
Не гледам на нито един от героите през цветно стъкло, нито виждам Девин като невинно бяло пухче, което се рее във въздуха. Предпочитам да ги виждам като реални хора.
Девин е зряла жена, с голям за нейните години житейски опит, психолог, който знае, че събитията са в причинно-следствена връзка. Девин знае от предишното събиране на сведения за баща си, че той е част от лекарската мафия – той не е могъл да направи нито едно от тези неща сам. А в случая има и официален съдружник. Като знае всичко това, Девин е трябвало да предположи какво ще стане. Баща и можеше да получи първо инфаркт. Решили са го по-сложно. Хюлия се интересува от телефона на Ергюн. Но съдружникът му се интересува – най-вероятно, Ергюн да не е жив: всичко, в което е обвинен Ергюн, се отнася и за него. Естествено е този човек да иска Ергюн да не може да отговаря на въпроси, за да може, когато бъде призован да дава показания и където е възможно, да прехвърля вината върху Ергюн. Ще видим кой е предизвикал катастрофата и кой какви щети ще понесе.
Така разсъждавам и затова смятам, че Девин постъпи неблагоразумно. Напълно съм съгласна, че тя трябваше да даде сигнал за фалшивата диагноза, както даде за злоупотребите. Но не трябваше да бъде тя, която произнася професионалната смъртна присъда върху баща си. Не мога да приема, че Девин е изненадана от развоя на събитията.
Виждам нещо общо между Девин и Лейля. Двете се стремят към някаква чиста абсолютна истина. Без връзка с реалната история. Девин не си даде сметка за последиците. Лейля изговори пред фонда цялата истина за жените майки от епохата, но не знае абсолютно нищо за историята на живота на своята майка. Лейля се интересува само от последиците върху нея и децата и, но не защо майка и е такава: такава се е родила или такава е станала, това за нея е без значение. Преди да простиш или да се откажеш от някого, първо трябва да разбереш какъв е този човек и защо е такъв.
Не мога да харесвам герои и героини, които се отказват от майка си или баща си.
Един „детайл“: Неше не е била непоносима съпруга. Тя се е разболяла, когато Ергюн е тръгнал с друга жена, изгубената любов е разболяла Неше. Това беше показано много ясно и онагледено с цветята, които Неше е отглеждала: когато е имала любов, те са били чудесни, когато е страдала, те са умирали заедно с нея. А сега за цветята се грижи Девин и ето – едното се е раззеленило, любовта на Девин с Аслан – той беше там и тя на него разказваше, е дала нов живот на цветето. Това беше красива метафора за жената и любовта, която може да разболява и дори да убие. Освен да лекува.




И след това вече е решил, че те вече не са негов проблем, да се оправят както могат и да не му досаждат. Да, тя го познава добре, но дори и тя не подозираше, че лекар и роден баща все пак, би могъл да постъпи с нея по този начин. И хайде първо да гледаме, пък тогава да решаваме каква е Недрет, а ? Нищо от показаното до сега не ми дава основание да я обявя за по-лоша от Хюлия. Не знаем дали не са се виждали и поддържали отношения през годините, съдейки по думите на Лейла явно са.
Да, така е, човек по принцип трябва и е редно да почита родителите си, те са му дали живот. Обаче ... има едно голямо НО тук - ако има за какво. Значи Хюлия съсипа и продължава да съсипва живота и на трите си деца, но те трябва да продължават да я почитат, така ли ? Според мен Лейла е живяла тези 17 години по този начин единствено от страх. Страхът и от майка и е причината Лейла да понася всичкия този тормоз с години. Не можеше да разчита и на Аслан, знаем какъв беше и той, преди да срещне Девин и тя да го промени. И чак когато баба им при жива майка поиска да и вземе децата, чак тогава и се опълчи и забрави за страха. И пак благодарение на Девин! От нея разбра, че една жена може да стои и сама на краката си, стига да поиска. И видяхме какво наказание последва за нея заради това, че се осмели да го направи. И ти искаш от тази жена да продължава да почита и уважава майка си ?
Да, много сме различни, различно сме възпитавани, с различна ценностна система сме, с различни очи гледаме, но все пак има общочовешки норми, които би трябвало да са еднакви за всички нас 

Например малко преди смъртта си Исус уредил някой да се грижи за майка му. (Йоан 19:25–27)