В момента чета...87

  • 55 099
  • 744
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 3 192
"Къщата на халифа " на Тахир Шах, умело разказва историята си но лично мен не ме трогна.

...

 Започнах "Където пеят раците " .
Много ми допадна историята, само филма гледах.

# 241
  • София
  • Мнения: 9 579
"Където пеят раците" много напомня "Принцът на приливите". Същата атмосфера.

# 242
  • София
  • Мнения: 26 351
Аз съм чела само "Пилат" и никакъв втори шанс няма да получи от мен. 😃
Прочетох "Градче на име Коледа", харесва ми стилът на авторката, само нещо с героите и не мога да се спогодя. 😃 Пак ще дам оценка 3.5/5. Също така книгата изобщо не е коледна, хич да не се подвеждате от заглавието. Това, което много ме издразни, то проблемът си е в издателството, де, е че името на едната героиня се пишеше по един начин в първата част- Нев, а във втората Нийв. Не знам каква е причината за това, но много ме подразни мен.
Продължавам с "Имението Боско Бианко".

Последна редакция: сб, 23 дек 2023, 17:47 от sea.sea

# 243
  • Мнения: 602
Прочетох "Повреда във всички системи" на Марта Уелс, изд. Артлайн - прилична история, бързо се чете, разказва се от името на един бот убиец, който си хаква системите и вече не могат да го контролират. Давам й 3*.
Продължавам с "Празни усмивки" на Катрин Арден, изд. Ориндж. Мина доста време откакто четох третата книга и малко ми се губят някакви моменти, но започва обещаващо. Харесала съм досега предишните три книги, надявам се и тази Финалната да не ме разочарова.

# 244
  • Мнения: 6 206
Това последната книга от поредицата ѝ ли е или ще има още? За Катрин Арден питам.

# 245
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 205
"Вратата" я оставих недочетена, над 50 страници мъка да продължа да я чета, но това й беше.
"Където пеят раците" е една от любимите ми книги изобщо.

В Сторител продължавам със Седемте сестри, а на четеца приключвам с поредната на Саймън Бекет( 4-та от поредицата)- "Гробовни тайни".

# 246
  • Мнения: 602
Това последната книга от поредицата ѝ ли е или ще има още? За Катрин Арден питам.
Да, последната е доколкото знам. За всеки сезон по една.

# 247
  • Мнения: 6 206
Хубаво е, че са кратки и че са само четири. Не обичам ненужното разтегляне на историята с цел повече продажби. Затова трудно се навивам да чета поредици и криминалните такива ги чета обикновено до първа или втора най-много. А най-много ме дразни, когато авторът реши след години да пиша продължение на книга, която си е напълно завършена. Май само "Разказът на прислужницата" получи достойно такова, останалите са все с отрицателни отзиви (имам в предвид тези на "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, "Боен клуб" на Чък Паланюк, "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс и дори на любимия ми Стивън Кинг "Сияние").

# 248
  • Мнения: 4 030


Тази година реших да взема само една Коледна книга , да видя ще ме хареса ли и да съм в тон с празниците , да получа малко коледно настроение ❣
Сутринта я почнах, до утре смятам да я приключа навръх Коледа Simple Smile))

# 249
  • София
  • Мнения: 284
Хубаво е, че са кратки и че са само четири. Не обичам ненужното разтегляне на историята с цел повече продажби. Затова трудно се навивам да чета поредици и криминалните такива ги чета обикновено до първа или втора най-много. А най-много ме дразни, когато авторът реши след години да пиша продължение на книга, която си е напълно завършена. Май само "Разказът на прислужницата" получи достойно такова, останалите са все с отрицателни отзиви (имам в предвид тези на "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, "Боен клуб" на Чък Паланюк, "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс и дори на любимия ми Стивън Кинг "Сияние").

Според мен е важно да се уточни, че “И страж да бди на пост” не е продължение, а първата чернова на “Да убиеш присмехулник”. Под силен редакторски натиск Харпър Лий пренаписва черновата, която става неузнаваема и се превръща в един от най-обичаните американски романи. Но няма как да не се забележи, че “Присмехулникът”  предава и подменя оригиналния замисъл на авторката, виден в “Стража”. Това вероятно е и причината Лий да не публикува нищо повече. Да постигнеш успеха с нещо, което противоречи на твоите истински идеи, може да се окаже смазващо за един творец.

# 250
  • Мнения: 3 192
Хубаво е, че са кратки и че са само четири. Не обичам ненужното разтегляне на историята с цел повече продажби. Затова трудно се навивам да чета поредици и криминалните такива ги чета обикновено до първа или втора най-много. А най-много ме дразни, когато авторът реши след години да пиша продължение на книга, която си е напълно завършена. Май само "Разказът на прислужницата" получи достойно такова, останалите са все с отрицателни отзиви (имам в предвид тези на "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, "Боен клуб" на Чък Паланюк, "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс и дори на любимия ми Стивън Кинг "Сияние").

Според мен е важно да се уточни, че “И страж да бди на пост” не е продължение, а първата чернова на “Да убиеш присмехулник”. Под силен редакторски натиск Харпър Лий пренаписва черновата, която става неузнаваема и се превръща в един от най-обичаните американски романи. Но няма как да не се забележи, че “Присмехулникът”  предава и подменя оригиналния замисъл на авторката, виден в “Стража”. Това вероятно е и причината Лий да не публикува нищо повече. Да постигнеш успеха с нещо, което противоречи на твоите истински идеи, може да се окаже смазващо за един творец.
Хареса ми мнението ти. Може ли детайли - общо за идеите в едната и в другата книга? Аз четох "И страж..." преди няколко години, другата - преди още няколко, и двете харесах, но "Страж..." не си я спомням.

# 251
  • София
  • Мнения: 284
Хубаво е, че са кратки и че са само четири. Не обичам ненужното разтегляне на историята с цел повече продажби. Затова трудно се навивам да чета поредици и криминалните такива ги чета обикновено до първа или втора най-много. А най-много ме дразни, когато авторът реши след години да пиша продължение на книга, която си е напълно завършена. Май само "Разказът на прислужницата" получи достойно такова, останалите са все с отрицателни отзиви (имам в предвид тези на "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, "Боен клуб" на Чък Паланюк, "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс и дори на любимия ми Стивън Кинг "Сияние").

Според мен е важно да се уточни, че “И страж да бди на пост” не е продължение, а първата чернова на “Да убиеш присмехулник”. Под силен редакторски натиск Харпър Лий пренаписва черновата, която става неузнаваема и се превръща в един от най-обичаните американски романи. Но няма как да не се забележи, че “Присмехулникът”  предава и подменя оригиналния замисъл на авторката, виден в “Стража”. Това вероятно е и причината Лий да не публикува нищо повече. Да постигнеш успеха с нещо, което противоречи на твоите истински идеи, може да се окаже смазващо за един творец.
Хареса ми мнението ти. Може ли детайли - общо за идеите в едната и в другата книга? Аз четох "И страж..." преди няколко години, другата - преди още няколко, и двете харесах, но "Страж..." не си я спомням.

“Присмехулникът” разказва за две деца, чийто баща (адвокат) поема защитата на чернокож мъж, обвинен в изнасилването на бяло момиче. В Алабама. Бащата е идеализиран, белият спасител, надмогнал предразсъдъците на своите съграждани расисти. Темите са справедливостта и невинността на детството.
“Страж” разказва за млада жена (едното от децата), образована на север, която се връща у дома в Алабама и открива, че баща й (същият адвокат) не е героят, за когото го е мислела, а е ограничен от предразсъдъци като всички останали. Темата е разминаването между идеалите за нашите родители и реалността, за разочарованието, за това как да обичаш близките си, когато не си съгласен с тях. По- зле написан роман, но все пак е чернова. А засяга много по-сложна тема, с по-противоречиви герои.

# 252
  • София
  • Мнения: 497
Прочетох "Олив Китридж" и напълно оправда очакванията ми. Много ми хареса. Приготвила съм продължението.
Ще приключа годината с криминале- "Стъклени крила", втора книга от Катрине Енгеберг след "Наемателката". Много приятна изненада е за мен авторката. Препоръчвам.

# 253
  • Варна
  • Мнения: 1 379
Марк Аврелий - "Към себе си", провокирана от един филм, номиниран за    Златен глобус.
Ще започна и паралелно "Цветя за Алджърнън".

# 254
  • Мнения: 602
Снощи дочетох "Празни усмивки" на Катрин Арден - оценявам я с 3.5*. Историята си вървеше супер до момента, в който Арден реши да изтипоса финала набързо в 5 страници. Все едно е бързала накрая просто да приключи историята.
Започвам "Пътеписът на един котарак" -малко да разнообразя.

Общи условия

Активация на акаунт