На мен ми се случи същото с Удхаус! А според вас какво е различното между българския и английския хумор?
По ще ми е лесно да ти отговоря, какво е общото. Нищо!!!
Това не означава, че не харесвам българския хумор, просто нямат допирни точки. 
- Публикувана: 25 ян. 2007, 21:23 ч.
- Последно мнение: 19 май 2007, 16:42 ч.
ФЕН КЛУБ на Джером К. Джером!
По ще ми е лесно да ти отговоря, какво е общото. Нищо!!!
Това не означава, че не харесвам българския хумор, просто нямат допирни точки.
С Джеръм - да се смея ли да плача ли. Наскоро около мен щъкаше човек превиващ се от смях с книга в ръка - "Как да гледаме филосовски на живота".
Аз също съм започнала този автор с "Празни мисли на един празен човек" и "Трима души в лодката...". Последно четох "Разговори след вечеря".
Сещам се за от Празни мисли - цитатът ми няма да бъде точен, по причина, че книгата не е пред мен, беше по повод гостувания и разни такива домашни вечери: "поканили сте на гости 100 човека, половината не се познават, другите познаващи се мразят, а помещението е предназначено за 20". Довечера ще го изровя.
Да не измествам темата, но българският хумор - сатира на типажите (балканска комедия), ироничен сарказъм; английският - там са от значение ситуациите и диалога, карикатурен, закачлива самоирония, злъчен. И в чувстителността на нациите.
Важно е да действа като "смехова терапия"!
Аз също съм започнала този автор с "Празни мисли на един празен човек" и "Трима души в лодката...". Последно четох "Разговори след вечеря".
Сещам се за от Празни мисли - цитатът ми няма да бъде точен, по причина, че книгата не е пред мен, беше по повод гостувания и разни такива домашни вечери: "поканили сте на гости 100 човека, половината не се познават, другите познаващи се мразят, а помещението е предназначено за 20". Довечера ще го изровя.
А според вас какво е различното между българския и английския хумор?
Важно е да действа като "смехова терапия"!
... Как пък така се случи, че всичките ми любими са англичани? 
Това все едно аз съм го писала.
И да Удхаус и Пратчет.
Нали "Трима на бумел" започваше с това, че ако стилът ви напомня на П.Дж.Удхаус това не е случайно?
П.П. В една антология на английския хумор има разказ на Джером за часовниците (от "Празни мисли...." ако не се лъжа). Та ме пита мъжо как можело да се хиля като идиот на нещо което съм чела n пъти. А сега де, ходи че му обяснявай...
Благодаря за хубавата тема 
нещо от Джером в оригинал онлайн?
Т.к. излизам, утре или по-късно цитатите от мен!
За природните описания: 
"И накрая, в тая книга няма да има природни описания. Не е от мързел, а от сдържаност. Няма нищо по-лесно от описването на природата, няма нищо по-мъчително и по-излишно от четенето на тия описания.......................................
За един средно образован човек, видял десетки маслени картини, стотици снимки, хиляди илюстрации в списания и една-две панорами на Ниагара, словесното описание на водопад е отегчително................................. .
Един мой приятел — американец, културен човек, който обичаше поезията — ми каза, че си е съставил много по-задоволителна представа за Езерния край от едно евтино албумче с картинки, отколкото от всички стихотворения на Колридж, Сауди и Уърдсуърт. По повод на природните описания в прозата той отбеляза, че би признал същите достойнства на един автор заради картинно описание на онова, което е ял на вечеря. Но то беше във връзка с друго разсъждение — че всяко изкуство си има своите предели. Приятелят ми твърдеше, че както платното и боите не са подходящи средства за разказване на приказка, така и словесната рисунка в най-добрия случай е нескопосан метод за предаване на впечатления, които се възприемат непосредствено от окото."
Някой да знае, дали я има качена някъде в нета "Трима души в една лодка......."? Страшно ми се иска да споделя с вас, най-любимия си момент от нея, но не ми се пише толкова.
"И накрая, в тая книга няма да има природни описания. Не е от мързел, а от сдържаност. Няма нищо по-лесно от описването на природата, няма нищо по-мъчително и по-излишно от четенето на тия описания.......................................
За един средно образован човек, видял десетки маслени картини, стотици снимки, хиляди илюстрации в списания и една-две панорами на Ниагара, словесното описание на водопад е отегчително................................. .
Един мой приятел — американец, културен човек, който обичаше поезията — ми каза, че си е съставил много по-задоволителна представа за Езерния край от едно евтино албумче с картинки, отколкото от всички стихотворения на Колридж, Сауди и Уърдсуърт. По повод на природните описания в прозата той отбеляза, че би признал същите достойнства на един автор заради картинно описание на онова, което е ял на вечеря. Но то беше във връзка с друго разсъждение — че всяко изкуство си има своите предели. Приятелят ми твърдеше, че както платното и боите не са подходящи средства за разказване на приказка, така и словесната рисунка в най-добрия случай е нескопосан метод за предаване на впечатления, които се възприемат непосредствено от окото."
Някой да знае, дали я има качена някъде в нета "Трима души в една лодка......."? Страшно ми се иска да споделя с вас, най-любимия си момент от нея, но не ми се пише толкова.
online !
Ето, насладете се на цитата: "...нали - вземате петстотин души, две трети от които не се познават, а останалата трета се мразят от сърце, натъпквате ги през някой горещ ден (а тук два пъти ми се повтаря ден в кигата) в помещение, което побира четиридесет души, и ги оставяте в продължение на няколко часа да се отегчават до смърт със салонна философия и сплетни от втора ръка;.......а след това ги изхвърляте на улицата, не правят нищо друго освен да сипят злостни забележки за всеки, чието име и адрес знаят..."
Аз съм фен на Дж. Селинджър, но се збавлявам и с Джеръм, щом ще е реч за забавление.
"Трима души в една лодка....." не съм срещала в нета. Книгата е пред мен, но и на мен не ми се пише/преписва.
!Ето, насладете се на цитата: "...нали - вземате петстотин души, две трети от които не се познават, а останалата трета се мразят от сърце, натъпквате ги през някой горещ ден (а тук два пъти ми се повтаря ден в кигата) в помещение, което побира четиридесет души, и ги оставяте в продължение на няколко часа да се отегчават до смърт със салонна философия и сплетни от втора ръка;.......а след това ги изхвърляте на улицата, не правят нищо друго освен да сипят злостни забележки за всеки, чието име и адрес знаят..."
Аз съм фен на Дж. Селинджър, но се збавлявам и с Джеръм, щом ще е реч за забавление.
"Трима души в една лодка....." не съм срещала в нета. Книгата е пред мен, но и на мен не ми се пише/преписва.
Мисля, че всички, които сме чели и препрочитали Джером, ще се съгласите, че зад хумора и иронията в книгите му, прозират доста житейски истини. Но това, което ми харевсва най-много, е елегантния начин, по който ни ги поднася. Без да ни ги натрапва, без да ни досажда с високопарни и натруфени умозаключения и философстване. Изводите, които съм си извадила, благодарение и на неговите книги са, да не се взимам много насериозно, и винаги когато е възможно, да гледам на живота с усмивка и самоирония.
Това философията е проста наука.Идеята е, че нищо няма значение,защото да речем след сто години-в краен случай-ще бъдем мъртви..Но на нас всъщност ни трябва мъдрост,която ще ни помогне да се справяме,докато сме още живи.И днес е така,няма промяна след сто години)Аз не се тревожа за своята стогодишнина,а за следващия половин ден.Чувствам,че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира-имам предвид данъчните инспектори,критиците,инкасаторите и тем подобни,то и аз самият бих могъл да бъда философ.Аз съм достатъчно готов да приема,че нищо няма значение,но те не са.Те казват,че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки.(Колко актуално)Аз им отговарям,че това няма да има никакво значение за никого от нас след сто години.Но те отвръщат,че не говорят за тогава,а за сумата от миналия април.Но да бъда честен,и мен не ме успокоява особено философското становище,че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв,поне при обикновен късмет.Много повече ме крепи надеждата,че ще бъдат мъртви онези хора.Освен това не е изключено след сто години нещата да са се подобрили.(Е,не са)Аз може и да не искам да умирам.Ако бях сигурен,че ще съм мъртъв следващата сутрин,преди тяхната заплаха да спрат водата или газта по всяка вероятност да се осъществи и тези съдебни призовки,с които се бият в гърдите,да ми бъдат изпратени,то на мен би могло(не казвам,че непременно щеше да е така)да ми е доста забавно при мисълта как те ще останат с пръст в уста.
............................................................
...........................
...........................
Абсолютно потвърждава по-горния ми постинг. Много по-лесно се живее, когато съумяваш да погледнеш откъм смешната им страна, дори и най-прозаичните житейски проблеми.
Ето нещо, което на мен ми се случва често и за което не съществуват граници във времето и пространството от "Празни мисли на един празен човек":
Ще отбележа само, че няма да е лошо да се въведат поне два различни модела , за да се отличават момчетата от момичетата. Засега това създава много затруднения, защото нито косите им, нито дрешките им, нито говорът им дават някакво указание за пола им и човек може само да гадае. При това поради някакъв непонятен природен закон винаги отгатваш погрешно и роднините и познатите започват да те смятат за кръстоска между глупак и мошеник, защото , като кажеш за новороденото момче "тя", извършваш такова страшно престъпление, което по своята чудовищност може да се сравни единствено с употребата на думата "той" в разговор за новородено момиче. Каквото и да е детето, родителите считат , че противоположният пол не заслужава дори презрение и ако случайно го споменеш, приемат това като лична обида.
Ако държиш на доброто си име, не се опитвай да излезеш от затруднението с помощта на думата "то". Има различни начини да се покрие човек с безчестие и позор. Ако убиеш хладнокръвно голямо почтено семейство и хвърлиш труповете в шахтата, ще си спечелиш лоша слава в целия окръг. Ако ограбиш църквата, ще постигнеш само това, че ще те намразят всички, особено енорийският свещеник. Но искаш ли да изпиеш до дъно най-горчивата чаша на презрението и омразата, която ближният е в състояние да ти предложи - наречи милото дребосъче "то" в присъствието на младата майка."
Ще отбележа само, че няма да е лошо да се въведат поне два различни модела , за да се отличават момчетата от момичетата. Засега това създава много затруднения, защото нито косите им, нито дрешките им, нито говорът им дават някакво указание за пола им и човек може само да гадае. При това поради някакъв непонятен природен закон винаги отгатваш погрешно и роднините и познатите започват да те смятат за кръстоска между глупак и мошеник, защото , като кажеш за новороденото момче "тя", извършваш такова страшно престъпление, което по своята чудовищност може да се сравни единствено с употребата на думата "той" в разговор за новородено момиче. Каквото и да е детето, родителите считат , че противоположният пол не заслужава дори презрение и ако случайно го споменеш, приемат това като лична обида.
Ако държиш на доброто си име, не се опитвай да излезеш от затруднението с помощта на думата "то". Има различни начини да се покрие човек с безчестие и позор. Ако убиеш хладнокръвно голямо почтено семейство и хвърлиш труповете в шахтата, ще си спечелиш лоша слава в целия окръг. Ако ограбиш църквата, ще постигнеш само това, че ще те намразят всички, особено енорийският свещеник. Но искаш ли да изпиеш до дъно най-горчивата чаша на презрението и омразата, която ближният е в състояние да ти предложи - наречи милото дребосъче "то" в присъствието на младата майка."
..........................
,а аз не съм млад господин и все пак 
). От тогава не ми е попадало нищо, но скоро мисля да препрочета "Нов Роман" и "Трима души в ....." Препоръчани теми