Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 82

  • 58 491
  • 753
  •   1
Отговори
# 390
  • София
  • Мнения: 2 640
А като няма хистология как знаеш, че е рак?

# 391
  • Мнения: 89
Биопсия има, днес се обадих за резултата и казаха че е карцином.. Имунохистологията в понеделник, вторник. Все още не съм наясно какво се случва.. в шок съм

# 392
  • Мнения: 242
Превет и от мен Blush
Мина една седмица от моята операция и под мишницата ми е страшно дискомфортно, сякаш прежулено. Първо мислех, че е от лепенките, но вчера като дигнах ръката и видях, че има нещо като жила, изпъкнала е. Дали е нормално?
Кога трябва да започвам гимнастика за ръката?
Резултата още го чакам, чуствам се добре. Ходя по половин ден в офиса, вчера даже една содена питка направих Grinning
Кейти, мен още на втория ден ме подкараха с гимнастиката. Тая "жила" е нормално явление, ще мине. И аз се бях притеснила, ама тук ме успокоиха Simple Smile

# 393
  • Мнения: 4 005
Bebokate, нормално е да си в шок. Дай си време. Ще отмине този шок и лечението ще мине и един ден ще си здрава отново.
Просто не се паникьосвай, а действай с лечението. Доктор Арабаджиев е онколог, нали? Значи добре си се насочила, той ще ти отговори на всички въпроси и ще те насочи какво да правиш нататък.
Не е далече 24-ти, с тази болест нещата не се оправят за една - две седмици. И ракът не се развива така бързо, че малко чакане да е от значение. Важното е да намериш онколог и хирург, на които да имаш доверие, пък дори и да почакаш малко.
Стискам палци ИХХ да е най-благоприятната и бързо да се отървеш от гадината! Прегръдки и ако имаш нужда от помощ не се притеснявай да пишеш тук. Аз получих голяма подкрепа в началото. Прегръщам те и се надявам да пишеш скоро и добри новини! HeartFlowers Four Leaf Clover

Keit79, ето тези упражнения правих аз:
Скрит текст:

Само че без тояжката, просто си движих ръцете заедно все едно държа в тях нещо. Уж да карам ММ да ми търси нещо подходящо, но така си остана...

# 394
  • Neverland
  • Мнения: 143
Ана Мария, къде тук виждаш нещо притеснително относно биопсията? Не намирам подобен текст в линка, който си дала.
Ето тук
Скрит текст:
There is an extremely low chance that a biopsy will cause cancer to spread. Some tumours can’t be safely biopsied without spreading cancer cells. This is sometimes referred to as seeding of tumour cells. In these cases, doctors avoid core biopsy. The tumour is completely removed without taking a biopsy.

Има и други научни публикаци  ,но както е да е избрах първо биопсията.

# 395
  • София
  • Мнения: 7 629
Вероятността е наистина много ниска, скоро доц. Виктор Йорданов беше в нашата фирма на лекция за рака, точно на това обърна внимание в презентацията - че дори да се “разнесат” някакви ракови клетки при взимане на биопсията, организмът ги унищожава за 20 дни. Практически това означава, че е почти невъзможно да се случи, а ползите са в пъти повече от вредите. Така или иначе ако е рак, започваш лечение и те ще бъдат унищожени.

# 396
  • Мнения: 89
Привет, пуснах днес взех резултата си от биопсията, на хартия.. инвазивен дуктален карцином. Пуснах и имунохистология за които платих 318 лв. Дори не знам какво ще се случи с мен и как ще се лекувам а дотук съм платила доста.. И все още не мога да приема какво се случва, не мога да спя. Не искам да променям живота си с такава битка , която не знам как ще водя.. Пътувам много, имам туристическа агенция и не искам да си оставям работата..😞
И все още си задавам въпроса защо..
Психически не знам как ще издържа..

# 397
  • София
  • Мнения: 3 964
Bebocate,

Скрит текст:
Привет, пуснах днес взех резултата си от биопсията, на хартия.. инвазивен дуктален карцином. Пуснах и имунохистология за които платих 318 лв. Дори не знам какво ще се случи с мен и как ще се лекувам а дотук съм платила доста.. И все още не мога да приема какво се случва, не мога да спя. Не искам да променям живота си с такава битка , която не знам как ще водя.. Пътувам много, имам туристическа агенция и не искам да си оставям работата..😞
И все още си задавам въпроса защо..
Психически не знам как ще издържа..

Всички в тази "група" сме си задавали тези въпроси, минали сме през тази фаза! (и през много други).
Какво значи "Не искам да променям живота си с такава битка , която не знам как ще водя." ?! Звучи примиренческо...
Какво... отказваш се от живота си ли?!
Винаги ли знаеш как да си "водиш битките"?!
Само ти ли няма да се справиш?!
Я, стига!
Всички ние се справихме!
Аз бях на 42, когато се срещнах с него- "осмокракия", сега съм на 65 (доживях внуци; доживях пенсия "по възраст" 🤪, работя още и се радвам на живота!). Беляза живота ми завинаги.
Но и много неща промени в живота ми.
Нареви се, накрещи се и "запретни ръкави"!
Не е толкова страшно, колкото изглежда!
Ние се справихме!
Сега е твой ред! 🤗
Всичко ще е ОК! 🙏

Последна редакция: вт, 07 ное 2023, 07:25 от AnyHr

# 398
  • Мнения: 242
Bebocate, не го мисли глобално. Стъпка по стъпка, ден подир ден и докато се усетиш си го преборила. Успокой се и не се предавай!:hugs:

# 399
  • Мнения: 4 498
Абе и на мен на 33г не ми се искаше да си променям живота и да водя битки, ама на ... Никой не ме пита...
Той живота не е концерт по желание.
Стягаш се и действаш🤗
Накрая организираш екскурзия на всички от темата😁 Ако може на някое топло място😁

# 400
  • Мнения: 242
Абе и на мен на 33г не ми се искаше да си променям живота и да водя битки, ама на ... Никой не ме пита...
Той живота не е концерт по желание.
Стягаш се и действаш🤗
Накрая организираш екскурзия на всички от темата😁 Ако може на някое топло място😁
Ааа топло.. тия с вълните ще изпукаме там! Всъщност като се замисля, някъде с пустиня е ок. През деня жега, но вечер блажен студ. Grinning

# 401
  • Мнения: 4 498
Права си😁
Ама нека е някъде, където е 25-26°С😁

bebokate, стягай се, че ние вече екскурзията плануваме🤗🤣

# 402
  • Добрич
  • Мнения: 6 265
bebokate, първата стъпка е приемането. Трябва да приемеш диагнозата.

"Каквото не можем да променим, го приемаме!"

Намираш "твоя" лекар и започваш лечение.

Как няма да водиш битки?... Ще се предаваш на нашественика без бой, така ли?...

Щом имаш туристическа агенция, се предполага, че си силна и оправна жена. Така, че действай! Няма време за маене.
Ако трябва потърси психолог. Ако трябва взимай нещо успокоително ( аз пия успокоителен чай и ми помага).

Най-важно е през цялото време да си уверена в победата. Ще се справиш, само трябва да поискаш.

Никой от нас не е искал да променя живота си по такъв начин, но се наложи...

"Искам, значи мога."

Всички тук вървим по този път. Значи и ти тръгваш. Животът е пред нас, семейството, приятелите и т.н . Заедно преминаваме през това изпитание.

Амбицирай се и действай.

Последна редакция: вт, 07 ное 2023, 10:06 от Вела

# 403
  • Мнения: 91
bebokate, аз също бях объркана и уплашена. Момичета, тук много ми помогнаха да поема по пътеката. Вече съм оперирана, чакам тези дни резултата и да започва лечението.
Относно работата няма незаменими хора, по-скоро си намери човек, който да те замести. Аз така направих, само да кажа, че позицията ми е водеща в търговска фирма. Ако аз не съм в офиса няма смисъл да отваря.
Единствено още не мога да кажа на децата и майка ми през какво минавам.
Относно съня аз взимам cbd oil

# 404
  • Мнения: 4 005
bebokate, нормално е да минаваш през такива чувства. Постепенно ще свикнеш, ще приемеш и ще се успокоиш. Просто трябва да мине време.
Може малко да ти помогне, че тук всички са минали през това и са оцелели. Всички са имали карциноми, всички са имали работа, семейство, обичали са да пътуват. Ами, преживели са загубата на работа и пътуване за няколко месеца. После гледам, че животът им продължава.
Аз също ревах, питах се защо на мен, защо точно сега, когато си намерих половинката, върнахме се в България, почнахме нов бизнес и се борим за дете.
Няма причина, наскоро четох, че в повечето случаи появата на рака е случайност. Просто късмет.
Та така, бизнеса почти умря, моят мъж се бори, но и той не знае дали да произвежда, дали да продава, дали мен да води по болници.  Спестяванията намаляха драстично. Осиновяването няма как да стане. Но поне съм жива и прогнозата е след 6 месеца да ми предпишат хапчета и да продължа да си живея живота почти както преди.
Разбира се, всеки очаква да е здрав винаги, но това не е много реалистично. Има толкова много болести, че не може цял живот да си добре и да работиш. Ненапразно в здравните осигуровки има  и за временна нетрудостопоспособност, защото всеки човек поне веднъж в живота му се налага да не работи няколко месеца.
Работата не е най-важното нещо на света, макар понякога да ни се струва така. А и става въпрос наистина за няколко месеца. При теб даже може да не се наложи химиотерапия и да се разминеш само с операцията, след която ще можеш да работиш. Аз на третата седмица след операцията отидох да скубя домати на село.
Намирай лекар за операцията, ако още нямаш, намирай онколог за да ти назначи лечение веднага щом е възможно и всичко ще мине бързо.
Вземи си и пий някакви успокоителни хапчета. Аз пиех три пъти на ден мента, глог и валериан. Сега като мина операцията и почнах химиотерапията не ги пия, защото вече се успокоих, че ракът го няма, че се лекувам и след пет месеца ще си продължа с плановете, които имах.
Имах и един много тежък момент, когато в една сутрин ми се събраха лоши преживявания и мисли, тогава се обадих на фондация "Една от осем". Като ме чуха в какво състояние съм, ме свързаха с психолог, ами помогна ми. Говорих още веднъж с психолога после, ходих и до фондацията, дадоха ми съвети за лечението. Мислех, че мога да се справя сама, но не е било нужно.
Та вземи нещо успокоително, не се мъчи, говори с психолог, говори с хора минали по този път, да видиш че се преживява.
И най-вече си повтаряй - и това ще мине, само няколко месеца са, няма да е все така. Heart

Общи условия

Активация на акаунт