Работа, CV-та, HR-и, съвети - 89

По въпроса за малките фирми, говоренето и отговарянето на колеги.

Въпрос на фирмена култура е, а последното - и на лична.

Фирмата, в която работа, е точно с 30 човека административен персонал и клюки и интриги няма. Даже и шефът го няма в офиса. Не само в офиса, а най-често и в страната. Самодисциплината е на високо ниво. Така че си е до хора.

Личните разговори са сведени до абсолютен минимум. Там сме да работим, а не за забавление. Ако попаднете във фирма с такава култура, може и да ме разберете. Случва се, макар и рядко да разменим по 2-3 изречения покрай кафемашината или около бюрата, но те са наистина по толкова или разговор максимум за минута. Всичко останало - по време на обедните почивки.
Всеки е наясно, че времето на другите е ценно, гоним срокове и се стараем да уважаваме работното и личното пространство на другите. Въпреки, че работата е много динамична, нивото на стрес е сведено до абсолютния минимум.
Концентрацията при работа, обаче, е много важна, защото обемът е голям, информацията се обменя бързо, а грешките биха били много скъпи. Затова и гледаме да си вършим работата, когато колега зависи от нас - да му вършим работата бързо, а когато чакаме друг да но свърши работа, го притискаме  на чат само, ако е супер спешно.

Явно тоя начин на работа е печеливш, защото производителността ни е висока, качеството на работата ни - явно също. Има колеги с около 10 години стаж във фирмата и текучеството е малко. Заплатите ни са добри, си мисля, особено като за българска фирма. Имаме и бонуси, равни на около 1-2 месечни заплати.
Покрай разширяването на дейността ни са идвали и колеги, които явно са за хахо-хихи и са напускали почти веднага. Няма лошо в това.

По темата "Кечър": и преди съм го казвала, че като отборен играч, ми прави много лошо впечатление бурното й нежелание да обучава новите колеги и острата й реакция при въпроси от колеги. Продължавам да съм на това мнение, макар че съдбата явно се заиграва и ми се падна точно толкова дразнещо питащ колега. Обучавала съм поне 20 човека в други фирми с далеч по-сложни неща досега и такова нещо не бях срещала. Явно концепцията на колегата е "в шеги и закачки денят минава по-бързо", та е едно кискаме, едно несериозно отношение към случващото се, постоянно питане, въпреки детайлното, ама много детайлно обяснение какво се прави, защо се прави, какво ще се случи, ако не се направи, на какво да се обърне внимание и т.н.; съвместна работа, напътствайки за всеки клик, въпреки, че това бави и моята работа. И накрая отново питане за нещо, което съм показал поне 3 пъти, направили сме го заедно поне два пъти и някъде даже и в писмен вид съм го дала. Ако не отговоря на въпроса в рамките на секунди, се почва на чата: Краси, Краси, Краси и т.н., всеки път на нов ред, за да получа нотификация. Толкова изморена никога не съм се чувствала след работа, при все, че сега би трябвало да ми е лежерен период, след много напрегнати месеци, в които си "постилах" и изглаждах пътя до сегашния етап на договорите.
Та, като не мога да променя колегата, то е въпрос на манталитет), си изработих следния механизъм, може да е полезен на Кечър:
- в прав текст обясних, че времето на всички ни е ценно и моля да си записва отговорите;
- преди да дойде при мен, да провери всички обстоятелства покрай казуса (напр. за клиента какво знае, какво купува, какви са му условията по договора, имало ли е подобни казуси преди и как са решени, случвало ли се е нещо подобно с друг клиент) и т.н.
- опитвам се да поставя граници, чисто физически: когато ми висне на бюрото, защото не съм отговорила в рамките на минута на чат, учтиво, но твърдо казвам, че съм видяла нотификацията, но имам спешна задача и ще заема с въпроса от чата по-късно;
- когато предложи нещо безумно, питам на базата на какво се е стигнало до това решение и смята, че е правилно.
- в разговор с човека, наемащ персонала, на първия етап от обучението съвсем откровено и обективно си дадох мнението за постигнатия (и непостигнатия) напредък.
- накрая: с ясното съзнание съм, че обучението на нов човек за естеството на работата е мое задължение. За да върви работата, ми се налага да обяснявам и други неща по офис-програми и офис поведение, като с тия последните две би трябвало колегата да е предварително  подготвен. Ако не стане, просто ще си дам предложението да бъде отстранен, но засега не искам да стигаме дотам, защото инвестирах много усилия и време в обучение.

Ужасно дразнещо е някой да си прави кол на бюрото, ако се налага и той активно да участва и да говори. Аз винаги също ползвам зала, така се подсигурявам да ми е тихо и спокойно.

В малките фирми също може да има обаждания по телефона или онлайн срещи. Вече дали офисът има достатъчно пространство е друг въпрос.

Според мен трябва да сме наясно, че говоренето е нормално за човешките същества и да размениш няколко приказки с колегите не е порок.

Това с клюките е специфична особеност, за мен е доста неприятна. Имах едни колеги в малка фирма, ами нямаха много теми на разговор и обожаваха да коментират разни вече напуснали хора. Много грозно впечатление ми правеше, особено да се стараят да ме запознаят с детайлите на грешките в работата на колежка, която е била принудена да напусне. Има и неприятни места за работа в кофти колективи. Somebody 12 където и да отиде все намира кусури.

Бях на място, където личните контакти не се толерираха. Сутрин "добро утро" и до там. Много тегава обстановка.
Била съм и на място, където се прекаляваше с приказките от всякакво естество. Научих се да ги игнорира и да се изключвам.
Сега съм само с една колежка в стая. Сутринт побъбрим малко. През деня по работа. И всяка си работи. Идилия

Мнението на Краси е супер за казуса на Кечър.
Това с обучението на колеги или предаване на работата при напускане съм решила по следния начин: ясно и отчетливо заявявам, че всичко казвам по веднъж, да си записват. Шефовете ми също знаят тази ми особеност. Като уточня, че и при постъпване на работа ходя с голям бележник и всичко си записвам, което ми предават напускащите колеги.

Благодаря за изперпателните примери, но мисля, че се намираме в различни ситуации и ако не бъркам, в различно ниво на йерархията.
Аз също съм обучила. Просто всичко си има граници, очевидно е, че ако година след това продължаваш да имаш постоянни неясноти и въпроси, не можеш да работиш. А аз не съм наета като постоянен консултант.

Правила съм изброените особено това с I encourage you to resеarch бла бла преди да дойдеш да обсъдим. То е много хубаво и пожелателно, но не значи, че като го кажеш, ще стане. Отговорът обикновено е "yes but" и повтаряне на изначалния въпрос.

Кечър, веднъж обучавах една, която докато обяснявах, вместо да си записва си правеше селфи да го праща на любовника.
Аз се скъсвах от работа, тя от мързел, но шефката нея толерираше, защото толерира тези, които и се мазнят.
Но отказах да я обучавам, вдигнах и скандал и приключих времено с обучаването. Като отидох при шефката и обясних защо няма да я обучавам и че такова поведение за мен е нетърпимо.
След като стана ясно, че няма да я обучавам, привика я, обясни и нещата, скара и се.
След това моята тактика беше, че повтарям, записва и повече не ме занимава. Ако не е способна да си чете записките да се обърне към друг.

Кечър, за някои неща сме правили видео. Разбира се, не за всичко става, няма да им показваш как се слага филтър в ексела. Обаче за нещо по-така като нов процес или конкретна работа. Аз преди взимах работа от колежка, която излизаше в майчинство. Много неща имаше да ми предава, нямаше как да науча всичко от веднъж показано по 6 различни проекта, които нямат нищо общо един с друг. И така записахме видеа, в които тя ми показва и после ми беше много лесно.

Имаме си видеа. Някои от тия хора са там от преди мен. Затова казах и на Краси, че не става дума за предаване на работа, а за абонамент към някого, който е на пост да ин отговаря и се е превърнало в неписана презумпция. Слаби граници.

Ее, то слабите граници са ясно. Най-вече това е проблемът. Пращаш ги да си гледат видеата и да се оправят. Наистина не знам как очакват някой да седи над тях като над малки деца…

Преди години доста обучавах и много ми беше писнало. Сега в последните 3-4 не ми се налага толкова. Дойде нова колежка при нас и й показвах няколко неща, направоо ми дойде в повече. Нямаше как да откажа, предстои да работим заедно и съм наясно защо я обучавам, но ми дойде в повече. Самата концентрация да обяснявам кое, къде и защо…

Едно е да обясняваш и обучаваш за неща по процесите и спецификата на работата/което е нормално за нов човек да отнеме време/, съвсем друго да държиш някого за ръчичка за елементарни неща, които заемайки дадената позиция, се предполага кандидатът вече да ги умее.
И съм обучавала, и съм била обучавана и винаги съм проявявала търпение, особено като става дума за специфични неща. в
В предишната ми фирма се наложи да разучавам нов /за мен/ софтуер, когато започнах. Отделно процесите в компанията, начинът на работа с всеки отделен клиент и т.н. Всичко чинно си записвах до последната запетая и се стараех минимално да питам и занимавам колегите. Но все пак се налагаше, защото грешките биха коствало доста пари. Предпочитам да попитам, ако не съм сигурна, отколкото да допусна кофти грешка. Но това се касаеше само до конкретната материя свързана с дейността на фирмата. И понеже с всеки клиент се работеше по различна схема, а понякога и на всяка поръчка на един и същи клиент се прилагаше различна политика, според моментния му кеф, отне време да свикна на особеностите на всичките 30 големи клиента. Малките не ги коментирам.
Работа имаше ужасно много и колегите не можеха да си вдигнат главите, камо ли с мен да се занимават. Четях си записките, проверявах процедурите и в краен случай се допитвах, с въпрос, който изисква отговор да или не, а не, ела ми покажи тука как беше.
Отне ми месец да се науча да работя напълно сама, изключая извънредни случаи, които до момента не сме проигравали. Обаче, да ходя да питам за елементарни неща по офис пакета и изобщо по работата с компютър - абсурд! Та това беше едно от основните изисквания за позицията - отлични умения за работа с компютър и съпровождащите продукти. То даже се налагаше аз да ходя да обяснявам на по-стари колеги някои неща. Така че, разбирам я много добре Кечър защо се ядосва. Всички минават подбор и се предполага, че щом са го преминали, значи отговарят на изискванията. И в следващия момент се оказва, че за някои неща е било само на думи.

Кеч, не съм в твоята ситуация, да. Вероятно защото и мен колеги са ме учили как се отваря аутлука или как се търси мейл по ключова дума в Gmail (вЕрно, преди 20 години), приемам за нормално някои неща да се казват. Вероятно зависи и от отсрещната страна какво дава, но досега в 20-тв ми години трудов стаж винаги много сме си помагали с колегите и не разбирам това да си криеш знанията и уменията. Не да вършиш на друг работата, а просто да не му ги покажеш. Мен не ме бърка да покажа на някого примерно някаква формула в Ексел, за която не се е сетил другия, или пък що да не- някоя клавишна комбинация. В края на краищата на мен ми и плащат вероятно два пъти повече, отколкото на него, и се очаква да направя така, че той да работи по-добре за целия екип след време. Ако ли пък напусне, със здраве да е, не ме е ограбил - аз това, което си знам, ще продължа да си го знам. Моят проблем идва, когато тези неща, които се очаква другата страна да ги знае като елементарни офис -знания съм ги показвала и после ми се налага да ги потретвам. Но и за това вече му намерих цаката.
П.п. при нас е плоска структура - ние и собственика. Няма ТЛ (макар да се допитвам до колегите с повече опит при по-заплетени случаи), няма мениджър над мениджър.

Мен никога не са ме обучавали.  Винаги при мен е било лутане и проба - грешка. Вече и не очаквам някой да ме обучава. Да не говорим,че някой нарочно ти дават само част от пъзела и нарочно заблуждават...

Всяко начало е трудно. Това си е част от играта. Или издържаш и успяваш, или се предаваш и отпадаш. Изборът си е твой. Няма клюки и глупости, които ще ме спрат да постигна каквото искам и съм решила, че ми е важно.
Помисли си дали не проявяваш глезотия и слабост. Напъни се малко, излез от комфортната зона, докажи че си добър. Ако въобще наистина си добър.

И мен не са ме обучавали, даже не бях чувала за обучение, от първия ден ти хвърлят работата и се оправяш.

Зависи и на каква работа.
Ако е читав колектива ще се обучава.
Нарича се екипна работа.
На повечето са ме обучавали. Иначе ако не ме обучаваха, нямаше да имат колежка и щяха да работят до преумора.
Но съм имала случай, жената да негодува, че се взима на тази позиция човек, в случая мен и обучението и беше за три минути. Аз трябваше сама да разуча програмата.