Родени през ⛱🐟🦀АВГУСТ 🦀🐟🏖 (Тема 14)

лизи според мен е пълна глупост, че няма да проядат , докато не станат по - спокойни.от личен пример - Аделина става все по - дива , но прояде пу пу.Досега разговарях с доста хора и оставам с впечатлението , че често децата преминават през този период на нищо неядене и изобщо не си единствената.Просто намирай начин все пак да ядат нещо.
А какви са им иначе играчките ,че да ги прибираш? Освен това не очаквай от първото даване на сортери ,рингове и пъзели децата да се заиграят.Поне при нас е така ,че ако малката не успее да направи нещо от първия път става адски нервна .Скривам нещото и правим опити след няколко дена.Така беше с ринговете , вече успява да ги пъха и се занимава няколко минути.Има и играчки , които видимо я изнервят.Например сега играе с една нощна гумена лампа - хем я иска, хем ооткача като е с нея.Ако имате такива играчки , които видимо ги дразнят или се бият най - вече за тях ,ги ограничи.Иначе относно концентрацията докато ядат - на нас много ни помага да разглежда книжка или да пъха и вади дребни играчки в пластмасова кутия.Колкото и да отричат играчките докато ядат - при нас помага и не намирам нищо вредно в това.
За разделянето пак не ми звучи много окей, та те са брат и сестра,трябва да свикват един с друг ....

Лизи изчетох те и аз.Аз също съм на мнение ,че децата не трябва да са разделени.В крайна сметка те са и близнаци ,нормално е да свикват да са заедно и да правят нещата заедно/да играят/.Незнам аз не съм доктор,но.Моето дете също не се заиграва и за 5мин с нещо .Взима играчката ,носи я пуска я .Отива за друга.Всеки ден прибирам по няколко пъти ,че няма къде да се стъпва.

Орехче, тях ги дразнят всички играчки, защото си ги теглят постоянно имат еднакви играчки, но искат тази която е в ръцете на другия, това мисля че доста деца го правят, оспбено по площадките.
Не знам дали е глупост, но до сега всичко проработи, Сами има 4 заместени хранения и виждам напредък към интереса на храна, примерно като ям нещо, идва да види какво е, това никога не го е правил, никога не им е било зор аз какво ям или че някой яде като цяло, интерес 0 към храна, от както са се родили, не от началото на захранването. Иначе ми каза, че ако яде 5 неща, да ги давам, няма проблем, главна цел е да яде и да не е само на мляко, но все пак ще ми пише и какви храни да пробвам да давам и такива неща и с времето ще го учим да яде разнообразно, но стъпка по стъпка.
Те общо взето не успяват да играят много с играчките, главно хвърлят и гонят нещо, като капачки, купи или каквото и да е.
Това което я провокира да ми каже да махна играчките е, че Яна постоянно прави едно и също движение с ръката, тупа по пода, масата, където и да е, не спира да потупва с едната ръка, и жената като го видя това ми каза, " Само като я гледам, ще ти кажа че това дете си играе главно с  играчки с бутони, погледни я какво прави с ръцете", Яна ако не гони нещо, наистина си играе с музикални играчки с бутони, това е единственото, което я задържа на едно място. Сами си върти колелца на коли, според нея това са игри  с повтарящи действия, смисъл за зацикляне, го разбирам аз, защото те повтарят едно и също и в крайна сметка никаква мисъл не вкарват, Сами си държи количка и върти колелца страшно много време може да го прави , докато Яна не му я вземе и той да ревне.
За игрите на сортери и др нямам никакви очаквания в момента, ясно ми е че няма да хванат да играят с тях скоро, ще трябва учене. Те като цяло каквото и да има на таблата на стола за хранене го хвърлят на земята на секундата, дори купата им, лъжицата им, парчета храна, всичко, а всички игри са за стол за хранене, които ми е дала. На таблата няма как да седят играчки, щото на момента се хвърлят и не е опция за разсейване, за да ги нахраня, на този етап.  Книжките при Яна са пълна трагедия, само ги къса и дърпа от ръцете ми, Сами пък обича книжки,  не слагат нищо в кутии и такива неща, не мога да ги накарам, само ги хвърлят и гонят, това е една от задачата с игрите.
За разделянето четох още докато бях бременна и разбрах че са близнаци, в България последните години навлиза това, но в чужбина е масова практика до колкото разбрах тогава, близнаците да са в различни класове/градини , общо взето всички детски психолози го препоръчват и в България вече, обсъждала съм въпроса и с училищен психолог, който ми е познат преди време, защото ми беше интересно, ЗАЩО ги делят. Все по често се обсъжда по близнашките групи, та съм склонна да вярвам, че има нещо такова.  Всички неща които ми ги казва, аз съм се притеснявала за тях в определен етап... Има и друго което ми каза свързано с развитието на едното дете, но за момента не ми се искаше да го споделя, защото за мен това е проблем номер едно и ми е много криво, Яна спря да прави зрителен контакт с хора и мен, забелязах го преди две седмици , това го забелязаха и роднини, преди седмица ми го казаха и разбита се логопедката първо това ми каза. За това най се притеснявам,  предполагам всички знаете за какво е симтом, според логопедката, няма здравословен проблем, просто този месец екраните са ѝ навредили страшно много. За това за момента ще спазвам всичко, което ми казва и ще се моля до година и 6 месеца, този проблем да изчезне и развитието ѝ да продължи нормално . В момента пиша със сълзи на очите, просто ми е много криво. Въпреки, че има деца, които са цял ден на телевизор, а мойте не знам дали се прекарвали последния месец и два часа на ден, за да ги накарам да ядат, даже два часа си е много време, не мисля че толкова много са гледали , явно при едни указва влияние, а при други не, едни са по чувствителни към екрани, други не толкова. Това е!  Разликата при Яна за един месец е огромна, рязко се върна назад в развитието, аз го виждам най- добре и много се притеснявам за това. Дори това, че Яна много ме слушаше преди, повече от Сами, елементарни неща като " ела да те гушна, влез в стаята, качи се по стълбите на пързалката, пусни се от пързалката, дай ръка, дай ръката/ крачето да го облечем" и подобни, в момента все едно не ме разбира, дори не ме поглежда, като и ги казвам. Та и с ММ вчера говорихме, той предложи да  поеме част от домакинската работа/готвене, за да имам повече време да ги уча на някакви неща, защото мен не ми остава време за нищо, отделно и не спя и това много ми влияе на спокойствието/търпението. Но за сега няма кой друг да ни помага, ще трябва да се справим.

Пс https://m.youtube.com/watch?si=Pr29-SEBryJNYIrI&v=kJu6QomYmiQ&feature=youtu.be
В това видео, логопед разказва за случаи подобни на Яна, като се намесят екраните. Гледах го преди време и това ме накара да търся начин и терапевт по хранене-логопед , за да спра екрана, една от причините.

Лизи, като те четох се сетих, че на братовчед ми им бяха препоръчали близначките да са в различни групи (живеят в Швеция). Много се бях учудила, това били общите препоръки при близнаците там, за да не се разсейват и сравняват едно с друго. Помагало им за социализацията също, за да се избегне да си играят само едно с друго. Явно има плюсове разделянето, на мен също ми е странно, но ето че пак срещам такива препоръки. А и ти казваш, че сякаш им влияе по-добре и са по-спокойни.
За сортери, рингове и образователни играчки моето наблюдение от Ава е, че когато показваме не се хваща да го прави веднага. Но когато повтаряме явно го запомня. Баща ѝ един ден наредил 5 пъти низанката с рингове, тя не е имала особен интерес, но на следващия ден за моя изненада го хвана от нищото и нареди. Също я учих да милва, когато ме скубе. Хващам ѝ ръката и казвам "не така! Милвай", тя ми се смееше, но явно е схванала, защото сега гони децата по площадката да ги милва 😃 това го казвам, за да не се отчайваш, ако показваш едно и също и нямат интерес на момента.
Не се притеснявай за Яна, хубаво е, че навреме сте хванали промяната. Ще се оправят нещата, не е лесно определено, но вие правите всичко по силите си. Стискам палци да ти става все по-леко и щастливо с всеки изминал ден!

Лизи, това с играчките е нормално за възрастта. На родителската среща в яслата така ни казаха, че имат 10 еднакви, но всички се дърпат за една. И аз съм чувала, че разделят близнаците. В класа на дъщеря ми има еднояйчни момчета, седят отделно от ден 1ви, не играят заедно, а с други деца, абе ако не бяха еднакви не можеш да кажеш, че са братя. За екраните, аз съм крайно против, до 2 годишна възраст е допустимо да седят максимум до 10 минути, у нас са 0 и всички знаят и се съобразяват. Мозъците им не могат да се развият правилно ако седят по повече време, не могат да оформят правилно връзки и това води до големи трудности в бъдеще с учене, концентрация, логика, въображение. Направо си ужасявам от екрани, имам близки деца, родени без увреждания, които прекарват часове и в същото време зобят лекарства за стимулиране на мозъка, не могат да разкажат елементарна история, на 10 години не могат да изслушат една приказка. Казвала съм и преди, Любовче също яде малко, изяжда 2 лъжици и започвам да подавам различни неща, еми от всичко най й се играе, ще жертва и храна и сън за игра. Не знам за каква концентрация може да се говори при толкова малки деца,  които се опитват да вземат наведнъж целия свят в ръцете си, но явно си има някакви норми. Любовче също постоянно хвърля и влачи различни предмети, има сортер, правеше си труд да пъха формичките в дупката, но се научи да отваря капака и да ги прибира по лесния начин. Освен играчки мога да ти препоръчам и да даваш да драскат с моливи на хартия, ако още не могат не се тревожи, на година и половина ще могат. Аз давам и да пълни орехи в буркан, карам я да вади пране от един кош и да мести в друг, подавам всяко нещо, което може да я накара да работи с ръце. Фината моторика е основна за развитието на мозъка, стимулирай ги да работят с ръцете, дори да не са сортери. Адмирам, че потърси помощ от специалист, че си толкова грижовна и всеотдайна, че пътуваш и правиш всичко възможно за тях, вярвам, че имаш правилната посока и всичко ще бъде наред 🤗

Аз също му пускам песнички да гледа докато го храня за да седи иначе иска да слиза долу,но не съм видяла да му влеяе по някакъв начин както ти е казала на теб логопедката. Какво точно визира като казва,че много й е повлиало времето пред телевизора все пак това са едни 30 минути не е по цял ден

Ради, Яна се развиваше прекрасно, доста по бързо и  двигателно дори от Сами, разбираше повече, но от един месец даде рязко назад. Това със зрителния контакт е точно поражение от телефона, точните и думи на жената бяха " ако не се заемеш с Яна и не спреш с екрана, ще я заведеш на детска градина и госпожите ще ти кажат че е с аутизъм, а тя не е" , гледай видеото което пуснах в предишния коментар, мисля че ще добиеш представа повече за пораженията над ума им, от екрана. Общо взето децата изпадат в някакъв транс като гледат в екрана, мозъка им е като заспал, няма никаква дейност в него, за това им закърняват уменията.  Дори има деца, които започват при докосване да усещат други неща, примерно като го пипнеш, прави реакция все едно си го ущипал, а ако го ущипеш се смее, въпреки че го боли. Храненето на телефон, води до променяне на вкусовите рецептори, буквално може да спрат да усещат вкусове и съответно да спрат от раз да се хранят. Абе направо им бъгва мозъка, аз винаги съм го знаела това и винаги като съм виждала някой да храни дете на телефон или да оуска клипчета за да седи мирно детето, много съм се дразнила. И съм си казвала, че с мойте деца няма да го правя, но пустото хранене, отслабване, отказ от храна, целите маймунджолъци дето правех и те не искаха да ядат, ме пречупи и уж само този път, уж само днес, от утре спирам, все си казвах такива неща, а в същото време не знаех как да спра, защото на тях не им пречи да седят гладни, просто няма да ядат, като няма телефон и така. 
За това казвам, че следващите седмици ще са борба и с мен самата, освен с тях, защото трябва да се примиря, че най вероятно, ще отслабнат малко, като спра тотално телефона. Въпреки, пе преди седмица на Яна ѝ го бях спряла, на Сами също, за цяла седмица. Но те някак надделяха над мен, терапевтката ми каза че ядат малко и за това са нервни и аз върнах леко назад и запопнах в края на храненето, като отказват да пускам телефона, но да гледа към мен екрана, а те само да слушат, после ако видя зор за 5 секунди показвам телефона, само да отворят уста и пак го обръщам с екрана към мен, та имаме някакъв напредък, не е без хич, но сега тотално ще го спра.

Венче, точно такива са игрите, явно за развиване на моториката, както казваш ти.
Едната игра е топла вода и лед,  и да ги прехвърлят от купа в купа.
Игра на бял лист, и пюре да рисуват с пюрето.

Рисуване върху огледало, каза да взема от джъмбо, защото огледалото е с фолио и ако се счупи няма да стане на парчета, а филиото ще задържи парчетата, по безопасно е.  Така с ледчета, които са направени  и сложени на клечка, като сладолед, да рисуват на огледалото, това обикновените деца сигурно биха си го сложили в устата, но мойте не.
Ледчета боядисани с боя за яйца, пак на клечка и да рисуват върху бял лист с тях.
Кутия от пурички с дупка от горе, тя ми показа такава и вътре да слагат кестени, топчета, орехи
Бебешки пъзели с дръжка дето са от 4 части
Рингове
Купи, които се слагат една в друга.
В легенче да сложа булгур(вместо пясък) и да заровя нещо, после да го търсим.
Мисля, че това са всички игри и май са точно за развиване на моториката. Написах ги всичките, защото някой от вас споменаха някой от игрите.

Лизи, възможно ли е от екраните да е всичко това, което описваш при Яна? Наистина не е много времето, което си давала телефон, но може би се натрупва, нямам представа.
 Наскоро ми разказваха едни хора за тяхното детенце, което заради телефон/телевизор е забавило развитие, или поне така са им казали специалисти. Спряли са всички екрани, първата седмица е било голям зор, после е свикнало. Казват, че виждат голяма промяна в детето след като са го направили.
Вярвам, че и вие ще се справите!

При нас не мисля,че има значение с или без тв,защото попринцип аз му ги пускам за да имам малко спокойствие иначе ако не е пуснат телевизора не му прави впечатление особено главно до като яде го пускам защото инааче не седи мирно. Странно е това как децата заряди 30 м пред тв забравят дадено умения някакси не мога да го проумея все пак това са 30 минути и след това си правят тяхните бебешки неща ,знам ли не съм специалист просто ми е странно 🤷‍♀️

Аз влезнах да се похваля, се Миша проходи вече официално 😂 От няколко седмици прави крачки сам между мебелите, но после се разболя и загуби интерес. Вчера започна сам без баща му да го уговаря да обикаля. И вън започна да ходи сам, още вижда зор да прави много крачки, защото все бърза, но аз не бързам 😂

Прочетох последните две страници и ми стана много мъчно за Лизи, не знам дали мога и да си представя колко и е трудно. Михаил не яде 5 дни НИЩО (само кърма), като беше с дрискане и повръщане, после имаше грип, а сега ми прави номера на масата - замерва ме с храна, сочи че иска нещо определено, вика. От 2 дни яде само  месо и риба и всичко друго го плюе, все едно съм му дала гомно и честно ви казвам, минах на фалцет. Също не иска да яде на столчето, защото докато беше болен го храних на ръце, само да не плаче и сега си сърбам попарата. Предполагам, че това е период и ще мине, но при Лизи е постоянно и не знам от какво и е душата. Аз днес хвърлях чехли по ММ, защото реши да влезне 8 пъти в кухнята докато се мъчих да нахраня малкия и съответно всеки път имаше истерия че излиза…

Лизи, имаш голямо гуш от мен, браво на теб, че не се отчайваш и търсиш специалисти за всички проблеми, даже не знам как се оправяш да ги гледаш двамата сама.

Покрай мен има много близнаци (деца на ‘90)  и всички казват, че им е било много трудно в училище, защото не са можели да си намерят приятели. От една приятелка знам, че много я е дразнило като ги наричат по фамилия или близначките, не се била чувствала личност и от зор в университета записала пълна глупост, че да е отделно от сестра си. А мъжете им до ден днешен се наговарят да не купуват еднакви неща за рожден ден, че веднъж купили случайно айфони и двете превъртяли. Та реално не е такава драма да се разделят. Още повече говорим за малки деца, които не си играят все още, а си дърпат нещата. Когато станат във възраст за ролеви игри ще по-лесно (дано).

А за играчките на масата, не е хубаво да се дават, за да осъзнава детето какво прави. Ако играе, просто отваря една уста, така не чувства дали се е наяло. Обаче това се отнася явно за деца, които могат да се нахранят без да минаваш на успокоителни.

Връщам се да чета, утре ако не съм откачила  тотално, ще пиша.

По темата с храненето аз също давам някакви неща докато яде. Тя си ги сочи и  иска й ги дам, не знам колко е правилно, но като й ги дам си отваря устата и яде, иначе не се спира.
Казва “АМ” на хапките, гледа в купичката храната, иска да я пипа(понякога), проявява интерес да гребе с лъжицата, да си взима сама и т.н. Но понякога иска някакви други неща, не може да остане фокусирана само в яденето и й давам да се занимава. Вчера разглеждахме картинките на една декоративна възглавничка на дивана.
Според мен тя няма проблем с храненето, но много пъти се е случвало да я храня по 30-40 минути понякога даже повече. Особено лятото беше такъв период, всичко беше много по-интересно от храната и не искаше да стои на стола. Излизахме да яде навън и там като се загледа в хората, гълъби, коли и какво ли още не си изяждаше храната по-бързо.

Нещо което в момента ми е проблем е, че като й дам сама да си взема парчета храна тя си ги тъпче едно след друго в устата едва ли не докато има място. Не може да преглътне толкова бързо, колкото си слага следваща хапка. Някак си не вдява още сигурно 😁. И естествено се задавя, аз съм на нокти всеки път..и така 😄. Взимам й храната и й давам едно по едно парчетата като стане така.

Вчера се притесних дали има шанс да не е глътнала капачка от пластмасова бутилка. Според вас възможно ли е?

Само да допълня, колкото повече расте толкова повече виждам ползата от кучето за нея. Играят заедно, тя му дава разни играчки, то й ги носи. Научила съм я как да милва нежно, не удря, не скубе. Голяма любов са! Игрите им са под мой контрол защото и кучето изпада в еуфория от игрите и имаш шанс да я блъсне, но това ще се промени.

Вещице, браво на Миша 🤗 Аз още не съм я пускала да върви навън, страх ме е да не се обрули и ще изчакам още малко да затвърди умението. Много е неприятно да трябва да даваш неща в ръцете, за да яде. То не са играчки, ами каквото вижда в другия край на масата - очила, огледалце, химикал, някоя сметка за телефон, знае какво прави и защо е на масата, но повече иска да докопа нещата, отколкото да се нахрани. Няма шанс да не разбере кога се е нахранила, то не лапа като патка и никога не изяжда цялата порция. Даже поглежда какво има в лъжицата, сакън да не се мине 🙄 Има ли и други деца, които не могат да изяждат порция от 200 грама? Имам комшийка с момиченце родено юни, не му стига порция от 280 грама от кухнята. Но, както казва тя, половината не ядат, другата половина не спят, няма лесно 🙄😄

Аз малко се притесних от друго сега..., една приятелка ми каза, да не би това със зрителния контакт, да идва от ваксината за морбили, сигурно ще ме нахулите, че са глупости, но е факт, че започна седмица след ваксината.
Педиатърката ми каза да науча Яна да слага 3 кубчета едно върху друго и да ѝ пратя клип как го прави, също да ѝ дам чаша с вода, да пие сама. Ако някой се сеща за какво го иска това, какъв тест е нека каже.
За момента не успявам да я науча, защото като започна да и показвам как да го прави, Сами ѝ тегли кубчетата от ръцете или от мойте ръце, което май стигаме до това, че те си пречат взаимно, явно е истина, просто аз не съм го забелязала, вчера с ринговете беше същото, Сами тръгва да слага ринга, но Яна му го тегли от ръцете и така, нито веднъж не успя да го сложи на място.
Вещице, игрите за стол ми каза че също ще помогнат, за да седят в стола, в момента Сами изпада в истерия, като го слагам в стола за хранене, прави мостове и ми е много трудно да го вкарам.  Жената ми каза да давам в стола "забранени неща", които попринцип не давам да играят с тях. Може би иска да ги накара, като цяло да седят в стола.
За това, че не знаят кога са се нахранили, Яна определено на телефон, не знае кога се е наяла, може да изяде огромни количества и разбира се след това ще се сцепи от повръщане. За играчките не мисля че е точно така, не знам. Зависи от детето явно.
Храненето навън и аз го пробвах многократно, защото при мен е давало ефект, като дете майка ми ме е хранила на улицата, но при тях е точно обратното, като гледат деца как играят или минават коли и хора, въобще не искат да отворят уста, вниманието им е изцяло в това, което гледат. Другото, което забелязах, е  че Яна прави добър зрителен контакт със Сами. Може би наистина се обичат повече по между си, от колкото с майка си.  
Също ми се струва, че прави зрителен контакт и с мен, но от по далеч, примерно на един метър, когато е от мен. И се чудя възможно ли е проблема с вестибуларния апарат да оказва влияние, примерно като е близо, да и се вие свят, като не гледа в очите? Или нещо такова, някой знае ли повече по темата?

Тук има тема с психолог, реших да питам какво е мнението му за разделяне на близнаци, това е отговорът, ако ви е интересно!

"Здравейте!
Моето разбиране е, че родителите на първо място е добре да се вслушват в собствените си разум и чувства по такива въпроси. И освен това да следят как се чувстват децата им.
Какъв е рискът, ако децата са твърде свързани и като залепени един за друг? Когато решат да създават семейства, трудността идва от там, че на близнаците не им е лесно да поставят партньора си на първо място. По навик поставят на първо място другия близнак. И ефектът е същия, както при хората, които се женят, но не са се отделили от майките си.
НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, че трябва да ги разделяме грубо от много малки, за да са снободни един от друг. Тъй като човек има нужда освен от смобода и от сигурност. А когато са заедно, близнаците си дават сигурност. Едва, когато човек има достатъчно убеденост, че е стабилен и сигурен, той може да тръгне към свободата и индивидуалността. И ако децата се чувстват нестабилни и страдат едно за друго, когато сме ги разделили, за да си развият индивидуалността, това има обратния ефект. Засилва се зависимостта им едно от друго.
Така че гледайте със собствените си очи към собствените си реални деца, а не търсете отговори "по принцип" какво е добре да се прави. Няма принципи. Има отделни различни хора.
Поздрави!"

Ще продължа да разпитвам по тази тема!

Лизи сестра ми даваше на племенника ми пластелин на стола за хранене за да седи на него. Бил е долу горе на тази възраст. Той се хранеше добре и като ядеше си седеше без проблем, но го слагаше на стола за да може да сготви или изчисти. Обаче ако не ядеше нямаше шанс да го сложи на стола. Първо само си го мачкаше из ръцете и си го късаше. После почнаха да правят и фигурки и други неща. Пластелин на друго място не му даваше, че после нямаше събиране из апартамента.
Водила ли си Яна на очен? Познато дете имаше проблем с изправено и координацията, ходиха на рехабилитация и не знам още къде без ефект докато някой от лекарите не се сети да ги изпрати на очен. Обаче вече късогледство или дълекогледство беше проблема не помня, беше преди доста години. Майката разказваше, че са обиколили половината лекари сигурно във София (те са от София),  а проблема се е решил със слагането на очилата. А бяха го изкарали, че е болно от какво ли не, всеки лекар беше с различна диагноза. Отдавна не се бях срещала за тях, той трябва да е вече в гимназия.

Не, не съм ги водила на очен и това ми мина през акъла. Ще помисля и за този вариант!