ХАМАС нападна Израел

Отговарях на пост за натъпкването от израелци в ивицата Газа на палестинците, едва ли не оправдание за терористичните атаки. Кои са земите на палестинците е по-широк въпрос, ако много държиш може да го дискутираме и него.

Това е нещо, което се питам от много години - откакто разбрах за Холокоста като дете.

Всъщност примерите за подобни зверства са много дори в Европа. Катинското клане, Сребреница и т.н.

Това, което засега съм установила за себе си е, че хората имат изключителен потенциал за зверства и всеки може да попадне в среда и обстоятелства, които да го отключат.

Четох едно писмо навремето от немски войник до годеницата му. Участвал е в убийствата на еврейски жени и деца.

Та, цитирам по памет - "за момент се смутих, но после осъзнах, че техният вид е заплаха за нашия и ако ги оставя да живеят, ние нямаме бъдеще". Тук говорим за бяло, добре възпитано, християнско момче, което разстрелва голи жени и деца, след като сами са си изкопали гробовете.

Дехуманизацията е сред първите стъпки към концентрационните лагери и горящите комини. Мисля, че такъв елемент се долавя в призивите да се срути Газа с всичките 2 милиона хора в нея.

milittana - въпросът беше точно за палестинците и техните земи. И понеже казваш "нови територии", ми стана интересно кои са им старите такива и дали са техни наистина.

Малко информация. Към 1895-та година населението на Палестина е около 500 000 души. По-малко от 10% от тях са евреи, като част от тях са коренни жители, а останалите са религиозни имигранти на палестинска територия.

През 1897-ма година в швейцарския град Базел, е свикан Първият ционистки конгрес. Организатор и идеолог на форума е Теодор Херцел. Участниците декларират, че целта на ционизма е (В Палестина да се създаде отечество за еврейския народ, обезпечено от публичното право).  Конгресът взима решение да се основе и Световна ционистка организация.

При създаването на организираното ционистко движение, ционистите не обръщат особено внимание на арабското население, и очакват че то доброволно ще се съгласи да бъде прехвърлено в останалите арабски държави. Намеренията на ционистите са, да привлекат милиони евреи от Европа, и така да сформират мнозинство в териториите на Палестина. Те започват да развиват земеделски стопанства в Петах Тиква, Ришон Лецион и други. А по-късно създават и нов град с име Тел Авив. Междувременно, арабското население в Палестина бързо нараства, и към 1914-та година, то достига около 615 000, докато евреите наброяват между 85 000 и 100 000.

На втори ноември 1917-та година, британският външен министър, сър Артър Джеймс Балфур пише писмо до лидера на еврейската общност в страната, лорд Ротшийлд. В това писмо Балфур излиза с декларация. (Че правителството на Негово Величество гледа благосклонно на основаването в Палестина на национален дом за еврейския народ, и ще положи всички усилия за да улесни постигането на това, като нека ясно да се разбере! Че няма да бъде направено нищо, което би било в ущърб на гражданските и религиозните права на съществуващите в Палестина нееврейски общности. Нито пък правата, или политическия статут, с който разполагат евреите, в която и да било друга страна). Декларацията Балфур е одобрена от кабинета, и така официално се дава подкрепа на идеята за еврейско заселване в територията на Палестина, като част от британския мандат в Палестина, след Първата световна война.
Арабското въстание, комисията Пийл, Лондонската конференция, Билтиморската програма (1931 г. – 1942 г.)

В началото на 30-те години на 20-ти век, в резултат от нацистките гонения в Европа, започва масова емиграция на евреи по посока Палестина.

През периода 1936 – 1939-та година, Палестина е обхваната от Арабското въстание, което е израз на съпротивата срещу британското колониално управление, и нарастващата еврейска имиграция. На втората година от въстанието, е създадена Британска кралска комисия, или т.нар. Комисия Пийл, която трябва да разследва причините за сблъсъците между араби и евреи.

В доклада на комисията се посочва, че (опитите да се контролира отчуждаването на арабска земя в полза на еврейското население са се оказали неуспешни. В хълмистите райони, повече няма място за създаване на гъсто разположени еврейски, заселнически селища, а в равнините това е възможно само при известни условия).

Комисията Пийл препоръчва премахването на британския мандат, и разделянето на Палестина на две държави – арабска и еврейска, както и съпътстващо прехвърляне на арабското и еврейско население в съответната държава.

Недоволството сред арабите срещу про-ционистката политика в Палестина, съвпада с нарастващите страхове в Европа от нова световна война. През 1939-та година, Великобритания организира Лондонската конференция, с цел да помири двата враждуващи лагера. Разговорите обаче се водят не пряко между араби и евреи, а се провеждат паралелно, като англо-арабски, и англо-еврейски срещи. Арабите настояват за създаване на арабска държава в Палестина. Прекратяване на еврейската имиграция. Забрана върху продажбата на земя на евреи и прочие. Позицията на Еврейската агенция, ръководена от Давид Бен Гурион, изрично се противопоставя на създаването на арабска държава. Както и на отстъпки по отношение на еврейската имиграция.

Не усещаш ли как си противоречиш? Ти самата оправдаваш зверствата от последните дни, а в същото време обвиняваш другите, че не им пукало за палестинските деца.
Стига с тия територии, хората се местят от векове, за преселението на народите чувала ли си?
Хайде, кажи кои са тези палестински територии? Как ще ги докажеш? Нотариалните актове са измислени в по-нови дни, от по-цивилизовани общества.
ПС: нещо за преселванията на Балканите да кажеш? От миналия век, по-назад да не се връщаме

Не оправдавам, а обяснявам (или поне опитвам) как се стигна до тях. Това са две различни думи, има ги в речника. И пак ще кажа, че без да разбираш причинно-следствените връзки зад едно явление, няма как да го контролираш.

Палестинските територии са определени с решения на ООН и нямат общо с преселението на народите. Ако ти смяташ, че в 21 век трябва всеки, който може, да влезе и да изгони населението или да го кара да се преселва някъде, за да се настани той там - то се надявам да си държиш багажа готов, защото в България може и да го загазим.

Израел е създадена след Втората Световна война. Превръщат пустинята в облагородено място със силна икономика. Палсетинците до ден днешен не могат да основат единно общество, въпреки че получават помощ непрекъснато. Напротив - най-големият им двигател е да избиват и нападат евреи. За това харчат и голяма част от помощите, които им отпускат- оръжие и крайни групировки.
  Докато евреите се ограждат и навлизат в териториите на палестниците само в отговор на терористични атаки, които не са никак безобидни, то  Хамас е създадена с единствената цел да избие де що евреин има. Нещата са несравними и няма нужда от толкоз крокодилски сълзи. Защото аз интегриран палестинец не съм срещала, хем се подвизаваха навремето в нашия университет, наред с никарагуанци, сирийци,анголци, имахме съученици в гимназията и от Иран и Ирак. Но с всичките се влизаше повече или по-малко в нормален диалог. Виж палестинците се интересуваха май само от по светличките гимназистки.
  Последната атака обаче беше безпрецедентна. Мосат е проспал една толкова мащабна акция ,което навява на мисли за по-отдалечена организация. Предвид и момента и развързаните ръце на Иран, който в момента никой не контролира, не е далеко един извод, че организацията и подготовката е в Техеран. Доста показна акция ,с подчертана жестокост, която може да значи само едно - да предизвика ответна пропорционална реакция и да се изкара жертва. Работата на Израел хич не е малка - Хамас, Хизбула, от Сирия групировки , както и целия арабски свят, който се дели на две части, една част искат да избият евреите до крак, другата част, нямат нищо против това да се случи. Израел е извоювал правото си на държава преди години срещу армиите на обединените арабски страни и през цялото време на съществуването си се готви да се защити.
    По нормално е да търси диалог с държава, спазваща протоколи, отколкото с ислямизирани племена, които дори едно с друго, не могат да намерят обединяващ принцип и да имат нормална държава.

Знам, че загиват палестински деца, но никога не съм чувала  израелци да влачат изнасилени голи палестински и каквото и да било момичета по пикапи докато озверялата тълпа крещи одобрително, каквото клипове се нагледахме от вчера... Някакви палестинска порно звезда живееща на запад от години писала постове бойците да обръщат телефона настрани като снимат... Изкушавам се да питам хора ли са това, макар че знам, че така не се говори. Не питам за 'бойците", питам за ликуващите като тая овца.

Какъвто и както и да е създаден Израел няма оправдание за атаката на Хамас, по тоя въпрос никакви другомислещи няма как да има.

Така е. Въпросът е какво да се направи, за да спре тоя цикъл на насилие. Може би "още и по-голямо насилие" е отговорът - но съм в правото си да се съмнявам, надявам се.

Много палестинци живеят и работят в Израел, имат представителство в Кнесета. Йордания е населена със същото население.

Явно тези конкретно държат на унищожението на Израел,  за да мирясат но няма как да стане...

Човешката история е пълна с насилници които са били спирани с насилие.
Досега няма документиран случай на насилник който е бил спрян с приказки.
Всеки път когато отношенията между евреи и палестинци почнат да се нормализират има някаква терористична атака след което нещата се затягат.

Обикновено е някой от допуснатите да работят в Израел туземец, после се оплакват че ги гледат с подозрение и не искат да ги интегрират повече. Показателно е и че никой от братските им съседи не ги иска на територията си, сигурно заради любовта им към мира и разбирателството.

Е, те миротворците са на път.

Не мисля, че можеш просто от Газа да се преселиш в Израел и да заживееш там. Ти как мислиш?

За Йордания вече обсъдихме - на теб ти изглеждат същите, но са толкова същи, колкото ние и македонците, примерно. Няма проблем някой да ни изгони от тук, щом можем да отидем там - това ли се опитваш да ми кажеш?

Не знам на какво държат. Може би ако им махнат блокадата, за да могат да развиват бизнес и да пътуват и спрат да строят израелски селища в земите им, да спрат да държат толкова да унищожават Израел.

Tote - и какво предлагаш? Да ги изгорят, примерно?

Абе и аз не им разбирам на палестинците, много от тях не искат компенсации и някъде някакъв имот, а точно къщата на дядо си. Еми нелепо е за нас, които сме се местили и сме отстъпили доста територии. Някои от моите предци са от беломорска Тракия, например. Не лелея за къщата на прадядо си на морето в Гърция. Ще ходя там на моренце. Какво да се прави, животът е продължил за милиони български изселници, пристигнали в родината буквално с нищо. Спасили са живота си и това им е стигало. 
В Израел има много евреи, които са били прогонени от държави в БИ след формирането на Израел-- от Ирак, от Египет. Всъщност, т. нар. Мизрахи  (евреите от БИ), а не европейски евреи,  са най-голям брой евреи в Израел и на тях никой не им връща къщите на дедите им по разни ислямистки държави. Масата евреи са били прокудени и ограбени от държави в БИ и Европа. Много малко от тях получават каквито и да е било компенсации, със сигурност не и Мизрахи.  Та от една страна, наистина претенциите за точно къщата на еди кой си еди къде си от страна на палестинците са нелепи.
От друга страна, тези хора заслужават държава и това им е обещавано и гарантирано от международната общност. Израел нарушава най-нагло всички международни споразумения и решения и строи нелегални settlements, чиито жители често са фанатизирани евреи, вярващи в абсурди -- това, че Господ им е обещал огромна територия, много над територията дадена им 48 г или 67 г.
Та не палестинците се размножават и им е тясна територията, евреите завсемат все по-големи територии със сила, прогонват и изселват палестинците,  водата в региона и прочее.
Всичко това, в комбинация с управлението на Биби и още по-екстремни и десни от него, не дава никаква надежда на палестинците за някаква промяна. Те няма да получат това, което международната общност им е обещала, ако Израел успее, те ще бъдат изселени претопени, смачкани. Израел няма никакви намерения да позволи създаването на Палестинска държава.

Забравих да допълня: много се спекулира с огромния брой деца, който арабите били имали. Това не отговаря на истината, средно имат по 3-4 деца. Докато ортодоксалните евреи имат доста над този брой и именно те променят израелското общество към радикално. Истината е, че много нормални млади образовани секуларни евреи, особено тези с по-леви виждания емигрират към Европа, а в Израел ортодоксалните се множат и точно по тази причина те вече са голям процент от обществото и влияят на изборите.
Това са хора, които живеят старовремски и тормозят жените, например ортодоксални евреи бяха нападнали жена войник -- нямала право да седи в предната част на автобуса.  Тези хора не работят, не служат в армията. От друга страна, сред палестинците, особено в западния бряг има и образовани хора със западно образование. Нещата не са така хомогенни -- евреите цивилизовани, а палестинците -- диваци.

Част втора.

През 1949 г. Израел става член на ООН. В преамбюла на резолюцията за приемане се посочва изрично, че Израел се задължава да изпълнява Резолюция № 181 (ІІ) относно спазването на гражданските и политически права на палестинските граждани в рамките на тяхната територия. И Резолюция № 194 (ІІІ) относно правото на палестинските бежанци да се завърнат в своите домове, и създаването на Помирителна комисия за Палестина, за разрешаване на въпросите за териториите, бежанците, и статута на Йерусалим.

В края на същата година. Обединените нации създават Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), която да помогне на стотиците хиляди палестински бежанци, живеещи във временни лагери в съседните държави, с подслон, храна, медицинско обслужване и обучение.

Междувременно. Израел още от първите месеци на своето съществуване като държава вече е успял да окупира западен Йерусалим, както и около 78% от палестинската територия с изключение на Западния бряг на река Йордан, и Ивицата Газа. В следвоенните мирни споразумения от 1949 г. между Израел и неговите съседи се очертава т.нар. демаркационна Зелена линия. В последствие, тя се използва и за маркиране на границите между Израел и териториите, окупирани по време на Шестдневната война.

Израелското "правителство", започва да приема поредица от специални закони, чрез които конфискува имуществото на палестинските бежанци, а на емигриралите, забранява да се завърнат по домовете и селата си.

През 1950 г. Израел приема т.нар. закон за собствеността върху имотите на граждани, които не са в страната, който изиграва водеща роля за развитието на израелската държава. От общо 370 нови еврейски заселнически селища, създадени между 1948 г. и 1953-та година 350 са върху земя и имоти, отнети от палестинците по силата на този закон. През 1954 г. над 1/3 от еврейското население на Израел живее върху експроприирана по силата на този закон палестинска земя. А близо 1/3 от новите имигранти в Израел (около 250 000 души) се заселват в градски райони, напуснати от палестинските бежанци.

През 1954 г. Израел приема т.нар. закон за недопускане на инфилтрацията на въоръжени или невъоръжени хора в Израел, или от Израел, към враждебно-настроени съседни държави. Целта е да не се допусне завръщането на палестинските бежанци в Израел, и да се даде възможност за тяхното ре-експулсиране. По отношение на палестинците, които са изселени в рамките на територията на новосъздадената израелска държава, законът позволява те да бъдат експулсирани от Израел, ако се опитат да се завърнат в своите си родни места.

В края на 1956-та година, избухва т.нар. Суецка криза, при която Великобритания, Франция и Израел започват военни действия срещу Египет, с цел придобиване на контрол върху Суецкия канал, и части от Синайския полуостров. От тази война Израел излиза с нараснало военно и политическо самочувствие.

В началото на 1968 г. движението (Фатах) в Палестина, което вече има почти десетгодишен опит като национално движение, обявява политическа програма, в която призовава към създаването на демократична държава в Палестина, където араби и евреи да живеят заедно без дискриминация. Една година по-късно, един от членовете на движението – Ясер Арафат – е избран за председател на изпълнителния комитет, на Организацията за освобождение на Палестина.

През месец септември на 1970-та година, напрежението между палестинците в Йордания, и правителството на тази страна ескалира до открит сблъсък. След като Израел окупира Западния бряг през 1967-ма година в Йордания, се изселват като бежанци големи групи палестинци, част от които продължават своята съпротивителна дейност срещу Израел. Йорданската армия повежда тотална военна кампания срещу дейността на ООП, и в крайна сметка палестинските части са принудени да се изтеглят от Аман в южен Ливан. Този конфликт, който продължава до средата на месец юни 1971-а година, е известен под името (Черният септември). ООП губи от военна гледна точка в бойните действия, но спечелва признание като организация, представляваща интересите на палестинския народ. През 1974-та година, Арабската лига, а в последствие и ООН, признават ООП като единствен легитимен представител на палестинците.

През 1972-та година, започва серия от политически убийства на представители на Палестина, и ООП в няколко европейски столици, зад които стои Израел. Наказателните акции, които продължават около 20 години, са в отговор на убийството на израелски атлети и треньори по време на Олимпийските игри в Мюнхен.

През месец октомври на 1973-та година, между Израел и коалиция от арабски държави, водени от Египет и Сирия, избухва четвъртата арабо-израелска война, или т.нар. Война по време на Йом Кипур. Офанзивата е насочена срещу израелските позициите в Синайския полуостров, и Голанските възвишения, окупирани от Израел, в хода на Шестдневната война, през 1967-ма година. Към края на месеца, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция № 338 за прекратяване на огъня, и започване на преговори между страните, с цел да се положат основите за справедлив и траен мир в Близкия изток.

Много от прочетеното тук няма никаква връзка с реалността. Радвате се, че ЕС им е спря помощта -защо си мислите, че те основно разчитат на нея. Израел е обградена отвсякъде с арабски страни, в които има много палестински бежанци, чета бягали към Египет, пълен нонсенс, това дажи и човек, който има поне бегли познания по арабско-израелските отношения не може да го каже. Има ли някой, който да не знае че араби  и евреи не се понасят.
В Израел не отиват да работят араби, отиват азиатци, а напоследък и те са кът заради многото скандали с експлоатация, неплащане на заплати и все такива нелицеприятни неща, които не представят Израел като една модерна държава.
Имам много приятели евреи, повечето поживяха по някоя друга година там и се върнаха, децата им се пръснаха по разни други държави, други останаха заради добрата социална система и добрата пенсия, която могат да взимат там. Всички те казват, че Израел не е от най-добрите места за живеене като не включват въпроса със сигурността, а разделението в самото израелско общество и начина на живот там.
В един военен конфликт и двете страни правят нещата, които са далеч от представата за добро.
От една страна имаме бедни хора, които няма какво да губят, от другата страна имаме едно богато задоволено общество раздирано от вътрешни конфликти на религиозна и политическа основа. Борбата на ортодоксалните евреи за разширяване на влиянието им и прогресивните модерни млади евреи, които не се интересуват толкова от религия, политическата криза.

Продължителните и многобройни протести са срещу решението на управляващите начело с Нетаняху да прокарат закон, според който най-общо казано депутатите могат да отменят решения на Върховния им съд, както могат и да приемат решения, които не могат  да бъдат оспорвани дали са законни.

Чудят се как Мосад са проспали - ами как много лесно, силите им са били насочени в овладяване на вътрешната криза подценявайки всичко друго, а и са си мислили вероятно, че очаквания пробив в отношенията им със Саудитска Арабия ще реши всичките им проблеми на етническа и религиозна  основа.