КРУИЗИ /Тема 18/

На 01.03- станахме около 7ч., оправихме се и закусихме. Тръгнахме от квартирата около 9ч. Отидохме в пещерата Постойна яма. Валеше. Беше много красиво!
Билетите се продаваха от около 9.30ч, но пещерата отваряше за първо посещение в 10. Дадоха ни 2 безплатни аудиогайда (за 2 бях платила по-рано).
Разглеждане вътре- около 2 часа. Пещерата е невероятна! Страхотен магазин за сувенири вътре! Страхотен аквариум с онези същества от пещерата! Съжалявам, че нямахме възможност да посетим Вивариум и замъка, но не бяхме предвидили време.
Съвет- задължително качулка и шапка, дебело/зимно яке! Вътре става течение, особено когато влакчето вози!
Около 12ч. размениме мартеничките и тръгнахме.
Трябваше да минем около 600 км. до Савона.
През голяма част от пътя валеше силен дъжд. Движението беше много натоварено, коли фучаха и се надпреварваха, но в Италия винаги е така. Беше напрегнато и изтощително.
Пристигнахме в Савона около 20ч., но заради неуредици се наложи да търсим друга квартира. В крайна сметка спахме във Вараце, и не съжаляваме.

На сутринта имаше чудесна закуска.
Решихме да разгледаме градчето Вараце. Имаше пазарен ден. Хората се редяха на опашки за артишок. Беше автентично и красиво! Плажът беше супер! Времето- приятно и слънчево.
Тръгнахме към Савона около 11ч., мислехме да паркираме и разгледаме града. Минахме покрай пристанището и видяхме нашия кораб. Всички единодушно решихме да отидем направо на паркинга на пристанището и да се качваме. Влязохме в паркинга. Питаха ни за резервация за паркинга, но ние нямахме. Пуснаха ни все пак, но ни се скараха, че нямаме резервация.
Съвет- другия път- с резервация за паркинга!
Имаше много коли вече, въпреки ранния час (на резервацията беше дадено, че трябва да има качване на борда до 16ч, така че 11ч. си беше доста рано). Колите чакаха на опашка и служителите взимаха колите с ключовете, за да ги паркират. Докато чакахме на опашката видяхме, че до колите си оставя и багажа, така че бързо започнахме да оправяме колата и багажа, за да успеем да вземем каквото ни трябва за кораба. В крайна сметка забравих в колата разпечатаните карти на градовете от маршрута. Водата също.
Съвет- предварително оправяне на багажа, който да сваляме.
Платихме 91 евро за паркинга, за които ни дадоха бележка.
Качихме се на терминала. Там ни казаха, че сме номер 15 за качване. Номерата се обявяваха на едни екрани. Имаше удобни местенца за сядане. Кафене с нормални цени- кафе около 2.20 евро.

Като дойде нашия номер се наредихме на опашка. Снимаха ни всеки от нас. Отидохме на рамки за проверка. Взеха джобното ножче на мъжа ми. Върнаха му го посления ден отвън, пред кораба.
Дадоха ни картите. С тях се качвахме и слизахме всеки ден.
На кораба ни казаха, че можем да се храним от обяд, така че отидохме. Казаха ни, че можем да се настаним в стаята след 14ч. Отидохме около 14.30 и беше готова. Багажът беше в нея и отпред.
Заредихме картите с пари на кеш-машина. Няма значение на коя карта се зарежда, сумата е обща и се ползва от всички карти от стаята. Обаче когато се връщат останали пари (в последния ден, преди слизане), парите могат да се връщат само на главната карта на „плащащият член“, който беше мъжът ми.
Около 18ч. отплавахме, обаче заваля силен дъжд.
В ресторанта бяхме много изморени, но блюдата бяха много вкусни и красиви.
През нощта имаше страшно силно вълнение, корабът наистина се тресеше.

На този ден бяхме в Марсилия. Цяла нощ, а и сутринта, валеше.  Решихме да се разходим и да видим каквото успеем. Все пак нали за това бяхме отишли.
Като слязохме от кораба видяхме табела за безплатен шатъл. Имаше указания да се движим по една зелена пътечка. Тръгнахме, разстоянието беше около километър- 15-ина минути. Валеше силно и се измокрихме, иначе не беше далече. На мястото на автобуса имаше навес и чакаха много хора. Разписанието беше на около 40 минути, ние чакахме около 15 мин и ни качиха.
В града слязохме на едно доста забутано място. Тръгнахме да се разхождаме, пътят беше по някаква крайбрежна алея, но по-скоро разни пристанища, а не толкова за разходки. Имаше бездомници... не беше приятен район.  Много се измокрихме, а още не бяхме стигнали до музея, който искахме да посетим- на археологията. Отчаяхме се и тогава видяхме музей на илюзиите. Билетът беше около 45 евро за семейство. Децата се забавляваха, ние също. Около 40 мин. го разглеждахме, поизсушихме се. Като излизахме точно започнаха да идват много хора, напълни се.
Купихме си вода за кораба, т.к. там имаше вода, но по 4 евро бутилката. На закуска, обяд и следобедна закуска имаше чашки, от които си наливахме, но ни трябваше и вода за стаята.
На връщане хванахме шатъла веднага, без чакане. Спря ни пак така, на около километър от кораба. Дъждът се засили и задуха вятър. Съвсем се намокрихме. Като стигнахме имаше огромна опашка за проверките, едвам устискахме, едвам се държахме на крака. До последно се чудихме на опашката дали ще ти накарат да хвърлим водата, но слава Богу не ни накараха.
Тази нощ също имаше вълнение.

През нощта вятърът стихна, също и вълните. Барселона ни посрещна със слънце, но беше хладно.
Излязохме от кораба и на пристанището, до терминала, имаше таксита- за 18-25 евро до различни места- пишеше до къде колко струва, а имаше и градски шатъл. Цената за шатъла беше 5 евро за 2 посоки, 3- за една посока. Нямаше график, постоянно имаше автобуси, качихме се веднага. За 15 мин ни закара в града, до статуята на Колумб, което си беше идеален старт.

Бях забравила разпечатаните карти в колата, затова трябваше да караме по спомени и по картата на телефона (която пускахме по за малко, а и тел. Се изтощи скоро)
До мястото, на което ни спря шатъла, имаше музей с някакви стари и нови лодки и кораби. Не влязохме, доста още ходене ни чакаше. За другия път ще остане
Минахме покрай статуята на Колумб. В района течаха ремонтни работи, имаше майстори и прегради, така че бързичко преминахе и стигнахме до Ла Рамбла.
Улица широка, с хубави сгради, пешеходна. Доста туристи и заведения. Скоро отляво видяхме нещо интересно- пазара Ла Бокерия.
Оказа се доста интересен. Беше много натоварено, страшно много хора. Различни сергии- подправки, месо, бонбони, сладоледи… какво ли още не! Взехме си два сладоледа от плодове (сорбе, но на клечка), за малкото дете- много бонбони тип“Харибо“ във всевъзможни интересни форми и цветове, а пък голямото дете - един сос Срирача. Гледал преди време по тв, мечтаел да опита такъв сос.
По Ла Рамбла стигнахме до площад Каталуня, който не беше особено интересен за нас. От там свихме надясно и по разни улички, или по-скоро булеварди, пеша стигнахме до Саграда Фамилия.
Беше красива и величествена, имаше страшно много туристи.
Купихме няколко ключодържателя и магнита само по 1 евро- продаваха се от улични търговци върху чаршафи на земята. Това бяха най-евтините сувенири от всички места.
След доста снимки и половин час обикаляне, тръгнахме наобратно, като трябваше да влезем в Готическия квартал от някъде и да вървим към пристанището и автобусната спирка.
По пътя детето си взе някакъв хрупкав дълъг сандвич с колбас, много вкусен каза че е, около 3-4 евро беше от нетуристическо място.
Латинският квартал се оказа много интересен, имаше страхотни останки от римски сгради на всеки ъгъл, те бяха вплетени по уникален начин със средата. Уличките се преливаха една в друга, беше истински лабиринт. Разходихме се, насладихме се, но децата, особено малкото, бяха вече много изморени. Стигнахме до спирката и видяхме фуникуляра, който вървеше над пристанището и стигаше до хълма Монтжуик, в чието подножие бяхме и ние. Още едно съкровище на този красив град.
Прибрахме се съвсем бързо и безпроблемно със същия автобус, който ни спря точно до терминала. Въпреки дългата разходка из града, заради уредения транспорт всичко беше супер приятно и нямаше излишно ходене. Прибрахме се щастливи и приятно уморени.

От Барселона ще запомня- красивите величествени сгради. Зная, че много се обсъжда Гауди и неговата архитектура, но да си призная, за мен всички сгради на центъра бяха в този стил- красиви парапети, орнаменти, колони и т.н. Така че за мен този град имаше наистина запомняща се архитектура.
Саграда Фамилия ми хареса, но очаквах повече. Много по-малка е от очакваното, а и е сбутана някак си между сградите… не бях особено същисана.
Готическия квартал и Ла Бокерия- пазара, много ми харесаха. Това са местата, които искам пак да посетя и да отделя отново време. В Готческия квартал имаше разни музеи и катедрали, до които не стигнахме, така че имаме още местенца за другия круиз
Транспортът беше супер уреден- шатълът беше до терминала, нямаше излишно ходене и умора, автобусите се редяха един след друг и не се чакаше. Много са се постарали да е удобно за туристите, турист-френдли град беше.

В Палма де Майорка беше слънчево, но малко по-хладно, отколкото в Барселона.
Тръгнахме от кораба около 9ч.
Имаше пътечка, която да ни изведе от пристанището и да отидем до автобуса.
Обаче се оказа, че на спирката на автобуса, който е само 1 линия, има чакащи около над 100 човека, дошли преди нас. Чакахме около 15 минути, обаче когато дойде автобуса се оказа, че има една група с италианоговорещи, които имаха двама гидове- мъж и жена. Тези двамата преградиха входа на автобуса, който беше отворил само предната врата и започна една бааавна продажба на билети, билетите ги продаваше шофьора. Допуснаха само хора от своята група. Ние решихме, че нямаме шанс. Тръгнахме пеша.
Съвет- ако има желание да се ползва този автобус, да се излезе в по-ранен час от кораба, а на самата спирка да се чака "на опашка" според момента на заставане- очевидно водачите на групи следяха кой кога е дошъл и дебнеха да няма някой, който да пререди другите.
Пътят от пристанището към града беше отличен, с хубави тротоари, нямаше много движение, ходехме покрай морето, по една панорамна алея. За  около 15 минути стигнахме до периферията на града, до някакъв мол. Имаше спирки с повече линии, така че решихме да се качим на автобус от там.
Качихме се, но се оказа, че не ни стигат парите за билети. Имахме 50 евро на цяло, а билетите бяха 8 евро. Не можеше да ни върне ресто, обаче събрахме 7.80 от монети и шофьорът ни пусна, съжали ни явно.
Съвет- при качване в градски транспорт да се носят дребни суми!
На телефона гледахме къде да слезем. Слязохме на центъра.
Разходихме се из него, имаше много улички пешеходни, имаше красиви сгради, разни катедрали, улични музиканти… За съжаление и доста места с ремонти и преграждения, та част от чара се губеше. Беше доста тропическа растителността- палми, фикуси, усещаше се топлия климат.
Разходихме се около 3-4 часа общо и после се качихме на автобуса за пристанището, но от съвсем друго място, на другия край на центъра, не сме се връщали на началната спирка.
Не бих казала, че в това място имаше нещо, което да ме впечатли особено. Нямаше някаква конкретна много известна забележитеност. Чисто, зелено, спокойно, много хора, стари поддържани сгради… за приятна разходка хубаво, но не „уау“.

Денят на море беше много слънчев и спокоен. На кораба бяха се постарали да впрегнат целия персонал в атрактивни забавления, така че да има за всекиго по нещо и хората да не скучаят. Децата прекараха част от времето на пързалките, част- на басейна. Имаше и време за детски клуб, за разходки по палубата, за слънчеви бани… беше прекрасно и спокойно!

Чаках Палермо с голямо нетърпение, това е един от градовете, които съм мечтала да посетя от много отдавна!
Когато слязохме от кораба, първото, което направи много лошо впечатление, беше тълпата от хора, които предлагаха превоз и туристически обиколки. Направо беше страшно! Не можеше да минем покрай тях! Стотици! Викащи, пречещи… Едвам се измъкнахме от пристанището! Ние с мъжа ми не обичаме да ни возят като куфари, обичаме да разгледаме, да походим, да усетим градовете, и когато можем- избягваме всякакъв транспорт в самите населени места, или пък ползваме обикновен, местен транспорт, така че не ни интересуваха туристически автобуси и таксита.
Оказа се, че сме на съвсем пешеходно разстояние от града и от историческата му част.
Само че ние имахме една по-специална цел- Катакомбите на капуцините, които са далече от центъра.
Дълго се чудехме дали да ходим там, заради децата. В крайна сметка, след като бяхме обсъдили всички семейно какво представлява това място, решихме да отидем всички.
И така, от круизния терминал влязохме в града и започнахме да издирваме транспорта за катакомбите. Бях забравила още в колата разпечатаната карта на транспорта, което усложни нещата.
Намерихме една спирка, но после трябваше да решим въпроса с билетите. Където и да питахме някого за нещо, никой не говореше английски. Бяха любезни хората, но нещо не ни се получаваше.
Намерихме с помощта на един човек будка за билети и едно момче, което говореше английски. Купихме билети за трима, по 2 билета. До 12г. безплатно пътуват, иначе по 1.50 евро е билетът.
После трябваше да намерим спирката., защото се оказа, че друга спирка трябва и друг номер автобус. На картата на тел. Имаше грешка, маршрутът на автобуса беше променен и имаше някакви преграждения там, където тр. Да е спирка. Отидохме на следващата. Беше странна еднопосочна и тясна улица, само табела показнаше, че минава автобус. Чакахме доста. После стана ясно, че движенитео в града е лудо, на никой не му пука, че ще му отнесат огледалото, или че той ще отнесе огледало, спират както искат, карат както и когато искат. Пълен хаос!
Дойде автобуса. Оказа се стар, раздрънкан и гаден. Валидирахме билетите в едни машинки. Пишеше, че се пътува 90 минути, но не стана ясно дали с прекачване. Затова на връщане не рискувахме и ползвахме вторите билети.
Всъщност се оказа, че спирките са на малко разстояние, и спокойно е можело и даже пеша да стигнем. Разстоянитео да е било около 2 километра.
Като слязохме трябваше да минем през неприятен район със стени от двете страни и без тротоар. Прашно, мръсно и опасно.
Там имаше вече хора, идваха и таксита и автобуси. Бях горда, че стигнахме с гр. Транспорт за толкова малко време и пари 😉
Купихме билети за вход по 5 евро, за малкото дете на 6г. безплатно, и влязохме.
Беше много впечатляващо и децата бяха много респектирани. Не се стреснаха и не плакаха. Държаха се геройски!
На излизане взехме 2 картички и 1 кутийка- сувенир, и решихме да се върнем с друг автобус, не ни се минаваше пак покрай стените.
Отидохме на другата спирка и там чакахме около 20 минути. Пак ни направи впечатление колко мръсно е занемарено е всичко наоколо.
Качихме се и много бързо стигнахме до центъра- историческата част. Слязохме и започнахме пешеходната разходка.
Минахме през една градинка и видяхме будка с някакви сандвичи. Едно момче пред мен си купи и аз реших да пробвам същото.
Сандвичът беше нещо, което не бях виждала преди, стори ми се интересно. Беше едно хлебче за бургер, върху което слагат някакво месо, варено и нарязано на тънко, което месо го гребат от едни големи казани, и после върху сандвича слагат и моцарела настъргана.
Оказа се, че вареното месо е свински бял дроб, а вкусът му е кошмарен! Сандвичът отиде в боклука, но пък видях и опитах нещо ново! Всъщност после видяхме още на 2-3 места такива сандвичи, като пишеше „street food“- явно беше някакъв местен специалитет, което ме учуди, защото не бях чувала за подобно нещо. Очакваните от мен каноли пък не ги видяхме никъде. Доста ни изненада това, което видяхме за храната. И ни уплаши, никой не посмя да рискува с нищо вече, единодушно решихме, че ще се храним на кораба.
Видяхме катедралата на Палермо, която беше удивително красива! Тръгнахме да търсим и други забележителности, като в един момент попаднахме в един район с някакви много тесни улички, провесено пране навсякъде, разни съмнителни хора… Заобиколихме го и минахме по големия булвард. Обаче и там беше доста съмнително, не се чувствах в безопасност.
Видяхме Театро Масимо отвън, много народ имаше, нещо като място за срещи за тинейджъри беше там. Красива стара сграда. Но иначе градът беше ни изтощил и омръзнал, така че се върнахме на кораба.

Ще запомня Палермо с неговата мръсотия, износеност, фрапираща неуреденост (например спирки на гр.тр., които отдавна са закрити, все още си стоят в регистрите и картите). Ще запомня усещането, че беше като гето, цигански квартал- дори и по центъра много мръсно, потрошени пейки, неподдържани сгради. Разни съмнителни хора те наблюдават и чувството не е приятно. Ще запомня странния сандвич. Ще запомня катакомбите. Хората, които чакаха на пристанището и шумно и нахално предлагаха услугите си.
Истината е, че се чувствах много повече в Африка, отколкото в Европа. Беше в рязък контраст с това, което видяхме на всички останали места. Сякаш хората от Палермо не бяха тези горди италианци, които имат самочувствието, че тяхната държава е древна, красива, мечтана дестинация за милиони хора ежегодно. Тълпите с досадни шофьори ме накараха да си мисля, че има много голяма бедност и безработица. В същото време хората, които попитахме за посока или друго, бяха мили и нормални. Но по улиците пък имаше разни изглеждащи много криминално. Със сигурност това е единственият град в чужбина, в който съм се почувствала като някакъв обект на прицел и не ми е било спокойно. Не съм имала никакви предразсъдъци преди това, даже точно обратното. Палермо ме изненада неприятно. Бих се върнала, но все пак вече ще знам, че градът е различен от местата, на които сме били до тогава.

На 08.03 трябваше да сме до Рим с влака. За съжаление имаше транспортна стачка- както на междуградски влакове/автобуси, така и на градски.
Отказахме се да ходим изобщо. Ако бяхме ангажирали шатъл от круиза, или пък екскурзия, цената щеше да е между 160 и 400 евро, което не не се струваше разумно за един ден в тичане.
Затова решихме да разгледаме Чивитавекия.
На порта имаше шатъл, но аз бях чела, че ходенето не е много.
Така се и оказа. Ходенето беше около 15 минути, и макар че духаше доста, не беше неприятно. Нямаше наклон, хубав път. Стига се до една крепост. После влязохме в самия град. Малко градче. Малка пешеходна улица, поне ние не видяхме повече от пешеходната зона. Влязохме в няколко магазина и аптеки, като впечатление ми направи, че всичко е много скъпо. Големият син гледаше разни парфюми, които ми се сториха с по-високи цени от другите парфюмерии. Шатълът също беше неоправдано скъп. За сравнение- в Барселона двупосочен шатъл за около 6-7 км- 5 евро, в Марсилия- безплатен, в Палма де майорка- билет за автобус- 2 евро в Палермо- билети за гр.транспорт по 1.50 евро. Тук беше 6 евро в една посока, като маршрутът от порта до железопътната гара е около 2 км. Говоря за шатълите от самите градове, от круиза също има, но цените са още по-високи.
Разгледахме пазара, имаше и дрехи, и храни. Беше малък пазар, нищо особено нямаше.
Влязохме в археологическия музей, който беше много малък, може би най- малкия, в който съм била. Имаше интересни експонати- например, имаше аромати, които наподобяват парфюми от древните римляни, етруските и др. Такова нещо не съм виждала на друго място. Билет- 3 евро за възрастен, двете деца- на 6 и 14- безплатно, за мен, заради празника- също безплатно. Така че платихме само за мъжа ми билет.
Малко градче, прекрасна беше крайбрежната зона и алея, с много зеленина, статуи, детски площадки.
Сигурно имаше и още какво да се види, но ние имахме затруднения с интернета и нямаше как да проучваме по-обстойно забележителностите. Пък и след разочарованието, че няма да отидем в Рим, другото ни се струваше скучно. Може би вече имаше и някаква умора и пресищане с вълнения.
Пошматкахме се 2-3 часа и се върнахме на кораба.

Все още не ми беше ясно какво се прави на тръггване от кораба, а то предстоеше утре. Затова отделих време в този ден, за да проуча. Предния ден бях питала, но нещо господинът не ме разбра добре и не ми обясни разбираемо.
Сега пак пробвах и се оказа, че  багажът ни трябва да е изнесен пред вратата на каютата до 1ч. през нощта. Кофти работа, добре че попитах. Никой нищо не ми беше казал преди това.
Стаите трябваше да се освободят до 8 сутринта. Също неприятно, но това са правилата.
Така че в този ден отделих време за пренареждане на багажа, като оставих няколко неща- четки за зъби, пижами, които на сутринта за сложим в едно от малките сакчета и да носим с нас като ръчен багаж.
За куфарите трябваше да ни дадат едни стикери, на които да пише номера на стаята. Едните стикери ни ги разпечати жената на регистратурата, когато бях отишла да разпитам, а още едни такива стикери ни донесе чистачката, но чак вечерта в 9ч.

Станахме рано и освободихме стаята. В 8 бяхме излезли. Можеше да си оставим багажа без никакъв проблем и опашки на едно място, за да не го носим с нас на закуската. В нас бяха останали малкия сак с тоалетните принадлежности и пижамите, но и всички якета- доста си стана.
Закуската си беше нормална, нямаше препиряне да си ходим.
Всъщност слизането беше доста добре организирано. На всяка стая от кораба беше  даден определен цвят за слизането. Ние бяхме лилав. В деня на слизането на всички екрани в кораба- и в каютите, и в общите части, се прожектираше кой цвят в колко ч. трябва да бъде на конкретно място в кораба, за да слезе от него.
Ние бяхме в 10.15 в едно заведение на дек 6. Така нямаше особено струпване на хора, всяка група беше с отделен час и място.
Ножчето на мъжа ми го върнаха веднага след слизането от кораба. На една масичка на пътечката, по която вървяхме към порта, чакаха служители и връщаха събрани вещи. Нямаше как да ги пропуснеш.
На порта също беше лесно. Багажите стояха в една голяма зала, заградени с ленти и имаше табелки със съответния цвят, който ти е даден за слизане. Лесно се ориентирахме. Колата- връщаха ключовете на едно гише с огромна табела, след представяне на бележката от паркинга. Стана бързо и безпроблемно.

В този ден щяхме да пътуваме до Венеция, да спим там и да разгледаме града на другия ден.
През по-голяма част от пътя валя силно. Около Верона спря. Решихме да се разходим до езерото Гарда. Отидохме в Сирмионе. Беше слънчево и топло. Хапнахме сладоледи, насладихме са на патиците. Разходката беше чудесна.
По 2.50 евро на час на паркинга.
Вечерта спахме в Местре.

През нощта валеше силно. Сутринта си навихме часовниците около 7ч, с идеята да се оправим набързо и да ходим към Венеция. Само че цяла сутрин валеше. Отказахме се от идеята. След голямото мокрене в Марсилия не искахме отново да се случва.
Затова решихме да тръгнем и да видим Венеция поне отстрани.
Отидохме с колата до Пунта Сабиони. Не успяхме да видим много, но поне се разходихме още малко.
После тръгнахме към Загреб, където имахме платена нощувка. През повечето от пътя валеше. Бяхме в района на Любляна около 13ч., когато дъждът спря. Само че на нас вече не ни се занимаваше с разходки, още повече, че в Загреб квартирата беше много далеч от центъра.
Затова спонтанно взехме решението да пропуснем последната нощувка и да се приберем.
Пътувахме ужасно много време, много повече, отколкото даваше на навигацията. Прибрахме се във Враца около 2.30 през нощта, изкъпахме се и легнахме към 3.

Качване- първи ден
На отиване спряхме на паркинга на круизния терминал. Нямахме запазени места и ни скастриха, обясниха, че трябва резервация. Струваше 91 евро. Взеха колата с ключовете, те я паркираха.
Като оставихме багажа ни написаха една бележка с номер. Това беше нашият номер за чекиране.
Когато отидохме на терминала, на екраните се прожектираха номерата за чекиране. Доста бавно ставаше, около 15 минути държеше на 1 номер. Ние чакахме към час и нещо, преди да дойде номер 15. Имаше диванчета, имаше заведения с кафе и леки закуски, цените бяха съвсем нормални- кафето около 2 евро.
Показахме разпечатаните билети, снимаха ни и после ни пратиха на рамка за проверка. Там ни дадоха картите, провериха ни и се качихме на кораба.
Слизане-
И при качването, и при слизането на пристанищата за деня, ни проверяваха картите за кораба с едни устройства, като гледаха и снимките и датите. Беше досадно, най-вече на качване- на поне 4-5 места ни проверяваха. Като се добави и проверката на багажа през рамките, направо беше голяма разправия. Буквално от началото на паркингите на терминала проверяваха, не допускаха хора близо до терминала, ако нямат карта.
Слизането в последния ден- за него нямаше никъде информация. Ако не бях ходила да питам няколко пъти, за да сглобя цялата картинка, щях да объркам нещо. Не, че нямаше да си тръгнем от кораба, но примерно нямаше да оставим багажа пред стаите в 1 през нощта, и на другия ден щяхме да се чудим какво да правим с куфарите. Конкретно за това организацията и информирането на клиентите им куцаше.
Хранене-
на картата пишеше в кой ресторант и на коя маса, от колко ч. е вечерята. Другите хранения бяха по избор на всеки в кой ресторант за бъде- за закуска, обяд и следобедна.
Имаше 6-7 ресторанта, часовете малко се разминаваха, например някои работеха за обяд до 15ч., а други- до 14. Това беше много удобно, защото в два от дните се прибрахме около 14ч. и ползвахме късните ресторанти за обяд.
Вечерният ресторант можеше и да се смени, на входа на всеки ресторант имаше гише с оберкелнер, който приемаше заявки и намираше места за хората, които искат да се нахранят. На нас не ни се чакаше и не сменяхме ресторанта. Нашият беше средиземноморски, но с гурме блюда. Имаше и италиански с пици и други, но така и не опитахме. Имаше ресторант за семейства с деца до 6г., влизаше се с чекиране на картата на детето. Беше на дек 16, с най-хубавата гледка.
Имаше и платени ресторанти, не сме ходили, освен на Нутела бар, където децата ядоха палачинка и гофрета, те струваха по около 4-5 евро. Кафето беше 2.20- еспресо.  
На борда- Имаше всякакви услуги и забавления. Имаше спортни занимания на дек 16, имаше детски клуб за различни възрасти, имаше разкрасителни процедури, фитнес, басейни, водни пързалки, барове, магазини, какво ли не. Всичко работеше, само едно заведение за китайски храни на последния етаж не работеше. За тинейджърите имаше разни предизвикателства, като търсене на съкровища на борда.
Персонал-
Персоналът беше любезен и отзивчив. Тези служители, които имаха задължения, свързани с постоянни контакти с клиентите, бяха италианци, можеше да контактуват на английски, италиански, френски и испански. Не чух никъде немска реч, нямаше германция явно на кораба.
Персонълат в ресторантите и почистващите служители бяха от Индия и изобщо- от Азия. С тях се говореше трудно, на развален английски.
На борда, а и по време на разходките извън кораба, ми беше полезно, че зная мъничко италиански. Определено английският език не е панацея и само с него трудно човек би се оправил, но без него- няма как.
Каюта-
Каютата беше малка, но много добре премислена и нищо не липсваше. Беше чисто, имаше двойно удобно легло, както и две доп. Легла. Едното падаше от тавана, под него- разтегаемо диванче. Имаше телевизор, банята беше малка, но практична, имаше и стъклена стена, през която да гледаш към стаята.
Каютата ни беше без отваряем прозорец, но климатизацията беше отлична и не се задържаше влага, нито пък се усещаше неприятна миризма на застоял въздух. Климатикът работеше и на топло, и на студено много добре.
Прозорецът беше чист. На пристанищата видяхме как мият прозорците отвън със силна струя вода.
Бяхме на дек/етаж 4, близо до водата,  и това ни допадна. Пак бих избрала нисък етаж, хареса ми, че не клати толкова, а и сме далече от шума на баровете и ресторантите. Нощем се виждаха вълните съвсем близо до нас, красота беше. Нямаше шум от двигателите, бяхме на хубаво място.
Каютите без никакъв прозорец бяха по-големи от нашата. Другите каюти, с тераса, не сме ги виждали.
Всеки ден на вратата на стаята или вътре ни даваха вестник за следващия ден, в който пишеше в кои ресторанти можем да закусим, обядваме и вечеряме, на кой дек са и часовете, в които работят. Във вестника пишеше малко за пристанището, на което ще бъдем, за това колко струва шатъла на круиза, за това какви забележителности можем да посетим. Пишеше в колко часа акустираме сутринта, в колко отплаваме и в колко ч. всички тр. да са на борда. В деня на море имаше подробна информация за забавленията в този ден по възрасти и интереси.
Чистене каюта-
чистеха добре, но досаждаха. Влизаха при поставена бележка да не се влиза. Правихме забележка, но не помогна. Накрая пуснахме оплакване, нищо не помогна по време на престоя.
Пране-
Прането беше много скъпо, според мен. 6-7 евро за едни дънки, пак толкова за блузон. Тениските бяха по 2.50.
Ставаше от днес за утре, а бързата услуга струваше 7.50 за цялото пране. Прахме няколко пъти, но ако знаех тези цени, определено щях да нося повече дрехи, за да не се налага да пера.
В банята имаше въженце за простиране на малко неща, така че може да си изпере бельо, чорапи (както и правех), и да се прострат мокри бански.