Отношения с обвързан колега

Факта че 4 месеца само са се виждали без да са правили нищо ми говори че този нейн колега е толкова играч и манипулатор, колко аз съм китаец.

Авторке, на 23 си, не си на 90. Толкова ли няма други мъже около теб че някакви си 4 месечни приятелски разговори от някакъв си там са те омотали?

Някои мъже са с тактика да изчакват,това не ги прави по-малко играчи!
Получило се е,след като авторката рони сълзи и заделя цяла тема за него.

Точно защото е млада и неопитна, няма да успее да устои на неговото присъствие всеки ден на работа. Влюбила се е и е за нейно добро да се откъсне по всякакъв начин от него. И ще й е обеца на ухото занапред да не смесва работата с личния живот, както и да не се захваща с обвързани мъже.

Няма да може да устои, а и вероятно си представя как той в момента страда. Може да очаква да помисли известно време и ще вземе решение да напусне жена си.
Много е важно какви са и очакванията, за да излезе от драмата и да приключи. Затова, по-добре да не бяга и да му даде възможност за разговор, да свали картите на масата. Само така ще приключи сагата най-бързо.

Аз пък съм с усещането, че авторката "страда", защото е от типа хора, които обичат драмите и вниманието. То и страдането ѝ е едно такова премерено и в норма. Никакви емоционални решения, породени от страданието, гледа се удобството да не се наруши, затова и не е тръгнала да търси други възможности за работа. Поддала му се на женения, защото страдала, ама явно недостатъчно, че да отиде на психолог, както вече отбелязаха. А и сега психологът, ако има такъв, е поредният инструмент за търсене на внимание. Не виждам защо ще питаш иначе приятелките си дали да тръгнеш с женен мъж и 98% от тях ще ти казват да си го "изживееш". 98 ли са били приятелките, или 49, не знам, то дори и да не са я посъветвали точно това, даже се съмнявам всъщност, защото връзката с женен мъж не е някакъв ценен житейски опит, който трябва да се изживее, спокойно може и да се пропусне. И като в някои теми тук, където авторката пита примерно да забременява ли и излага фактическите обстоятелства, в които се намира, на базата на които я съветват по-скоро да го отложи на този етап, и тя пак накрая казва, че и в бг-мама я карали да ражда, така и такава масирана подкрепа за връзка с женен мъж ми звучи като нещо, което авторката може да си е интерпретирала по свой начин.

Тя изобщо не е пасивна страна в тази ситуация. Оказва се, че работата им налага да се срещат с колегата доста рядко. Твърде рядко, за да е възможно подобна връзка да започне без активното съдействие и на двете страни. Ако беше дори само пасивна, без да се дърпа и противопоставя, колегата нямаше да я "ухажва", навлизайки ѝ в местообитанието пред погледа на колегите, с които авторката има близък и редовен контакт, щеше да е много видно, че идва някакъв, който въобще няма работа (работни ангажименти) при авторката, които налагат някакъв толкова близък и чест контакт. Тоест тук имаме една жена, отворена към възможността за връзка, действаща проактивно, като създава и съдейства за ситуации, в които да попада заедно с този мъж.

И най-важното, последната драма, която е на дневен ред, как мъжът не бил съгласен за прекратяване на връзката, вината е изцяло на авторката, ако той не е лудо влюбен, а пресметлив и пазещ работата и семейството си. Това значи, че авторката му подава смесени сигнали, че всъщност не иска да спре контактите. Той е в изключително уязвима позиция, не е шеф (ако беше, краят на връзките в такива случаи е придружен или с принуждаване жената да напусне, или ѝ се дават някакви бенефити, за да не създава проблеми) и всеки намек и изтичане на информация за нежелано ухажване може да му струва работата. То даже и желаното ухажване не се толерира особено. Отделно, че едва ли иска жена му да разбере. Затова не би имал смелостта да настоява, ако вижда твърдо желание за приключване на отношенията между тях.

Кукумицинка, и аз оставам със същото впечатление от ситуацията. Боли, сърби, драго ми е.
Авторката страда, той страда, изобщо голямо страдание се лее на талази. Лично за мен тя не е с нагласата, че тази връзка е приключила, а че в един момент може да се възстанови. Той я причаква, търси обяснение, тя го избягва, но мисли за него - същи Ромео и Жулиета.

И тотално неясния въпрос, който повтаря като грамофонна плоча - Как да го преодолеела? Ама отговорите нещо не я устройват, та не знам какво очаква - някаква магична отвара ли да й напишат хората?

Рефренът за невинната девойка, прелъстена от женения кръшкач хич не го купувам аз. 4 месеца са се сваляли, после 8 са се кексили. И изведнъж - прозрение, че не било редно. Явно господинът освен сексуални мераци друго не е демонстрирал и авторката се е почувствала разочарована, че друго развитие няма да има. И сега го играе отмъстителка със стария номер с пренебрегването.

Последните две мнения са право в десетката. Авторката сама сподели, че познавала други жени, замесени в дългогодишни връзки с женени мъже и вместо да бъде отблъсната от постъпките им, тя се е вдъхновила. Много добре е знаела в какво се замесва.. ама така хубаво го извъртя после, че била изманипулирана горката.. млада и неопитна.

Тя се чувства манипулирана поради факта, че чувства, че не е получила това, което е очаквала. Но тя не е невинната жертва, манипулирана да започне нещо, което не желае. Тя е типажът жена, гледаща благосклонно на подобни връзки и ясно осъзнаваща в какво се забърква. Може да е наистина някакъв патерн, който да я поведе в поредица от подобни връзки.  Съвсем не е примерно пиянска вечер, тийм билдинг, и тя да е поддала заради някакво моментно душевно състояние и повечко алкохол, и после да е съжалявала и да не е повторила. Нещата са се развивали с месеци, не без нейното дейно участие. Интересува се от други свои "посестрими" с подобни връзки, намира го за идеалния мъж с дребния недостатък, че вече е женен и с 2 деца

да му каже “дори да си свободен, не си моя човек и не бих била с теб повече” и ще се приключи…
ама тя- не, харесва ѝ драмата и увъртането..

Никъде и по никакъв начин не съм се изкарвала невинната жертва, защото такава определено не съм. Естествено, че съвсем съзнателно съм се впуснала в това нещо и не, не съм провокирала съвсем случайни контакти и да бъда там, където е той както някои от Вас очевидно предполагат. И не, не съм от хората, обичащи драмите и вниманието, отново подчертавам, че имах конкретен въпрос тук, а не да споделя просто колко  съм “разочарована.” Както вече споменах, посещавам психолог, който ми помага да преодолея ситуацията. И не, не съм искала съвет от приятелките си дали да се впускам в това нещо, а им споделих, защото в един момент не издържах и просто трябваше да разкажа пред някого. След това те изказаха личните си мнения и съвети. Определено не съм се “вдъхновила” от други подобни отношения, казах, че очевидно щом жените успяват да ги поддържат с години, са с друг тип характер и не са емоционални. И също така, отново за пореден път наблягам на това, че аз НЕ желая да поддържам повече контакт с този човек и не, не се надявам един ден това да продължи. Нито се изкарвам някаква жертва, нито искам някой да ме утешава или да ми дава “вълшебната формула”. Пределно ясно се изказах, когато му обясних защо не искам да продължаваме. Не съм му оставяла някаква “вратичка” или надежда, която да има. Пренебрегването ми е с цел, защото не желая да има контакт между нас, освен ако не е служебен. Не съм увъртала, защото ми харесва драмата. Казах директно каквото мислех и чувствах.

Значи всичко е точно. За какво тогава е темата?

Абе надява се тя, тоя изведнъж да прозре какво е изпуснал, да зареже жената и децата, и да се хукне  при нея, идеалния партньор, сам и необвързан, само една дива, велика либооффф изпитва към нея, и некви чавета там, поотраснали, дето оная мръхла, жена му, ще си ги гледа.. . Ама нъцки, разбрала е, че освен да й ходи на гости, за един бърз тек, на притички и прибежки, друго няма да получи от него, за това и сега толкова съжалява и страда. ..
П. П. Сега прочетох последния пост на авторката. След като си разбрала, че този мъж никога няма да бъде само твой, и си го отрязала, и не го искаш вече, къде е драмата?

по-бързо се преодолява като не го говориш и дълбаеш нон стоп в случката…
ти сама зачекваш разговори по темата и изпитваш удоволствие да я обсъждаш с който и да е..

Като не желаеш да поддържаш контакт, спокойно можеш и да не го прави. В началото на темата започваш  как сте имали "прекрасни и нормални взаимоотношения между колеги". Ами, честно да ти кажа, нито е нормално, нито е типично да има кой знае какви взаимоотношения между колеги,  които се познават от фирмата, работят в различни отдели, различни дейности, и може да не се наложи да имат работен контакт със седмици, и като цяло единственото общо колегиално нещо между тях е името на фирмата, в която работят. Сигурно по работа сте си говорили основно с женения колега, та да развиете такива топли и нормални колегиални отношения.

И като цяло думите ти не се припокриват с действията и фактите.

Изобщо не са рядкост изневерите при млади семейства с деца. Може да са се срещнали млади и неопитни, жената да е забременяла и затова да са се оженили и да са ги налегнали грижи по децата + учене + работа. Младата женена и с деца е доста привлекателна опция и за млади ергени, които още не желаят да се обвързват, и за женени, които търсят тръпка, секс и разнообразие, че и за стари ергени, които си търсят съпруга. Ако той е скръндзав и обран и у дома, нищо чудно жена му да се облажва (и оножда) другаде докато някоя баба търчи по децата. После вкъщи я болят г*за и главата, изморена е от много работа, командировки, мани!
Защо горко и на жената? Тя е с много повече опции от него и винаги може да го шитне, споразумявайки се за смесено гледане. Може даже да предложи децата да останат при него и все повече българки така правят. Французойките не си поплюват в това отношение. Тогава освен, че няма да има терен, ще трябва да води и прибира сополанковци от училище, да намира кой да ги гледа като са болни. Това са две деца, не едно. Мани!

За мене проблемът на авторката е, че няма ясна рамка кое е позволено/непозволено, приемливо/неприемливо, желано/нежелано и че не си отстоява позицията. Тя е пасивна и такава ще си остане. Малко е и до характер. Ето, не ще да работи далече от дома си, да смени работа. В първия пост писа, че колегата я "карал" да се виждат. Мене никой не може да ме накара да направя нещо, което не е задължително, забранено е от закона, не ми носи удоволствие или печалба и не дължа благодарност на човека. Възприемам настоятелните и напористи мъже като досадни, неуспешни другаде, неуспяващи да привлекат без да изискват. Други жени ги възприемат като силно заинтересувани от жената.

Също забелязах, че авторката търси валидация, оправдания и да показва емпатия към жена и деца на въпросния. Писа за угризения от това, че се поддала, спомена, че не я издържал и не и правел подаръци като обяснение, че е безкористна. Ами никой няма да и закачи медал за тая работа. Пито- платено.


Мисля, че и е неловко като го види или общуват по работа, а и още го харесва и и е трудно да приема, че трябва да продължи напред без него. Все пак не е еднократна забежка. Явно го е харесала щом е останала с него 8 месеца в не особено бляскава и желана реалност.