Имоти за деца и внуци

Имотните делби показват кой кой е.
Има хора жадни за земя, апартаменти, злато, т.н. и такива, които не искат да тровят душата си, махват с ръка, запретват ръкави и си изкарват за каквото там ги влече.

hechicera_, не ти ли се струва че отравяш сърчицето си с тия делби? На 30 си, имаш време да изкараш за пет пъти по толкова.

А по темата - бих желала да оставя нещо на децата си. Да не тръгват и те от минус.

Някъде бях прочела, не оставяй дългове, но и не оставяй много натрупано наследство. И като чета, наистина е правилно. Мажеш да натрупаш много и като оставиш след себе си имоти, който водят до делби, децата ти се отчуждават и намразват, добро ли си направил?

Може за каквото си оставил да теглят чоп

Първо, не беше към теб. Който трябва, се разпозна в неприятния образ.
Второ, аз не твърдя, че е лошо да се разчита. Абсолютно ЗА съм. Само да не се гарнира с тупане в гърдите колко сме велики и всичко сами сме постигнали, след като 'всичкото' до 18 е от дядо, от 19 до 24 плащат мама и татко, а между 25 и 35 е съвместно с Жоро, Мишо, Тишо. Иначе е чудесно да спестяваш за жилище, докато друг ти плаща тока, хляба и сиренето, не споря.
Трето, вече го написаха. Потребителката има наследство и иска да го ползва. Това не я прави лоша, нито пък означава, че иска да изхвърли майка си някъде. Последното са инсинуации на хора, които май се разпознаха в боклучавия брат и не им стана много приятно.

Моята теза е, че хората притежаващи пари, имоти, би трябвало да могат да се разпореждат с тях без да се съобразяват с разни запазени части. Негови са, нека има право и да се разпореди с тях, така както намери за добре.
Конкретно по темата - децата имат купени от нас имоти на тяхно име (и двамата са пълнолетни). За сина, който е в нашия град - тук, а за сина, който е в Сф - там. Могат да правят с тях каквото искат, купени са без условие.
Още като се събрахме с ММ, тъй като нямаме брак, той взе решение, че ако се купува нещо ще бъде или на мое име, или на децата.

Чета с интерес...Не съм се притеснявала, че след време дъщерите ми могат да се изпокарат, като не зачетат волята ни, нооо тази тема....Имаме 2 равностойни жилища. Новото при покупката беше записано на името на голямата дъщеря, като ние си запазихме доживотно право на ползване. Другото е семейното ни жилище, мое, наследствено. Оставила съм саморъчно написано завещание, в което посочвам, че то е за малката дъщеря, като съпругът ми запазва право на ползване до живот /и обяснявам, че сестра й е равностойно компенсирана тъй като няма принос за "нейното" жилище/. И двете имат копия от този "документ". Мислех си за дарение, но  не дай боже нещо да се случи с някое от децата ми, трябва да не зависим от добрата воля на зетьове/внуци за семейното ни жилище. Имаме и други имоти, но не са равностойни, особено ако се наложи да се използват за живеене. Но пък в случай на необходимост /за здраве, безработица и закъсване с ипотека, мизерстване с пенсия/ могат да осигурят кеш. Така че, докато сме с акъла си, по-добре е да са под наш контрол.
А по линия на мъжа ми разделиха наследството "по човешки". Наследствената къща ползваме с братовото му семейство, една друга продадоха на безценица, повече, за да не се налага да я поддържат,  а разни  нивички, гора, ливади дариха -при изявено желание, на някого от широката рода. Останаха земи, които не си заслужават издирването, още повече, че  наследниците също са много и не се познават.

А по  казуса на hechicera - нека си има едно наум, че ако майка й закъса здравословно, въпреки че сега се зарича, сърце няма да й даде да се дистанцира. Брат й както винаги няма да бъде фактор в отглеждането /независимо, дали ще продължават да делят едно жилище - наложи ли се отглеждане, набързо ще се изнесе в неговото/. Така че, личният й интерес е, майка й да е максимално добре и осигурена.

Докато писах е публикуван горният пост. Явно нашият подход е различен. Знам за поне 3-4 случая на загубени наследствени жилища, които върнаха "младите" в детските им стаи. В повечето случаи причината беше в неуспешни бизнес начинания или опити за релокация,  в единия - лоша компания.  Вярваме на децата си и партньорите им, но тъй като не заставаме зад  "каквото си надробят това ще сърбат" предпочитаме да имаме "спасителни мрежи" в семейството.

Личният интерес на hechicera е да си гледа живота, като междувременно защити ЛИЧНИТЕ си интереси.
А майката е добре да си размърда мозъчната клетка, за да покаже на дъщерята, че я оценява и й е благодарна за подкрепата.

Аз, както по-горе писах, нашите деца са пълнолетни. Познавам ги добре и както решат, така да се разпоредят с дадените им имоти. Аз имам половинка наследствена къща и в краен случай мога да се върна там, в момента тя се поддържа и обитава от брат ми, който е неженен. Не съм търсила или делила наследство, а и не бих притеснявала близки хора.
С мъжа ми имаме голяма възрастова разлика, той има и 2 деца от първия брак като между тях и моите има около 20 г разлика. Те на обаждания не отговарят и отказват всякакъв контакт. Всъщност едната се обади преди 10-ина години и поиска голяма сума пари, която нямахме, мъжът ми предложи да и даде колкото има възможност, но тя се обиди и каза, че дори на погребението му няма да дойде.

Щот няма да има за пътни ли

ее123456, в постовете ти личи голяма радост, че дъщерите от първия брак на мъжа ти реално не присъстват в живота му. Решавайки, че всичко, което купувате, ще се записва на теб и децата ви, очевидно той е лишил дъщерите си от всякакъв дял  наследство и така имоти имат само вашите деца. Това напълно си е негово право. Но също е случка от типа "любимо дете", при това дъщерите нямат и право да се оплачат или търсят нещо, за разлика от Хечи.

Какво мислиш, че се случва с майката в края на пътя, който потребителката е поела? И майката сто на сто си дава сметка какво я чака, вероятно затова вече дава откази на дъщеря си.

В случая на Хечи не е казано, че майка ѝ ще остане на улицата. След като приключат продажбите, може двамата със сина ѝ да се преместят в неговото жилище. Ако наистина му е толкова приятно да живее с мама, а не стои в момента при нея само за да ѝ пили да му приписва дялове. Тя е могла да си направи сметката що за стока е синчето ѝ, още когато не я е подкрепил по време на развода. Е, тя като не желае, Хечи какво повече да направи.

И не мисля, че Хечи действа под влияние на афект. Написала е, че шест месеца са се опитвали да се разберат, преди да заведе делото. Майката можеше да помисли, че ако продължават така, друг изход освен да се съдят няма.

Разбира се, реваншизъм до дупка. Срещу собствената майка, че не е дала и последното, което има, за да може сестрата да натрие носа на брата. Дано резултатът бъде удовлетворителен.
Не съм предполагала, че такова мислене е толкова масово, колкото се оказа от тази тема. За мен беше поучителна, още повече в навечерието на Коледа

Още по-тъжното е, че накрая Хечи ще е още по-разочарована от роднините си. Не е ясно и дали ще изпита удовлетворение от нещо, като пресметне плюсове и минуси. Но всеки трябва да извърви своя си път. Възможно е желанието и брат й и майка й да имат също неприятности (понеже не се съгласяват с нейните искания) да е по-голямо от желанието й да има реална полза от ситуацията.

Изумена съм колко щедри и великодушни са някои потребителки. Щом Хечи иска да ползва дела си става алчна, неблагодарна и какво ли още не. Хора, тя притежава 1/4 от апартамента, за което плаща данъци и в същото време.може да е на квартира. Иска да й се наплати дела или да се даде нещо друго, равностойно, за да може да ползва или да се разпорежда със собствеността си. И това я прави лоша дъщеря?