Аз не харесвам кучета и котки, страхувам се от тях. Куче ме е хапало, котка ме е драла, посещавала съм спешното по този повод. И хич не ме интересува, че животното "не хапело, то така ми се радвало". Ако искам животни в обкръжението си, ще отида в зоопарк. Не гостувам на хора с животни, не ги допускам в дома си, не отсядам в хотели, в които се допускат животни. Големият ми ужас е вероятността в сградата ми да се нанесе някой, отглеждащ голяма порода пес, или пък малка, но гласовита и агресивна. Ако изведнъж на работното ми място всички се чалнат и тръгнат по модата pet friendly, аз ще напусна. Не си представям как аз ще работя, а около мен ще наобикаля лаещ, хапещ и пръскащ лиги разхвърлител на космарлаци, а околните ще му се лендзят от кеф.
В цялост не проумявам концепцията за отглеждане на животно, което не е предназначено за месо, мляко, яйца и кожа. А познавам хора, които след погребение на родител плакаха 3 дни, а за куче страдаха месеци. Откачена работа.
Много си крайна, всеки има право да приема нещата по различен начин, но ти преекспонираш излишно, да гледаш животно, понякога е терапия, животоспасяваща дори и трансформиращо. Да се гледат животни за кожа си е чист егоизъм, във време на какви ли не материали, материи и т.н. Гледането на животно вкъщи не значи мръсотия и смрад. Какво като в хотела се допускат домашни любимци? И защо мислиш, че някой ще се радва да текат лиги из офиса на куче, и ще го допусне, това е при определени породи. Освен това, кой колко страда е нещо много лично и ничия работа не е да вини страдащия, още повече да му вменява вина. Очевидно има защо някой да страда за кучето си, а не за родителя толкова за съжаление.