Любители на котки - Тема 189

Гледам Сакура - прегръща парното....я да беше все още навън, в дъжда, свряна в някой по-сух ъгъл, без храна.....Късметлийски котета си имаме. Всяко от тях е специално - галениче, чието име се разнася из форуми и много палчета се стискат при негов проблем.

Днес сме истински щастливи с дъщеря ми - една малка мама (навярно първескиня) криеше три котета зад ел. табло до входа. Първо изчезна едно коте, после още едно и тя остана тъжна с единстено негърче - слабо като самата нея, а накрая тътреше провисен корем с бавна стъпка, без коте край нея. Нооо днес виждаме мама, а зад нея едно тъничко опашле стърчи право нагоре и малки лапички притичват. Значи едно поне е останало. Мечтаем си другите да са взети от някого и да са домни котета вече.

Дано!

Защо ме търсиш?, когато намерихме Буда и Марси първата вечер спах във всекидневната при тях и на всеки час ставах да видя дали дишат, а те душичките не мръднаха цяла нощ. Детето беше на дистанционно обучение, заради Ковид и ги обгрижваше по цял ден сама.  Толкова израстна това дете покрай тези грижи-приготвяне на мляко, изхождане с тампонче....повечето знаете как е с бебета. После се почна великото разнасяне с мен на работа, стояха в стаята на счетоводителя и аз ходих през 15 минути да ги наглеждам. Като почнаха да щъкат им направихме игрална зала от кашони и по цял ден някой от фирмата им обръщаше внимание. След това им обособихме цяла стая във фирмата, само за тях, с играчки, катерушки. Като станаха достатъчно големи, за да не се хранят на няколко часа започнах да ги оставям вкъщи, като се прибирах всеки ден на обед, за да ги видя, нахраня и да си поиграем.
През всичкото това време изпитвах постоянна тревожност, само те ми бяха в главата.
Буда и Марси са моята сбъдната мечта да имам три деца.

Абе смахнато си звучи, аз знам. Тук повечето сте с по две котки. Моята грешка май беше, че не премислих това, че второто животно също е възрастно, а не малко игриво котенце. Но нали пък ако било малко, в постоянното си желание да рипа изморява възрастното животно, което е в къщата. И аз си казах - ето нА - не е малко коте, ще я спасим от самотата. Ама нещо май... сбърках.

Не се притеснявам за нея изобщо. Тя се оказа доста лошавка, вече ви казах - ръмжи като мечок, съска. А очакванията ми бяха, че ще бъде обратното. Че огромното Пиратче ще ѝ бие една лапа всеки път като я види. То обратно стана - Ришето се стресира, гледа я гальовно и влюбено с голямото си оче издалеко, а тя римжи ли ръмжи.

Не съм взела котанката защото я обичам. Такова нещо не може да се каже за възрастно животно, което не си отгледал. Просто идеята животинче да живее самичко в един празен апартамент почти година ми се вижда недобра.

Донякъде има и положителни моменти - тя вече започна да излиза от ъгълчето си по малко. Но просто като го види го наплюва и се прибира. Положително е и това, че не се бият на кълбета както често става при непознати възрастни котки.

Мъжът ми я харесва. Той поначало си пада по жеснки котки. Те са си по-гальовни май. И тя го харесва. Гали му се, а на мен почти не. Не че страдам от тая работа. Снощи, зает с нея, на няколко пъти ми каза: "Ела да погалиш котанката, една година е живяла самичка". Ем... отидох ама... тя си харесва само него.

За мен е важно да не пострада комфорта на Пиратчето, това е. Затова мъжът ми да се занимава с нея, аз ще си гледам Ришко. Ама пусто той Ришко влюби ли се... какво му стана. Така мило я гледа издалече. Няма грам агресия в него. Седне да лежи в мен, но очето му пак в нея, гледа, души...

Red Soul, a защо казваш, че било и ла**яно във вашия случай?
Ну Заяц, така доколото разбирам са били на една възраст тези мъници. Браво на колегите ти как са проявили рзбиране. Че чак и цяла стая в офиса заделена. Аз ако направя такова нещо на другия ден няма да съм на работа.

Защо ме търсиш?, разбирам те много добре. И аз имам понякога същите терзания. И при нас новодошлия Коки ръмжи и съска на заварения Оливър, но той си го търси де. Оливър постоянно ходи и му скача, а Коки явно му показва, че не иска конфронтация, ляга на земята и започва да ръмжи и ако Оливър не престане малкия започва да посяга. Когато решат да се гонят без нападения, няма проблем от страна на Коки. Та аз пък се ядосвам на Оливър, не че ме е молил да му доведем другарче, но се чудя понякога дали не сбъркахме макар, че вече като че ли се наместват нещата. И си стават приятели❤️ и добра компания.

На Ну Заяц котетата са сестрички.За нейния пост ми липсва сърчице лайк❤️

Лай..но,защото Закари нападаше Сакура,тя съскаше и от страх се изхождаше,където се случва срещата.Видеха ли се,ставаха на кълбета и звука беше ужасен.Бях се побъркала да чистя.Аз писах по онова време Беше бавно при мен.След месец ги фирсирах,защото нямах време да ги чакам.
Моите котки са на една възраст,Сакура е по-голяма с 2 месеца от Закари.
Брат ми при 4 год котарак доведоха 6-7 м котана Тя се държи,все едно е живяла цял живот там,той леко се стресира.Спря да мърка,седеше скрит и на тишина Мина му.Но той е невероятно великодушен Моят Закари е идиот и егоист,но пак се получи Трябва време,реалистични очаквания и търпение.

А тази котанка е съвсем малко по-малка от Ришко. Може би е на 6 или 7 казват нашите приятели. Ришко е на 9.  Тамън му е на годинки тя. Той затова се влюбИ завалията. ЛибоФ струи на талази от очето му. Сварих мъжо да му говори вчера: "Ришка, нещо не дава невестата, а?". Много се смях. А ако знаете цветово как си тичат двамата... Той нали е оранжев, а тя трицветка, с ярко очертани цветове. Ако се гушкат ще са за снимка.
Това е то, ПиратЯ се ФлюбИ. Несподелено.

Защо ме търсиш?, тази котчица щом е живяла самичка в апартамент досега какво очакваш? Ми тя милата е подивяла съвсем, лишена от всякаква социализация със себеподобни. Според мен е просто въпрос на време. Щом домакинът я приема това е най-важното, защото територията си е негова и по-големия проблем щеше да чъде ако той не я приема. Тя постепенно ще свикне, ще се кротне сигурна съм. Не разбрах само кой и дали е кастриран от тях.
Много ми е интересно да чета за повече от една котка в дома защото съм сигурна, че някой ден, когато мога да си го позволя ще си взема минимум още една. Тогава сигурно Франки вече няма да е съвсем млад.
Аз много добре си спомням драмата съсъ Сакура и Зак. Тогава изглеждаше сякаш нещата са непоправими, но ето, че стана. Така, че и тук ще стане.

Момичета, днес е датата за реваксинация на моята Кити, но ветеринарката отказва да я ваксинира след 17:00ч, защото при евентуална реакция няма да може да реагираме.
Та, въпросът ми е, дали ще е проблем да я ваксинирам във вторник, два дни по-късно?
Просто тогава ще сме си цял ден вкъщи и ще можем да си я наблюдавам.

Ето го моето коте - вече е по-добре; скоро пак ще я водя на преглед (за всеки случай):

Още не е ваксинирана, мисля да й запазя час; страх ме е да не й стане нещо пак.

Страхотна е Фотомодел

Няма проблем.

Pandorina, и двамата. Но Пиратчето се се влюби платонично.
Нейната кастрация беше онзиден.

pppqqq, радвам се. Ти успя да се пребориш. Диагнози лоши, това-онова, но ти не се отказа. И ето... Може би все пак е сбъркал първият ветеринар за болестта.

Защо ме търсиш, на мен ми звучи забавно 😅
Според описанието ти Пиратчето е доволно от присъствието на мацката 😻. Тя пък се дърпа (нормално, няма да се дава от първа среща я 😹). Направо ми звучиш като зла свекърва ("не я харесвам тая, никой не заслужава моето момче")🤣🤣🤣
Сериозно, не ми изглеждат драматични нещата. Супер е, че на Рижко му харесва. Покажи мацката (ако си я показвала съм пропуснала).
И скоро ще показваш гушкащи се котьовци.

P.S. Писали сме едновременно ☺️
Хубавица е снахата! 😻

Пожелавам на Мъри, бързо възстановяване и много щастливи дни оттук нататък.Дано не и се налага скоро да приживява стресови ситуации. Но проблем ❤

Моя Тобчо 2 дни пак е липсвал 🥺. Какво се случва с това котенце изобщо не знам, но нещо се побърка. Не знам хормони ли са, ревност от бебето ли е, какво е 🤷🤷🤷. Дано и при тях нещата скоро се оправят и да се успокоят. Да си живеят щастливи.
Сакура, колко е сладка на снимката в кошчето🥰