Има много варианти. Защо е това пренебрежително отношение към мъжете?
- Публикувана: 26 окт. 2023, 08:05 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2023, 11:21 ч.
Изгубена
Всъщност е хубаво да се постигне баланс между мисъл и чувство, без едното да изключва другото. Когато става дума за отношения с хора, твърде прагматичният подход обръща нещата на интереси и бизнес. Нужно е да се вложат и чувства, за да се създаде пълноценна, искрена връзка.
Ами съжалявам, но до момента, в който е "някакъв", "някой мъж" или "просто мъж" - значи си имате гадже, а не мъж. Семейство ли ще градите или ще ходите на кафе? Не мисля, че в едно семейство трябва да има "да тръгваш след", а трябва да е "заедно с...". На първо време е добре всеки да си изясни какво иска от "този мъж", че наистина звучи супер пренебрежително.
Разбирам, че има по-чувствителни хора, но "да зарежеш всичко" е малко драматично, предвид, че все някога трябва да се отлети от семейното гнездо.
Разбирам, че има по-чувствителни хора, но "да зарежеш всичко" е малко драматично, предвид, че все някога трябва да се отлети от семейното гнездо.
Ето пак мама се включва, а ако изключим мама и златния мъж и на първо място гледаме собствения си интерес?
За последен път ще опитам да обясня. Не става въпрос да стоиш сама, при теб няма ли някаква златна среда? Трябва да се притеглят плюсовете и минусите преди да свършиш нещо. Аз лично, ако нещо толкова много не ми харесва и излизам извън зоната си на комфорт няма да го направя, пък каквото ще да става. Компромиси трябват и от двете страни, ще се намери някакъв компромисен вариант и на двамата да ни е добре. А защо мъжа не си зареже живота и съответно не пусне полата на мама?
няма ли някаква златна среда? Трябва да се притеглят плюсовете и минусите преди да свършиш нещо.
То тука съм забелязала, все в някакви крайности се залита..
Ако тя си остане, където си иска и младежа си остане, където си иска, просто се разминават и това е. Има хора в живота ни, с които просто се разминаваме. Не е било писано да стане. Продължава си напред по нейния път.
That's not you.
Ако тя си остане, където си иска и младежа си остане, където си иска, просто се разминават и това е. Има хора в живота ни, с които просто се разминаваме. Не е било писано да стане. Продължава си напред по нейния път.
That's not you.
Така е, аз мисля, че тя има право да се чувства както се чувства.
Но не ми харесва, че очаква мъжът да се премести за нея.
В такива случаи няма как да принудиш някого... просто му казваш как стоят нещата и си заминаваш, пък ако той иска, ще те следва.
Тя реално все едно му е обидена, че не иска да дойде с нея.
А няма как да го изисква от него, нито той от нея.
Но не ми харесва, че очаква мъжът да се премести за нея.
В такива случаи няма как да принудиш някого... просто му казваш как стоят нещата и си заминаваш, пък ако той иска, ще те следва.
Тя реално все едно му е обидена, че не иска да дойде с нея.
А няма как да го изисква от него, нито той от нея.
Но не ми харесва, че очаква мъжът да се премести за нея.
Това да си близък с майка си и да се виждаш с нея, не значи, че не можеш да създадеш собствено семейство, не значи, че не си зрял, значи просто че почиташ родителя си. Не знам странно мислене имате, не значи да си мамино детенце. За мен обратното е по-странно, да се чуваш с родителите си веднъж на месец, щото видиш ли си много зрял и модерен и имаш собствен живот. Явно никой от вас не е губил родител, за да знае колко ценни са тези хора в живота ни.
На жената най-вероятно й е да трудно в новия град, тъй като си е скучно, различно, спряло. За зоната на комфорт, не означава да не правиш нищо и да не се развиваш, означава, че трябва да имаш граници и място, където си си ти, свой собствен пристан и да се чувстваш спокоен. Като се прибереш вкъщи да ти е хубаво, уютно и да си починеш. Дамата не го чувства като своето място и дано скоро успее да свикне. Нормално е да се чувства така, все пак тя е направила доста повече компромиси от мъжа си.
На жената най-вероятно й е да трудно в новия град, тъй като си е скучно, различно, спряло. За зоната на комфорт, не означава да не правиш нищо и да не се развиваш, означава, че трябва да имаш граници и място, където си си ти, свой собствен пристан и да се чувстваш спокоен. Като се прибереш вкъщи да ти е хубаво, уютно и да си починеш. Дамата не го чувства като своето място и дано скоро успее да свикне. Нормално е да се чувства така, все пак тя е направила доста повече компромиси от мъжа си.
Между да си близък с родителите и да не можеш да се отделиш от тях има много разлика.
Живеем на 200 км от моите, но всяка сутрин се поздравяваме с майка ми за добро утро. Като се прибирам от работа звъня да ги чуя. Знам на къде пътуват и какво правят. Когато са на екскурзия гледам да не досаждам, после разказват и пращат снимки.
Ако се гледат компромисите и всичко се мери на кантар, не е ок.
Живеем на 200 км от моите, но всяка сутрин се поздравяваме с майка ми за добро утро. Като се прибирам от работа звъня да ги чуя. Знам на къде пътуват и какво правят. Когато са на екскурзия гледам да не досаждам, после разказват и пращат снимки.
Ако се гледат компромисите и всичко се мери на кантар, не е ок.