Февруарчета 2024 - Тема 8

Привет,
Аз отдавна бия клексан в краката, паласките и от време на време в ръцете.  В пупата е абсурд. Боли си доста.

Аз от много време не давам корема и резултатите ми са окей. Всеки да си прецени, но на мен кожата ми е много опъната и плюските, които ми се получават там са изключително неприятни и след това като си погаля корема се стряскам направо. Редувам бедра и паласки, защото и на ръцете нищо нямам.

аз съм само на ръце сини са на гъз но туй то

Мъчат ме, че аз за себе си бях решила, че ще пазарувам накрая, а от няколко месеца почнаха коментари как "нямало време, накрая ще ти изпуши главата, сега има промоции". Не стига, че в главата ми е пълна каша, а и допълнителния стрес, който се мъчат да ми вкарат, ми идва в повече. Аз искам сама да огледам, сама да си оценя нещата, И АКО имам нужда да се посъветвам с някой, но с някой с който АЗ СЪМ ПРЕЦЕНИЛА, а не с някакви хора, с които говоря 3 пъти годишно
Разбирам, че има хора, които купуват детска количка на втория месец, но за мен е крайно безсмислено цялото това затрупване, да не говорим, че имам лош опит зад гърба си и всичко се случва. Не съм с тази нагласа, но все пак.....

Няма смисъл, недей се ядосва излишно, най-вероятно хората го правят с добри намерения. Просто си прави каквото си знаеш и се възползвай, че си бременна и никой за нищо няма да ти се разсърди 🤣
И мен ме дразнят с околните с “охо, то не останало”, всички заплахи, завършващи или започващи с “ ще видиш ти, като родиш”, ревове и тръшкания “мале как ще ходиш да раждаш, знаеш ли колко е страшно” и всякакви такива непоискани изказвания и съвети 🙃 ама такова е, българския манталитет е да се дават акъли за всичко.

"Ще видиш, като родиш" ми е най-любимото нещо на света! 🤣 И обикновено прогнозите са от лоша по-лоша.

Мен пък най-много ме дразни мантрата на свекърва ми -"Не се става лесно майка"

Абе я да си гледат работата, директно ги режи и им тегли по една майна на "добронамерените" всезнайковци. Споко, лесно ще се извиниш за избухването заради хормоните хахаха
Майка лесно не се става и почивай сега, че после...

Аз пък препоръчвам тази книга 🤣

Няма смисъл, за да избегна това, още в началото им казах, че сме имали проблеми и все още съм рискова, затова не искам излишни вълнения и не искам никой да ме напряга. Надявах се като кажа право истината, хората ще разберат, че ситуацията е малко по-различна от стандартната и защо не съм тръгнала да приготвям вече детската стая. И се получи. После карах ковид и това също явно спомогна да се укротят мераците да ми се дава зор (не че ти препоръчвам да караш ковид, разбора се). Освен това с напредването на бременността просто заявих на всички, че който ми прати нещо преди декември повече няма да му приемам подаръците. Не пропускам да  напомня и че вече не е комунизъм, аз не живея на село и всичко, което трябва да се докупува, можем да го купим буквално в рамките на деня, ако не до няколко часа. ММ също много строго подхждаше към разни въпроси и намеци, които хората не се престрашават да отправят към мен
Та така подходих с близките, а с не близките нямам проблеми, защото с хоум офиса нямаше кой да ме срещне и да ми дава непоискани съвети. Когато все пак с някой се заговоря и почне да отива в грешна посока разговорът, просто казвам "аз пък сега съм на друга тема - еди кое си се чудя как да избера". И така хем си казват, хем не ме натоварват, щото пускам покрай ушите си каквото приказват. Аз не мисля, че хората са чак толкова добронамерени или злонамерени, според мен имат нужда да си споделят/припомнят на тях как им е било, да си кажат тяхното; не толкова да ми помогнат на мен Разбирам го и няма проблем, но ако може да не е дразнещо, става по-поносимо.
Но и съм наясно, че купонът след раждането не свършва, ами ще продължи завинаги. Според мен "ще видиш като родиш..." хич не е шега, ама щом пълни идиоти се оправят все някак, и ние ще избутаме.

Преди седмица взех легълце и ваничка, вчера поръчах количката. Приела съм каквото кумата ми донесе, но съм помолила повече да не носи. Тя ми е човекът, с който аз съм избрала да се консултирам за разни неща и не  е тръгнала да си разчиства дома в моя дом. Реших, че е окей да започнем с покупките, защото все пак ако дойде по-рано бандитът, да имаме bare minimum-a
Само зариването с книги не успях да предотвратя, ама пък са полезни, та дано остане време и да попрочета преди да родя.

Днес пуснах изследвания, ще видим дали ще търся доктори през уикенда, но се надявам да не

На мен АГ ми спря магнезия преди седмица (сега съм в 31гс), тъй като вече не усещах болезнени контракции, менструални болки или някакъв дискомфорт , спря ми и ношпа-то. Аз имам някаква моя си теория че първото го преносих и не искаше да излиза до последно заради това че никой не ми каза да спра магнезия, а и сега гледам че шийката ми е 5+см и според мен трябваше да ми се каже, а не в 37гс да го спра сама щото прочетох…
Иначе относно съветите (тук Бочи сигурно ще ме разбере доста добре), децата ще бъдат с 2г и2м разлика и всички ме почнаха с - “Мале сега ще ти е много трудно нали знаеш?!”, “Ами сега като се роди бебето, спри каката от ясла че постоянно ще носи болести и всички като сте болни какво ще правите”, “Защо каката я местите в детската стая да спи, все едно я обичате по-малко от бебето и е изгонена”, “Вие тъкмо почнахте да спите и сега пак на ново колики, зъби..” и всякакви подобни… като цяло вероятно имат доста доза истина, но аз смятам че нагласата в човека е енергията, която и превлича. Аз съм се настроила за спокойно, спящо, пухкаво момченце, което да спинка и хапва. Ще си играе с кака си и ще си бъдат достатъчно забавление взаимно, а няма да се налага аз да го играя шут постоянно… и се надявам и вярвам в това! Защо сега трябва да дойдеш ти “сульо” или “пульо” и да ми счупиш филма и да почна и това да мисля … за първото ни дете се получи така с такива изказвания и аз просто се бях настроила “то е ясно че няма да ми се падне кротко дете, ама важното да е здрава” и все едно сама си го пожелах и извиках… до ден днешен има дни в които никой вкъщи не спи заради кошмари, кътници, преумора, “нощни терори” и всички възможни регресии… но преди не се спеше ВСЯКА НОЩ -ГОДИНА И 9 МЕСЕЦА! Така че мислете го положително и си свиркайте!🙏🥰

Нашата кака е на 7 години,обаче въпреки това майка ми само повтаря-"Ще видиш ти като се роди бебето как ще ревнува.Тя е свикнала цялото внимание да е само за нея и не ви знам какво ще правите".Много се дразня като почнат така,имам чувството,че все едно подсъзнателно искат да ти е гадно.Те едно време понеже са се мъчили с нас предвид какви тежки времена са били и колко трудно са ни гледали и сега как така видиш ли на нас ще ни е леко и ще сме щастливи?Знам,че не го правят нарочно,несъзнателно е,но много ме дразни.Аз постоянно повтарям,че е важна положителната нагласа и това да приемаш всичко спокойно и да мислиш за най-хубавото,ама явно цялото им поколение си е такова черногледо и негативно и нямат шанс да се оправят.

Мама Еднорог, не аз съм в АГ центъра на Калчева. Много ми е интересно дали ще се засечем като раждаме с теб 😃

Ама то това "майка лесно се не става" си е самата истина. Колко жени са родили деца, ама майки в пълния смисъл на думата не са станали. Тъжно е, ама си е факт. Не на всеки му се занимава. 🤷‍♀️

Иначе аз съвети много мразя и може би заради острото ми реагиране на тях, не получавам такива. 😅 Не, че ви съветвам да сте дръпнати с хора, ама някои само от това разбират 😄

А за ревността - абсолютно съм сигурна, че е неизбежна. Ще има циркове и ще трябва да се справяме. Но силно вярвам, че всяка майка познава най- добре детето си и ще можем да реагираме адекватно. Надявам се да съм права 😅 Нови предизвикателства ни очакват и това е хубаво.

Само четвъртия триместър да мине....до тогава силата да е с нас!

хора само да ви кажа че ми писна до гуша вече значи за 30 минути аз се изпиках 7 пъти и то не по 1-2.3 капки да кажеш че е цистит ! НЕ , по солидно.
Значи не знам кво става и защо е така ама това е някав абсурд. И тва малкото последно време ми действа на нервите ( каката визирам не бебето ) значи тя заспива с мен заради травмата в яслата. И се почва ,
Дай вода не искам вода вземи я , дай ми я пак , завий ме , отвий ме , завий ме. Значи аз не мога да ставам по 65 пъти толко ми е тегаво с тоя корем а това ме прави на маймуна и понякога не се сдържам вече. 1001 пъти и казах не ви се овисвай на корема не тва продължава да го прави и хем е умна бе да му се незнае хем не разбира ли кво. И и казвам пак и пак и пак и на момента просто я бутам и тя още не се е върнала на място от бутането ми вече пак се е напънала да се овиси на корема ми докато аз съм полулегнала примерно.