Мони се озъби, както винаги.
Иначе услугата я има вече, да.
Иначе услугата я има вече, да.
- Публикувана: 1 ноем. 2023, 17:11 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2025, 14:27 ч.
Раждане в Майчин Дом - София (10 тема)
Напротив услугата винаги я е имало при тях. Нямаше е само през Ковида. Сега отново пак я има. Ходете на тези отворени врати и слушайте какво говорят. Не съм се зъбила на никого просто давам информация.
Мони се озъби, както винаги.
Иначе услугата я има вече, да.
Иначе услугата я има вече, да.
А как така се заявява предварително като нямам дата?
Здравейте, момичета!
Някой дали би имал възможност да качи графика за деня от 12 етаж и от 8ми ?
Благодаря!
Някой дали би имал възможност да качи графика за деня от 12 етаж и от 8ми ?
Благодаря!
Да, така е. В 13.00 ч се храни бебето, след което оставяте дрешки за изписване на акушерките да го облекат, а вие започвате да си оправяте документите, които ще ви дадат. Ако има плащане, болнични. Когато сте готови, отивате да си вземете бебето, което акушерката го носи до долу, тя не го дава на майката. При мен акушерката се измъчи с близначките ми, но здраво ги стискаше в асансьора и категорично отказа да й помогна. Явно са имали всякакви случаи и държат те да си носят бебетата почти до входа, при нас ги предаде на мъжа ми и вече мисията й беше изпълнена.
Ако на някого ще е полезен дневният ред за 7.етаж. От месец май, 2024 година.
Здравейте, момичета!
Някой дали би имал възможност да качи графика за деня от 12 етаж и от 8ми ?
Благодаря!
Някой дали би имал възможност да качи графика за деня от 12 етаж и от 8ми ?
Благодаря!
Искам да разкажа за ужаса и трагедията, които преживях, когато в края на май 2024 постъпих за задържане в 34 г.с в Майчин дом в София.
Имах предишно спешно секцио на живо и здраво момче отново в 34 г.с. пак в Майчин дом през януари 2022. Бебето имаше изоставане в растежа. Тогава на корема ми направиха вертикален разрез, за да го извадят. Но д-р Хранов, който беше израждащият, така и не си направи труда да запише в епикризата ми какъв е бил точно разрезът на матката ми и какви са прогнозите или рисковете при следваща бременност. Това е нещо, което се прави в други страни, а тук се пренебрегва масово. Разрезът на матката ми е бил вертикален.. което имаше фатални последствия за следващата бременност.
Мина година и девет месеца и забременях отново. Бебето, за разлика от първата бременност, се развиваше перфектно, растеше както си трябва, дори вървеше по-голямо. Бях не на три, но на четири фетални морфологии и всичките му показатели бяха съвършени. Съветвах се както с проследяващия ме лекар Иван Цанов, така и с д-р Диков и двамата ме увериха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален. Диков ми насрочи секцио за 38 г.с. с голямо спокойствие.
Така в 34 г.с. започнах да имам контракции, които не бяха силни, но бяха продължителни. Постъпих в болницата в понеделник 27.05.2024 и измериха тоновете на бебето в 17:30 и бяха добре. Сложиха ми банка магнезий и ме настаниха на 8 етаж на болницата, която е за Паталогична бременност. От 17:30 никоя сестра или лекар не дойде при мен да провери как съм или да поиска да прослуша отново тоновете на бебето. В ранните часове на 28.05 в 1:40 през нощта усетих неописуемо пронизваща болка в корема ми, която отива към влагалището. С помощта на момичето, с което бях настанена в стая, издирихме акушерката, която пък извика дежурния на етажа лекар Цветомир Златев. Въпросният господин после разбрах, че е специализант там, а майка му е била кандидат кмент на Ботевград. Макар че многократно обяснявах за пронизващата болка в корема ми, д-р Златев ме погледна единствено дали имам разкритие, държа се грубо с мен и отказа да помага при качването и слизането от магарето. Той попита дежурната сестра кога последно са мерени тоновете на бебето и тя му съобщи, че е било към 17:30 ч предния ден. В този момент беше около 2 през нощта и ме отпратиха в стаята, като само ми биха болкоуспокояващо, без дори да погледнат бебето. Имаме информация, че той звъннал на лекарката, която е над него - Наталия Петракиева и тя по никакъв начин не е реагирала.
Към 5 през нощта болката стана толкова неописуема, че вече бях сигурна, че ако остана още малко в леглото, ще припадна и може и да не се събудя повече. Вече съвсем не можех да се движа, бяха ми заглъхнали ушите, виеше ми се свят, виждах размазано, а болката в корема беше огромна. С последни сили, благодарение на момичето, с което бях в стая, едвам намерихме дежурната сестра на етажа, която отново извика д-р Златев. И той отново грубо ми нареди да се кача на магарето. Вече цялата треперех от неописуема болка и световъртеж. Тогава бях на косъм да колабирам, казах им, че всеки момент ще се свлека на земята. Единствено тогава ме взеха насериозно, преляха ми глюкоза и започнаха да гледат на ехограф бебето. Дойде и д-р Петракиева. Тогава ми обясниха, че не виждат сърдечна дейност и че то е умряло. Аз изпаднах в такъв шок, не можех да повярвам на чутото.
Продължих да им казвам колко много ме боли корема, наложи се втора банка глюкоза да сложат, защото пак щях да припадна. Появи се и д-р Валентин Иванов, който по това време беше шеф екип за лекарите на смяна в Майчин дом. Пристъпиха към операция някъде в 6:15 часа сутринта. До този момент съм била с вътрешен кръвоизлив от около 5 часа. Когато се събудих, бях още на операционната маса. Лекарите казаха, че
матката ми се била пръснала и бебето ни е нямало никакъв шанс да оцелее. По думите им едвам са спасили моя живот, целият ми корем бил пълен с кръв. Но благодарение на Бога, матката ми е възстановена, както
са запазени и яйчниците ми. Д-р Иванов, който ме оперира, каза, че през живота си не е виждал такава
руптура на матката. Oт корема ми също така е бил изваден и голям хематом.
Ако Бог не ми беше дал сили да остана в съзнание до самата операция и да извикам втори път за помощ, нямаше да съм жива сега. Лекарите ме бяха оставили на произвола. Това костваше скъпоценния живот на нашата дъщеричка.
Подадохме вътрешна жалба към Майчин дом и цял месец нямаме отговор, твърдят, че още разследват случая. Болката ни е огромна и скърбим много за нашата дъщеричка, но като отговорни български граждани, сме длъжни да дадем гласност на случая, за да бъдат опазени други жени от това тотално престъпно неглижиране, което аз преживях.
Имах предишно спешно секцио на живо и здраво момче отново в 34 г.с. пак в Майчин дом през януари 2022. Бебето имаше изоставане в растежа. Тогава на корема ми направиха вертикален разрез, за да го извадят. Но д-р Хранов, който беше израждащият, така и не си направи труда да запише в епикризата ми какъв е бил точно разрезът на матката ми и какви са прогнозите или рисковете при следваща бременност. Това е нещо, което се прави в други страни, а тук се пренебрегва масово. Разрезът на матката ми е бил вертикален.. което имаше фатални последствия за следващата бременност.
Мина година и девет месеца и забременях отново. Бебето, за разлика от първата бременност, се развиваше перфектно, растеше както си трябва, дори вървеше по-голямо. Бях не на три, но на четири фетални морфологии и всичките му показатели бяха съвършени. Съветвах се както с проследяващия ме лекар Иван Цанов, така и с д-р Диков и двамата ме увериха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален. Диков ми насрочи секцио за 38 г.с. с голямо спокойствие.
Така в 34 г.с. започнах да имам контракции, които не бяха силни, но бяха продължителни. Постъпих в болницата в понеделник 27.05.2024 и измериха тоновете на бебето в 17:30 и бяха добре. Сложиха ми банка магнезий и ме настаниха на 8 етаж на болницата, която е за Паталогична бременност. От 17:30 никоя сестра или лекар не дойде при мен да провери как съм или да поиска да прослуша отново тоновете на бебето. В ранните часове на 28.05 в 1:40 през нощта усетих неописуемо пронизваща болка в корема ми, която отива към влагалището. С помощта на момичето, с което бях настанена в стая, издирихме акушерката, която пък извика дежурния на етажа лекар Цветомир Златев. Въпросният господин после разбрах, че е специализант там, а майка му е била кандидат кмент на Ботевград. Макар че многократно обяснявах за пронизващата болка в корема ми, д-р Златев ме погледна единствено дали имам разкритие, държа се грубо с мен и отказа да помага при качването и слизането от магарето. Той попита дежурната сестра кога последно са мерени тоновете на бебето и тя му съобщи, че е било към 17:30 ч предния ден. В този момент беше около 2 през нощта и ме отпратиха в стаята, като само ми биха болкоуспокояващо, без дори да погледнат бебето. Имаме информация, че той звъннал на лекарката, която е над него - Наталия Петракиева и тя по никакъв начин не е реагирала.
Към 5 през нощта болката стана толкова неописуема, че вече бях сигурна, че ако остана още малко в леглото, ще припадна и може и да не се събудя повече. Вече съвсем не можех да се движа, бяха ми заглъхнали ушите, виеше ми се свят, виждах размазано, а болката в корема беше огромна. С последни сили, благодарение на момичето, с което бях в стая, едвам намерихме дежурната сестра на етажа, която отново извика д-р Златев. И той отново грубо ми нареди да се кача на магарето. Вече цялата треперех от неописуема болка и световъртеж. Тогава бях на косъм да колабирам, казах им, че всеки момент ще се свлека на земята. Единствено тогава ме взеха насериозно, преляха ми глюкоза и започнаха да гледат на ехограф бебето. Дойде и д-р Петракиева. Тогава ми обясниха, че не виждат сърдечна дейност и че то е умряло. Аз изпаднах в такъв шок, не можех да повярвам на чутото.
Продължих да им казвам колко много ме боли корема, наложи се втора банка глюкоза да сложат, защото пак щях да припадна. Появи се и д-р Валентин Иванов, който по това време беше шеф екип за лекарите на смяна в Майчин дом. Пристъпиха към операция някъде в 6:15 часа сутринта. До този момент съм била с вътрешен кръвоизлив от около 5 часа. Когато се събудих, бях още на операционната маса. Лекарите казаха, че
матката ми се била пръснала и бебето ни е нямало никакъв шанс да оцелее. По думите им едвам са спасили моя живот, целият ми корем бил пълен с кръв. Но благодарение на Бога, матката ми е възстановена, както
са запазени и яйчниците ми. Д-р Иванов, който ме оперира, каза, че през живота си не е виждал такава
руптура на матката. Oт корема ми също така е бил изваден и голям хематом.
Ако Бог не ми беше дал сили да остана в съзнание до самата операция и да извикам втори път за помощ, нямаше да съм жива сега. Лекарите ме бяха оставили на произвола. Това костваше скъпоценния живот на нашата дъщеричка.
Подадохме вътрешна жалба към Майчин дом и цял месец нямаме отговор, твърдят, че още разследват случая. Болката ни е огромна и скърбим много за нашата дъщеричка, но като отговорни български граждани, сме длъжни да дадем гласност на случая, за да бъдат опазени други жени от това тотално престъпно неглижиране, което аз преживях.
Съжалявам за всичко, което ви се е случило и за вашето бебе!
Съветвам ви да излезете с името и лицето си и то не само тук, защото така остават много въпросителни.Бъдете силна!
Съветвам ви да излезете с името и лицето си и то не само тук, защото така остават много въпросителни.Бъдете силна!
Искам да разкажа за ужаса и трагедията, които преживях, когато в края на май 2024 постъпих за задържане в 34 г.с в Майчин дом в София.
Имах предишно спешно секцио на живо и здраво момче отново в 34 г.с. пак в Майчин дом през януари 2022. Бебето имаше изоставане в растежа. Тогава на корема ми направиха вертикален разрез, за да го извадят. Но д-р Хранов, който беше израждащият, така и не си направи труда да запише в епикризата ми какъв е бил точно разрезът на матката ми и какви са прогнозите или рисковете при следваща бременност. Това е нещо, което се прави в други страни, а тук се пренебрегва масово. Разрезът на матката ми е бил вертикален.. което имаше фатални последствия за следващата бременност.
Мина година и девет месеца и забременях отново. Бебето, за разлика от първата бременност, се развиваше перфектно, растеше както си трябва, дори вървеше по-голямо. Бях не на три, но на четири фетални морфологии и всичките му показатели бяха съвършени. Съветвах се както с проследяващия ме лекар Иван Цанов, така и с д-р Диков и двамата ме увериха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален. Диков ми насрочи секцио за 38 г.с. с голямо спокойствие.
Така в 34 г.с. започнах да имам контракции, които не бяха силни, но бяха продължителни. Постъпих в болницата в понеделник 27.05.2024 и измериха тоновете на бебето в 17:30 и бяха добре. Сложиха ми банка магнезий и ме настаниха на 8 етаж на болницата, която е за Паталогична бременност. От 17:30 никоя сестра или лекар не дойде при мен да провери как съм или да поиска да прослуша отново тоновете на бебето. В ранните часове на 28.05 в 1:40 през нощта усетих неописуемо пронизваща болка в корема ми, която отива към влагалището. С помощта на момичето, с което бях настанена в стая, издирихме акушерката, която пък извика дежурния на етажа лекар Цветомир Златев. Въпросният господин после разбрах, че е специализант там, а майка му е била кандидат кмент на Ботевград. Макар че многократно обяснявах за пронизващата болка в корема ми, д-р Златев ме погледна единствено дали имам разкритие, държа се грубо с мен и отказа да помага при качването и слизането от магарето. Той попита дежурната сестра кога последно са мерени тоновете на бебето и тя му съобщи, че е било към 17:30 ч предния ден. В този момент беше около 2 през нощта и ме отпратиха в стаята, като само ми биха болкоуспокояващо, без дори да погледнат бебето. Имаме информация, че той звъннал на лекарката, която е над него - Наталия Петракиева и тя по никакъв начин не е реагирала.
Към 5 през нощта болката стана толкова неописуема, че вече бях сигурна, че ако остана още малко в леглото, ще припадна и може и да не се събудя повече. Вече съвсем не можех да се движа, бяха ми заглъхнали ушите, виеше ми се свят, виждах размазано, а болката в корема беше огромна. С последни сили, благодарение на момичето, с което бях в стая, едвам намерихме дежурната сестра на етажа, която отново извика д-р Златев. И той отново грубо ми нареди да се кача на магарето. Вече цялата треперех от неописуема болка и световъртеж. Тогава бях на косъм да колабирам, казах им, че всеки момент ще се свлека на земята. Единствено тогава ме взеха насериозно, преляха ми глюкоза и започнаха да гледат на ехограф бебето. Дойде и д-р Петракиева. Тогава ми обясниха, че не виждат сърдечна дейност и че то е умряло. Аз изпаднах в такъв шок, не можех да повярвам на чутото.
Продължих да им казвам колко много ме боли корема, наложи се втора банка глюкоза да сложат, защото пак щях да припадна. Появи се и д-р Валентин Иванов, който по това време беше шеф екип за лекарите на смяна в Майчин дом. Пристъпиха към операция някъде в 6:15 часа сутринта. До този момент съм била с вътрешен кръвоизлив от около 5 часа. Когато се събудих, бях още на операционната маса. Лекарите казаха, че
матката ми се била пръснала и бебето ни е нямало никакъв шанс да оцелее. По думите им едвам са спасили моя живот, целият ми корем бил пълен с кръв. Но благодарение на Бога, матката ми е възстановена, както
са запазени и яйчниците ми. Д-р Иванов, който ме оперира, каза, че през живота си не е виждал такава
руптура на матката, от корема ми също така е бил изваден и голям хематом.
Ако Бог не ми беше дал сили да остана в съзнание до самата операция и да извикам втори път за помощ, нямаше да съм жива сега. Лекарите ме бяха оставили на произвола. Това костваше скъпоценния живот на нашата дъщеричка.
Подадохме вътрешна жалба към Майчин дом и цял месец нямаме отговор, твърдят, че още разследват случая. Болката ни е огромна и скърбим много за нашата дъщеричка, но като отговорни български граждани, сме длъжни да дадем гласност на случая, за да бъдат опазени други жени от това тотално престъпно неглижиране, което аз преживях.
Имах предишно спешно секцио на живо и здраво момче отново в 34 г.с. пак в Майчин дом през януари 2022. Бебето имаше изоставане в растежа. Тогава на корема ми направиха вертикален разрез, за да го извадят. Но д-р Хранов, който беше израждащият, така и не си направи труда да запише в епикризата ми какъв е бил точно разрезът на матката ми и какви са прогнозите или рисковете при следваща бременност. Това е нещо, което се прави в други страни, а тук се пренебрегва масово. Разрезът на матката ми е бил вертикален.. което имаше фатални последствия за следващата бременност.
Мина година и девет месеца и забременях отново. Бебето, за разлика от първата бременност, се развиваше перфектно, растеше както си трябва, дори вървеше по-голямо. Бях не на три, но на четири фетални морфологии и всичките му показатели бяха съвършени. Съветвах се както с проследяващия ме лекар Иван Цанов, така и с д-р Диков и двамата ме увериха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален. Диков ми насрочи секцио за 38 г.с. с голямо спокойствие.
Така в 34 г.с. започнах да имам контракции, които не бяха силни, но бяха продължителни. Постъпих в болницата в понеделник 27.05.2024 и измериха тоновете на бебето в 17:30 и бяха добре. Сложиха ми банка магнезий и ме настаниха на 8 етаж на болницата, която е за Паталогична бременност. От 17:30 никоя сестра или лекар не дойде при мен да провери как съм или да поиска да прослуша отново тоновете на бебето. В ранните часове на 28.05 в 1:40 през нощта усетих неописуемо пронизваща болка в корема ми, която отива към влагалището. С помощта на момичето, с което бях настанена в стая, издирихме акушерката, която пък извика дежурния на етажа лекар Цветомир Златев. Въпросният господин после разбрах, че е специализант там, а майка му е била кандидат кмент на Ботевград. Макар че многократно обяснявах за пронизващата болка в корема ми, д-р Златев ме погледна единствено дали имам разкритие, държа се грубо с мен и отказа да помага при качването и слизането от магарето. Той попита дежурната сестра кога последно са мерени тоновете на бебето и тя му съобщи, че е било към 17:30 ч предния ден. В този момент беше около 2 през нощта и ме отпратиха в стаята, като само ми биха болкоуспокояващо, без дори да погледнат бебето. Имаме информация, че той звъннал на лекарката, която е над него - Наталия Петракиева и тя по никакъв начин не е реагирала.
Към 5 през нощта болката стана толкова неописуема, че вече бях сигурна, че ако остана още малко в леглото, ще припадна и може и да не се събудя повече. Вече съвсем не можех да се движа, бяха ми заглъхнали ушите, виеше ми се свят, виждах размазано, а болката в корема беше огромна. С последни сили, благодарение на момичето, с което бях в стая, едвам намерихме дежурната сестра на етажа, която отново извика д-р Златев. И той отново грубо ми нареди да се кача на магарето. Вече цялата треперех от неописуема болка и световъртеж. Тогава бях на косъм да колабирам, казах им, че всеки момент ще се свлека на земята. Единствено тогава ме взеха насериозно, преляха ми глюкоза и започнаха да гледат на ехограф бебето. Дойде и д-р Петракиева. Тогава ми обясниха, че не виждат сърдечна дейност и че то е умряло. Аз изпаднах в такъв шок, не можех да повярвам на чутото.
Продължих да им казвам колко много ме боли корема, наложи се втора банка глюкоза да сложат, защото пак щях да припадна. Появи се и д-р Валентин Иванов, който по това време беше шеф екип за лекарите на смяна в Майчин дом. Пристъпиха към операция някъде в 6:15 часа сутринта. До този момент съм била с вътрешен кръвоизлив от около 5 часа. Когато се събудих, бях още на операционната маса. Лекарите казаха, че
матката ми се била пръснала и бебето ни е нямало никакъв шанс да оцелее. По думите им едвам са спасили моя живот, целият ми корем бил пълен с кръв. Но благодарение на Бога, матката ми е възстановена, както
са запазени и яйчниците ми. Д-р Иванов, който ме оперира, каза, че през живота си не е виждал такава
руптура на матката, от корема ми също така е бил изваден и голям хематом.
Ако Бог не ми беше дал сили да остана в съзнание до самата операция и да извикам втори път за помощ, нямаше да съм жива сега. Лекарите ме бяха оставили на произвола. Това костваше скъпоценния живот на нашата дъщеричка.
Подадохме вътрешна жалба към Майчин дом и цял месец нямаме отговор, твърдят, че още разследват случая. Болката ни е огромна и скърбим много за нашата дъщеричка, но като отговорни български граждани, сме длъжни да дадем гласност на случая, за да бъдат опазени други жени от това тотално престъпно неглижиране, което аз преживях.
Много, много съжалявам. Персонала на смяна със сигурност носи огромна вина, но според мен вина имат и проследяващите. Не се ли поинтересуваха каква е била причината за спешното секцио първия път? Понеже изоставане на бебето не води до спешно секцио с вертикален разрез, такъв се прави само в много, много спешни ситуации, застрашаващи най-вече живота на майката. Да не сте имала руптура и първия път? Може би така наречената тиха руптура? Или Прееклампсия? И аз мисля, че е най-добре жалба към Агенция Медицински надзор и консултация с адвокат по медицинско право
Днес подадохме жалба и към Агенция медицински надзор.
Причината за първото спешно секцио беше, че падаха тоновете на бебето в този момент. И въпреки това не един или двама лекари са изказвали възмущението си, че са ми направили такъв вертикален разрез на коремната стена. Д-р Хранов тогава се държа тотално арогантно и гневно, а беше с избор на екип, защото ми бяха препоръчали името му и аз друг по това време в Майчин дом не познавах. Не съм имала руптура първия път, нито прееклампсия, нито високо кръвно, нито гестационен диабет.
При втората бременност както проследяващият д-р Цанов, така и д-р Диков, който бях избрала да изражда, знаеха в подробности за случилото се първия път. И двамата предположиха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален... Но никой не се свърза с въпросния д-р Хранов за допълнителна информация. Ужасен пропуск е, че има такава практика да не се записва вида разрез.
Имам позната, която през 2009 по същия начин й правят спешно секцио в Майчин дом и й правят Т образен разрез на матката без нейното знание. Следващата бременност тя също преживява руптура и загубва бебето си. Това е систематично издевателство за жалост.
Имам братовчедка, която роди в САЩ и се наложи спешно секцио поради други усложнения. Направиха й Т образен разрез на матката и след това подробно в епикризата са описали вида разрез и времето, което трябва да изчака преди опити за забременяване. Както и препоръка детето да се изроди в 7-8 месец и задължително чрез секцио.
Причината за първото спешно секцио беше, че падаха тоновете на бебето в този момент. И въпреки това не един или двама лекари са изказвали възмущението си, че са ми направили такъв вертикален разрез на коремната стена. Д-р Хранов тогава се държа тотално арогантно и гневно, а беше с избор на екип, защото ми бяха препоръчали името му и аз друг по това време в Майчин дом не познавах. Не съм имала руптура първия път, нито прееклампсия, нито високо кръвно, нито гестационен диабет.
При втората бременност както проследяващият д-р Цанов, така и д-р Диков, който бях избрала да изражда, знаеха в подробности за случилото се първия път. И двамата предположиха, че разрезът на матката трябва да е бил хоризонтален... Но никой не се свърза с въпросния д-р Хранов за допълнителна информация. Ужасен пропуск е, че има такава практика да не се записва вида разрез.
Имам позната, която през 2009 по същия начин й правят спешно секцио в Майчин дом и й правят Т образен разрез на матката без нейното знание. Следващата бременност тя също преживява руптура и загубва бебето си. Това е систематично издевателство за жалост.
Имам братовчедка, която роди в САЩ и се наложи спешно секцио поради други усложнения. Направиха й Т образен разрез на матката и след това подробно в епикризата са описали вида разрез и времето, което трябва да изчака преди опити за забременяване. Както и препоръка детето да се изроди в 7-8 месец и задължително чрез секцио.
Много, много съжалявам. Персонала на смяна със сигурност носи огромна вина, но според мен вина имат и проследяващите. Не се ли поинтересуваха каква е била причината за спешното секцио първия път? Понеже изоставане на бебето не води до спешно секцио с вертикален разрез, такъв де прави само в много, много спешни ситуации, застрашаващи най-вече живота на майката. Д сте сте имала руптура и първия път? Може би тиха? Прееклампсия? И аз мисля, че е най-добре жалба към Агенция Медицински надзор и консултация с адвокат по медицинско право
Не знам какво да кажа. Каквото и да е ще е малко. Много съжалявам за загубата ви. Не искам дори да си представям болката ви, която със сигурност е огромна. Уви, в България наказани лекари не знам дали има, но трябва да дадете гласност и да сигнализирате контролните органи. В това спор няма.
Историята ви ме притесни страшно много, защото и моето секцио е правено от д-р Хранов и му е асистирал д-р Златев (не по мой избор, макар че ми набутаха да подпиша документи за избор на екип). Бях приета по спешност заради нефрозен синдром и прееклампсия и бебето бе извадено месец преди термин в 35 г.с. А имам намерение за второ детенце, като не мога да чакам много, защото съм на 44 години. В епикризата ви не пише ли като в моята Sectio Caesarea isthmicotransversalis, което чета че означава хоризонтално? Чудя се обаче дали мога да се доверя на този надпис.
Историята ви ме притесни страшно много, защото и моето секцио е правено от д-р Хранов и му е асистирал д-р Златев (не по мой избор, макар че ми набутаха да подпиша документи за избор на екип). Бях приета по спешност заради нефрозен синдром и прееклампсия и бебето бе извадено месец преди термин в 35 г.с. А имам намерение за второ детенце, като не мога да чакам много, защото съм на 44 години. В епикризата ви не пише ли като в моята Sectio Caesarea isthmicotransversalis, което чета че означава хоризонтално? Чудя се обаче дали мога да се доверя на този надпис.