Великобритания - тема 96 ПредКоледна, Коледна и....След Коледна

В къщи трима искаме котка, но отпорът на 4-ят е толкова силен, че работата е или котката, или той.

dejie, няма нещо, което да не може тази машина😂Заменя ми стотиците материали за картички, например-реже, прегъва, рисува, прави 3Д картинки. Отделно може да реже всякакъв материал до 2.5мм включително дърво. Аз ще я ползвам за кожа за етикетите за плетките, защото ми писна да плащам £6+доставка за 8 етикета, които чакам по над 2 седмици да дойдат. Гравира - и това ще ползвам. Работи с фолио - ще ми реши проблема с на децата изискванията за дрехи. Щерката си е приготвила три дюс панталона да ѝ лепна paw patrol 😂Съответно вече аз ще си правя етикетите за училище за всичко. Ще си надпиша и бурканите в кухнята.

Първият проект, който съм си наумила обаче, е кожен ключодържател за китка с лика на вече покойното куче на съседите. И от филц ще правя тоалети на елфите декември.
Кройки също прави и направо реже плат.

Нямаш ограничения. Само желание и идеи ти трябват.

DD, а малката ще получи микрископ от белобрадия. Такъв джобен да се гъзи над буболечките из двора. Твоят гледа в небето, моята - в земята 😂

И моят беше така, накрая взехме. Отначало само я преследваше и дисциплинираше, съответно тя го заобикаляше с респект. Но с годините омекна. Точно снощи тя беше легнала на него, докато гледаше филм и той не смееше да мръдне да си вземе дистанционното, да не би да й развали комфорта. Но уговорката ние да си я гледаме и да не го занимаваме него,  си остана и периодично ни напомня 😉

Pampers, звучи много интересно тази машина! Няма да ходя да я гледам, че да не ми се прииска

И у нас беше така с котките, ама сега чакаме трета (и финална) от приют. Даже грижите поема мъжът ми рано сутрин - не от желание, ама той става първи и котките смятат, че 4 сутринта е чудесно време за първа закуска

Аз съм женена за чичо Скрудж😂Докато сина не почне работа и не си финансира сам всички разходи по животното, няма шанс да се съгласи. За него това е още едно гърло за хранене и тея пари (от семейния бюджет) може да се вложат в нещо по-смислено😂
Ако му я натресем, безмълвно ще се изнесе, без да преувеличавам. При него е въпрос на принципи. Иначе обича животни и е отраснал с такива.

Бу, недей! Голяма зарибявка е. Всички персонализирани неща, които се продават, с нея ги правят😂Накрая и бизнес ще искаш да отвориш. По-добре си стой невежа.

Pampers, аз така подлъгах моят, колко евтино е да осиновим заек и че не живеели повече от 4-5 години 😁 Та като започнахме от къщичката му на двора, после укрепване на оградата, за да не може да избяга, защото редовно го пускахме да си тича и пасе трева в двора, та стигнем до сметките за ветеринар след 7мата му година, когато започна да има проблем с венците и слъзните канали. Само здрасти на вета да кажем ни струваше около 100на паунда. После се продължава с антибиотични капки и кремове, промиване на слъзни канали... Нямаме заек вече, но мъжът и до ден днешен ми напомня, как съм му казала, че заека няма да струва нищо, ако го осиновим 😁 Котката успяхме да я вземем преди да започнат редовните посещения при вета със заека. Съответно всички разходи за домашните любимци минават през мен, защото ако мъжът види сумите и щеше да им намери осиновител. Само веднъж го помолих да заведе заека на вет, защото не можех и баш тогава, за лош късмет, се паднал при друга ветеринарка, нашата си го знаеше от малък и онази му беше дала опции операция за няколко хиляди паунда или евтаназия 🤪 От тогава повече на ветеринар го моля да помага само за рутинни неща, когато сметката е платена предварително 😁

Грам не отчитат психологичния фактор тея мъже. 😂 Така добре ще им се отрази и на децата, и на мен като съм по цял ден у дома. Следя една местна група и само си харесвам някоя пухкава топка. Със сина искаме чисто черно като дяволче.

Аз от малка винаги съм имала котки, всички взети от улицата. Почти не помня период в живота си без котка. Доскоро имахме две, но едната почина миналата година от старост 😒. Много я обичах и много ми липсва.
Преместихме се посред пандемия и брекзит и в онзи момент не позволяваха превозването на животни в самолет, така че се наложи да наемем фирма да отиде от Англия до България да вземе котките и да ги докара. Излезе доста солено, но и дума не е ставало да ги оставим. За щастие мъжът ми обича животни, макар че иска куче повече. Аз обичам всякакви животни, но ми се вижда много по-сложно гледането на куче.
Дано успеете да ги убедите тия инатести мъже. Трябва им просто малко да поживеят с котка, за да им влезе под кожата ♥️. Според мен е страхотно за децата да израснат с животно, а и котката придава един уют на дома.

Това е красавицата ми, която беше неотлъчно до мен повече от 16 години:

Това са нашите Старчета - Кеноби и Лъки. Моят мъж преди 11 години накрая се съгласи да осиновим Лъки, не го искаше изобщо, сега са неразделни - това е Дорестият Лъки, разбираш ли, а преди може би 7-8 години пак така не искаше, прибрахме бездомничето Кеноби на Бъдни вечер. Сега си живеят живота в Англия:)
Когато живеехме в апартамент в София, не излизаха, но тук в къщата ги пускаме да излизат и много се радват, но всеки път ми е притеснено..

И аз цял живот котки съм гледала и прибирала от улицата, въпреки че и кучета сме имали, но кучетата някак малко втора ръка, не, че не са били обичани и обгрижвани - котка да си у нас, беше лафът на приятелите ни. С татко бяхме страшна комбина за котките, сега вече го няма, котките една по една умряха и майка не иска да взима нови, че като пътува, е сложно.

И тук като дойдохме, и като се видя, че няма да прибираме българската си котка - пратихме я при майка временно, тя пък свикна да си излиза и ѝ беше много добре там - взехме котка тук. Само ме е яд, че не взехме две веднага, или поне че не добавихме другарче скоро след това. Свикна девет години да живее сама и сега едва понася малката котка. Заради малката взимаме и новата от приют, да си правят компания, да спре да закача голямата котка. И някой ден като вече я няма голямата, да си останат двете дружинка.
Куче иска мъжът ми, но никой от нас не може и не иска да се ангажира с грижите и разходките, а спрямо животното ще е супер нечестно да не се поеме цялостен ангажимент.

Тези дни много се натъжих. Преди няколко седмици дойде много старо коте до задната ми врата и с една изметната, артритна походка се отдалечаваше, като се опитах да го доближа. В четвъртък пак дойде, но вече беше много зле, видимо на самия край на живота си. Притесних се, че е бездомно, освен че умира, правих кутия с пълнеж, слагах храна, ако се върне, поне да умре в някакъв комфорт, но не дойде. Вчера мина възрастният съсед през няколко врати да ми донесе котешки консерви - котето е било негово, починало е в петък, на 18 години, на другия ден, след като дойде за последно. Била е обичана и добре обгрижена, което е най-важното.

Ох, Бу, много съжалявам за котето, разбрах, че е съседско, но е мъчно когато нещо такова се случи… Аз си имам приятелка през две къщи живее и им гледах миналото лято котето докато бяха на почивка, посещаваше ни редовно двора в хубаво време, една миличка, много старичка вече, всеки ден ме чакаше… Една вечер дойде в нашия двор и полегна на едното столче, никак не изглеждаше добре - викнах моята приятелка, тя каза - дошла е да се сбогува, мисля че скоро ще си отиде, много е отпаднала, ветът  каза, вече и лекарствата не помагат … така и стана, замина си животинката и наистина е дошла да ни види за последно…
Това е, че като вземеш животинка става част от семейството, но е грижа, ангажимент, сериозен разход също, но е голяма радост ❤

Бу, трудно чета такива истории, милото коте 😕. . Загубата на домашен любимец много боли. Аз всеки път се заричам, че повече няма да си го причинявам, но сърце юнашко не трае...

Аз не мога без котки. Най-любимата ми и единствена на сърцето ми котка беше с мен между (мои) 13 и 24 години, такава мъка, каквато по нея изпитах, никога преди и след не съм за животно. И след нея никоя котка не ми е толкова любима и непрежалима. Пак си ги обичам и ми е мъчно, като си отидат, но по-умерено някак, не знам как да го обясня. Частта в сърцето ми за котки си остана с онази.

Бу знам за какво говориш. И аз от всичките ми котки имам една непрежалима и несравнима с никоя друга писана.



Колко мило, че са дошли да се сбогуват с вас съседските котки. 💔

Ай, точно това казва и мъжът ми!:) Аз искам да осиновим кученце от България, той - абсурд, да не си луда! Първо - едвам намерихме къща под наем, че сме с деца и котки, че и куче на това отгоре, и второ виждам ги аз рано сутрин някакви мъже в студа по тъмно как разхождат “Фифита”, сигурно са им обещали деца и жени, че те ще се грижат за тази работа:)
Ние сложихме коледната украса отвън, но ще я пуснем от петък ❄

За котките се грижа аз за неща като посещения при ветеринар, купуване на храна и неща. Мъжът ми им сипва първа порция сутрин, че като го видят и са готови да ядат. Кучето си е по-голям ангажимент и си даваме сметка и двамата, че не можем да отделим време за разходки, игра, обучение така, както трябва. Отделно, че той иска ако е куче, да е по-голямо, тоест със сигурност ще иска и разходки, и обучение... и много иска, но нямаме желание.

Записах се доброволец за разходката из квартала на децата от класа на малкия, ресепшън. Голям студ! Някои деца нямаха ръкавички, замръзнаха им ръчичките, разходката беше дълга - 2 часа, не, че покрихме голямо разстояние, но с деца на 4-5 е като да пасеш котки, знаете... на връщане учителката им взе по едно шоколадово бейбичино от Коста и се поободриха децата.