Работа, CV-та, HR-и, съвети - 89

Не обичам клишета и да остава неизяснено.
Това за "некоректните" бременни в отпуск от 3-ти мес.и после и такива също майки, дето си гледали децата - о, чудо(вищно!!!!) - до 3 г. нямам думи. Само немайка или от ония късметлийки, дето като са бременни не разбират, че са такива може да го каже. А това че на другите им става лошо, постоянно им се спи и имат ред други неразположения или рискове, вкл.от зарази - без значение май. Неумно изказваше беше.
Изобщо с кой акъл се разпространяват тия версии? Щом е предвидено да им дават болничен на бременните и го правят лекари по преценка, какъв е проблемът? Аман все бременните и майките да са виновни. Народ с такова мислене си заслужава отрицателния прираст.

Горният коментар по какъв повод е? Нещо хич не се вписва в дискусията от последните 2 страници?

Реших, че има нещо трито или потребителката е объркала темите. И аз връщах, за да намеря връзката.

Може би работодателя и прави проблем за болничен или дълго майчинство.

По-скоро е объркала темите, този пост няма никаква връзка с обсъждането в тази през последните дни.

Днес бях на интервю и не се почувствах комфортно от начина, по който то протече. Чудя се дали наистина не се задава криза - в сравнение с лятото, когато буквално ми звъняха всеки ден и в 8 от 10 случая имах интервю, а за един месец три оферти, сега за един месец активно търсене това ми е първото интервю реално. Отделно, че почти няма атрактивни за моя профил обяви. За правна сфера става дума, имам изключително богат и разностранен опит, който обикновено хваща окото.
Масово предлаганите заплати са ниски - до или ок. 2 х. лв нето, за град София.
Недоумявам какво се случва.
Вярвате или не, но пак се завръщат (или може би не си отивали?) времената, в които се счита, че си некоректен, ако се разболееш и ползваш болничен, или се наложи да ползваш отпуск инцидентно, а пък да бременееш и да не съобщиш поне половин година преди да започнеш да правиш опитите - върхът на некоректността!
Почувствах се като на разпит - въртят, сучат, мноого живо ги вълнуваше всяко решение, което съм взела в професионален план, откакто съм завършила университета. Защо напуснахте тук, защо напуснахте там... И то при положение, че отпреди бременността съм била на общо две работни места. Накрая си им го казах - ми явно сега компенсирам, за една година втора работа мисля да сменям, щото на моята възраст и леко променени приоритети, губенето на време е противопоказно. Свръхнатовареност, че и отговорност за малко пари, е затова сменям. Веднага ме парираха - млада съм била, не ме ли влечала динамиката, или съм искала по цял ден да пия кафета.  Получи се забавно
Ясни са ми подобни експлоататорски прийоми - максимално уплътняване на времето под стрес за възможно най-ниски пари, иначе не ставаш. Ама на кака си не тия.
Не може ли да си работим и да ни е готино, имала съм късмета да бъда в такъв колектив, където да гоним собствен темп и мотивацията ни да се води от резултатите и качеството. Яко е и е вдъхновяващо. За мен, за творческите професии, където се иска муза, нещо да седнеш, да напишеш или сътвориш продукт, да измислиш по-така хитро, завъртяно, позитивната работна среда и отношение към хората и зачитането им като личности е от изключителна важност.
А накрая, за капак, един навъсен чичка, който мълча през цялото време, се изцепва с въпроси - на колко години е детето ми, смятаме ли да имаме второ. Имам ли помощ за първото..
Извинете, останах втрещена.
Подобен подход и отношение може да имат хора в предпенсионна възраст, такова без деца или отдавна отгледали своите. Жалко е някакси.
Подчертавам, че дори не говорим за частна фирма, при която ще вади парите шефът от джоба си, а за институция с централизиран бюджет.
Вие пишете за обучения, за въвеждане на нови колеги, подобна отзивчивост досега не съм срещала. Все сама по трудния път съм се вписвала и на практика самообучавала. Дано и аз някога имам късмет в тоя живот да попадна на място, в което не цари изначално хаос и токсичност и чака мен да оправя батака, щото съм юрист.
Та, сега като се върна назад във времето, може би беше грешка, че напуснах работа, на която съм се утвърдила и съм била оценена като кадър. Вместо да наложа там граници и  промени, с цел запазване на моя комфорт и психично здраве. Въпросът е да знаеш как и какво да си поискаш и да си конкретен в исканията си, аз като по-млада не можех.

Та не знам, промяната идва отвътре и не е задължително да влече и смяна на работното място, че може да стане и по-зле положението.

Мисля, че тук четох пост, но нямам възможност сега да търся, може и в предната тема да е било.  А иначе да, опитаха се, но не са познали. Те нещата си личат - кой злоупотребява, кой - не. Но и за това трябва малко (повече) акъл. Все пак възможно е да съм объркала темите, с толкова източници...

Аз смятам, че има бременни и майки с деца, които злоупотребяват - събрала съм попарата точно на две такива. Едната няколко месеца не каза, че е бременна, взимаше болничен седмица за седмица, при което работата и не беше дългосрочно прехвърлена на друг човек, защото ТЛ смяташе, че следващата седмица ще се върне. Другата пък си работеше уж на пълен работен ден, докато най-сложните и проекти бяха поети от други хора, защото тя трябвало да си гледа децата и можела да работи само като те спят (действието се развива в първите локдауни, когато градините не работеха) - тя работеше по около 3 часа на ден, а колегите, които и бяхме поели работата по около 10. Колкото и да проявяват разбиране, хората не са идиоти - няма как ако се водиш на 8-часов работен ден, да работиш 3, а други хора да изнемогват.
Но сходни ситуации са се случвали и с хора, които нямат деца, така че не мисля, че бременността или децата правят човек некоректен или скатаващ се.

Смятам, че това е до човек. Имала съм колежки, които никога не са излизали в болничен заради малките си деца. Работят от вкъщи, работят вечерта, работят когато могат, таткото се включва в гледането и с общи усилия и детето е добре, и работата върви. Имала съм колежки, които веднага като разбраха, че са бременни и излезнаха в болничен. Други основателно, защото караха наистина тежка и опасна бременност. Но имах скандална и мързелива колежка. За най-малкото беше в болничен и гледаше да я приемат в болница, защото след това има още 14 дни за домашно лечение. Личния без проблем й даваше на нея болничен, когато синът й беше болен (20+ годишен “мъж”), защото няма как да й издаде за гледане на дете 🤣 Тя го третираше като 5-годишен, а не е някакъв умствено изостанал. Просто го мързи, стои вкъщи и мама го гледа. Та всичко е до човек и усещане. Някои са си такива цял живот, независимо дали имат деца или не. Тези, които работят, работят въпреки бременности и болни деца.

Аз категорично не смятам, че хората трябва да провяват някакви героизми в мирно време и да работят, когато не се чувстват добре, или когато трябва да гледат болни деца. Но ако смяташ да излезеш болничен веднага след като видиш двете черти на теста, трябва да бъдеш коректен с мениджъра си и да му кажеш, че ще си в дълъг болничен, а не да мотаеш 15 човека, че ей сега в понеделник се връщаш.
Разбира се, че е до човек тази съобразителност - имала съм колеги, които ги правят същите тъпотии и без деца да са намесени в картинката - в разгара на един проект, колега ходи да дарява кръв за двата дни отпуска, когато излиза новото Диабло. Можеше да изчака до уикенда и да играе 48 часа, но реши, че няма да си дава зор... пък другите - кучета ги яли.

С локдауните беше патова ситуация - хем трябва да работиш, ама наистина трябва, хем - да гледаш дете. С дете на 5 е едно, с дете на 2 - съвсем различно. Никой не беше подготвен за такъв развой. Няма как да си скриеш детето, няма как да го накараш да изчезне, няма как да го дадеш на друг, защото половината свят беше ковидясал. Напускането също не беше сценарий, защото ако половината служители напуснат, останалите ще се сетят, че 3 часа са повече от 0.

За отговорните служители също имам мнение. Намирам начин всичко да е в срок и т.н., обаче, докато съм отговорен служител и работя, съм безотговорен родител. Детето ми стои без внимание, понякога лекарствата изостават, храната не е достатъчно добра. В резултат на това то е изнервено, понякога и недобре лекувано, моите нерви са разклатени, а и силите ми не са безкрайни, та в крайна сметка не е ясно кога ще рухна. Което пък е безотговорно към децата ми, към мен,  а накрая и към работодателя, който може рЕзко да се окаже без служител.
В тоя смисъл за всички е важно да се намира добре баланса между работни и лични ангажименти, да се търсят взаимно компромиси както от работодателя, така и от служителя. Чисто практически ги разбирам така нещата: като ми се разболее детето, да мога да работя хоумофис, макар и на половин капацитет за 2-3 дни, като върша основно спешните неща. От друга - ако детето е наисртина  по-сериозно болно, да си вдигам телефона поне за и формация към колегите или да свърша нещо, ако мога.

Злоупотребяващи и скатаващи се има всякакви - и с деца, и без деца. Но децата са едно много удобно извинение, за съжаление явно обществено приемливо. Ако кажеш, че не си вършиш работата заради някое хоби масово ще те гледат на криво, но ако твърдиш, че е заради детето масово ще те подкрепят. Особено "шефчетата" дето не поемат те допълнителната работа.

Това какъв родител си обаче е личен проблем и не трябва да засяга колегите ти. Ако не се справяш на пълен работен ден - минаваш на половин. Някои фирми позволяват и да се вземе само половин ден отпуска.

А в някои държави има лимит на платения болничен, който можеш да ползваш за годината и не е много висок - от рода на 30-40 дни, след това си става неплатен. Отначало мислех, че е много жестоко това, но все повече се убеждавам, че е страхотна идея.

Онзи ден обучавах новата коелжка. За първи път оставила едното дете мъжа й да го гледа, а не тя. Голямото на училище, ама малкото болно. Тъкмо започвам да й показвам нещо и телефонът звъни. Ама вдига без да се извини, започва да си говори. Обяснява се нещо там на мъжа си. После започна да се оплаква на мен как тя вечно взимала болнични да гледа децата, той за първи път и бил в шок, не знаел какво да прави. Сорка, мен не ме интересува това, ама ако ще си лафите на телеофна, не докато те обучавам. Аз работата си я знам, то си е са нея.

Защо отговорният служител да е безотговорен родител? В крайна сметка, ако детето е болно и родителя трябва да го гледа, има болнични, отпуски, ако се налага и т.н. За конкретната ситуация, която аз споменах (работа за 3 часа, а заплащане за 8 часа) - ами, не е коректна. Децата трябваше да се гледат - факт - но в крайна сметка, в моята компания можеш да си вземеш половинка отпуска, ако смяташ, че 4 часа са ти капацитета, а може и да не работиш на 40-часова работна седмица, но това си има отражение върху заплатата. По отношение на последното - доста е разпространено в офисите ни в други държави и от него се възползват предимно жени с малки деца - така са преценили, че ще могат да бъдат отговорни и родители, и служители.

А мен ми стана интересно, ако въпросната служителка си беше взимала по половин ден отпуск или болнични, на теб щяха ли да ти дават част от нейната заплата? Или работата както винаги е да се гледа в канчето на другия и на него за какво му се плаща..
Във всички коментирани подобни случаи, моето мнение е, че ако въпросния човек си взима болничен/отпуск/мине на 4-часов работен ден и тн. и неговата заплата се разпредели на останалите в екипа, имат право да негодуват, но във всички останали случаи си е просто чиста злоба.
А ако въпросната служителка мине на 4-часов работен ден и не се вземе друг човек за останалите 4 часа, а работата респективно заплатата се преразпредели на останалите в екипа, тогава пък това за мен означава, че явно останалите нямат работа и те като за пълен работен ден, щом могат и искат да поемат и да човека на половин щат..Аман вече от гледане в чуждата паница и тоя манталитет.