Грешно е, разбери.
Хем те разбирам, хем се чудя как може да парадираш с подобно нещо.
Като го правех, не съм го мислила. Виждах, че има нужда и толкова. Нямаше кой да помогне. Обаче като видиш, че няма капка благодарност си казваш, абе аз ли нещо съм луда? За какво се хабих. Ходих в съда, защитих я. И ако не бях, онзи ап нямаше да е за брат ми. Видяла съм кога е изповядана сделката - точно дни след моето свидетелстване в съда. Можеше да не направя нищо и да не си мръдна пръста. Тогава бях добра, щото давах. А сега майка ми не искала да дели децата, не можела. Аз разделих родителите си, защото не мисля, че е нормално баща ми да я бие. Нито мисля, че брат ми се държи нормално към майка ни. Това е, Тайс. Щом не иска да дели, няма проблем. Ще дели съдът. Аз продължавам да твърдя, че не разчитам на това имущество. Ако разчитах, нямаше да съм се изнесла на 20, а щях да си живея в детската стая като брат си. И да не смея гък да кажа в съда, че да не ме ощетят с имот. Аз сега се чувствам неоценена. Това е. Ако разчитах на имот от нашите, нямаше сигурно да водя дело. Понеже съм наясно със загубите от едно такова. Ако се вразумят да делим честно - спирам делото. Ако не, ще ходим по търгове и ще влачим това в бъдеще.