Изгубена

  • 10 924
  • 206
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 18 410
Ако й е скучно да живее с мъжа, определено не е нейният човек и няма смисъл да поставят началото на поредния нещастен брак, в който жената се чувства неудовлетворена и мрънка и натяква цял живот.
Ако се постави в такова положение, никой няма да й е виновен. Да си ходи докато е време.

# 166
  • Мнения: 2 226
Аз се чувам с мама всеки ден и се виждаме веднъж седмично.
Но това не би ме спряло да отида в друг град ако се наложи.

И все пак, човек не може да регулира чувствата си.
Авторката не е добре и това е факт, няма нужда да се поставя под въпрос чувството й на самота.

Тялото си знае работата, ако подсъзнателно не се усещаш добре, значи вървиш против собствената си природа и си вредиш.

# 167
  • Мнения: 258
Преди години и аз се преместих в друг град заради мъж. Той имаше стабилна работа, а аз туко що бях завършила университет и общо взето нищо не ме задържаше в родния ми град. Така си живяхме дружно и що - годе щастливо 2 години, той си спортуваше, работеше, виждаше се с приятелите си, а аз така и не успях да си създам среда и кротко го чаках да се прибере.Когато обаче аз си намерих работа в моя град и  имаше възможност и той да започне работа на същото място и то при доста по - добри условия от тези,  при които към онзи момент работеше,  той отказа. Заяви, че не иска да се мести, да е далеч от семейството си и така се разделихме. Пиша всичко това, защото според мен в една връзка нещата трябва да са по равно,  и компромиси те, и жертвите, и любовта, и грижата, която всеки един от партньорите дава. Ако някой се чувства " прецакан", въпрос на време е всичко да се разпадне, ако единия си гледа комфорта и не желае да го нарушава по никакъв начин, обречени са нещата.

# 168
  • Мнения: 12 950
Всъщност в този пример всеки си гледа комфорта, нали така. Единият иска да се мести заради комфорта си, другия не иска заради същото.
Ами, няма начин да се получи.

# 169
  • Мнения: 18 410
Абе мама да се премести тогава, така всичко ще се нагласи. Joy

# 170
  • Мнения: 3 259
Не става въпрос за мама. Става въпрос за всичко, дори и за това че сме възпитани, че напълно в реда на нещата жената да пренареди живота си заради мъж. За обратното даже и не се мисли.
Защо? Мъжът е по-важен, неговият живот е по-важен? А жената какво - не е съществувала, не е живяла преди да го срещне? Нейната среда, семейство, приятели, работа, дом?
Какво толкова са те за една жена - ще намери други нали си има... всъщност какво си има?
Гадже? Но хората имат гаджета през пубертета. После?  Какъв е? С това отношение към нея или воден единствено от собственото си удобство. Защо е точно с нея  - от любов или за да е като другите.
Ако тя си тръгне, ще иде ли с  нея или просто ще намери друга по-удобна от този град.
И като си отговори вече няма да е изгубена.

# 171
  • Мнения: 12 950
Понякога мъжът си нарежда живота спрямо жената, ако той навсякъде може да си намери работа, а нейната е по-специфична. Познавам такива двойки.
В случая жената не е имала добра работа, а мъжът - да и по тази причина тя е отишла при него. Просто е. Сега той да се премести, но ще имат ли работа там? Нещата са прагматични, яде се три пъти на ден, мама и приятелите не хранят, работата го прави. Елементарно, Уотсън.
Нека се върне тя, щом иска, но той очевидно не иска, така че ще трябва да се премести без него. Неин е изборът.

# 172
  • Мнения: 1 343
Не става въпрос за мама. Става въпрос за всичко, дори и за това че сме възпитани, че напълно в реда на нещата жената да пренареди живота си заради мъж. За обратното даже и не се мисли.
Мисли се какво е най-доброто за двамата като двойка, не само за единия. Никъде не е казано, че това положение ще е завинаги.
Писах и преди за мен и ММ. Последвах го в родината, след това и в друга държава, защото беше голям шанс за него да напредне в кариерата и да си осигурим финансова стабилност. Аз си гледах спокойно децата, той работеше. Когато децата порастнаха, се обърнаха нещата - той мина хоум офис и пое голяма част от домакинството, аз тръгнах на работа.  Не бива да се гледа на сегашното положение като край, няма да мръднем от тук. Ами да се мисли поетапно.

# 173
  • Мнения: 5 383
Нормално е, когато се стигне до съвместно съжителство, да се направят някакви отстъпки. Обикновено от едната страна са повече, не можеш да ги сложиш на кантар. И не бива да имаш очакване, че сега аз правя това за другия, след време ще му поискам да ми върне жеста. Нали го правиш, защото искаш да си устроиш живота точно с този човек? Ако пък ти се предлагат неприемливи за теб неща, просто отказваш. А не да се съгласиш и след това да натякваш на другия какъв огромен компромис си направил заради него.

# 174
  • Мнения: 18 410
Ако единият е стабилният финансово и той издържа основно двойката, айде да го накараме да се премести и да твърдим, че е длъжен да постига същите резултати на друго място. Ще кажете ама тя също работи. Ако си изкарва пари колкото за дрехи и гримове за себе си, но не осигурява основният доход в семейството, все тая. Като иска, да си намери хубава работа в своя град, да плаща основните разходи за двамата за някакъв преходен период (да речем 4 до 6 месеца) и тогава да има претенции. То не е само да искаш.

# 175
  • София
  • Мнения: 13 136
Не става въпрос за мама. Става въпрос за всичко, дори и за това че сме възпитани, че напълно в реда на нещата жената да пренареди живота си заради мъж. За обратното даже и не се мисли.
Защо? Мъжът е по-важен, неговият живот е по-важен? А жената какво - не е съществувала, не е живяла преди да го срещне? Нейната среда, семейство, приятели, работа, дом?
Какво толкова са те за една жена - ще намери други нали си има... всъщност какво си има?
Гадже? Но хората имат гаджета през пубертета. После?  Какъв е? С това отношение към нея или воден единствено от собственото си удобство. Защо е точно с нея  - от любов или за да е като другите.
Ако тя си тръгне, ще иде ли с  нея или просто ще намери друга по-удобна от този град.
И като си отговори вече няма да е изгубена.

Попринцип съм съгласна, но не мисля, че този случай е точно такъв. Жената доброволно е отишла там с идеята да е домакиня, но се е оказало, че й липсва мама. И тук вече се намесва, че мъжът си гледа комфорта и едва ли ще направи същото за нея, но е фактор, че тя видно не знае, какво иска, а той вероятно знае, какво не иска.

# 176
  • Мнения: 7 487
Какво лошо има, че й липсва мама? Хората са различни. Лошото е, че не й стига смелост да промени нещата и да направи така, че да се чувства щастлива или поне удовлетворена.

# 177
  • София
  • Мнения: 13 136
Лошото е, когато това й пречи да се развива и гради връзки. В случая може това и да не е правилната връзка, но за всяка ли ще е условие да е близо до мама?

# 178
  • Мнения: 3 259
Една споменава семейство и деца, друга за основният доход на семейството.
Тук семейство няма, има  хайде да пробваме да живеем заедно.
И излиза, че който изкарва повече пари той казва как да бъде. И това отсега. А като има едно дете и е още по-зависима? И това ли е ок?
Липсата на план Б и неумението да си правим сметката не е добра идея. Любов, любов, но нямаме по 100 живота, че един да пропилеем, защото не сме равни?
Че една жена изкарва само за червилца и поради това не може да има претенции е грозно, сексистко, унизително, обидно, омаловажаващо личността и крайно неадекватно спрямо времето, в което живеем.

# 179
  • Мнения: 5 383
Ако човек не е в състояние да се издържа сам, това в никакъв случай не е добре. Ясно е, че няма как всички в едно домакинство да имат еднакви доходи, но е редно според мен всеки да има принос към общия бюджет.

Общи условия

Активация на акаунт