Имоти за деца и внуци

Чета с интерес...Не съм се притеснявала, че след време дъщерите ми могат да се изпокарат, като не зачетат волята ни, нооо тази тема....Имаме 2 равностойни жилища. Новото при покупката беше записано на името на голямата дъщеря, като ние си запазихме доживотно право на ползване. Другото е семейното ни жилище, мое, наследствено. Оставила съм саморъчно написано завещание, в което посочвам, че то е за малката дъщеря, като съпругът ми запазва право на ползване до живот /и обяснявам, че сестра й е равностойно компенсирана тъй като няма принос за "нейното" жилище/. И двете имат копия от този "документ". Мислех си за дарение, но  не дай боже нещо да се случи с някое от децата ми, трябва да не зависим от добрата воля на зетьове/внуци за семейното ни жилище. Имаме и други имоти, но не са равностойни, особено ако се наложи да се използват за живеене. Но пък в случай на необходимост /за здраве, безработица и закъсване с ипотека, мизерстване с пенсия/ могат да осигурят кеш. Така че, докато сме с акъла си, по-добре е да са под наш контрол.
А по линия на мъжа ми разделиха наследството "по човешки". Наследствената къща ползваме с братовото му семейство, една друга продадоха на безценица, повече, за да не се налага да я поддържат,  а разни  нивички, гора, ливади дариха -при изявено желание, на някого от широката рода. Останаха земи, които не си заслужават издирването, още повече, че  наследниците също са много и не се познават.

А по  казуса на hechicera - нека си има едно наум, че ако майка й закъса здравословно, въпреки че сега се зарича, сърце няма да й даде да се дистанцира. Брат й както винаги няма да бъде фактор в отглеждането /независимо, дали ще продължават да делят едно жилище - наложи ли се отглеждане, набързо ще се изнесе в неговото/. Така че, личният й интерес е, майка й да е максимално добре и осигурена.

Докато писах е публикуван горният пост. Явно нашият подход е различен. Знам за поне 3-4 случая на загубени наследствени жилища, които върнаха "младите" в детските им стаи. В повечето случаи причината беше в неуспешни бизнес начинания или опити за релокация,  в единия - лоша компания.  Вярваме на децата си и партньорите им, но тъй като не заставаме зад  "каквото си надробят това ще сърбат" предпочитаме да имаме "спасителни мрежи" в семейството.