Как да се държим с лошите хора?

Ако е чак такъв случая може и трябва да се избяга. Виж от родител или дете е по-трудно.

Адекватно.

Два примера.

Малък град, за един колега се знаеше, че е бил доста буен тийнейджър. Имал проблеми заради кражби. Признавам си, че и аз давах ухо, но в последствие на мен не ми се е случвало нищо да ми изчезне в негово присъствие.  Не беше и конфликтен тип и по-често си мълчеше. Ами него не го оставяха намира -лош човек бил, постоянно подмятанки и подигравки, ходеха да го топят пред началниците и т.н

Втория пример е една съседка - нея са обявили за лош човек, защото е по-особена. Не е общителна, но я виждам винаги, че храни кварталните котки. Та тя щом не говори с хора, значи е лош човек и темерут. Псували са я, наричали са я откачалка, вещица и разни такива зад гърбът и, а детето и го тормозят на площадката.

И аз мисля, че с истински лошите хора е логично да нямаш контакт, камо ли да се държиш лошо с тях.
Но срещам много пъти един цитат, който гласи нещо подобно: Хората ще кажат, че си лош човек, само за да оправдаят действията си срещу теб.

Лошите хора са лоши като поведение спрямо другите, не са просто странни или особени.
Ако познаваш истински лош човек, знаеш за какво става дума.

Работя с хора. “Добри”, “лоши”, “злобни”, “завистливи”, агресивни, неагресивни, мотивирани, демотивирани, хора, които се оправдават с други хора,  и така нататък.
Предпочитам да анализирам поведението, не човека. И то, ако сметна за потребно в отношенията. Има хубави книжки за емоционалната интелигентност. Не е лошо да се четат, дори да не е съвсем осъзнато.

За мен, няма лоши хора, има хора, които реагират лошо, в дадена ситуация.
Когато не си окей, показваш игнор и дистанция.

Препоръки?

Значи между това да се различаваш от масата и да си наистина лош има огромна разлика. Друг въпрос е ако си направил някакви грешки през младостта си и те те преследват и по-натам. Визирам това за колегата, но той пък е имал избор, можел е да се премести някъде, където не го познава никой и да си спести клюките, но явно не му пречи чак толкова да го говорят.

И двата примера намирам за непоказателни, че хората са лоши. Няма личен опит от челен сблъсък.

Аз съвсем друго разбирам под лоши хора. Например в работата има жена, която е постоянно на нож с всички. Дръпната, нелюбезна и всяка малка грешка я агресира, постоянно дискредитира  работата на другите и говори против колегите си колко са некадърни, постоянно бъркат, а тя трябва да им оправя грешките. Намусена е, личният живот на другите също е на прицел, често нагрубява пряко. Млад колега се посреща на нож и става прицел на сумтене и негативизъм. Освен лош характер си е и лош човек - не изпитва емпатия към хора в нужда, не дава толеранс при неразположение, или проблем на отсрещния, не е склонна на колегиални услуги, естествени за околните, няма близки приятели в колектив, в който много от другите имат такива и поддържат отношения и извън работна среда.  Иначе е компетентен служител и професионалист.

Втори случай - учителка на детето. На първата ни родетелска среща заяви, че няма любимци и към всички отношението и ееднакво. Което по-късно разшифровахме - мрази всички еднакво. Студена, дръпната, нелюбезна и дистанцирана, без никакво чувство на топлота или дори човещко отношение. Другите усмихнати, мили дори с децата, тая ги гледа с омраза и подигравка. В разговор веднага започва да държи линия от отбранителна към нападателна и веднага готова да обвини всеки друг - децата, министерството, образователната система, държавата, международното положение. Негативна и способна да смрази всяка позитивна емоция. Според директорката  - прекрасен педагог, строга и изискваща. Според всички останали - просто зла.

 С малки вариации съм срещала поне по един подобен персонаж на всичките си учебни и работни места и хората си ги знаят, че са лоши, но някак си напасват ежедневието около техните особености.

Много е детинско това да наричаш някого лош човек.

А защо трябва да бяга? Направил е нещо, платил си е...и да остави "лошите" да го тормозят.

Хората масово го правят. Дори в най-обикновен спор, когато единия от опонентите няма доводи, веднага другия е наречен злобен, трол, и какво ли не.
Прави ми впечатление, че хората масово не знаят значението на думите, но си ги използват.

докато не зациклиш с такъв...

О, не смесвайте нещата. Едно е поради липса на аргументи да изкараш някого "трол", друго - да даваш толеранс на всякакви поведенчески и личностни изстъпления, щото нямало "лоши хора". Има, разбира се. Има хора избухливи, има интриганти, има алчни, корумпирани, комплексирани, има психопати, вадещи душите на роднини и близки, има  всякакви. Повечето имат лоши И добри черти, има хора лоши в работата си, но добри в семейството или например страхотни приятели, но повърхностни и безсърдечни в личния живот. Разнообразие да искаш. Но да няма лоши хора или да е "наивно" черти/постъпки да се определят като лоши е просто завиране на главата в пясъка и/или пореден напън на "съвременното общество" да изтрие де що ценностна система е градена назад във вековете, за да  не вземем да излезем ретроградни случайно.

И моите впечатления са същите. На колектив, компания или нещо подобно от 8-10 човека ще има поне един такъв, може и по-зле - да вреди умишлено и това да му носи удоволствие. Всички го знаят, адаптират се кой както може, докато примерно не стане грандиозен проблем, когато вече може да има някакво решение за определено време.