска да го наказва.
​Знам, че много от нещата са следствие на моите първични реакции и искам да ги спра. Вечер ги приспивам – едното по 2 часа, на обед няма приспиване, направо може без никакъв сън, което влияе и на нервността му, другото си спи, но обикаля през нощта и така стават с различни режими често, което на мен не ми дава време за почивка. Моля, кажете ми как да изляза от тази ситуация? Искам отново да бъда спокойна и да имам търпение за децата си, но не успявам. Вътрешно пламвам много бързо. В резултат на това, когато мъжът ми се прибере, съм нервна и към него. Той работи страшно много, прибира се късно и през по-голямата част от времето съм сама. Той също е нервен заради работата си и очакванията към децата да го слушат повече, да си подреждат сами играчки, книжки и подобни. Обвинява донякъде и мен, че се чувства зле, като се прибере и аз съм нервна – не си представяйте скандали, но често му говоря троснато, отдалечени сме доста, но си помагаме. И продължавам с децата...
​Децата започнаха да ми правят напук, когато видят, че съм ядосана, което усложнява ситуацията и сякаш влизам в порочен кръг. Сякаш влизаме в борба за надмощие. Когато и двамата не слушат, се чувствам безсилна и понякога стигам до рев, защото не мога да се справя със ситуацията – случвало се е 2-3 пъти. Например: едното се качва на секцията, свалям го, а през това време другото вече се е качило и ми се смее в лицето, защото вижда, че губя контрол. Свалям и него, а първото вече пак е горе – и така сто пъти, сякаш се забавляват с нервите ми, после се преместват на следващо забранено място и така серия от ситуации за 2 часа , в които чупят корниза от дивеене  , чупят други неща  , а аз се чувствам безсилна , каквото и да правя не действа за усмиряването им (това са само определени моменти , не е винаги). Когато съм спокойна, те слушат много повече.
​ Преди се занимавах много с тях – образователни игри, книги – а сега нямам грам желание за нищо такова. Не знам какво се случва с мен, много съм различна и виждам в себе си изпилена нервна система, която не мога да контролирам на моменти. Стимулът ми за чистене и готвене също го няма и това води до изнервяне на ситуацията и с мъжа ми. Често направо ме болят мускулите , като започна да чистя, дори след като съм се наспала що годе през нощта. Общо взето се чувствам като търтей на моменти. Около мен има роднини, които коментират: „Малко им е боя на тия деца“ и подобни коментари, към които ми идва да агресирам, но се сдържам.
Дайте ми съвет как да се успокоя и да бъда адекватен родител и съпруга , която да е ,,опора,, ( последното е изискване на мъжа ми)...

Здравейте, сина ни е на 2г 2м - роден месец по-рано поради забавено вътреутробно развитие (забавен растеж на коремче и крачета,роден доносен, но с много ниско тегло), но без здравословни проблеми от това, кърмен повече от година, захранен с всички храни след 6м, с анемия от 6месечен до сега - феритин 20 към момента, което е под нормата. Започна на пълзи на 6м, проходи на 9м. Изключително физически активен и пъргав, не се спира по цял ден. Кара баланс колело от както проходи, крачна тротинетка също. Много е бърз и умел в това. Катерене, набиране, скачане - всякакви активности са неговите. Всичко, което му кажа го разбира. Чува ме като му говоря, дори когато говоря по телефона сякаш ме подслушва. Когато си говоря с ММ за него, той разбира и показва какво съм казала. Но... не говори особенно, повече са звуци и показване. Казва мама, тати, баба, дядо, някои кратки думи боб, мол, за които не съм сигурна, че използва правилно и ги разбира. Казва как правят някои животни - коте, куче, крава, мечка, мишле, лъв, гарга, показва как скача заека и как бяга кончето, всички части на тялото. Любими са ми моторите, колите и пожарните, полицейските коли - по цял ден бръмчи и ги имитира, играе си с такива играчки и много им се радва като ги види навън. Сам премахна памперса си от раз на 1г9м- дневен и нощен, месеци след като аз се опитах без успех. Единствено му говорих, че се ходи на гърне и му четох една книжка. Обича много да разглежда книжки, да рисува. Много е ревшив, чувствителен и притеснителен - едва от скоро свикна с бабите и дядовците си. Като бебе му трябваше време, когато идваха на гости, не искаше да се пусне от мен и мм. Отглеждаме го с мм, който си е вкъщи също, родителите ни са в друг град и нямаме много приятели тук. На детската площадка го е страх от децата, сякаш го е страх да го пипнат, много силен страх забелязвам и съм притеснена. Не ходи на ясла за сега, есента се надявам да започне. Водила съм го на бебешки класове и отново ревеше и не искаше да го пипат. Водя го на площадки, в парка, когато сме при родителите ни отново излизаме сред деца и съседи - в къща сме на спокойна улица с деца от всички възрасти. Иначе ги гледа и са му интересни какво вършат, попива игрите им и ги повтаря по-късно. Мм му пуска тв и телефон - обича да гледа мотори, винаги гледам да прекъсна това, аз не одобрявам и не пускам. Също забелязвам, че когато показвам кое какво е в книгите, не ме гледа. Обяснявам кое какво е и как се произнася, моля го да ме гледа в устата, но той се разсейва страшно бързо. И това че не ме гледа, също ме притеснява.
Мм отказва да заведен детето на психолог или логопед, а аз усещам че би помогнал. Според него нищо му няма, щом е активно и разбира всичко. Искам да му помогна с говоренето и социализацията, но не знам как да го направя сама. Не мога да го водя тайно, мм е навсякъде с нас. Моля за помощ и съвети! Развива ли се нормално, трябва ли да се притеснявам?
Благодаря предварително!

Здравейте, имам момче на 3г и 5м. Ходи на ясла от две годишен, но първата година много боледуваше и почти не е ходил. Има леко забавяне в проговарянето и от скоро ходи на логопед. От септември тръгна на градина и мислехме, че се справя добре, повечето пъти влиза с желание, знае имената на децата, казва, че си е играл с някои деца. Но наскоро госпожата сподели, че там не говори нито с госпожите, нито с децата. Каза и че не си играе с децата, повече следи и ги наблюдава отстрани. А другите деца играят и си комуникират. Като цяло от малък е по-чувствителен и по-привързан към мен, например ако отидем на ново място, на РД се залепя за мен. Накрая се отпуска и се разиграва, но става време да си ходим. Ако се видим с приятели с дете, трябва другото дете да е по-активно и пак да мине време, за да се заиграят. После е щастлив, има желание да играе с децата, но е много пасивен. Как да му помогна да се отпусне, да е по-активен и по-спонтанен? Вкъщи не спира да говори, палав е, своенравен, а в градината казват, че е най-послушното дете и го дават за пример. Аз знам, че не е такъв, което означава, че там се притеснява и не може да се отпусне. Сега ще имат футболен турнир, който ще е в спортна зала, но не знам дали да го запиша, защото ние ще го заведем и има голям шанс да се залепи за мен и да не иска да участва. В такива моменти се започва едно убеждаване от всички, опитваме да го накараме да се включи по различни намини, но не се получава и накрая всичко сме разочаровани, защото гледаме как другите деца играят без проблем, а нашият седи залепен за мен. Моля за съвет какво да направим, за да му помогнем да се отпусне и да преодолее тези страхове и притеснения?

Здравейте,
Много добре Ви разбирам – трудно е, когато детето страда от хора, на които сте имали доверие. Само че тук е важно да го кажем направо – това не е „шега“, а си е системно унижение. Фактът, че продължават, въпреки че той многократно е казвал, че му е неприятно, показва, че границите му не се уважават.

Синът Ви всъщност е постъпил много зряло, като се е отдръпнал от тази компания. Проблемът е, че в училище няма как напълно да се дистанцира, затова не е добра идея да го оставяте сам да се справя. Тук вече има нужда от намеса на възрастен, но по внимателен начин.

Най-разумната първа стъпка е да се обърнете към класния ръководител или училищния психолог. Те могат да наблюдават ситуацията и да реагират, без това да изглежда като „оплакване от мама“. Ако тръгнете директно към децата или родителите им, има риск да стане обратното и подигравките да се засилят.

Вкъщи най-важното е той да усеща, че го разбирате и сте на негова страна. Вместо „не им обръщай внимание“, по-скоро му дайте подкрепа и спокойствие. Добре е и да има други контакти извън тази среда, където да се чувства приет – това много пази самочувствието в такива моменти.

Ако видите, че започва да се затваря или да се съмнява в себе си, няколко срещи с психолог могат много да помогнат – просто като място да изговори нещата и да получи подкрепа. В такива ситуации не е слабост да се намесите – точно обратното, това му дава сигурност, че не е сам.
Поздрави и успех!

Здравейте!
Това, което описвате, е много често срещано за тази възраст. На 2 години много деца са силно привързани към родителите си, по-плахи са с непознати и избягват да общуват с други деца. Това не означава, че има проблем или че няма да се социализира, по-скоро говорим за по-чувствителен и предпазлив темперамент, който има нужда от повече време за адаптация и сигурност.

Важно е да знаете, че насилственото „социализиране“ обикновено има обратен ефект. Когато го бутаме към други деца или настояваме да играе, има риск детето да започне да се плаши още повече и да се свързва още по-силно с Вас. По-добрият подход е постепенното привикване. Като стоите близо до него на площадката, без да го притискате, и като му позволявате само да наблюдава. В началото просто да е около други деца е достатъчно.

Идеите Ви са в добра посока, но е важно да са с мярка. Например кратки и предвидими раздели (напр. 1–2 часа с баба), без рязко оставяне за дни. Почасова ясла или занимания може да помогнат, но да е постепенно, за да се адаптира. Важното е детето да не ги преживява като „изоставяне“, а като нещо сигурно и познато.

Ще си позволя и нещо по-директно – когато се карате или удряте, има риск за повишаване на тревожността и несигурността. Това не Ви прави „лош родител“, но е важно да го спрете, защото именно сигурността, която ще получи от Вас, е това, което ще му помогне да стане по-смел навън. Когато плаче истерично, той не Ви „прави напук“, а просто не може да се регулира и има нужда от спокойствие, а не от наказание.

Ако до есента подходите бавно и с разбиране, шансът да се адаптира е много голям. Ако тревожността остане силна, може да се консултирате с детски психолог – по-скоро за насоки към Вас как да реагирате. Може да се свържете и с мен. Работя онлайн с родителите. Вие вече правите най-важното – търсите решение и искате да помогнете. Това е най-добрата основа.
Поздрави и успех!

Здравейте,
Разбирам притеснението Ви – това поведение е изтощаващо, но в голяма степен е типично за възрастта около 4–6 г. Децата тогава тестват граници, трудно приемат „не“ и често искат постоянна стимулация и внимание. Това, че е единствено дете и получава много внимание, може да засилва тези прояви, но не означава, че има нещо „притеснително“ като диагноза.
По-скоро говорим за нужда от ясни и последователни граници.
 
Например – подаръци не се дават „всеки ден“, а по конкретен повод; „не“ означава „не“, без дълги обяснения и без отстъпване след истерия. Важно е и Вие да сте спокойни и устойчиви – ако днес нещо е позволено, а утре – не, това обърква детето и засилва крайното поведение.

За хвърлянето и рушенето – тук е добре да има ясна последица, но без наказания в афект. Например: „Когато хвърляш играчките, ги прибираме за известно време.“ Също така може да му показвате какво може да прави, когато е ядосан – да тропа с крак, да смачка хартия, да каже „ядосан съм“.

Трудността да играе сам също се среща нерядко в тази възраст. Това се учи постепенно – започнете с кратки моменти (5–10 минути), в които го насърчавайте да играе сам, докато Вие сте наблизо, и постепенно увеличавайте времето. Не е нужно да го забавлявате постоянно.

На този етап не звучи задължително като нужда от специалист, но ако поведението се засилва или започне сериозно да пречи на ежедневието му, консултация с детски психолог може да даде конкретни насоки. Понякога дори 1–2 срещи само с родителите са напълно достатъчни. Може да се свържете и с мен. Работя и онлайн с родителите.
Поздрави и успех!

Здравейте,
Това, което описвате, е често срещано за възрастта – при по-будни деца импулсивността и силните реакции са по-изразени. Това не е „лошо поведение“, а по-скоро умения за самоконтрол, които още се развиват.

Разговорите сами по себе си рядко са достатъчни. По-ефективно е да упражнявате ситуации чрез игра вкъщи – например като разигравате „някой те дразни“ и тренирате кратки реакции като „Спри“ и отдръпване. Така в реална ситуация ще му е по-лесно да реагира.

Подражанието също е нормално за възрастта. Вместо да му забранявате, го насочвайте: „Това не е ок за околните, хайде да измислим твой начин да си забавен.“ Така няма да го засрамвате, а ще го учите.

Важно е и как реагира средата. Честото наказване и засрамване в градината може да влошава нещата. Ако можете, поговорете с учителите в посока подкрепа, а не само санкции.
У дома пазете самооценката му. Може да му казвате нещо като: „Ти не си лош, но поведението не беше ок“. Ако трудностите продължат, ще е добре да се консултирате с детски психолог.
Поздрави и успех!

Здравейте!
Това, което описвате, не е „провал като родител“, а състояние на изтощение и пренатоварване, което е напълно разбираемо предвид всичко, през което сте минали – тежка бременност, години изолация, две малки деца без почивка и почти никаква помощ. Фактът, че виждате връзка между своите реакции и поведението на децата, е много важна крачка – това означава, че имате ресурс да промените нещата.

При близнаци на тази възраст е напълно нормално да има „тестване на граници“ и дори надпревара кой ще привлече повече внимание. Когато усетят напрежение, децата не се „вразумяват“, а го усилват – затова се получава този порочен кръг. Тук ключът не е в повече контрол, а в по-малко битки и повече структура – ясни правила (малко на брой), предвидим режим и опростяване на средата (ограничаване на достъпа до „забранени“ места, вместо постоянно сваляне).

Много важно – когато усетите, че „пламвате“, опитайте да излезете от ситуацията за кратко (дори 1–2 минути в друга стая, ако е безопасно). Това не е бягство, а саморегулация. Удрянето и викането само усилват поведението им и връщат точно модела, от който искате да избягате. Вие не сте този модел – просто нервната Ви система е претоварена.

От написаното личи, че сте стигнала до емоционално изчерпване (бърнаут) – липса на енергия, мотивация, раздразнителност, дори физическа умора. Тук не става дума само за „повече търпение“, а за нужда от реална подкрепа. Ако е възможно – дори малко време за Вас (няколко часа седмично), включване на помощ (роднини, ясла, гледачка) или разтоварване извън дома. Това не е лукс, а необходимост.

Относно партньора – важно е да сте екип, не да поемате ролята на „опора“ на всяка цена. В момента Вие самата имате нужда от опора. Опитайте спокоен разговор, в който да обясните, че не става дума за нежелание, а за изтощение.

Ако имате възможност, силно бих препоръчала разговор с психолог – дори няколко срещи могат да помогнат да подредите напрежението и да получите конкретни стратегии. Вие искате да прекъснете цикъла – и това е най-важното. Загрижената майка, която търси начини за справяне, е добра майка.
Поздрави и успех!

Здравейте!
От описанието Ви се вижда, че детето има добро разбиране на речта, силна двигателна активност и любопитство, които са много добри знаци. В същото време обаче има забавяне в изразителната реч (говоренето), както и по-висока чувствителност в социални ситуации – това не е рядкост на тази възраст, но е добре да се проследи.

На 2 г. и 2 м. обикновено очакваме повече активни думи и опити за свързване на думи. Фактът, че използва малко думи и основно звуци и жестове, е сигнал, че има нужда от подкрепа в тази посока. Това не означава задължително проблем, а по-скоро, че е добре да се помогне навреме, за да навакса по-лесно.

По отношение на социалността – страхът от други деца и нуждата от време за адаптация също се срещат при по-чувствителни деца. Важно е да не го притискате да влиза в контакт, а да му давате време да наблюдава и сам да се приближи, когато е готов. Това, че гледа и после повтаря игрите, е много добър знак.

За да подпомогнете речта у дома: говорете му бавно и ясно, назовавайте действия („сега караш колата“, „ето куче – бау“), изчаквайте го да опита да повтори, дори и с малък звук. Ограничете екрани максимално – те често забавят проговарянето. Добре действат и книжки с кратки думи, песни с движения, имитации.

Относно специалист – логопед или детски психолог би бил полезен не защото „има нещо сериозно“, а за насоки как да работите с него. Ако е трудно да убедите бащата, може да му представите идеята си като „консултация за стимулиране на речта“, а не защото има проблем. Ако до 2.6–3 г. няма осезаем напредък в говоренето, такава консултация вече е силно препоръчителна.

Като цяло – има много позитиви в развитието му, но е добре да обърнете внимание на речта и социалната увереност навреме.
Поздрави и успех!

Здравейте!
От описанието Ви виждам едно по-чувствително и предпазливо дете, което има нужда от повече време, за да се отпусне – това е често срещано. Фактът, че вкъщи говори, играе и е спонтанен, е много добър знак. В градината по-скоро виждаме притеснение и задържане, а не липса на умения.

Това, че наблюдава децата отстрани, всъщност е етап. Така той „изучава“ средата. По-скоро му трябва време, отколкото натиск. Когато го убеждавате да се включи, обикновено се получава обратен ефект и той се затваря още повече. По-добре е да му дадете право да стои близо до Вас и сам да направи крачка, когато е готов.

С такива деца много помага предварителната подготовка – разказвайте му какво ще се случи („ще има деца, ще играят с топка, ти може първо да гледаш“), дори разигравайте ситуации вкъщи. Така непознатото става по-предвидимо и по-малко плашещо.

За събития като турнира – може да го запишете, но без очакване задължително да участва. Ако отиде и само гледа, това също е успех. Важно е да не остава с усещане, че Ви разочарова.

Добре е да продължите и с логопеда – често, когато речта се стабилизира, идва и повече увереност в социални ситуации. Ако притеснението в градината се задържи дълго, може да се консултирате и с детски психолог, но на този етап по-скоро говорим за темперамент и нужда от време, а не за проблем.
Поздрави и успех!

Здравейте отново, копирам предния си пост, за да ви припомня ситуацията с детенцето ми.
Към днешна дата, след едноседмично оставане по цял ден в яслата, отношението му към мен е много неприятно. Казва, че съм лоша, като го питам защо, казва "защото го водя на ясла". Бута ме и ме удря, казва че обича само тати и е постоянно залепен за него. Имам чувството, че ме наказва по този начин и ми е адски трудно, защото и аз самата много трудно понасям отделянето от него. Връщането ми на работа съвпадна с неговото оставане да спи на яслата.
През повечето време не иска да говори за там или, ако каже нещо ще е с една две думи. Личи си, че харесва едната госпожа, защото за нея говори с усмивка. Спи много малко там, около час и след като го вземем е страшно емоционално изтощен. Често гледа в точка.
Много говорим и обясняваме, че яслата не е наказание, защото смятаме, че така го възприема, но много трудно свиква с ходенето и ми е много мъчно да го гледам така. Септември ще тръгва на градина и не ми се мисли пък там как ще е.
Моля за съвет, как да постъпвам когато не ме иска, бута и казва, че съм лоша? Това временно ли е? Имам чувството, че губя връзката с детето си и това не ми дава мира. Сякаш от щастливо и диво дете, се превърна в недоволно и вечно на тръни дали ще ходи на ясла..
Благодаря ви, че отново ме изчетохте! ❤️

Здравейте, г-жо Георгиева,
Благодаря Ви за безценните съвети и отделеното време.

Бях Ви писала за проблема с гърнето при сина ми, как в яслата не се отпуска и плаче, когато го накарат. Праеа бяхте, че е временно, сам се отпусна и си ходи спокойно.

Сега забелязвам друг проблем (на 3 г. е). Когато му забраним нещо или се скараме, първата му реакция е да плаче неутешимо и да се удря с ръце по главата, много силно. Ако има стена до него, даже си набива главата в нея и реве още повече. Как да подхождаме в тези моменти? Доста емоционален е и енергичен, като науми нещо, го иска веднага.

Здравейте!
От написаното става ясно, че детенцето Ви е много чувствително и силно привързано към Вас, а адаптацията към яслата съвпада с няколко големи промени наведнъж – сънят в детската ясла, по-дългата раздяла и Вашето връщане на работа. За деца с такъв темперамент това често се преживява много емоционално и реакциите могат да бъдат доста силни.

Всъщност има и положителни знаци – това, че успява да се успокои след раздялата и че говори с усмивка за едната госпожа, показва, че постепенно изгражда усещане за сигурност в средата. По-скоро трудността е свързана със самото отделяне от Вас, а не толкова с яслата като място.

Поведението му към Вас също е разбираемо в този контекст. На тази възраст децата още не могат да изразят с думи по-сложните емоции като тъга, гняв и липса, затова често ги показват чрез отблъскване, удряне или изрази като „ти си лоша“. Това не означава, че връзката между Вас започва да се губи или че Ви обича по-малко. Напротив – обикновено най-силните реакции са именно към човека, към когото детето е най-привързано.

Опитайте да не влизате в много обяснения - защо яслата е хубаво място, а по-скоро да покажете, че разбирате чувствата му. Може да казвате нещо като - „Знам, че ти е трудно“,  Разбирам, че ти липсвам“... Когато детето се почувства разбрано, обикновено напрежението постепенно  ще започне да намалява.

Адаптацията рядко върви плавно, особено при по-чувствителни деца и след чести боледувания. Това, което виждате сега, не е окончателната картина, а по-скоро етап от процеса на развитие. Най-важното е вкъщи да има спокойствие, предвидимост и повече свързване помежду Ви след яслата, за да може постепенно да възстановява усещането си за сигурност.
И все пак, ако не настъпят положителни промени, след вашите положени усилия, може да направите консултация с детски психолог, за да се изследва по-подробно вашата ситуация. Поздрави и успех!

Здравейте!
Радвам се, че нещата с яслата и гърнето са се успокоили.

Това, което описвате сега, се среща често при по-емоционални деца на тази възраст. Когато се ядоса или чуе „не“, детето на тази възраст още не може да овладее добре емоцията си и често реагира с тялото – с плач, удряне, блъскане.

В тези моменти най-важното е Вие да сте спокойни. Опитайте да не обяснявате много и да не се карате допълнително, защото в афект трудно ще Ви чуе. По-скоро го спрете спокойно, ако се удря, и кажете кратко: „Виждам, че си ядосан, но няма да ти позволя да се нараняваш.“

След като се успокои, вече може да говорите за случилото се. Добре е постепенно да му показвате и други начини да изразява яда си – да тропне с крак, да стисне възглавница, да каже „ядосан съм“.

С времето и с Вашата спокойна реакция тези изблици би следвало да започнат да намаляват. Но ако започнат да стават много чести или силни, тогава е добре да се консултирате и със специалист. Поздрави и успех!