Имам аз една мечта, да видя втората черта ! ~бебеправене 424~

Момичета включвам се да ви дам кураж, знам колко е трудно. Вярвайте ще стане, не го казвам защото вече съм бременна на нас ни отне 2 години и повече. За споделянето вие си преценяте пред кого да кажете. Знаете някои ще ви разберат други не. Само човек, който не минава този път не знае какво е.
Напоследък бабата на ММ все пита ама какво става с вас, ходите само по изследвания, защото не сме и казали все още за бебето поради лични причини. И се чувствам мега неудобно вече защото тя помни кога беше аборта и едва ли не дава зор вече..
Помня кои от вас са тук с години 😘, но ви стискам палци 2402, Шанталчето, Кактус, Файона.
Кураж и сили.🩷🩷🩷

Да, ето при нас по спермограма отлично всичко, но при инвитрото ембриолога е видял неща в сперматозоидите които явно не са били видими преди и съм сигурна, че това е от цигарите

След като дойде детето това с контрола е още по-трудно, казвам го като друг човек дето обича да му е под контрол всичко
Отдавана бях правила една фертилити йога (от ютуб) и там водещата каза, като за свързване с женската енергия, че трябва да оставим да се случи, да приемем да забременеем, а не ние да го направим ...

По отношение на цигарите, да си изкажа моето мнение...
Аз и ММ бяхме изключително големи пушачи, ММ взе решението да го спре и вече смело мога да твърдя че след 2 месеца ще прави 1 година. Няма кой знае какви промени в спермограмата , но това по никакъв начин не го кара да ги почне отново , естествено понатрупа малко килца но не е кой знае какво , стремим се и към по здравословно хранене ...
Аз преди да реша да ги спра , това е лично при мен ...в продължение на месеци нямах овулация имах редовен цикъл, но овулация никаква. След като взех решението да ги спра, някой път си позволявам цигара на два-три дни , но от тогава абсолютно всеки месец си имам овулация, даже левия ми яйчник е от мързеливите, но в последните 2-3 месеца ми работят и двата 😳 имах проблем и с приема на вода , не пиех въобще но и това съм коригирала 2 литра се старая да ги приемам , колкото и насила да е понякога.
Твърдо смятам , че това се дължи именно на тези няколко промени , да все още налице няма резултат (бременност-успешна) но определено смятам, че сме на прав път 😇🙏

Аз не пуша и съм няр. Всичките ми близки приятелки, които пушат забременяха бързо. Някои пушиха цяла бременност. Децата им се родиха здрави, моето се роди с всм. Такъв е живота - не гледайте другите! Не мислете кой как какво, гледайте само себе си

Здравейте, момичета! Не съм писала от няколко теми/месеца. Имах нужда от почивка, не от вас, а като цяло, да не го мисля толкова. Ходих на психолог известно време и твърдо заявявам, че има голям ефект. Чувствам се много по-добре и не съм плакала от 2 месеца (преди това плачех през 2 дни). Вече минаха две години опити, ходихме пак на лекар, препоръчаха ни инсе и решихме след НГ да съберем смелост и да действаме с процедурата. Това е общо взето при нас. Не ни помогнаха за съжаление нито почивки, нито отпуски, нито тестове за ОВУ, здравословно хранене. Само мисля преди процедурата да пусна един Вит.Д, защото ако пак съм с дефицит, няма смисъл да се тормозим за сега 🙂

Влизах няколко пъти, четях ви отгоре, отгоре. От началните постове в темата виждах, че във всяка предходна тема е имало поне по една бременна щастливка (Честито на всички!) и това ме зареждаше, че и моят и вашият ред ще дойде!
Не съм спряла да ви мисля и да ви стискам палци! Вие сте много силни момичета! Нека предстоящите празници ви донесат най-желаният подарък! 🩷💙

Колко време правите пауза от добавките?

Около мен колко хора забременяха от раз, хич да не говоря.... и на ММ един приятел се запозна с едно момиче и няма един месец, тя вече беше бременна, познавам много такива двойки, и такива които употребяват наркотици и си имат здраво детеце. Просто вече спрях да ги гледам и да ги мисля, и да се натоварвам излишно. Преди много мислих и се ядосвах, но някак си свикнах❤
Сега събирам сили за инсеминация и инвитро, но МЦ закъснява и ме подлудява, пуснах кръвен тест и е отрицателен. Нямам търпение да започнем!

От известно време бих казала, че почти всичките ми приятелки (а те не са много) са тук от форума. С някои от тях се знаем лично, с други само онлайн. След миседа в 18 г.с., всички мои близки и приятели не говорят с мен на тема бебе и дори ме отбягват (не че аз искам да говоря, така ми е по-добре да не ме занимават). Най-добрата ми тогава приятелка, вече не я смятам за такава, дори не ме попита как съм. Просто да попита как съм!! Било я страх и не знаела как да реагира. Вече с нея нямам общи теми, няма да ме разбере.  Имам само една приятелка, с която заедно тръгнахме по пътя на инвитрото, тя вече си има дечица и беше единствената, която ме изслушваше и ми помагаше, а мен дори ме беше страх да й кажа, защото й предстоеше раждане и се притеснявах да не й стане нещо. Обаче тя  застана твърдо зад мен и ме подкрепи. Каза ми " вярвай, щом веднъж си била напът да станеш майка, ще стане майка. Кога, Господ решава, но ще стане". Имам и още една приятелка, при нея пък е трудно самото износване, но се подкрепяме във всеки един момент и етап. Даже бих казала, че когато бях изгубила пътя и вярата, тя вярваше в мен и ми казваше " ще стане, вярвай", въпреки че аз самата бях обезверена. И факт, хората в България не говорят за проблемите с трудното забременяване, защото ги е страх да не бъдат съдени и сочени от хора, които освен да клюкарстват нямат друга работа.
И понеже аз съм от няколко години в темите, помня няколко момичета, които имаха големи мъки да забременеят. Даже мисля, че около 10 години им беше отнело да забременеят и то с инвитро. Евала, че не са се отказали. И онзи ден видях, че едната е родила, а на другата скоро и предстои. Същите момичета, които плачеха от мъка и не знаеха дали някога ще станат майки, сега държат децата си в ръце. Надежда винаги има!

salsera , "приятели" много, много няма. И аз съм се убедила, че хората , на които можеш да разчиташ се броят на едната ръка.. и въпреки всичко, понякога пак очакванията ми са по-големи , а разочарованията още повече!😐

Някой да ги е ползвал?... в първите дни ,когато разбрах , че съм бременна АГ ми ги предписа

Не са лоши, но не са подходящи при хора с неусвояване на Б групата.

Не знам дали си втълпявам, ама на 3тия ден ми ги дадоха, пих ги на обяд и следобяда почнаха адски болки, после кървене и така....
Та затова попитах.. всичко е възможно знам ли....

Той процесът е стартирал няколко дни по-рано, чисто биологично за 2-3 часа още са тепърва в тънките черва к се усвояват витамините. Обилно кървене при МЦ и аборт е процес свързан със спада на прогестерона (изключая отлепвания) и според нивата на хормоните може да е започнал ден или седмица-две по-рано.

Хубаво е, че има ходещи енциклопедии като теб😃, а и не само. Тук в групата от всеки можеш да научиш по нещо

Абсолютно вярно е, че в България трудното забременяване или износване е тема табу. Когато се говори за това, често се говори със съжаление, особено от страна на по-възрастните хора - след като не можеш да забременееш едва ли не си дефектна (обикновено жената, нали), и разпилей прах - къде ходи и се мая досега, а не забременя. Тоест, заслужаваш си съдбата.


Откакто го вървим тоя път, две години и половина почти, се оказа, че далеч не сме единствените в нашата компания, които изпитват затруднения. Дълги години невъзможност за забременяване, аборти, преждевременни раждания, излишни и ненужни интервенции, грешни препоръки и лечения - оказа се, че доста близките ни приятели (а те не са много) са минали през това. За щастие - повечето с успешни развръзки. Да, има и хора, забременели от раз, но поне край мен не е правилото.

Също така, друго интересно наблюдение е, че докато тази тема е някакво табу при жените, при мъжете е сто пъти по-зле. Те си нямат (доколкото ми е известно) дори такава онлайн форма на подкрепа и споделяне, и повярвайте, това тежи много. Подтикнах ММ, който яко се беше сдухал, да говори за това с брат си, който е минал през сходни трудности с жена си. След това ММ сподели, че е осъзнал колко му е липсвало да сподели на някого за това, и че му е поолекнало. Нашият кумец също е в такава ситуация и сподели на ММ, без да знае, че сме от един лагер (може би 4-ма човека знаят, че опитваме). И също прие с облекчение, че намира разбиращо ухо. Та много е сложно това със споделянето, разбирането и подкрепата, но поне за себе си съм решила, след надявам се успешния финал на пътуването, да говоря открито за това, за да дам своя принос да се намали стигматизирането.