Коментарът за тази снимка : "Обичам сцените им заедно, тя е почти мъдрата, разумна, нежна майчинска фигура, каквато той никога не е имал 🤍"
Ново от блогърката Симай . https://twitter.com/mycapella01/status/1744411069429297399
Скрит текст:
КОШМАР (Семейство, епизод 26)
Понякога се чувстваме като в безкраен цикъл. Страхът, безпокойството и несигурността хващат хората неподготвени, когато най-малко го очакват. Чувстваме се като в кошмар и никога не можем да намерим изхода. Ако искаме да избягаме, не можем да избягаме. Ако искаме да бягаме, нямаме сила в краката си, а понякога дори може да няма място за дишане. Мисля, че Аслан се чувства точно така. Не може да каже на никого, прави салта, за да не усети Девин, но никога не може да скрие страха, който изпитва.
Всеки път, когато Аслан направи крачка към намирането на дома, за който мечтае, сякаш цялата вселена се събира и дърпа Аслан здраво за крака, така че той да се удави в мръсотията, в която е роден. Поради тази причина той не може да изпита пълноценно радостта да бъде баща, нито може да говори за тези притеснения, за да не изплаши жена си. Аслан никога преди не беше крил чувствата си по време на сеанс, но този път тревогата му беше толкова голяма, страхът му беше толкова силен, че не можеше дори да го признае на себе си, камо ли да го каже на г-жа Неслихан.
Никога не съм виждал Аслан да се отдръпва от някого или да го смята за заплаха за себе си или семейството си. Освен това, той преди това е убил сина на Иляс Корузаде ,но никога не се е страхувал от който и да е член на семейството си до такава степен, че да преследва кошмарите си. Тъй като нямаше от какво да се страхува от него или от другите, той беше сигурен, че ще защити семейството си. Но този път беше различно, този път целта беше нероденото му дете и любимата му жена. Затова много добре разбирам страха му и желанието му да защити жена си. Докато и той, и Девин пожертваха първото си бебе заради проклятието Сойкан,загубата на второто не би могла да се понесе ,особено от Девин и Аслан знае това много добре.
Аслан е смел, справедлив и състрадателен човек, а не човек, който може да преглътне през какво преминава и Серап и да замълчи. Според мен беше възхитително, че той се обърна срещу майка си, изгори и унищожи всичко, което идваше от Юсуф Сойкан, и разкри какво направи Юсуф Сойкан на жена като Серап, която е била подложена на такова нещо и е трябвало да мълчи. Защото той осъзнава, че без негов контрол един живот е бил загубен заради мръсното минало на семейството му, но като каже какво се е случило със Серап, като разобличи Юсуф Сойкан, може би хиляди жени, които трябва да мълчат, биха се осмелили да говорят. По този начин Юсуф Сойкан ще бъде прокълнат и душата на Серап ще намери известно облекчение.
Серап, Ямур, Лейла, Девин и може би милиони жени, чиито имена не знаем, крещяха безмълвно години наред, за да се чуе гласът им, защото израснаха без любов и нямаха подслон, където да се приютят. За съжаление, Серап напусна живота си, преди да успее да даде глас случилото се и не останаха никакви мъчения, докато Лейла не скъса веригите си и не обяви свободата си. Колко пъти Ямур се е връщала от мъртвите, за да може баща й да я забележи само веднъж, но дори мъжът, когото обичаше, не застана зад нея?
Девин първо трябваше да вземе пистолет, да загуби бебето си и месеци наред да мисли, че няма да може да стане майка. Мъжът, когото обича, се изправи лице в лице със смъртта и точно когато си мислеше, че Вселената й е направила подарък за втори път, може би отново ще трябва да се сбогува с бебето, което не може да прегърне, целуне или помирише. И всичко това не е по негова вина, нито по вина на жена му. Те бяха просто двойка, която искаше да бъде щастлива с малкото си семейство в своя семеен ресторант. Дори не искам да си помислям в какво настроение би бил Девин, ако отново загуби бебето си.
Мисля, че хората, с които този живот се отнася най-жестоко, са жените. Понякога ги убиват, защото това се смята за обичай, понякога ги принуждават да се женят. Правото им на образование и дори на свобода може да бъде отнето, те са подложени на насилие, тормоз и изнасилване и отново понасят последствията. Серап беше само една от милионите жени, които трябваше да живеят с тази мерзост, която й беше нанесена в продължение на шестнадесет години, която беше насилствено заглушена и която не можеше да намери смелост от никой около себе си да говори. Мълчанието й беше нейният ад, а Хюля Сойкан, която наложи и позволи това мълчание, беше нейния ад през всичките тези години. Докато Серап и милиони безпомощни жени като нея губят живота си заради това, аз мисля, че тези, които мълчат знаейки за това положение, са поне толкова виновни, колкото и тези, които са извършили това отвратително нещо. Ето защо, въпреки че Аслан и Девин простиха на Хюля, тя все още не ми изглежда искрена.
Понякога се чувстваме като в безкраен цикъл. Страхът, безпокойството и несигурността хващат хората неподготвени, когато най-малко го очакват. Чувстваме се като в кошмар и никога не можем да намерим изхода. Ако искаме да избягаме, не можем да избягаме. Ако искаме да бягаме, нямаме сила в краката си, а понякога дори може да няма място за дишане. Мисля, че Аслан се чувства точно така. Не може да каже на никого, прави салта, за да не усети Девин, но никога не може да скрие страха, който изпитва.
Всеки път, когато Аслан направи крачка към намирането на дома, за който мечтае, сякаш цялата вселена се събира и дърпа Аслан здраво за крака, така че той да се удави в мръсотията, в която е роден. Поради тази причина той не може да изпита пълноценно радостта да бъде баща, нито може да говори за тези притеснения, за да не изплаши жена си. Аслан никога преди не беше крил чувствата си по време на сеанс, но този път тревогата му беше толкова голяма, страхът му беше толкова силен, че не можеше дори да го признае на себе си, камо ли да го каже на г-жа Неслихан.
Никога не съм виждал Аслан да се отдръпва от някого или да го смята за заплаха за себе си или семейството си. Освен това, той преди това е убил сина на Иляс Корузаде ,но никога не се е страхувал от който и да е член на семейството си до такава степен, че да преследва кошмарите си. Тъй като нямаше от какво да се страхува от него или от другите, той беше сигурен, че ще защити семейството си. Но този път беше различно, този път целта беше нероденото му дете и любимата му жена. Затова много добре разбирам страха му и желанието му да защити жена си. Докато и той, и Девин пожертваха първото си бебе заради проклятието Сойкан,загубата на второто не би могла да се понесе ,особено от Девин и Аслан знае това много добре.
Аслан е смел, справедлив и състрадателен човек, а не човек, който може да преглътне през какво преминава и Серап и да замълчи. Според мен беше възхитително, че той се обърна срещу майка си, изгори и унищожи всичко, което идваше от Юсуф Сойкан, и разкри какво направи Юсуф Сойкан на жена като Серап, която е била подложена на такова нещо и е трябвало да мълчи. Защото той осъзнава, че без негов контрол един живот е бил загубен заради мръсното минало на семейството му, но като каже какво се е случило със Серап, като разобличи Юсуф Сойкан, може би хиляди жени, които трябва да мълчат, биха се осмелили да говорят. По този начин Юсуф Сойкан ще бъде прокълнат и душата на Серап ще намери известно облекчение.
Серап, Ямур, Лейла, Девин и може би милиони жени, чиито имена не знаем, крещяха безмълвно години наред, за да се чуе гласът им, защото израснаха без любов и нямаха подслон, където да се приютят. За съжаление, Серап напусна живота си, преди да успее да даде глас случилото се и не останаха никакви мъчения, докато Лейла не скъса веригите си и не обяви свободата си. Колко пъти Ямур се е връщала от мъртвите, за да може баща й да я забележи само веднъж, но дори мъжът, когото обичаше, не застана зад нея?
Девин първо трябваше да вземе пистолет, да загуби бебето си и месеци наред да мисли, че няма да може да стане майка. Мъжът, когото обича, се изправи лице в лице със смъртта и точно когато си мислеше, че Вселената й е направила подарък за втори път, може би отново ще трябва да се сбогува с бебето, което не може да прегърне, целуне или помирише. И всичко това не е по негова вина, нито по вина на жена му. Те бяха просто двойка, която искаше да бъде щастлива с малкото си семейство в своя семеен ресторант. Дори не искам да си помислям в какво настроение би бил Девин, ако отново загуби бебето си.
Мисля, че хората, с които този живот се отнася най-жестоко, са жените. Понякога ги убиват, защото това се смята за обичай, понякога ги принуждават да се женят. Правото им на образование и дори на свобода може да бъде отнето, те са подложени на насилие, тормоз и изнасилване и отново понасят последствията. Серап беше само една от милионите жени, които трябваше да живеят с тази мерзост, която й беше нанесена в продължение на шестнадесет години, която беше насилствено заглушена и която не можеше да намери смелост от никой около себе си да говори. Мълчанието й беше нейният ад, а Хюля Сойкан, която наложи и позволи това мълчание, беше нейния ад през всичките тези години. Докато Серап и милиони безпомощни жени като нея губят живота си заради това, аз мисля, че тези, които мълчат знаейки за това положение, са поне толкова виновни, колкото и тези, които са извършили това отвратително нещо. Ето защо, въпреки че Аслан и Девин простиха на Хюля, тя все още не ми изглежда искрена.
Юсуф, Ибрахим и Хюлия Сойкан са не само убийците на Серап, Джихан и неговото семейство, но и на техните собствени внуци. Ибрахим и Юсуф Сойкан се самонаказаха със собствените си ръце и по някаква причина от самото начало си мислех, че Хюля ще свърши като тях. Да видим Хюля как ще си плати за стореното. Сега можете да ми кажете, че Хюля съжалява, иска да се оправи, да не й ли даваме шанс? И аз разбирам, но не мислиш ли, че Хюлия вече е изразходвала кредитите си?
Може би ако Хюлия се бе опитала да намери друго решение, вместо да го прикрива, днес нямаше да е психически устойчива и здрава жена, и децата й нямаше да бъдат смазани от бремето, оставено от Юсуф Сойкан. Но истината е, че изборът на Хюлия навреди на децата й не само психически, но и физически. Признавам, може би Хюля наистина е действала с мисълта за децата си, но аз не го намирам за искрено. Според мен Хюля постъпи по същия начин и в деня когато призна , точно защото искаше фамилията да не бъде опетнена и силата, която притежаваше, да не бъде унищожена. Ако имаше деца, за които мисли, нямаше да мълчи така за чуждо дете.
О, Джихан, в момента, в който най-много искаше да живее, любимата му се изплъзна от ръцете му. Угризението, че не може да я удържи, тежкото бреме, че не може да го разбере, и фактът, че няма причина да живее, го правят неспособен да диша. Той вярва, че ще намери спокойствие само когато се събере отново с жената, която обича. От самото начало имах голямо уважение към милостта на Джихан, любовта му към семейството му въпреки всичко и състраданието му към Аслан. Джихан беше съвсем различен човек за мен. Той е добър човек, душата му е разделена на две, докато едната страна иска отмъщение, другата страна приема да бъде лош и да бъде известен като лош, за да не пострадат братята му. Липсата на любов, която изпитва, е толкова голяма, че дори само една усмивка от когото и да било е много ценна за него. Според мен Джихан е един от най-невинните хора в тази история, надявам се накрая да е много щастлив. Разбира се, ако проклятието на Сойкан го позволява.
Аслан и Девин, които искаха само обикновен живот, сега са в центъра на поредния нов кошмар. Простреляха Девин и може да загубят бебето си завинаги. Ако нещо подобно се случи, отсега нататък никой няма да може да контролира Аслан. Всъщност съм много любопитна какво ще се случи.
Ново от Серошка в болницата. Снимат 28 еп,а тя още е там...
П.П.Не съм гледала Семейство Сопрано,но от любопитство прочетох как завършва/нали първоначално идеята е била заимствана от този сериал,а някои споменават,че има доста сходства между Айлето и Сопрано/.Един ден ,след години,пред ресторанта на Сопрано спира мощна кола и от нея слиза някой,който отваря със силен удар вратата на заведението.Вътре е тихо и спокойно,но когато чува скърцането Тони се обръща и насочва поглед към вратата.Не показват нито кой е влязъл,нито какво се случва.Финал. Всичко остава в сферата на предположенията и догадките.Медиите усилено пишат по онова време,че или Тони е бил убит от някого от своето минало... или е жив,но с този неясен финал е показано как е изживял целия си живот в несигурност.
https://youtu.be/J-GwSTjObsk
Малко светлина в тунела. 
Няма край.
Обичат да си ровят в ръкавите.
.. много са сладки. 
Даже в някои сцени тя се подсмихва и се обръща с гръб към оператора с камерата.
