Тиймбилдинг, фирмени събирания, приятелства на работното място...

Според нашето законодателство фирмата може да ти определи кога да си ползваш до 50% от отпуската. Почти във всички фирми, които са в сферата на производството е така по производствени причини. За заетите в сферата на образованието е същото. Преди години работех като счетоводител. Никога не можехме да си пуснем отпуска между Коледа и Нова година и това беше ок за мен, защото тогава си има достатъчно дни, нямах близки надалеч. Първият път, когато ми дадоха 2седмици отпуска по Коледа, с голям кеф отидох при сестра ми в чужбина. И лепнах един чужбински вирус, та едвам се прибрах. И сега тези 2седмици почивка покрай Коледа са ми много. Не обичам да ходя никъде в студа, работата някаква не можеш да свършиш, защото всички институции почиват, ремонти и подобни също не става. Подобно е положението и при производствени отпуски края на юли, началото на август, мразя жегата и лудницата, институциите също почиват, поне някой ремонт можеш да врътнеш. Най обичам пролетта и топлата есен, а за тогава отпуска не остава.

Като нищо не работи и е студено, релаксираш.. Аз пък най-мразя да си хабя отпуската за ремонти, чистене и ходене по институции...

Работих 5-6 години в туризма и не можехме да си вземем отпуска лятото, от май до септември вкл. Ходех в Турция тогава октомври месец и ме беше яд, че си губя лятото да бачкам. Сега абсурд да си причиня такова нещо. Много държа на почивките, да си ги взимам, когато поискам, а не някой си да ми дава наклон в живота И за това...

Да релаксирам, но работата в къщи няма кой да ми я свърши. По институции, лекари не мога да ида в работно време, като се регистрирам на турникети, за да изляза трябва да пускам неплатена отпуска. Най-обичам да ходя на море септември, но тогава все имаме работа и не мога да се доредя до отпуска. И ах този късмет 2017 и може пак да го имам 2027. Но идеални работи няма, до момента не съм била на работа на която да мога да си взема цялата отпуска, когато искам.

Винаги съм имала по 2-3ма човека, с които се сближавам и са ми приятни. Ако всички са ме неприятни, щеше да е притеснително, нали знаете вица - всички имаме по един глупав колега, ако ти нямаш - значи другите имат. И те така - ако на всяко работно място всички са ти неприятни, най- вероятно ти си бил неприятният за всички други.

Long story short - "ЗА" съм създаване на контакти на работа, но моите ги упражнявам съвсен извънработно - виждания, разговори, кафета. Регулираните срещи и вечери вече са друго. Макар че пак можеш да намериш нещо приятно, не е нужно да висиш на з@дника на шефа. Ще си пийнеш едно, ще си поговириш, посмееш. И кой от къде е.

Харесвам хората, които харесвам, но корпоративното задължаване вечно да си нахилен и са отговаряш с едни и същи глупости - това вече е натоварващо. Определено виждам как някои хора яко правят политика и фалшиви комплиненти на такива, от които ще имат полза. Сближават се целенасочено.

Самата аз имам такъв според мен. Преди изобщо не сме комуникирали, държеше се дръпнато, а откакто работим заедно и има пряк интерес от мен, нещата се завъртяха не просто до колегиална дружелюбност, а до опит за влизане под кожата. Само че аз помня.

Не спя с колеги, макар че при нас е разграден двор и единият шеф се прави на мат и маскара дори като излезнем да обядваме в офиса. Обядът става 5- часов и почва да те дърпа да оставаш да си пиете.
Работя в изцяло мъжки екип и съм чувала покъртителни неща за колежките, които пускат...

Фирмата не е в сферата на производството. И предната ми не беше. Не ми правят услуга, понеже зимата никъде не обичам да ходим, а отлично мога да релаксирам и без да ми вземат от отпуската, която ми е за екскурзии и почивки. За това ме е яд, че ще виря крака на дивана за едното нищо. Е, ако ни подаряваха тези дни, нямаше да го правя на проблем.

Та стискам зъби и отивам на партито. Дъщеря ми е достатъчно голяма и ми е отлична компания. Днес казах на мъжете, че ще съм на тяхната маса.

Много мразя да ме разпитват лични неща на работното място. Някои хора си въобразяват, че чрез това ще ми станат супер близки, а си личи, че не запомнят, а само играят на много заинтересувани. На мен човек може да ми е приятен, ако просто си върши работата и е любезен с някакъв нормален възпитан тон. Повече не изисквам в офиса.

Дали имам приятелки колежки? Имам две много много близки към днешна дата приятелки, с които съм работела преди години заедно. Станали сме такива, обаче след като не бяхме вече колежки, а и след години, през които контактът ни е преминал от "нетуоркинг на бивши колеги" в добро познанство и до фазата приятелство.

А тиймбилдинг правим като че ли само в тиймове, където нещо куца. Иначе редовно имаме събития, излизания, обяди.. Ок е, защото повечето хем могат да говоря два часа с теб, хем да не засягат лични теми

ПП На отпуска мога да отида, ако една определена колежка ме замества, докато ме няма. Същото важи и за нея. В момента даже уча една друга сфера, за да мога да замествам и втора колежка, защото иначе не може да излезе в отпуска.. Не сме в производството, но IT и Sales.

По принцип съм против налагането на нещо задължително. Където съм работила досега не е било задължително да идваш на фирмени мероприятия. Никой няма нищо против хората, които не идват. Също така това за фирменото семейство е булшит тотален, както и да се опитват да те убеждават шефовете, че им пука за теб и тн. Като изключим това, на мен колегите ми винаги са ми били в голямата си част приятни и ми харесва да ходя на фирмени събития, партита и тийм билдинги. Това не означава, че ги възприемам като семейство и си говорим искрено и лично, просто се забавляваме. Но имам и колежки, с които сме си станали приятелки. Харесвам и двудневни тийм билдинги - хапване, пийване, танци и смях. Разтоварвам се. Прекарвам си добре и с хора извън семейството ми. Но фирмените събития така или иначе не се случват прекалено често.

Ако тиймбилдинга е задължителен и аз съм против. За късмет в такава фирма не съм била. Дори е имало случаи колеги да си ги организираме с лични средства, ако фирмите са нямали пари, когато съм имала желание и възможност, участвала съм.

Като чета повечето мнения, си мисля какъв късмет съм имала с работодателите си до момента Невинаги средата е била супер, но не е била и изключително токсична, никойт не ми е натяквал, че сме семейство и т.н. Освен тренингите, които са обикновено в работно време (и се случват относително рядко), нищо друго не е от задължителен характер. Тиймбилдинги с преспиване имаме в най-добрия случай два пъти  годишно (дори в повечето случаи е веднъж годишно), обикновено сравнително близо до София - тръгва се следобед (без да си пускаш отпуска, дори и да не ходиш на партито) и се прибираш на следващия ден до обяд. Няма задължителен характер, идва който иска. Екипните събирания в заведения, бири след работа и разни подобни инициативи също не са задължителни, нито са толкова чести - веднъж на 2-3 месеца. Това, което не мога да разбера при нас е защо въпреки всичко изброено по-горе, има хора, които непрекъснато натякват как едва ли не това много ги натоварва, отнема им от времето със семейството и т.н., след като ако искат, може и да не идват.  Аз поне не съм забелязала да има различно отноешние към колеги, които предпочитат да не присъстват, а и след пандемията, все по-рядко успяваме да се съберем.
За мен подобни събирания са по-скоро полезни, защото наистина виждаш и опознаваш малко повече човек извън работните му задължения - невинаги ти прави приятно впечатление, но може да си обясниш защо прави или не прави определени неща. Приятелства на работните места не мисля, че имам - да, имам колеги и колежки, с които съм по-близка, виждаме се от време на време и извън офиса и ходим на театър, примерно, но не са ми толкова близки, колкото приятелите ми.

Който твърди, че професионалният живот не изисква внимателно поддържан образ, свързан със специфичните норми на местоработата и индустрията, подхожда повърхностно. Има много добре обусловена разлика между какво е човек в личния си живот, и как трябва да представя себе си спрямо конкретната работна култура на колектива. Това изисква много добро себепознание и нагласяване, когато е необходимо. Затова и е по-добре да се избягват много близки приятелства или лични отношения, защото ако тези тръгнат в неочаквана неприятна посока, заради работа или личностни неразбирателства впоследствие, възможността за проблеми е голяма. Дали е лесно да се постигне баланс на лична отдалеченост и колегиалност, зависи от комуникационните качества на страните, но по-скоро балансът не е лесен. Затова социалните мероприятия са полезни, но винаги имайки “едно наум”.

Ами за мен при фирмени мероприятия има две основни правила - не храни колеги или мениджмънта и не прави секс с колеги. Може би и не налитай на бой Тогава всичко е точно.

Sephora много странно звучи написаното. Аз не бих гледала толкова негативно на нещата. Въпреки че зависи и какво точно работиш и къде и с каква позиция. Също и не знам защо толкова много недоверие имаш към работодателя си. Аз лично не бих гледала на въпроса за приятеля на раб. място негативно. В много случаи при проблеми е добре да имаш  доверен човек. Предполагам това са искали да знаят. Че всеки се чувства поне малко незаплашен от враждебности и подобни идеи. Също на тимбилдинга предназначението ми се струва ндоразбрано. Целта не е да се сближите, следите, шпионирате, послушвате, клюкарите и то до удавяне в алкохол. Предполагам това не е и целта на работодателя ви. Не разбирам. Обясни?
Допълвам , че между личен и професионален живот няма тънка граница. Има много ясна граница. Затова се наричат и по различен начин. И т.н. . А дали даден човек има проблем с терминологията и с определянето / квалифицирането реалистично на различни свои реакции си е до личностна характеристика. Според мен.

moonriver как да ги храниш? Да ги черпиш ?

Неофициалната цел на тиймбилдинга обикновено е да се пон@***те, за да изпуснете напрежението. Ние никога не сме имали тиймбилдинги с преспиване.

Веднъж бяхме на Коледна вечеря и нещо се сдърпаха за снимките. Петък вечерта преди ваканциите. В понеделник шефът вече знаеше коя е се харесвала на снимката. Доносницата, която донася всичко, беше му изтропала.

И при нас е така. СЕО-та и ВП-та знаят шокиращи подробности и клюки за хора от мениджмънта и не само. Просто около тях има клика от хора, които снасят всичко надлежно и своевременно. Затова аз не споделям абсолютно нищо лично с никой, което не искам да бъде разнасяно и коментирано.
Ако някой си мисли, че в средни и големи компании интриги и клюки не са често срещани, или не внимава в картинката достатъчно, или самият той участва активно и му се струва като част от нормалния живот.

"Храня" на жаргон значи да злословиш за някого същото като "да му сипваш"