Привет, дружки!
Честит 40-годишен юбилей на Къванч!!!
Страхотна възраст, защото има от всичко - здраве, мъдрост, щастлив семейство, стари добри приятели и всичко друго, което не се купува с пари, достатъчно опит, за да знае какво иска, а аз му пожелавам и достатъчно време да го постигне.
Да бъде винаги все така и за всеки следващ юбилей!
Благодаря за всичко споделено! 🌸🌸🌸
Благодаря за настроението за днешния празничен ден, за всичко около сериала и героите.
За мен това беше най- добрият епизод до тук от втори сезон.
Всички пътища водят до любовта. Аслан и Девин.
Бяха готови да се разделят, приели раздялата, но условно. Той, като не я изпуска от поглед два месеца, до момента, в който разбра, че е напуснала града. Тя, спокойна, че е извън мръсните дела, че започва начисто с пристанището.
От всичко има изход, отвсякъде има връщане, само не и от смъртта. Затова тя се върна, защото видя лапите ѝ протегнати към него. Затова той я пусна за пръв път наистина да си тръгне, защото е в опасна близост до него и протегнатите лапи могат да я достигнат във всеки един момент.
“Терапията няма да помогне, не е достатъчно. Трябва да се преродя. “
Така Девин аргументира раздялата. И в пламъците, толкова близо до мисълта да изгуби Аслан започна прераждането. Той ѝ каза за пръв път истината. Каза ѝ за ужасните неща, които предстоят, за да я отпрати, за да я предпази. Тя отиде в Адана като Девин Акън, но пред символичния гроб на младостта на Недрет, я нарече лельо Недрет. В качеството си на съпругата на Аслан. Ямур се представи като балдъзата на Аслан.
Прераждането започна след близката среща със смъртта.
Най- чистата форма на любовта е да проявим най- доброто от себе си.
Желанието на човек да постави своя любим пред себе си. Готовността на такива жертви, които не би направил без любов.
“Ще ми обещаеш, че няма да разстройваш това момиче. Защото семейството е всичко. “ Аслан към Еко.
Най- дълбоко ме докосна сцената, в която Девин си тръгна от къщата. Никога не съм усещала Аслан по- самотен и обезнадежден.
Къванч изигра безброй невероятно силни сцени в този сериал, но тук ме стисна за гърлото. Без дума, без да помръдне дори. Така беше заснета сцената, че буквално сякаш видях душата му да напуска тялото и да се рее някъде в небесата.
“Влезеш ли в хамама, ще се измокриш”
Суха няма да излезе Девин. Но не зная кой ще плати цената.
Недрет не идва за хубаво.
За да не сключи Аслан сделка с дявола, Девин сключи с Недрет. С огромно любопитство, но и със страх очаквам развитието.
“Лельо Недрет, недей!
Ако имаш болка, не я погребвай.
Ако искаш да се отървеш, просто се покажи наяве.
Не знам какво си изживяла 40 години.
Какво са те накарали да преживееш, не знам.
Кой е прав и кой грешен, повярвай и това не знам.
Но е ясно, че нещо тук не си намира мястото.
Вече копаеш гроб за себе си.
Недей.
Защото ако щеш в сърцето, ако щеш в земята, но човек отвори ли гроб да погребе нещо, то пак го посещава. Няма да се отърве.
Нали ми каза, че всеки живее с изборите си.
Ти си избрала години да живееш, плащайки цената, осъзнаваш ли?
Но животът дава на човек възможност да приключи останалата на половина сметка.
Знаеш ли къде започва спасението за човек, лельо? Нито преди войната, нито след войната. Започва точно посред войната. “
Война без жертви няма.
Хюлия, Недрет и Неше. Три жени, три различни съдби. И трите необичани съпруги, Недрет е изгубила правото си да бъде съпруга, чухме само репликите, с които любимият ѝ се отказва от женитбата с нея.
И при трите липсата на споделена обич по различен начин рефлектира върху децата им.
Аслан, Джихан, Лейла и Джейлян видяхме. Невръстната Девин поема грижите за Ямур.
Недрет уж обича детето си. Но аз не одобрявам и нейното родителство. Отровила го е с омраза и отмъщение, разполага с лукс, дала му е образование, но и Бедри е не по- малко обременен с травмите на майка си.
И в трите семейства липсва фигурата на бащата. Ако връзката с майката започва още от утробата, то тази с бащата се гради с времето.
Тръгвайки от Сеит, през Юсуф, Ергюн, Толга, Иляс и този на Бедри, бащите в сериала са с много важна роля, както всеки баща, разбира се, но не само за израстването на децата физически и като личности, а и за майчинството на майките.
Една от най- силната човешки болки е загубата на родител в душата.
За облекчаването ѝ и оздравяването е важен мирът в душата.
Не мисля, че ще станем свидетели на незаслужено “избелване” или опрощаване на някой герой. Те така или иначе са в своя ад. Не само Хюлия, за мен виновни са всички и в някаква степен всеки ври в своя казан. Но ако желаем щастливи дни за Аслан, Девин, Лейла, Джихан и т.н. те трябва да намерят пътя към мира.
Каква ирония, ще търсят пътя към мира във война.
Честит 40-годишен юбилей на Къванч!!!
Страхотна възраст, защото има от всичко - здраве, мъдрост, щастлив семейство, стари добри приятели и всичко друго, което не се купува с пари, достатъчно опит, за да знае какво иска, а аз му пожелавам и достатъчно време да го постигне.
Да бъде винаги все така и за всеки следващ юбилей!
Благодаря за всичко споделено! 🌸🌸🌸
Благодаря за настроението за днешния празничен ден, за всичко около сериала и героите.
За мен това беше най- добрият епизод до тук от втори сезон.
Всички пътища водят до любовта. Аслан и Девин.
Бяха готови да се разделят, приели раздялата, но условно. Той, като не я изпуска от поглед два месеца, до момента, в който разбра, че е напуснала града. Тя, спокойна, че е извън мръсните дела, че започва начисто с пристанището.
От всичко има изход, отвсякъде има връщане, само не и от смъртта. Затова тя се върна, защото видя лапите ѝ протегнати към него. Затова той я пусна за пръв път наистина да си тръгне, защото е в опасна близост до него и протегнатите лапи могат да я достигнат във всеки един момент.
“Терапията няма да помогне, не е достатъчно. Трябва да се преродя. “
Така Девин аргументира раздялата. И в пламъците, толкова близо до мисълта да изгуби Аслан започна прераждането. Той ѝ каза за пръв път истината. Каза ѝ за ужасните неща, които предстоят, за да я отпрати, за да я предпази. Тя отиде в Адана като Девин Акън, но пред символичния гроб на младостта на Недрет, я нарече лельо Недрет. В качеството си на съпругата на Аслан. Ямур се представи като балдъзата на Аслан.
Прераждането започна след близката среща със смъртта.
Най- чистата форма на любовта е да проявим най- доброто от себе си.
Желанието на човек да постави своя любим пред себе си. Готовността на такива жертви, които не би направил без любов.
“Ще ми обещаеш, че няма да разстройваш това момиче. Защото семейството е всичко. “ Аслан към Еко.
Най- дълбоко ме докосна сцената, в която Девин си тръгна от къщата. Никога не съм усещала Аслан по- самотен и обезнадежден.
Къванч изигра безброй невероятно силни сцени в този сериал, но тук ме стисна за гърлото. Без дума, без да помръдне дори. Така беше заснета сцената, че буквално сякаш видях душата му да напуска тялото и да се рее някъде в небесата.
“Влезеш ли в хамама, ще се измокриш”
Суха няма да излезе Девин. Но не зная кой ще плати цената.
Недрет не идва за хубаво.
За да не сключи Аслан сделка с дявола, Девин сключи с Недрет. С огромно любопитство, но и със страх очаквам развитието.
“Лельо Недрет, недей!
Ако имаш болка, не я погребвай.
Ако искаш да се отървеш, просто се покажи наяве.
Не знам какво си изживяла 40 години.
Какво са те накарали да преживееш, не знам.
Кой е прав и кой грешен, повярвай и това не знам.
Но е ясно, че нещо тук не си намира мястото.
Вече копаеш гроб за себе си.
Недей.
Защото ако щеш в сърцето, ако щеш в земята, но човек отвори ли гроб да погребе нещо, то пак го посещава. Няма да се отърве.
Нали ми каза, че всеки живее с изборите си.
Ти си избрала години да живееш, плащайки цената, осъзнаваш ли?
Но животът дава на човек възможност да приключи останалата на половина сметка.
Знаеш ли къде започва спасението за човек, лельо? Нито преди войната, нито след войната. Започва точно посред войната. “
Война без жертви няма.
Хюлия, Недрет и Неше. Три жени, три различни съдби. И трите необичани съпруги, Недрет е изгубила правото си да бъде съпруга, чухме само репликите, с които любимият ѝ се отказва от женитбата с нея.
И при трите липсата на споделена обич по различен начин рефлектира върху децата им.
Аслан, Джихан, Лейла и Джейлян видяхме. Невръстната Девин поема грижите за Ямур.
Недрет уж обича детето си. Но аз не одобрявам и нейното родителство. Отровила го е с омраза и отмъщение, разполага с лукс, дала му е образование, но и Бедри е не по- малко обременен с травмите на майка си.
И в трите семейства липсва фигурата на бащата. Ако връзката с майката започва още от утробата, то тази с бащата се гради с времето.
Тръгвайки от Сеит, през Юсуф, Ергюн, Толга, Иляс и този на Бедри, бащите в сериала са с много важна роля, както всеки баща, разбира се, но не само за израстването на децата физически и като личности, а и за майчинството на майките.
Една от най- силната човешки болки е загубата на родител в душата.
За облекчаването ѝ и оздравяването е важен мирът в душата.
Не мисля, че ще станем свидетели на незаслужено “избелване” или опрощаване на някой герой. Те така или иначе са в своя ад. Не само Хюлия, за мен виновни са всички и в някаква степен всеки ври в своя казан. Но ако желаем щастливи дни за Аслан, Девин, Лейла, Джихан и т.н. те трябва да намерят пътя към мира.
Каква ирония, ще търсят пътя към мира във война.
прекрасен пост, невероятен анализ, благодаря ти! 
, благодаря за анализа и превода с Башак!!
