Изгубена

А какво се очаква да направи той в случая? Да се премести в нейния град. А няма ли тогава тя да е тази, която не дава нищо за връзката си и се ослушва? Не разбирам защо това е правилно, а тя да се мести не е.

Освен това този мъж не ѝ се е паднал от лотарията на случаен принцип. Тя е била наясно от къде е и къде иска да си прекара живота. Аз например не бих живяла в чужбина, освен ако тук не стане война или не мога и като чистачка да си намеря работа. Още от първата ми работа преди 13 години винаги съм имала колеги чужденци, но заради горното никога не са ми били в таргет групата. Така че какво прави авторката с този? Не можа ли след втората - третата среща да му каже, че тя си иска семейството и средата и никога няма да си напусне града?

И освен това, аз в чуждо жилище не бих се навряла да живея. Ще искам да е общо, за да може ако се разделим, да не остана с нищо след вложените средства и труд.

15 години вече живея в по-малък град. В началото ми беше много трудно. Липсваха ми родителите, познатата среда, разнообразието. Заедно решихме, че ще живеем тук, не съжалявам. В малкия град не губя време в транспорт, всичко ми е близо и така ни остава повече време за семейството. Бях винаги на 10 мин път от ясла, градина, училище, каквото и да е. С годините се сдобих с много приятели.
Минуса на малкия град е, че тук няма много от магазините, които ги има в големия. Добре, че всичко вече може да се купи онлайн. Няма чак такива забавления, просто нещата са по-ограничени. Най-много страдам за морето.
Когато ММ е командирован и детето не е вкъщи, ми се иска да мога да отида на кафе при моите родители за час, два, ама не става. Понякога се чувствам не на мястото си, но като ме завърти ежедневието ми минава.
Дали съжалявам - не мисля. Просто понякога се натъжавам.

“ И ми е трудно да изляза от зоната на комфорт” - това не е ок.  Човек, когато обича, търпи някакви неща, просто животът няма как да е съвършен. Сега, кой колко точно обича другия, не си личи от написаното. Има налице връзка на място, на което жената не се чувства добре, а на мъжа не изглежда много да му пука.  Много е важно да можем да се адаптираме - и мъжете, и жените. Животът е планина от непрекъснати промени. От друга страна, и Вие сте права, за себе си, че ако той не е способен да промени нещо, може би не ви обича достатъчно много. Да не би да е преминала тази най-първата, илюзорната  част в любовта, опиянението,  и сега да се колебаете несъзнавано, дали пък не е грешка не малкият град, а този мъж?  Дори да се премести той, ако не можете да сте един екип, ако някой от вас не е способен да си контролира егото и да се съобразява с чувствата на другите / другите, защото по-късно, ако имате дете, адаптацията ще е свързана с много голяма промяна и няма да можете да си позволите да кажете “ на мен ми е трудно да изляза от зоната си на комфорт” , а детето да се самоотглежда. /  Имате, като че ли,  някакво вътрешно усещане, че той си гледа парите и уредения начин на живот, неговото си спокойствие. А за да го имате, то е с някакво основание. Трябва да поговорите сериозно и да съумеете да прецените дали наистина сте един за друг. Има червени лампи наистина тук, както пише в един коментар. Оставете кой какво притежава и кой изкарва два лева повече от другия, кое ви прави щастливи двамата едновременно е важното. Няма да ви бъде, ако някой от вас не се чувства добре и не смята, че компромисите, които прави в името на връзката, си заслужават.

Имаше момент, в който бях изправена пред този избор и даже с цената на брака си бях готова да откажа. Няма как от големият град да се преместя в малкия. За млад човек е убийствено- нито работа, нито магазини, а в някои по-малки населени места събота и неделя дори нямаш аптеки. И най-голямата любов да е, като всичко друго е зле, какъв е смисъла?

От позицията на моя 59-годишен живот мога да кажа, че животът е твърде кратък, за да го живеем с чувството, че сме изгубени, тоест не сме щастливи. Очевидно в случая не става въпрос за някаква изпепеляваща любов от страна на авторката, а за спокойно взето решение да се сподели живота с човек със сходна душевна нагласа и виждания за  битието, затова съвети и размисли, че спътника в живота е най-важен, не работят. Когато те тресе лудата любов и в гората ще живееш, но в повечето случаи става въпрос затова чия позиция надделява.
Единият трябва да отстъпи в случая. Този, който успее да се наложи, ще бъде удовлетворен, другия ще бъде нещастен, ще се чувства изгубен или поне вечно ще е недоволен. Опитай да се наложиш ти, авторке! В живота печели по-напористия. В брака също. Иначе ще се наложи да се примириш с обкръжение, което ти е противно, а това е първото насилие над себе си. Със сигурност ще се наложи да извършиш и други по-нататък. Примирението с неща, които  не ти харесват, са винаги насилие над собствената личност. А живота е твърде кратък вечно да се примиряваме и насилваме.....

Човек трябва да прави компромиси, но такива, с които може да се примири, приеме и свикне.
Компромиси със себе си, със своята представа за щастлив живот, Никога.

Явно мъжът е доста инертен. На твое място бих му обяснила, че се чувствам непрекъснато тъжна, не съм щастлива в градчето и желая да се върна в родния си град. Бих добавила, че ще се радвам да дойде с мене, защото без него ще съм още по-нещастна. Бих си събрала багажа и бих се прибрала в апартамента си. Ако дойде - супер. Ако не дойде - прав му път, защото явно не сме били един за друг.

Не мога да живея в малки населени места и направо се депресирам там след 10 дена командировка. Познавам се и не бих и пробвала. Обичам оживени квартали с много магазини, заведения и добър транспорт.

Вече си опитала и си разбрала, че не е за тебе. Поне няма да се питаш какво би било ако беше отишла.

Щастие и успех ти желая.

Може да опита.
Ако си му важна.
Ти си опитала и не се получава.
Сега той гледа да не се прекарани са си загуби работата, но работа се намира.

Темата не е големия срещу малкия град. И авторката никъде не е написала, че се дразни от това, че няма заведения, магазини и културен живот. Точно обратното, написала е, че и се е струвало много привлекателно всичко да ѝ е на 3 минути. Проблем е единствено, че е далече от семейството си.

Знам, че има хора, които просто не могат да се откъснат от родния си град и семейството толкова лесно.

Честно казано, аз бих си дала някакво време, през което да се опитам да свикна - например 6 месеца.
И ако продължаваш да се чувстваш зле, поговори сериозно с мъжа си и му кажи, че искаш да се върнеш в града.Не теоретично, а като факт.Кажи че не можеш да живееш живота си в тревога и нещастие.
Ако реши , че иска теб повече от градчето си ще дойде, ако не -разделете се.

Няма как да прекарваш целия си живот в депресия.

Вие сериозно ли мислете, че мъжете кълват на подобни фрази.
Аз знам едно, ако един мъж е хлътнал по една жена, влюбен, загубен, няма значение... той ще направи всичко за нея. Пикът на подобни емоции е най-голям в началото на една връзка. Затова и медения месец е веднага след сватбата, а не на петата или десетата година от брака.
В случая "аз ще дойда с теб в малкия град, ама ако не ми хареса ти ще дойдеш с мен в големия щото да не рева всяка вечер за стрика си и да съм нещастна".
Предполагам, че говорим за гилеми хора, не пикльо и пикла на 20 години да искат "при мама" щото не могат да си обършат...  Като всичките познати и приятели на авторката са от нейния град - как не се намери един местен да се набута в готовия апартамент?
Не знам за мъжете дали трябва да се въведе казарма, но някои жени като го ударят на емоци, че хормони, че ниски нива на витамини, че от 100 кладенеца вода... Ами не ви харесва мъжа с който сте, супер, мъже колкото искаш. Следващия. Ама да вземеш една пила и на втората година, нещестна съм, събуждам се така, лягам си иначе, липсва ми туй, липсва ми онуй... Накрая пак ще стане "На ти си куклите, дай ми парцалките" и две три години на кино.

Мъжете изобщо не са във възторг от толкова близки отношения на бъдещата им жена с мама, татко, кака и т.н.
И на мен ми звучи инфантилно. Нека да си порастне авторката и тогава да се пробва в създаване на семейство.
Може да се опита да си представи как мъжът й напуска добре платената работа и отива в нейния апартамент, влачи се по задушевни семейни сбирки при родата, но за зла участ и той става депресиран и нещастен. Тогава какво следва?

На мен му звучи еди как си...
Аз ако съм на теб ....
Аз ако съм на негово място...
Браво!
Само не разбирам кое е това на този свят, което да дава право да приравняваме чуждия живот на нашия?
То и аз мога да дойда в домовете ви и да кажа, че трябва всичко да ви се пребоядиса в червено.
Понеже аз така искам и в моя дом е такова едно червеничко. Следователно и вие така. Инак ще сте инфантилни, лигли и т.н.
Полза  от нахокването? Никаква!

Викаш, не те ли заведе на медения месец на Малдиви, край. Знаех си.

Май не си много наясно какво му е меденото на медения месец и в него не се набляга на емоционалната част

Ние СЕРИОЗНО мислим, че мъжете /не бих използвала посочения глагол/ правят много за нас, не само в началото на връзката ни, независимо дали сме казали или изглеждали нещастни. И съм убедена, че от нас двамата - аз съм видяла повече компромиси, жертви, саможертви и дори унижения от страна на не един мъж заради любов към жена. С две думи - мъж си и хабер си нямаш от меката страна на мъжете, надали в мъжка компания някой споделя как е ревал и молил снощи за още един шанс ...  

И май темата силна връзка жена - тъща ти е парлива тема ...