Принципно мястото на кучето не е в офиса, но все по-популарно става. Нашият шеф също го води всеки ден, знае от кой какво може да получи, галим го, пълним му вода. В някои офиси съм виждала дори имат и клетки. Ако нямате друг проблем, добре се отразява на работната среда. Като "прегрея" отивам да го галя и ми е по-добре. В училището на детето ми, една от учителките начален курс също си води кучето, има си обособено място. Но това не е в България. Ако сте с алергия, непоносимост ясно, но ако сте само заради принципа, може да се прояви толерантност, но пак казвам, ако няма нещо, което да прекрачва вашите граници.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 17:27 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2023, 19:29 ч.
Нетърпим шум в офиса от колеги
Минавам през тази тема, за да кажа, че миналата седмица в офиса една колежка си доведе кучето. И тук искам да попитам и за вашето мнение, за да разбера аз ли не разсъждавам правилно и съм с чепат характер... Значи, колежката идва, докато стигне до мястото си набързо поздравява всички и пита, нали никой няма против кучето да остане през деня на работа с нея 
Обаче, го задава някак си така, задочно, колкото да го е казала, но се усеща една нотка, че то се подразбира, че няма как някой да има против. Една от другите колежки каза, че не е ок с това (наистина беше друга колежка, а не аз). Дамата с кучето се изненада и се врътна и отиде да работи в друго помещение. Излизайки имаше реакция на възмущение. И тук не разбирам, това не е ли токсично или само аз не разбирам. Първо, не е ок да водиш куче в офиса. Второ, като го водиш трябва наистина да попиташ преди да влезеш, а не напът към компютъра и отбивайки номера и когато някой не е ок да се извиниш и наистина да проявиш разбиране. Колежката, която не беше ок с цялата ситуация беше набедена в последствие, че е създала ситуацията, не е била "над нещата" и разбира се, че мрази кучетата.... А аз понеже казах, че искам да съм в страни от цялото нещо и да не се замесвам съм надменна и се мисля за нещо повече от другите.
Какво е вашето мнение?
PS: Обмислям да пусна тема за допустимите граници на работа, токсичната работна среда и тн, защото има въпроси и неща по тази тема, които отдавна ме тормозят и мисля, че би се получила добра дискусия.
Обаче, го задава някак си така, задочно, колкото да го е казала, но се усеща една нотка, че то се подразбира, че няма как някой да има против. Една от другите колежки каза, че не е ок с това (наистина беше друга колежка, а не аз). Дамата с кучето се изненада и се врътна и отиде да работи в друго помещение. Излизайки имаше реакция на възмущение. И тук не разбирам, това не е ли токсично или само аз не разбирам. Първо, не е ок да водиш куче в офиса. Второ, като го водиш трябва наистина да попиташ преди да влезеш, а не напът към компютъра и отбивайки номера и когато някой не е ок да се извиниш и наистина да проявиш разбиране. Колежката, която не беше ок с цялата ситуация беше набедена в последствие, че е създала ситуацията, не е била "над нещата" и разбира се, че мрази кучетата.... А аз понеже казах, че искам да съм в страни от цялото нещо и да не се замесвам съм надменна и се мисля за нещо повече от другите.Какво е вашето мнение?
PS: Обмислям да пусна тема за допустимите граници на работа, токсичната работна среда и тн, защото има въпроси и неща по тази тема, които отдавна ме тормозят и мисля, че би се получила добра дискусия.
За офиси с изрично допустими любимци е ясно, че няма мърдане, макар че наистина нямам идея как работят и се съсредоточават хората с разхождащи се кучета и котки наоколо. Животните имат нужда от надзор, а на непознати места може да са стресирани, да правят пакости. За едри породи кучета пък изобщо не ми се мисли какви могат да ги натворят.
Като цяло недоумявам защо е нужно тази либералност да се простира до работни и обществени места, където трябва да се спазва някакъв етикет, да има тишина, съобразяване и т.н. Те и животните се измъчват така, за тях е по-добре в домашна обстановка или разходка навън.
Скоро да очакваме pet friendly опера, театър и кино ли, не знам вече и аз, има си едни норми, отвъд които започва да прилича на хаос цялата работа.
Кучета нямат място в офиса. Има хора с алергии, има хора с фобии, има и хора, които по неведоми причини провокират кучешка агресия. Ми ако кучето ухапе някого кой носи отговорност? Това ще е чиста трудова злополука, ще има разследване, наказани...
Прословутото " Ама то не хапе"....забрави ли го, всички стопани така твърдят...аз друго не съм чула...
Ако е фирмена политика и работникът е бил наясно, не ми се струва ок да се цупи, че друг се възползва от правото си да доведе куче, котка, порче или каквото там има за водене. Същото е и с децата, които между другото не стоят като препарирани, а искат внимание, обикалят, търсят разговор, занимание и т.н. - ако фирмената политика е ок за деца в офиса, а на някого му пречат... ами да се адаптира.
Ами и за деца не е ок, освен ако не е инцидентно, при някоя неочаквана ваканция. Тогава всички проявяваме разбиране.
Обаче регулярно малки деца в офиса ... не знам. Аз не бих могла да работя така, не и ежедневно.
Възпитаните хора го знаят и не злоупотребяват с това.
Деца имам, куче - не, но и да имах, не бих го причинила на колегите.
Обаче регулярно малки деца в офиса ... не знам. Аз не бих могла да работя така, не и ежедневно.
Възпитаните хора го знаят и не злоупотребяват с това.
Деца имам, куче - не, но и да имах, не бих го причинила на колегите.
Е, ако кучето иска постоянен контрол и внимание, надали някой ще го води където и да е. Освен ако не е безкрайно несъобразителен.
Ние доскоро имахме 3 кучета, останаха 2. Едното беше възрастно, нервно и си го държахме у дома или далеч от много хора. Другите 2 обичайно са с нас навсякъде и рядко дори някой ги забелязва. Стоят си в чантите за пренасяне или се сгушват на някой стол и си спят. В кантората си имат един шкаф, в който влизат и чакат някой да ги повика да си тръгнат.
За присъствие на деца в офиса съм споделяла, че съм против, освен ако не е наистина краен форс мажор.
Ние доскоро имахме 3 кучета, останаха 2. Едното беше възрастно, нервно и си го държахме у дома или далеч от много хора. Другите 2 обичайно са с нас навсякъде и рядко дори някой ги забелязва. Стоят си в чантите за пренасяне или се сгушват на някой стол и си спят. В кантората си имат един шкаф, в който влизат и чакат някой да ги повика да си тръгнат.
За присъствие на деца в офиса съм споделяла, че съм против, освен ако не е наистина краен форс мажор.
Има разлика, дали е куче и дете и тя е в това, че за разлика от домашния любимец, детето не можеш да го оставиш вкъщи само. Не мисля, че някой би бил против колега или колежка да си доведе детето в офиса.
В случая, проблема беше, че колежката, която се обяви против беше определена като човек, който мрази кучетата и човека, създал проблема.
Относно правила, не ми е известно да има конкретно правило за или против водене на кучета.
В случая, проблема беше, че колежката, която се обяви против беше определена като човек, който мрази кучетата и човека, създал проблема.
Относно правила, не ми е известно да има конкретно правило за или против водене на кучета.
Същото е с воденето на дете - първият, който каже, че му пречи на работата, ще бъде заклеймен като мразещ децата.
Затова тези драми се адресират до ръководството, не се оставят на случайността кой отбор ще надделее в изкуството на вътрешноколективните кални борби, шеймването, булинга и т.н.
Затова тези драми се адресират до ръководството, не се оставят на случайността кой отбор ще надделее в изкуството на вътрешноколективните кални борби, шеймването, булинга и т.н.
Последните години офисите се превърнаха в панаир, а не в работна среда. Разбирам да няма кой да гледа детето, да се налага, да го вземеш. Но да водиш системно, че и кучето, че и котето.. А аз обожавам животни, бих се изкефила да помилвам някой космат сладур, но просто някак не ми се струва редно и нормално да се мъкнеш с животно в офиса. Скоро, за да няма обидени, ще почнат и голи да ходят на работа. Защо не? Нудистите по-малко хора ли са от другите? 
Фирмената политика е едно, незрялото поведение тип "уникална снежинка" - нещо друго. Т.е каквато и да е фирмената политика, доброто възпитание предполага взаимно съобразяване и уважение, т.е автоматично - без фасони. Щом колежката е казала, че не е ок с куче в хангара, си хващаш кученцето и уважително си го водиш в отделно помещение, където ще сте си заедно и няма да пречи никому. А не да се правят фасони и обвинения кой какъв е и защо такъв е. Взаимно уважение и съобразяване се иска, стига вече с това "аз имам повече права и съм по-специален, щото..."
Колегите ми са водили и водят, и кучета, и котки, и деца (последните, когато няма кой да ги гледа). Тази, която доведе котката (само един път) - 1) поне седмица предварително пусна темата сред колегите, чу всички мнения и доведе животинката само като се убеди, че ще се приеме радушно и 2) работи в самостоятелен офис и котето прекара в общия точно 20 мин. Тези с кучетата и децата... там е по-голям цирк, то е лай и чудо, като отиде собственика до тоалетна. Преживява се, но добре че и работата го позволява и не е всеки ден.
Всяко нещо може да е токсично, когато липсва взаимно елементарно уважение. А то май липсва (особено в Бг) все повече.
Колегите ми са водили и водят, и кучета, и котки, и деца (последните, когато няма кой да ги гледа). Тази, която доведе котката (само един път) - 1) поне седмица предварително пусна темата сред колегите, чу всички мнения и доведе животинката само като се убеди, че ще се приеме радушно и 2) работи в самостоятелен офис и котето прекара в общия точно 20 мин. Тези с кучетата и децата... там е по-голям цирк, то е лай и чудо, като отиде собственика до тоалетна. Преживява се, но добре че и работата го позволява и не е всеки ден.
Всяко нещо може да е токсично, когато липсва взаимно елементарно уважение. А то май липсва (особено в Бг) все повече.
Шефът ни беше в отпуск и след две седмици идва с кучето, няма такова радост, тича, скимти, върти се. Иначе бели не прави, лежи си по цял ден, разхожда се при колегите от който получава нещо за ядене, аз не давам нищо. Някой го извежда периодично, аз не се наемам, че тежи повече от мен. Вчера сутринта влизам и идва да го галя веднага. Но това не за всеки е приятно, разбираемо, но поне с него можеш да се разбереш, за разлика от хората, който сеят негативизъм, говорят високо и не подлежат на "дресировка". И като го няма определено ни липсва, оглеждам се, къде е. А шефът се шегува с една колежка от колко време работи във фирмата и колко пъти му е направила кафе, но за кучето защо няма вода, отива да му налива.
Карайте го по-леко и спокойно, стига да не е агресивно, да не мирише е само позитив, нищо не е станало, че е дошла с кучето в офиса еднократно. Не е нужно винаги да се тълкува всичко от негативната страна и "как може". И до такава степен сме свикнали с това, че когато някой е възпитан, толерантен извън ситуацията с кучето, се лепва етикета "лицемерие", защото сме свикнали на грубянщината, лошото отношение, викане и т.н. дори и в ситуации в който няма какво да делите, очаквате и т.н., а сте някъде за да свършите нещо и може би този човек няма да го видите никога повече.
Карайте го по-леко и спокойно, стига да не е агресивно, да не мирише е само позитив, нищо не е станало, че е дошла с кучето в офиса еднократно. Не е нужно винаги да се тълкува всичко от негативната страна и "как може". И до такава степен сме свикнали с това, че когато някой е възпитан, толерантен извън ситуацията с кучето, се лепва етикета "лицемерие", защото сме свикнали на грубянщината, лошото отношение, викане и т.н. дори и в ситуации в който няма какво да делите, очаквате и т.н., а сте някъде за да свършите нещо и може би този човек няма да го видите никога повече.
Явно аз не съм наред щом не приемам за нормално разни хора да си мъкнат децата, любовниците, кучетата, котките, хамстерите, костенурките и змиите на работа. Абе хора, вие сериозно ли!?
Аз не харесвам кучета и котки, страхувам се от тях. Куче ме е хапало, котка ме е драла, посещавала съм спешното по този повод. И хич не ме интересува, че животното "не хапело, то така ми се радвало". Ако искам животни в обкръжението си, ще отида в зоопарк. Не гостувам на хора с животни, не ги допускам в дома си, не отсядам в хотели, в които се допускат животни. Големият ми ужас е вероятността в сградата ми да се нанесе някой, отглеждащ голяма порода пес, или пък малка, но гласовита и агресивна. Ако изведнъж на работното ми място всички се чалнат и тръгнат по модата pet friendly, аз ще напусна. Не си представям как аз ще работя, а около мен ще наобикаля лаещ, хапещ и пръскащ лиги разхвърлител на космарлаци, а околните ще му се лендзят от кеф.
В цялост не проумявам концепцията за отглеждане на животно, което не е предназначено за месо, мляко, яйца и кожа. А познавам хора, които след погребение на родител плакаха 3 дни, а за куче страдаха месеци. Откачена работа.
Аз не харесвам кучета и котки, страхувам се от тях. Куче ме е хапало, котка ме е драла, посещавала съм спешното по този повод. И хич не ме интересува, че животното "не хапело, то така ми се радвало". Ако искам животни в обкръжението си, ще отида в зоопарк. Не гостувам на хора с животни, не ги допускам в дома си, не отсядам в хотели, в които се допускат животни. Големият ми ужас е вероятността в сградата ми да се нанесе някой, отглеждащ голяма порода пес, или пък малка, но гласовита и агресивна. Ако изведнъж на работното ми място всички се чалнат и тръгнат по модата pet friendly, аз ще напусна. Не си представям как аз ще работя, а около мен ще наобикаля лаещ, хапещ и пръскащ лиги разхвърлител на космарлаци, а околните ще му се лендзят от кеф.
В цялост не проумявам концепцията за отглеждане на животно, което не е предназначено за месо, мляко, яйца и кожа. А познавам хора, които след погребение на родител плакаха 3 дни, а за куче страдаха месеци. Откачена работа.