Внуци

Виж, като не вдига телефон, няма да отвори и врата. Дме години успява, може и още 10.
Какво предлагаш? Да бъде изнудвана докато мърда ли? Преди да “забрави”, че има внук е редно да опита всичко. То и ако постановен режим не помогне, проблема не е в бабата. Когато ги раждаме тия деца, е редно да осъзнаваме, че са отдели същества с техни потребности и в тяхно име да си преглъщаме чувствата.
Както казва приятелка психолог: Така както може да те съсипе собствената ти майка, никой друг не може.

Аз нищо не предлагам, по-напред бях писала, какво бих направила, ако съм на мястото свекървата и на мястото на снахата. Всеки си носи последствията от изборите, в крайна сметка.

Пак стигаме дотам, че майката трябва да е супер благородна, да си преглътне обидата и да насърчава отношения с бабата, както и да е постъпила тя. Ами ако не е супер благородна?

А, да, има съд.

Ако въпросът е в зъбенето alex_jp, има начини да те вразумят и ако решиш да не изпълняваш решения на съда.
Насила не става казваш, валидно е и в двете посоки обаче. И какво правиш, ако изборът ти след време се види на детето ти неправилен?

И да се разбира, че тук си теоретизираме по НЕзададена тема. Както винаги отидохме някъде встрани.

И какво стана накрая? Майката и роднините й са длъжни да помагат и издържат, а бащините само да искат и да имат претенции. После детето било по равно на родителите. А дали? Майката остава самотна майка и трябва дела да води, с оня с правата за една мижава издръжка и да се вясва 2 пъти в месеца. ( И това ми било БАЩА). Сега и бабата ще  съди понеже и тя претенции имала! А тия хора задължения нямат ли? Много са им мили внуците иначе. Аз като снаха дело мога ли да заведа срещу бабата, че не си поглежда внука, че не дава пари и не полага грижи? Ай сиктир, искала да го вижда! На снимка й стига.

Според мен авторката е направила достатъчно. Дала е дома си безвъзмездно на двама, които и дете създали. Синът се е издънил, а не - бабата.
Когато снахата има къде да отиде, при неблагонадежден син, тя да дондурка снахата, вместо сина си ли?
Авторката има права и да си ги реализира по съдебен ред. Ако снахата е умна, ще приеме подадена ръка. Ако не иска, няма кой знае каква загуба. Да се оправя. И бабата ще си продължи живота, просто ще се примири с реалността.

Много лична фрустрация в темата...

Не е искала да и го припишат. Искала е да остане там с детето. Местене с дете е трудно и скъпо. Жилището на баба и може да е по-малко и без възможност за детска стая, да е в нежелан район, да няма места в ясли в новия квартал, да и е далече от работата итн.

В главата на майката тя гледа детето, тя се занимава с всички битовизми, а сега го и настанява (детето). Всичко това са за нея финансови загуби. Бащата явно е нехранимайко и едва ли плаща висока издръжка.

Авторката писа, че предложила жилището, защото младите не искали да живеят с бабата и за да не плащат квартира. Момата и баба и едва ли са щели да настанят въпросния, че и бебе да му раждат и гледат. Донякъде авторката е помогнала на сина си да има гадже, съжителство и дете, което нямаше да се случи ако не беше предложила жилището.

Идеята за приписване на внучето може да идва от това, че синът е станал комарджия, примерно или по друга причина има непосилни дългове и ако авторката умре, кредиторите ще вземат апартамента ако го наследи синът.

Някой писа за златното яйце, обаче майката е поела всички разходи и си губи времето да гледа детето, докато авторката и синът и кършат ръце как да виждат детето. Ето, докато майката водела детето по магазини, авторката си работела в магазина и и плащали. После тя имала пари, а майката брои стотинки.

На мястото на майката и аз нямаше да съм доволна.

Както писах, авторката има право на контакти, които може да валидира чрез съда. Детето, обаче, ще е въвлечено в конфликт, ще му е приписвана вина и накрая може и да избяга. То винаги ще е лоялно към отглеждащите го възрастни.

Мисля, че майката се чувства изиграна. Уж авторката помогнала с жилище, но след раздялата я изгонила. Всъщност помогнала на сина си да може да има редовен секс докато е бил с майката. Авторката не вижда смисъл да настанява внучето, защото майка му била осигурена. Ами ако баба и и родителите и кажат същото и поискат синът на авторката да иде с детето у майка си и той да го гледа, а дъщеря им да хвърля 300 или 500лв месечно? А бащата не дължи ли дом на това дете? Казваме "бащината къща".

А къде ще са тези срещи с бабет? Съдът би ли разрешил да са в чуждо жилище на непознат мъж?

Най-добре през съд да се мине, че той ще защити в максимална степен интереса на внука, ще провери безопасна ли е средата там където ще са срещите, нодеждна ли е, и така...

Кой го издържа това дете? Питам си аз, и отговор не получавам. Но липсата на такъв също е отговор

Майката си го е довела детето от майкини, съответно е натирена пак там да се връща. Зер, детето е тяхно, на женската рода.

Майката също може да наеме адвокат и да извади много кирливи ризи, нали?
Освен това хиляди начини има, да накара бабата сама да се откаже да вижда детето, ако реши.

А защо бабата трябва да предостави имота си на бившата си снаха, че чак при отказ да бъде наказвана чрез внучето? Имота си е неин, може да има друг син или дъщеря, може да го дава под наем, може да си го заключи ако иска. Не разбирам, раздяла не значи ли точно това- нито мъжът, нито родата му са длъжни да и осигуряват жилище, още повече си има нейно собствено. Отделно връзката внуци / баби дядовци не се полага според кефа на снахата или зетя.
На сила ясно, че няма да стане, ама бабата поне е длъжна да опита преди да се откаже.

Бабата на майката не е жива, ако правилно разбрах. Жилището о е свободно.

Колко да е чужд този чужд мъж - колкото ако бабата по майчина линия имаше нов мъж. Няма да водят детето при него ли, че чужд...

За комара е възможна причина, също както е възможна причина опасението синът да не направи още деца. Няма данни. И от това искането не престава да е нахално. Обидата от гоненето също не оправдава нищо от описаното.

Що бе, и такива случаи са познати - всъщност даже зачестиха доста. И май никой не осигурява жилище на татковците. Отделна е работата, че оттук насетне, средностатистическият българин много трудно ще оставя нещо на децата си.

Вече да. Когато са заживели заедно, бабата е била жива и затова са решили да живеят в жилището на свекървата – за да са сами.

Желанието майката с детето да продължат да живеят в жилището ли е нахално, не разбирам . Като са живели със сина не е било нахално, като са сами майката и детето става нахално...