Здравейте,
Преди месец започнах нова работа след майчинство 2 години и половина. В началото бях наистина ентусиазирана, изключително много се радвах, че ще работя, но малко след това реалността ме удари като гръм от ясно небе. Не се чувствам добре, тъй като работя от 9 до 6 и нямам никакво време да се видя с детето си. То тръгна на ясла, но ходи по 3/4 дни и след това боледува по 2/3 седмици. Гледат го родителите ми, които не живеят в същия град и се получава така, че не го виждам с дни (освен събота и неделя). Отделно шефовете ми не се държат особено добре с мен. Липсва уважение от тяхна страна. Сутрин ме подминават, дори не казват и едно добро утро. Имам наблюдения, че и с колегите се държат по подобен начин. Наскоро извикаха една колежка и я държаха около 2 часа. Крещяха й и я изкараха едва ли не малоумна, че е спала на лекции и т.н., а момичето просто е младо и без опит, идва директно от университета. Хем знаят, че е така, хем си позволяват да я нагрубяват. Очаквам и към мен подобно отношение скоро.
Мисля, че изпадам в депресия. Оставила съм си детето, за да ходя на работа, на която не ме зачитат за човек. Страх ме е да напусна, защото ще остана без доходи, а знаем всички животът колко е труден на днешно време. Отделно не знам до колко мога да ползвам болничен, тъй като съм нова и може да ме уволнят по всяко едно време затова, че отсъствам прекалено.
Вие какво бихте ме посъветвали, как бихте постъпили?
Преди месец започнах нова работа след майчинство 2 години и половина. В началото бях наистина ентусиазирана, изключително много се радвах, че ще работя, но малко след това реалността ме удари като гръм от ясно небе. Не се чувствам добре, тъй като работя от 9 до 6 и нямам никакво време да се видя с детето си. То тръгна на ясла, но ходи по 3/4 дни и след това боледува по 2/3 седмици. Гледат го родителите ми, които не живеят в същия град и се получава така, че не го виждам с дни (освен събота и неделя). Отделно шефовете ми не се държат особено добре с мен. Липсва уважение от тяхна страна. Сутрин ме подминават, дори не казват и едно добро утро. Имам наблюдения, че и с колегите се държат по подобен начин. Наскоро извикаха една колежка и я държаха около 2 часа. Крещяха й и я изкараха едва ли не малоумна, че е спала на лекции и т.н., а момичето просто е младо и без опит, идва директно от университета. Хем знаят, че е така, хем си позволяват да я нагрубяват. Очаквам и към мен подобно отношение скоро.
Мисля, че изпадам в депресия. Оставила съм си детето, за да ходя на работа, на която не ме зачитат за човек. Страх ме е да напусна, защото ще остана без доходи, а знаем всички животът колко е труден на днешно време. Отделно не знам до колко мога да ползвам болничен, тъй като съм нова и може да ме уволнят по всяко едно време затова, че отсъствам прекалено.
Вие какво бихте ме посъветвали, как бихте постъпили?
